№ 1696
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505465 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. Р. срещу Решение № 20115149/05.02.2024 г.
по гр.д.№ 62681/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав. В жалбата
са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, което
се твърди да е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което претенцията на въззиваемия С. Ц. С. с правно основание чл.59, ал.9 вр.чл.127, ал.1 СК
за изменение на мерките относно упражняване на родителската отговорност по отношение
на детето К.С.С., родена на **** г., и режима на лични отношения, установени с Решение №
157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 92-
ри състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК,
да бъде отхвърлена.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна С. Ц. С. е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
1
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-
ри състав е утвърдено, на основание чл.127, ал.1 СК, постигнатото между М. Р. Р. и С. Ц. С.
споразумение, по силата на което родителските права по отношение на малолетната дъщеря
на страните К.С.С., родена на **** г., са предоставени на майката, при която е определено
подрастващата да живее, а на бащата е разписан режим на лични отношения с детето, както
следва: 1)до навършване на тригодишна възраст на детето бащата има право да вижда и
взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до
18:00 часа на неделния ден с преспиване, както и всеки трети четвъртък от месеца от 17:00
часа до 19:00 часа, както и общо 14 дни през лятото (в периода 15 юни – 15 септември),
разделени на два пъти от по 7 дни във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката, всяка нечетна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24
декември до 19:00 часа на 27 декември с преспиване, всяка четна година за Новогодишните
празници за времето от 09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преспиване;
всяка четна година за Великденските празници, съобразно православния календар, считано
от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на първия понеделник след Великден, с
преспиване; 2) след навършване на тригодишна възраст на детето до навършване на
четиригодишна възраст на същото бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден
с преспиване, както и всеки трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа, както и
20 дни през лятото (в периода 15 юни – 15 септември), разделени на два пъти от по 10 дни
във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, всяка нечетна година за
Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24 декември до 19:00 часа на 27 декември с
преспиване, всяка четна година за Новогодишните празници за времето от 09:00 часа на 31
декември до 19:00 часа на 02 януари с преспиване; всяка четна година за Великденските
празници, съобразно православния календар, считано от 10:00 часа на Разпети петък до
18:00 часа на първия понеделник след Великден, с преспиване; 3) след навършване на
четиригодишна възраст на детето бащата има право да вижда и взима детето всеки първи и
трети петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден с преспиване, както и всеки първи и трети четвъртък от месеца от 17:00 часа
до 19:00 часа, както и 30 дни през лятото (в периода 15 юни – 15 септември), разделени на
два пъти от по 15 дни във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, всяка
нечетна година за Коледните празници за времето от 08:00 часа на 24 декември до 19:00 часа
на 27 декември с преспиване, всяка четна година за Новогодишните празници за времето от
09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преспиване; всяка четна година за
Великденските празници, съобразно православния календар, считано от 10:00 часа на
Разпети петък до 18:00 часа на първия понеделник след Великден, с преспиване. Определено
е бащата да заплаща на малолетното си дете К., действаща чрез нейната майка и законен
2
представител, месечна издръжка в размер на 200 лева, платими по банков път до
петнадесето число на текущия месец, за който е дължима, ведно с дължими лихви за забава
при просрочени плащания, считано от датата на подписване на споразумението до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
С Решение № 20115149/05.02.2024 г. по гр.д.№ 62681/2020 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 84-ти състав, на основание чл.59, aл.9 СК, са изменени постановените с
Решение № 157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав
мерки за упражняване на родителски права, местоживеенето на детето, режима на лични
отношения и издръжката, като родителските права по отношение на детето К. са
предоставени на бащата С. Ц. С., при когото е определено то да живее, разписан е режим на
лични отношения на майката с малолетното дете (всяка първа и трета седмица от месеца от
18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване; два пъти по петнадесет дни през
лятната ваканция на детето (в периода 15 юни – 15 септември) по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата, като бащата е задължен в срок до 30.05 да уведоми
писмено майката кога ще ползва същия, а ако бащата не стори това на майката е дадено
право да определи дните, през които ще вземе детето и да уведоми за това писмено бащата в
срок до 20.06; всяка четна година за Коледните и Новогодишни празници за времето от 10:00
часа на 24 декември до 19:00 часа на 01 януари с преспиване; всяка нечетна година за
Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния
ден на празника с преспиване; всяка година за рождения ден на майката от 10:00 часа до
17:00 часа). Със съдебното решение М. Р. Р. е осъдена да заплаща на малолетното си дете К.,
действаща чрез нейния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 300
лева, считано от датата на влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на
детето до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, прекратена е
издръжката, която бащата С. Ц. С. е осъден да заплаща на малолетното си детето К., считано
от датата на влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето и М. Р. Р. е
осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 432 лева
върху опредЕ.та издръжка.
