Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от К. С. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.“, с която против М.С. Б. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.“ – е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 318 лв., дадена на 17.05.2014г. от ответника от ищеца в заем, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото – правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Твърди се в ИМ от ищеца, че на 17.05.2014г. сключил с ответника договор за заем, по силата на който му и предал на посочената дата паричната сума от 4 318 лв. с уговорката връщането й до 30.09.2014г., в противен случай се дължи лихва за забава в размер на банковите лихви. Ищецът твърди, че при отпускане на сумата на ответника в заем, са били и в трудови правоотношения, като ищецът е бил работодател на ответника. Сочи се, че въпреки изтичане на срока за връщане на заетата сума, същата не е изплатена от ответника като заемополучател, с което се обосновава правния интерес за ищеца за предявяване и поддържане на осъдителния иск. Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, както и се иска събиране и на гласни доказателства при довеждане за установяване на посочени в ИМ конкретни факти и обстоятелства. Копие от ИМ е връчена на ответника при условията на чл. 46, ал.2 от ГПК - чрез пълнолетно лице от домашните му /майка/, но в едномесечния срок от връчването не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца, изразява становище, че подкрепя иска и прави искане по реда на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение поради неявяване на ответника, липсата на представен писмен отговор и оспорване на иска и липса на изрично изявление от тази страна, че желае делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не делегира процесуален представител, не оспорва иска.С призовката за с.з., връчено на ответника на 28.04.2015г. също при условията на чл.46, ал.2 от ГПК, на тази страна е указано какви ще бъдат последиците от неподаването на отговор в законоустановения едномесечен срок и от неявяването му в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. От така изложеното в обстоятелствената част и в искането за защита /петитума/ на иска, се установява предявяването на осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.1 и сл. от ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искът е процесуално допустим, а ИМ е редовна с оглед съдържание/чл.127 от ГПК/ и приложения /чл.128 от ГПК/. Спорното притезателно право е надлежно упражнено – чрез подаване на редовна ИМ, при липса на процесуални пречки и при наличието на положителни порцесуални предпоставки за упражняването му. Налице е, както активна, така и пасивна процесуална легитимация и правен интерес за ищеца от предявяване и поддържане на осъдителен иск – за осъждане на ответника при твърдения за ликвидно и изискуемо притезателно право в полза на ищеца и за наличие на двустранно валидно заемно правоотношение, по което сочи, че е изправна страна и неизпълнение на насрещното задължение на ответника по същото, в качеството на заемополучател да върне заетата парична сума на настъпилия падеж. С определението по чл.140 от ГПК по насрочване на открито съдебно заседание, съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото представените към исковата молба писмени документи като писени доказателства, предвид годността, допустимостта /представени са в необходимата за това форма – валидно заверени копия/ и относимостта им към спорния по делото предмет. Представените писмени доказателства, индицират за вероятната основателност на иска. Налице са предпоставките, както процесуални, така и материални на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239, ал. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание , ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е подал писмен отговор, не е оспорил иска, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отстъствие, от анализа на представените към ИМ писмени доказателства се установява вероятната основателност на предявения иск , който по тези съображения следва да се уважи и мотивите на настоящето неприсъствено решение се основават на тях. По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер на 172,72 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 696 лв. за заплатено /арг. т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/ адв.възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 238, ал.1 вр. с чл.239, ал.1 -4 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 и сл. вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.78, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ: ОСЪЖДА М. С. Б. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.да заплати на К. С. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. сумата от 4 318 /четири хиляди триста и осемнадесет/ лева, дадена на 17.05.2014г. от ответника от ищеца в заем по Договор за заем от 17.05.2014г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.02.2015г. до окончателното изплащане на дължимото. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. С. Б. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.“да заплати на К. С. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.“ направените по делото разноски , а именно - сумата от 172,72 /сто седемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ лв. за заплатена държавна такса и сумата от 696 /шестстотин деветдесет и шест/ лева за заплатено адв.възнаграждение. Решението е постановено при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което и на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване. Копие от решението да се връчи и на двете страни, като УКАЗВА на ответната страна, че в едномесечен срок от връчването може да поиска от въззивния съд неговата отмяна при условията на чл.240, ал.1, т.1-3 от ГПК. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |