№ 7448
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:З.А.Е
при участието на секретаря Т.С.В
като разгледа докладваното от З.А.Е Гражданско дело № 20221110111424 по
описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът „Т.С. е предявил установителни искове против А.Н.Р.К, при твърдения, че по
силата на закона, като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : гр.
гр.София, ж.к. З. бл... вх....ет.... ап..., аб.№2..., е ползвал доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 974,46 лева, не е
заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи фактури, поради което и
дължи мораторна лихва от 15.09.2019г. до 6.12.2021 г. в размер на 169,87 лева, а по силата
на чл.36 ОУ, дължи и главница от 31.08.2019г. до 6.12.2021 г. в размер на 30 лева за дялово
разпределение, както и мораторна лихва от 31.08.2019г. до 6.12.2021. в размер на 5,69 лева.
В исковата молба и молба –уточнение, се твърди, че ответникът е собственик на имота по
силата на н.а. за дарение от 1996г, както и че по силата на разпоредбата на чл.153 ЗЕ,
доколкото всеки титуляр на вещно право на ползване или собственик, е клиент на ТЕ за
битови нужди. Ищецът твърди, че издава текущи фактури за клиентския номер, по
прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово
разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника,
поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и
ответникът е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява
установителни искове за сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова
полза заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по заповедта, срещу която
своевременно е подадено възражение.
Ответникът, в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че оспорва
твърдението на ищеца, че с ответника е възникнало правоотношение по продажба на ТЕ за
1
битови нужди, като счита, че ищецът не навежда конкретни твърдения за имота - гр.София,
ж.к. З. бл... вх....ет.... ап..., като оспорва идентичността на имота, и този, за който е
представен н.а. за дарение. Сочи, че с н.а. прехвърлителите са запазили вещно право на
ползване, поради което и ответницата е „гол собственик“, и не е клиент на ищаца. Оспорва
се твърдението са публикуване на общите условия на ищеца в ежедневник и на интернет
страницата на ищеца. Оспорва се размера на използваната енергия, като се сочи, че ищецът
не навеждатвърдения как е формирана сумата, кога е извършено измерването, какви
фактури са издавани, нито са представени доказателства дялово разпределение да е
извършено. Счита, че изискуемостта на вземанията на ищеца не е настъпила, като не са
приложени ОУ, няма поместени в страницата на ищеца – липсва надлежно обозначаване кои
ОУ кога са публикувани и одобрени от КЕВР. Относно размера на главници – счита, че е
налице разминаване между сумите по фактури.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК , обявено за доклад по делото без възражения на страните,
по делото между страните, тъй като за сочени обстоятелства са представени официални
документи, че с дарение, под формата на н.а. от 20.12.1996г. Н.Р и Р.Р са надарили дъщеря
си с имот: апартамент 26 в жилищна сграда, блок А, вход А, като в н.а. е вписано, че този
имот по нова номерация е в блок 14, вход Е, на седми етаж, в местност Центъра, З. ул....,
град София, като с договора за дарение, дарителите са запазили за себе си пожизнено вещно
право на ползване, че видно от удостоверение за наследници на Н.Р, той е починал на
3.5.2007г., като вдовец, и е оставил свой единствен наследник по закон – ответницата,
негова дъщеря, както и че с н.а. от 3.12.2007г- ответницата е учредила в полза на кредитна
институция договорна ипотека върху имот апартамент 26, блок 14, вход Е, на седми етаж, в
местност Центъра, З. ул...., град София.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
2
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
По делото е отделено за безспорно, че ответницата е единствен наследник по закон
на починалия като вдовец Н.Р , като от представения договор за дарение със запазване право
на ползване се установява, че ответницата е собственик на имота, а със смъртта на
праводателите й, вещното им право на ползване се е погасило. С оглед изложеното,
ответницата е страна по правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди, възникнало
неформално, по силата на правото на собственост .
Следователно, ответницата дължи заплащане на ползваната ТЕ за битови нужди. .
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Видно
от представените отчети, за топлоснабдения имот се начислява ТЕ за ползвана енергия, като
уредите в имота са отчитани – в имота има 5 уреда с поставени ИРРО и два водомера,
чиито показания са вписани в двата отчета. Макар с определен в договора срок, изтекъл за
исковия период, третото лице е продължило да осъществява услугата дялово разпределение,
видно от представените изравнителни сметки.
Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като от представените
текущи /прогнозни/ и общи фактури се установява, че за период м.5.2018г.- м.4.2019г.,
текущо начисленото количество е в размер 302 лева, след изготвяне на дяловото
разпределение през 7.2019г., ищецът е издал кредитни известия за тази сума, като в общата
фактура е вписано плащането на 302 лева, което вписване следва да се цени, на основание
чл.175 ГПК. Ищецът е издал една обща фактура за цялата дължима сума след изравнение
/850,62 лева за целия период/, на стойност 1152,64 лева, като в нея е вписано, че клиентът
дължи да плати 850,64 лева . Видно от извлечение от счетоводни книги на ищеца, от тази
фактура ищецът претендира сумата 666,82 лева, следователно плащането на сумата 302 лева
/извършено към 31.7.2019г., когато общата фактура е издадена/ е съобразено. Същото се
отнася до ползваната енергия за период м.5.2019г.- м .4.2020г.- текущите фактури са на
стойност 368,84 лева, след издаване на общата фактура за реално ползвана енергия на
стойност 306,74 лева, следва да се плати 268,89 лева – реално ползвана енергия, катоса
издадени кредитни известия за прогнозно начислените суми. Видно от извлечението от
счетоводни книги, по тази фактура ищецът претендира по – малка сума – 268,89 лева.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
3
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
4
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от 31.7.2019г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията.
Поради изложеното, исковете са основателни изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва
разноски от 75 лева – 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, които му се следват изцяло.
За исковото производство, ищецът е сторил разноски в общ размер 275 лева, от които
175 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че АН. Н. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
З... бл... вх.... ет.... ап...., дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, УЛ..... Б сумите 974,46 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК З... бл... вх.... ет.... ап...., аб.№ 2...,
ведно със законна лихва за период от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
169,87лева , мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 06.12.2021 г., 30,00лева
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до
5
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,69лева мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 06.12.2021 г., за която по
гр.д.№ 72187/2021г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА АН. Н. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК З... бл... вх.... ет....
ап...., да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, УЛ..... Б сторените разноски – сумата 75 лева по гр.д.№ 72187/2021г. и сумата от 275
лева по гр.д.№ 11424/2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисиз” ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6