Според чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.1 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на един от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно
може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да
определи нови. Изменение може да бъде постановено и по отношение на мерките,
определени с одобрено от съда споразумение между родителите, както правилно е отчел
първоинстанционният съд.
Коректно районният съд е съобразил, че правната възможност да се изменят мерките
в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата
на децата и е приложение на принципа за всестранната им защита, поради което наред с
родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното
3
упражняване на родителските права. Действително изборът на тези мерки цели правилното
развитие на децата, поради което същественото изменение в обстоятелствата е от естеството
да рефлектира върху ефикасността на избраните мерки, респективно да наложи изменението
им съобразно с промяната в обстоятелствата. От значение по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК са
всички промени в обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които го определят. Възможно е да се касае единствено за
обстоятелства, които рефлектират върху рационалността на избраните мерки. Възникналите
нови обстоятелства могат да са от естество да влошават положението на детето при
упражняващия родителските права или да подобрят положението му, ако тези права се
предоставят на другия родител. Изменението по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК се осъществява
в случай на изменение на обстоятелствата, поради което предмет на установяване са именно
тези факти, а крайният извод се съобразява при преценка на родителския капацитет на всяка
от страните.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът М. Р. Р.
заявява, че понастоящем живее сама с детето на страните в собствен апартамент в
гр.Разград, който разполага със самостоятелна детска стая. Уверена е, че може да разчита на
подкрепата на родителите си, сестра си и братовчедките си при отглеждане на детето и
всички те живеят в същия град. Въззивникът отрича да има партньор до себе си. Заявява, че
е трудово ангажирана като начален учител с нормирано работно време в делнични дни и
получава среден месечен доход в размер на 1 853 лева. Счита, че на нея следва да бъде
възложена родителската отговорност по отношение на дъщеря й К., тъй като с бащата на
детето нямат и ден съвместен живот, сама се е грижила за отглеждането на подрастващата,
последната не желае да ходи при другия родител, тъй като той неглижирал емоциите и
желанията й, в дома му прекарвала нощите в леглото на баща си и партньорката му, нямала
пълноценен сън и това рефлектирало неблагоприятно върху здравословното състояние на
детето. След връщане от режим с бащата малолетната често била болна, изнервена,
безрадостна и капризна, случвало се да повръща от стрес. Счита, че режимът на лични
отношения на бащата с детето следва да бъде по – ограничен спрямо определения с
одобреното от съда споразумение като включва възможност на бащата да взима детето от
10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, срещите да се осъществяват на територията на
гр.Разград, поради нежелание на К. да пътува и възможност на бащата да прекара с детето
двадесет дни през лятото, разделени на два пъти по десет дни. Промяната в режима се
налагала, поради неблагоприятното отражение на режима по одобреното споразумение
спрямо дъщерята на страните.
При изслушването от въззивния съд въззиваемият С. Ц. С. споделя виждане, че
разрешението на първоинстанционния съд, а дори и разширяване на режима на контакти на
майката с детето до споделено родителство е в интерес на дъщеря му, тъй като Решение №
157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав не се
изпълнява от майката в частта за режима на лични отношения между него и малолетната и
контактът помежду им е препятстван от другия родител. Счита, че следва да упражнява
4
родителската отговорност и местоживеенето на подрастващата да бъде определено при
него, тъй като К. се нуждае от по – добра среда, в която да се чувства спокойна, да се
гарантира контактът й с двамата родители и да не бъде негативно настройвана към когото и
да е от тях. В случай, че родителската отговорност остане върху майката желае разширяване
на режима на лични контакти, за да участва пълноценно в живота на детето и предвид
промяната в местоживеенето на последното, то настоява да бъде включена възможност да
прекарват заедно времето от петък след учебни занимания до понеделник сутрин на
следващата седмица за началото на занятията. Посочва, че детето не проявява признаци на
притеснение при пътуване, въпреки претърпяното пътнотранспортно произшествие. Заявява,
че упражнява свободна професия и може да съобразява ангажиментите си с тези на детето.
