Решение по дело №454/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител и е образувано по жалбата на А. А. Г. с [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 32, подадена чрез адв. П.-Г. АК - Пазарджик против Заповед № 13/РД-09-43/14.02.2024 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и подзаконовите нормативни актове, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствия с целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. 3 – 5 от АПК. Моли се да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. П. – Г., която по изложени съображения, моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Представя и писмени бележки.

Ответникът – Директорът на РЗОК – Пазарджик, редовно призован, се представлява от юриск. Д. – Г. и юриск. М., които молят съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Считат атакувания административен акт за правилен и законосъобразен, издаден в съответната форма, при спазване на относимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, както и е съобразен с целта на закона. Представят писмени бележки. Претендират направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № 13/РД-09-43/14.02.2024 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик, с която на А. А. Г. с [ЕГН] от гр. Пазарджик – държавен служител на длъжност Началник на Отдел „Договаряне и контрол на болничната медицинска помощ“ (ДКБМП) при РЗОК – Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“, поради неспазване на т. 5.1., т. 5.7. и т. 5.9. от Длъжностната характеристика на началник отдел „ДКБМП“, връчена му на 13.07.2023 г., във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на 14.02.2024 г. срещу подпис. В законоустановения срок същата е упражнила правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Заповедта е мотивирана с това, че нарушението по т. 5 е извършено на 26.07.2023 г. от началник отдел „ДКБМП“ и се изразява в съвкупност от действия по съгласуване на отделни заповеди: Заповед № 13/РД-24-496/26.07.2023 г., Заповед № 13/РД-24-497/26.07.2023 г. и Заповед № 13/РД-24-498/26.07.2023 г., с които е изпратил на проверки екип, който е следвало да провери отново дейност по вече започнати преди това, но прекратени проверки, без новият екип да е разполагал с необходимата професионална компетентност, за да извърши проверките в същя обем като прекратените, защото в него не е бил включен контрольор с медицинско образование. Нарушението по т. 6 е извършено на 25.09.2023 г. и се изразява в бездействие, при което началник отдел „ДКБМП“, след като се е запознал с доклад с вх. № 13/93-00-2310/25.09.2023 г. не е уведомил директора на РЗОК – Пазарджик за нередностите извършени по време на проверката, видни от съдържанието на приложения към доклада Протокол за неоснователно получени суми № 13/РД-24-498-2/31.08.2023 г.

Нарушенията са установени на 22.12.2023 г. в деловодството на РЗОК – Пазарджик, когато е постъпил доклад с вх. № 13/93-00-3319/22.12.2023 г., с който директорът на РЗОК – Пазарджик е бил информиран от началник отдел „ДКБМП“ за обстоятелства имащи отношение към постъпило запитване от ДАНС с вх. № 13/12-00-453/19.12.2023 г., както и във връзка с данните, посочени в докладни с вх. № 13/93-00-3308/21.12.2023 г. и вх. № 13/93-00-3309/21.12.2023 г.

На основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл до началник отдел „ДКБМП“ е изпратена покана за даване на писмени обяснения с изх. № 13/Вътр.П-7/09.01.2024 г., за изслушване в кабинета на директора на 09.01.2024 г. в 14:00 часа. Оформен е протокол от същата дата, който удостоверява явяването на държавния служител и желанието й да даде писмени обяснения. Писмените обяснения са постъпили с вх. № 13/ВътрП-14/12.01.2024 г., в тридневен срок от получаване на връчената й покана.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – директора на РЗОК – Пазарджик, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, според който дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Жалбоподателката е назначена на длъжност по служебно правоотношение от директора на РЗОК – Пазарджик. Следователно, по силата на визираната правна норма, директорът на РЗОК – Пазарджик, в качеството му на орган по назначаването, е компетентен да налага дисциплинарни наказания на държавните служители в ръководената от него структура.

Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител, тъй като моментът на узнаване на нарушението от дисциплинарно-наказващия орган е към 22.12.2023 г., когато директорът на РЗОК – Пазарджик с доклад с вх. № 13/93-00-3319/22.12.2023 г., е бил информиран от началник отдел „ДКБМП“ за обстоятелства имащи отношение към постъпило запитване от ДАНС с вх. № 13/12-00-453/19.12.2023 г., както и във връзка с данните, посочени в докладни с вх. № 13/93-00-3308/21.12.2023 г. и вх. № 13/93-00-3309/21.12.2023 г. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече на 22.12.2023 г. и е изтекъл на 22.02.2024 г., а обжалваната заповед е издадена на 14.02.2024 г., в законоустановения срок.

Съдът намира, че при издаване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в неизпълнение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Тази норма предвижда, че дисциплинарно-наказващият орган е длъжен, преди да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Тази съвкупност от задължителни, императивно установени процедурни действия, представляват част от производството по налагане на дисциплинарните наказания. Неизпълнението им е самостоятелно основание за отмяна на акта за налагането му, без да се разглежда спорът по същество - чл. 93, ал. 2 от ЗДСл.

Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита.

В приложената административна преписка са представени доказателства, че преди да издаде обжалваната заповед, директорът на РЗОК – Пазарджик е изпратил запитване с вх. № 13/ВътрП-7/09.01.2024 г. (лист 35) до А. Г., в което я приканва да даде разяснения и обяснения във връзка с доклад с вх. № 13/93-00-3127/30.11.2023 г. и доклад с вх. № 13/93-00-3319/22.12.2023 г., като изрично не е посочено, че същото представлява изслушване на държавния служител за даване на писмени обяснения по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, по повод на извършено от него дисциплинарно нарушение, както и в какво се изразява то. Неточното и непълно уведомяване на жалбоподателката за наличие на нарушение на служебната дисциплина, води до неосигуряване на възможността й да даде адекватни писмени обяснения в тази връзка и представлява нарушение на административно-производствените правила от категорията на съществените, тъй като засяга нейното право на защита и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

Съдът намира, че при издаването на оспорената заповед е налице и неправилно прилагане на материалния закон. Налагането на дисциплинарно наказание не е самоцелно, същото следва да санкционира неправомерно служебно поведение и да осъществява целите на личната и генералната превенция. При определяне на наказанието дисциплинарно-наказващият орган следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, която изисква да се вземат предвид четири кумулативни предпоставки: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

Съдът намира, че не е изпълнено задължението, визирано в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а именно при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В обжалваната заповед като утежняващо обстоятелство е посочено, че държавният служител по реда на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл вече има наложено едно наказание „Забележка“ със Заповед № 13/РД-09-38/08.02.2023 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик, поради неспазване на вменените му задължения с длъжностната характеристика. На съдът му е служебно известно, че горецитираната заповед е обжалвана пред Административен съд – Пазарджик, по която жалба е образувано адм. дело № 318/2024 г. Към момента производството по делото е висящо и не е налице влязло в сила съдебно решение, с което оспорената заповед да е влязла в законна сила. С оглед на това незаконосъобразно дисциплинарно-наказващият орган е приел за утежняващо обстоятелството, че има издадена предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание на същия държавен служител, предвид на което неправилно е направен краен извод, че отчитайки горното служителят явно има склонност към нарушения на вменените му с длъжностната характеристика задължения.

Освен това в обжалваната заповед липсват мотиви за цялостното поведение на държавния служител за времето от назначаването му до настоящия момент и как това е оказало такова влияние, че да се наложи дисциплинарно наказание „Порицание“, а не по-леката му форма „Забележка“. Изложените мотиви при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, не дават възможност на съда да прецени дисциплинарно-наказващият орган взел ли е предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината, което представлява съществено процесуално нарушение. С оглед на това, съдът намира, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.

По така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт.

С оглед на горното, жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя сума в размер на 1010 (хиляда и десет) лева, от които 10 лева – държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 – 4 не подлежи на касационно обжалване.

С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 13/РД-09-43/14.02.2024 г. на Директора на РЗОК – Пазарджик, с която на А. А. Г. с [ЕГН] от гр. Пазарджик – държавен служител на длъжност Началник на отдел „Договаряне и контрол на болничната медицинска помощ“ при РЗОК – Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.

ОСЪЖДА Директора на РЗОК – Пазарджик да заплати на А. А. Г. с [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 32, направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.