№ 277
гр. гр. Д.град, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Ж.
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Ж. Гражданско дело №
20255610100792 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищцата П. Ж. В. твърди в исковата си молба, че дъщеря й Е. Т.. В.
починала на 23.10.2021 г. вследствие на заболяване, което било огромна загуба
за семейството. В памет на Е. изградили със семейството надгробен паметник
в Новия гробищен парк на гр. Д.град и облагородили окологробното
пространство. Монтирали осветление и видеонаблюдение, за което бил
необходими значителни средства, като чрез приложение камерата до
паметника изпращала сигнал и запис, когато имало движение.
Вечерта на 05.12.2022 г. се получил сигнал от видеокамерата до гроба.
Като прегледала записа, видяла лице от мъжки пол да извършва вандалски
действия над паметника и окологробното пространство, а така също да отнема
вещи оттам. По-конкретно възприела едър мъж на възраст над 60 год.,
накуцващ, който слязъл от сив лек автомобил "Шкода Фабиа"-комби с
инвалиден стикер. Мъжът отищъл до гроба на дъщеря й, отворил свещника и
ровел вътре. Извършвал движения, сякаш прибирал нещо в дрехата си. След
това счупил циментово ангелче на самия паметник. Взел оставеното шише с
вода за преливане и демонстративно го разпръснал по гроба на Е. и околните
гробове. Опитал се да счупи паметната плоча чрез разклащане, но не успял.
1
Прибрал едно малко ангелче, оставено до това, което преди това счупил.
Сложил ангелчето в десния джоб на връхната си дреха. После взел дървения
кръст, който бил подпрян зад плочата и го забил в съседен гроб. Върнал се и
пробвал едно керамично зайче в долната част на гроба дали не е залепено.
Подпрял се на стълба за осветление, опитал се да го изтръгне и доста сериозно
го разклатил. Накрая взел керамичното зайче, прибрал го в колата и си
тръгнал. Въпросното лице познавала само по физиономия и го била виждала в
гр. Д.град със същия автомобил. Никога не са имали никакви
взаимоотношения с него.
Изключително се разстроила от видяното, изпаднала в шок. Възприела
случилото се като недопустимо поругаване на паметта на Е.. Веднага
подадола надлежно заявление в РП –Хасково, ТО -Д.град и било образувано
ДП № 663/2022 г. по описа на РУ -Д.град. В хода на разследването било
установен извършителят В. М. П., на когото били повдигнати обвинения за
извършени престьпления по чл. 164, ал. 2 и чл. 195, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК.
С влязла сила присъда № 11/09.04.2025 г. по НОХД № 100/2025 г. по
описа на РС -Харманли подсъдимият П. бил признат за виновен и по двете
повдигнати обвинения, като му било наложено общо наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 1 год. и 4 мес., отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от 3 год., присъединено било и наказание "глоба" в размер на 3 000.00
лева.
Сочи, че през цялото време от констатиране на деянието до влизане в
сила на справедливата присъда за период от близо 2 год. и половина
преживявала случилото се неизмеримо тежко. Усещала оскверняването на
гроба на Е. като жестоко поругаване и подигравка с нейната памет,
унизително потъпкване на нейните и на близките й чувства. Страданията й
станали достояние на нейните близки, родственици и приятели, отразили се на
ежедневния й живот, пречупили я още повече като личност. Не можела да
спи, бълнувала, стряскала се насън. Затворила се в себе си, спряла да
контактува с хора, освен с най-близките. Негативните преживявания се
отразили дори на отношенията с голямата й дъщеря и внуците й. Все още
изживявала болезнено това, което се случило.
Обезщетението за преrьрпените болки и страдания оценява на 5 000
2
лева.
Искането до съда е да бъде осъден ответника В. М. П. да ми заплати
сумата от 5 000 лева, представляваща неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания, вследствие извършено от В. М. П. деяние, за която е
осъден с влязла сила присъда присъда № 11/09.04.2025 г. по НОХД №
100/2025 г. по описа на РС -Харманли, ведно със законната лихва от датата на
извършване на непозволеното увреждане -05.12.2022 г. до окончателното и
изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. М. П. не е подал отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призовано, не изпраша
представител, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. На ответника са указани последиците от това процесуално
поведение с определението на съда за насрочване на делото, редовно връчено
му на 11.06.2025 г.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по
делото писмени доказателства:
С влязла сила присъда № 11/09.04.2025 г. по НОХД № 100/2025 г. по
описа на РС -Харманли подсъдимият П. бил признат за виновен и по двете
повдигнати обвинения, като му било наложено общо наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 1 год. и 4 мес., отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от 3 год., присъединено било и наказание "глоба" в размер на 3 000.00
лева.
По силата на чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския
съд относно съставомерните признаци на престъпното деяние - авторството на
деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, както и всички
съставомерни признаци на изпълнителното деяние.
Предвид изложеното, съдът намира, че въз основа на съвкупния събран
по делото доказателствен материал ищцата успява да докаже в
производството по делото наличието на следните факти: извършено от
ответника противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена последица са
3
настъпилите за ищцата и претендирани неимуществени вреди, т. е. всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Следователно са налице всички предвидени от закона предпоставки (чл.
238, ал. 1 във вр. чл. 239, ал. 1 ГПК) за постановяване на неприсъствено
решение, като исковете бъдат уважени, без да е необходимо излагане на
мотиви по същество (чл. 239, ал. 2 ГПК).
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
общо в размер на 200 лева – дължима държавна такса съгласно чл. 1 от
Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72,
ал. 1 ГПК.
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатската работа, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв. до
10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000 лв., като адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 800
лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д.град,
бул. *********** да заплати на П. Ж. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Д.град, ********** сумата от 5 000 лева, представляваща
4
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършено противоправно
деяние на 05.12.2022 г. от В. М. П., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 05.12.2022 г. до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д.град,
бул. *********** да заплати на П. Ж. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Д.град, ********** сумата от 200 лева, представляваща
направените разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д.град,
бул. *********** да заплати на адвокат Т. Д. М. – АК – Хасково сумата от
800 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
5