О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2824/ 06.12.2019 година, гр. Бургас
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на шести декември две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно
дело № 2999 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила жалба от „НУБИЛЕ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, кв. „Камелия“ № 56, ап. 110, против разпореждане за
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-607-0347184/04.12.2019 г., издадена от К.К., началник на сектор
„Мобилни групи“ в отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата са развити подробни доводи за
незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса
на мотиви, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
По същество се иска неговата отмяна.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 29.11.2019 г. в 17.20 часа служители на НАП
извършили проверка в търговски обект- магазин „Нубиле“, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „Възраждане“ № 9, стопанисван от жалбоподателя „НУБИЛЕ“ ЕООД. В
хода на проверката била извършена от проверяващите лица покупка на кожена рокля
на стойност 42.00 лева, заплатена в брой. Плащането било прието от лицето К.Я.К.,
продавач-консултант в обекта. За заплатената сума не бил издаден фискален бон
от монтираното в обекта фискално устройство, свързано дистанционно с НАП, нито
касова бележка от кочан. Тези констатации били отразени в протокол за извършена
проверка серия АА № 0347184 от 29.11.2019 г. Въз основа на данните от съставения
протокол, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС била издадена Заповед
ФК-607-0347184/04.12.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка
запечатване на обекта за срок от 14 дни, обоснована с необходимостта от промяна
в начина на извършване дейността в конкретния обект, с оглед правилно отчитане
на оборота от продажби и недопускане на вреда за фиска. Административният орган
е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени
тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската
дейност, установената в хода на проверката положителна касова наличност-
индиция за системно неотчитане на приходите, както и декларираните от търговеца
финансови резултати от дейността: данъчна печалба за 2018 г.- 493.07 лева; за
2017 г.- 426.93 лева и за 2016 г.- 00.00 лева.
С оспореното разпореждане административният орган
е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на
основание чл. 188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, като е посочил, че създадената
организация на работа в обекта позволява да не се отчита реализираният оборот чрез
фискалното устройство и препятства неговото проследяване. Органът е отбелязал,
че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и да бъдат
определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и
следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Счел
е, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от
закъснение на изпълнението.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваното разпореждане е издадено от
компетентен орган, овластен със заповед № ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП и заповед за заместване № ЗЦУ-853/22.06.2018 г. на главния
секретар на НАП, да издава заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Разпореждането е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч.
фактически и правни основания за издаването му. При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при издаване на разпореждането
за допускане на предварителното изпълнение, изразено в липса на мотиви. В
изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни
факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
заповедта. Направени са констатации за неспазване от страна на търговеца на
реда за отчитане на продажбите и относно организацията на работа в обекта,
позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство действително
реализираният оборот. Отбелязано е също, че е налице разлика в размер на 169
лева между наличните парични средства в касата и тези, отчетени чрез фискалното
устройство, като въз основа на тези данни е формиран извод за системно
неотчитане на приходи. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с
невъзможността да бъдат проследени реализираните в обекта обороти. Посочено е,
че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и определени
по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и е налице
значим интерес за държавата и за обществото. Изложените съображения по мнение
на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка
за законосъобразност.
Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя
относно невъзможността за прилагане нормата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, доколкото
издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́
изпълнение не е предпоставено от съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се
налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на
установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки и
следователно липсата на наказателно постановление е ирелевантна за
законосъобразността на процесното разпореждане.
От данните по делото е видно, че за
извършената контролна покупка на стойност 42 лева, заплатена в брой от
проверяващите лица, не е издаден фискален бон от жалбоподателя, в нарушение на
установения в чл. 118, ал.1 от ЗДДС ред за документиране на продажбите.
Сведения за подлежащите на доказване правнозначими факти се съдържат в
приложения протокол за извършена проверка серия АА № 0347184 от 29.11.2019 г.,
изготвен в хода на проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се
установява, че на посочената дата е извършена от проверяващите лица контролна
покупка, заплатена в брой, за която фискален бон не е издаден. Като съставен от
длъжностни лица в кръга на компетентността им, този протокол съставлява
официален удостоверителен документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК
е доказателство за извършените от и пред приходния орган действия и изявления.
Ето защо съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
налице основание за налагане на принудителната мярка.
Неизпълнението от страна на търговеца на
задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно
препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе пряко върху
размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е
налице значим държавен интерес по смисъла на чл. 60 от АПК.
Мярката е с преустановителен и превантивен
характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане
на крайната и́ цел- да предотврати укриването на приходи и отклонението от
данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното
и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо, жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Неоснователно е и направеното от жалбоподателя
особено искане за спиране на изпълнението на основание чл. 60, ал.5 от АПК, до
приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт. Допуснатото
предварително изпълнение на заповедта може да бъде спряно от съда при условията
на чл. 166, ал. 2 от АПК (доколкото критериите за спиране не са очертани в
нормата на чл. 60, ал.5 от АПК), а именно: ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, чийто характер е противопоставим
на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на молителя е да докаже
наличието на посочените предпоставки. В случая по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства в подкрепа на искането, сочещи вероятно
настъпване на значителна или на неподлежаща на обезщетяване вреда за молителя.
Ето защо съдът приема, че не са налице законоустановените предпоставки за
спиране на изпълнението, поради което направеното искане в този смисъл следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НУБИЛЕ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. „Камелия“ № 56, ап. 110,
против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-607-0347184/04.12.2019 г., издадена от К.К.,
началник на сектор „Мобилни групи“ в отдел „Оперативни дейности“- Бургас в
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОТХВЪРЛЯ искането на „НУБИЛЕ“ ЕООД с ЕИК ********* с
правно основание чл. 60, ал.5 от АПК, за спиране допуснатото предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-607-0347184/04.12.2019 г., издадена от К.К., началник на сектор „Мобилни
групи“ в отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“,
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: