№ 398
гр. Сливен, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Подадена е частна жалба от ИВ. ХР. СЛ., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
пълномощник, против определение № 1502/09.06.2022 г. по гр.д. № 912/2022 г. на Районен
съд-Сливен, с което производството по делото е прекратено, а исковата молба върната.
Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Исковата молба е оставена
без движение с разпореждане, като на ищецът са дадени указания да впише исковата молба
в Служба по вписванията - Сливен по партидата на делбения имот в едноседмичен срок от
съобщението. С молба от 19.04.2022 г. поискали от съда да предостави съдебно
удостоверение за снабдяване с данъчна оценка за процесния имот, както и допълнителен
срок за изпълнение на указанията. На същият ден 19.04.2022, е представена пред съда молба
с входящ номер от Служба по вписванията - Сливен като доказателство, че исковата молба е
заявена за вписване. Съдът е можел и е следвал да приложи по-широко принципът на
служебното начало и да съдейства на страните, както и на движението на самото дело.
особено предвид факта, че е бил представен входящ номер като надлежно и красноречиво
доказателство, че исковата молба е заявена за вписване. В случая, Службата по вписвания -
Сливен не е изпълнила задълженията си служебно да върне на съда оригинала на ИМ, след
като е направено вписването на преписа. Безспорен е фактът, че се е наложило като
практика Службите по вписванията служебно да изпращат информация до съда за
направеното вписване, а освен практиката,законът също го изисква, тоест в тази ситуация
имаме пропуск от страна на административния орган и неговите служители и неизпълнение
на законоустановени изисквания. В случая, ищецът няма как да предполага неправомерно
поведение на администрацията, тоест за него съществува основателно и обосновано от
самия закон очакване, че след вписването ИМ ще бъде изпратена служебно на съда. Ищецът
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди факта, че Службата по вписвания - Сливен няма
да изпрати на съда, пред който е висящ процесът, оригинала на ИМ след направеното
1
вписване. В случая, ищецът търпи неблагоприятни последици, заради неправомерното
поведение на държавни органи. Още повече, че въпросните указания на съда са изпълнени -
„ да впише исковата молба“. Не само са изпълнени, но е представено и доказателство за
това, въпреки че самият съд не го е изискал от ищеца. Всичко това води до обоснованото
заключение, че не са налице условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. тъй като указанията са
изпълнени в предоставения от съда срок. И тъй като условията на закона не са се
осъществили, определението, с което се прекратява производството и се връща ИМ е
неправилно и незаконосъобразно.
С обжалваното определение, съдът приел, че производството е за делба.
С разпореждане от 07.03.2022 г. ИМ е оставена без движение, с указание ищецът да впише
исковата молба в едноседмичен срок от съобщението. Съобщението с дадените указания е
връчено на ищеца, чрез адв. Р.К. на 12.04.2022 г. На 14.04.2022 г. е постъпила молба от
ищеца чрез адв. К. , с която моли съдът да издаде удостоверение за снабдяване с данъчна
оценка на имота. Удостоверение е издадено и получено на 19.04.2022 г. На 19.04.2022 г. е
депозирана молба за удължаване на срока за изпълнение указанията на съда, както и молба
от същата дата с която представя доказателство за заявена за вписване молба в Служба по
вписвания- Сливен. С разпореждане от 21.04.2022 г. срокът е удължен до 29.04.2022 г.
Съобщението е връчено на 27.05.2022 г. но не е представена вписана искова молба, поради
което исковата молба е върната и делото прекратено.
Жалбата е основателна, на основанието, че съдът е можел и е следвал да приложи по-
широко принципът на служебното начало и да съдейства на страните, както и на
движението на самото дело. Безспорно е, че по делото е имало доказателства за извършено
вписване. В практиката не се изключва възможността да се дават и повторни указания за
отстраняване на нередовности на искова молба. Поради това съдът е следвало да даде такива
указания – да се представи вписаната искова молба, а не да удължава срока. Не могат да се
споделят вижданията на въззивника, че вписаната искова молба следва да бъде изпратена
служебно, тъй като това не е изискано по служебен път от съда, а изцяло е предоставено на
волята на ищеца, който е длъжен да представи редовна искова молба, с която инициира
производството.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1502/09.06.2022 г. по гр.д. № 912/2022 г. на Районен съд-Сливен, с
което производството по делото е прекратено, а исковата молба върнато като неправилно.
Връща делото на Районен съд Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3