№ 13121
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.А
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20221110110785 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление; гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 2А
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 203 от ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземане срещу ответника А. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, **************, за сумата 1093,95 лв. незаплатено задължение за доставена и
потребена вода за периода 22.01.2013 г. – 22.01.2021 г. за имот, находящ се на адрес:
гр. София, **************, и сумата 511,92 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода от 22.02.2013 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 21.05.2021 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 01.06.2021 г. по ч.гр.дело № 28588/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Софийска вода” АД извежда съдебно предявените субективни права
при твърдения, че е сключил с ответника договор при общи условия за предоставяне на
ВиК услуги за имот, находящ се в гр.София, кв. „Орландовци“, ул.“Царево“ № 9, по
силата на който предоставил услуги в периода 22.01.2013 г. – 22.01.2021 г. на стойност
1093,95 лв., които ответникът не заплатил и дължи лихва за забава в размер 511.92 лв.
за периода 22.02.2013 г. – 22.01.2021 г., поради което за тези суми е издадена заповед
за изпълнение, срещу вземанията, по която ответникът възразил в срока по чл.414
ГПК, което обосновава интереса от иска за признаване съществуването на вземане за
плащане на посочените и ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 21.05.2021 г. до окончателното
плащане.
Ответникът А. И. А., в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен с възражение, че услугата е
реално доставена в по – малки количества, поради което не е възникнало правото да се
начисли презюмирано количество вода в претендирания размер. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот,
1
находящ се гр. София, **************.
По делото са представени протоколи с отразени показанията на водомерите при
отчитането им (л. 9-15), както и констативен протокол за проверка на водомер с
фабричен № ********** от 08.03.2022 г., както и приемо-предавателен протокол от
25.10.2017 г. за монтаж на водомер със сериен № **********.
Видно от заявление от 29.09.2020 г. ищецът е поискал ответникът да приложи
законова давност, в отговор на което ответникът е го е поканил да сключване на
споразумение.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира, като компетентно, професионално и обективно,
освен в частта за изчислената лихва, съгласно допълнителното заключение. Вещото
лице е заключило, че имотът е водоснабден, доставяните до имота ВиК услуги са
измервани по показанията на два водомера с фабрични номера 08290455 и **********.
Установило е, че обемът на доставените за периода 22.01.2013 г. – 26.01.2021 г. ВеК
услуги е 480 куб.м., а общият размер на задълженията са 1093,95 лв. главница и 511,92
лв. лихви. Съгласно приетото по делото допълнително заключение по съдебно-
техническата експертиза общата дължима сума за предоставени ВиК услуги само за
периода 22.04.2018 г. – 19.01.2021 г. е в размер на 335,70 лв. главница и 93,62 лв.
лихви.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 пр.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответника е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги. Според § 1, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
В случая, с оглед становището на ответника, съдът намира, че между страните не
е спорно съществувалата облигационна връзка по повод на договор за предоставяне на
ВиК услуги, по силата на който ищецът е извършил по отношение на водоснабдения
имот, който е собственост на ответника.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че за пороцесния период ищецът е извършил ВиК услуги, като е потребена
480 куб.м. вода, за която се дължи сумата от 1093,95 лв. С оглед установеното
обстоятелство от вещото лице, че ищецът е отчитал и начислявал доставените ВиК
услуги по показанията на водомери, които са били монтирани през съответните
периоди, то неоснователно се явява възражението на ответника за неточно отчитане на
количеството доставени услуги на база бр. живущи.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
2
с исковата молба вземания, което съдът намира за частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл вземанията на ищцовото дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената питейна вода са
възникнали като срочни – според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „Софийска вода” АД потребителите са длъжни да
заплащат за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 21.05.2021 г., то следва да се
приеме, че вземанията на ищеца, които са станали изискуеми преди 21.05.2018 г. са
погасени по давност. Предвид изложеното по-горе, вземанията на ищеца за периода от
22.02.2013 г. до 26.03.2018 г. вкл. се явяват погасени по давност – фактурата от
26.03.2018 г. е станала изискуема на 27.04.2018 г., т.е. към датата на подаване на
заявлението вземането е било погасено по давност, както и вземанията по всички по-
ранни фактури. Поради изложеното съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от 22.04.2018
г. до 19.01.2021 г., тъй като вземането за месец април е станало изискуемо на деня след
изтичане 30 дни от 22.04.2018 г. – датата на издаване на фактурата за месец април, а
именно на 23.05.2018 г. Размерът на вземането на ищеца за периода от 22.04.2018 г. до
19.01.2021 г., съгласно заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза е в размер на 335,70 лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция на ищеца.
Основателността на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При анализа на тази
разпоредба се налага изводът, че потребителят е длъжен да заплаща месечните сметки
в уговорения срок, като при забава дължи лихва върху месечните задължения съгласно
издадените фактури, считано от пад ежа на всяко отделно вземане.
Доколкото съдът достигна до извод, че претендираните от ищеца главници за
времето от 22.02.2013 г. до 26.03.2018 г. вкл. са погасени по давност, то по правилото
на чл. 119 ЗЗД погасени по давност се явяват и вземанията за лихви върху погасените
по давност главни задължения. Ищецът се легитимира като кредитор на вземания за
главници в общ размер на 335,70 лв. за периода от 22.04.2018 г. до 19.01.2021 г.,
поради което следва да се приеме, че претенциите за обезщетения за забава в размер на
законната лихва се явяват установени в своето основание за периода от 23.05.2018 г. до
22.01.2021 г., като размерът на обезщетението за забава дължимото обезщетение,
изчислено по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 39,68 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Съдът не е взел предвид изчисления от вещото лице размер на обезщетението за
забава, тъй като същото е изчислено глобално върху цялата дължима за периода
главница, а не съгласно сумите и падежите по отделните фактури, който начин на
изчисляване не се възприема от съда.
По разноските:
3
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора и двете страни имат право на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства.
Предвид изрично направеното искане в тази насока на заявителя ищец следва да се
присъдят разноски за платена държавна такса в заповедното производство в размер на
32,12 лева и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на
50 лева определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ, които съобразно размера на уважените
претенции възлизат в размер на 19,20 лв. По отношение разноските в исковото
производство – следва да се присъдят дължимата и заплатена от ищеца държавната
такса в исковото производство в размер на 67,80 лева, заплатен депозит за вещо лице в
размер на 450 лева и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 100 лева определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ съобразно материалния интерес и
фактическата и правната сложност на процесния правен спор, които съобразно размера
на уважените претенции възлизат в размер на 144,41 лева.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Софийска вода” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 2А обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 203 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че А. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
************** ДЪЛЖИ НА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление; гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 2А сумата
от 335,70 лв. незаплатено задължение за доставена и потребена вода за периода
22.04.2018 г. до 19.01.2021 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, **************,
и сумата 39,68 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.05.2018 г.
до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 21.05.2021 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.06.2021 г. по
ч.гр.дело № 28588/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 335,70 лв. до пълния предявен размер 1093,95 лева
незаплатено задължение за доставена и потребена вода за периода 22.01.2013 г. до
26.03.2018 г. и за горницата над 39,68 лв. до пълния предявен размер от 511,92 лв.
обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.02.2013 г. до 22.05.2018 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 2А, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 19,20 лв. – разноски в заповедното производство и сумата
144,41 лв. - разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5