Декларира среден месечен доход в порядъка от 2 000 лева до 3 000 лева. Понастоящем живее
в имот на детето на партньорката си, с която К. се познава и с която поддържат хармонични
отношения, заявява собственост над други имоти и жилищна обезпеченост. Посочва, че
домът му разполага с обособена стая за детето, но същото изразява желание да спи в
неговата спалня, тъй като по този начин е свикнало и в жилището на майката. При
отглеждането на дъщеря си въззиваемият заявява възможност да разчита на майка си, сестра
си и племенниците си.
Изслушването на страните дава основание на въззивният съд да приеме, че същите са
променили отношението си към постигнатото помежду им и утвърдено от съда
споразумение относно родителската отговорност (каквато въззиваемият желае да бъде
възложена нему) и към режима на лични отношения на бащата с детето (който въззиваемият
намира за необходимо да бъде разширен, а въззивникът – да бъде редуциран). Съдът
преценява това обстоятелство като източник на конфликтни ситуации между двамата
родители в контекста на установените в производството дисхармонични отношение
помежду им, предпоставка за неизпълнение на регламентирания режим и въвличане на
детето в родителския конфликт.
Анализът на доказателствената съвкупност по делото налага извод, че определеният
със споразумението, одобреното с Решение № 157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 92-ри състав режим на лични отношения на бащата с малолетната му
дъщеря К. не се изпълнява регулярно. В тази насока са показанията на свидетелите С. Г.
(дадени пред първоинстанционния и въззивния съд) и М.Д.Г.. Противното не следва от
показанията на свидетеля Н.В.Й., която също посочва да са й известни случаи, при които
майката не е предавала детето на бащата. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. в
частта по отношение на изнесеното, че въззиваемата стриктно спазва режима за лични
контакти, доколкото този свидетел посочва време за осъществяване на срещите между
въззиваемия и подрастващата, който не съответства на съдебно утвърденото, свидетелят не е
в състояние да посочи къде е живяла въззивникът за част от периода, през който е следвало
изпълнението на режима, а показанията в тази й част влизат в конфликт с част от писмените
доказателства по делото. Друг извод не се налага и от проведения от въззивния съд разпит
на свидетеля М.К.П., която е присъствала едва на 5 до 6 срещи между родителите за
5
предаване на детето през 2023 г. и на нито една след установяване на възизвника в
гр.Разград.
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че в периода 04.07.2020 г. – 19.11.2020 г. майката е съставяла протоколи за
доброволно предаване на детето в изпълнение на определения с Решение №
157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав режим на
лични контакти на бащата с малолетната, в което са отразени датите и часовете на предаване
на К. от майката на бащата и дните и часовете на връщането й, подписани от въззивника в
настоящото и от Е. Д.К. в качеството на свидетел. Същите отразяват предаване на детето от
майката на бащата и връщането му обратно в периодите 10:00 часа на 04.07.2020 г. – 17:00
часа на 05.07.2020 г., 10:00 часа на 18.07.2020 г. – 17:00 часа на 19.07.2020 г., 10:00 часа на
20.07.2020 г. – 19:00 часа на 29.07.2020 г., 10:00 часа на 03.10.2020 г. – 18:00 часа на
04.10.2020 г., 17:00 часа – 19:00 часа на 15.10.2020 г., 10:00 часа на 17.10.2020 г. – 18:00 часа
на 18.10.2020 г. и в периода 17:00 часа – 19:00 часа на 19.11.2020 г.
В приетите от първоинстанционния съд като писмени доказателства по делото
констативни протоколи, подписани от К.Ф., С. Д. Г. и въззиваемия е фиксирано, че детето К.
не е предадено от майката на бащата за изпълнение на режима на лични контакти на
02.05.2020 г., 16.05.2020 г., 06.06.2020 г., 20.06.2020 г., 01.08.2020 г., 15.08.2020 г., 20.08.2020
г., 05.09.2020 г., 17.09.2020 г., 24.10.2020 г., 07.11.2020 г., 21.11.2020 г., 05.12.2020 г.,
19.12.2020 г., 31.12.2020 г., 02.01.2021 г., 16.01.2021 г., 21.01.2021 г., 06.02.2021 г., 20.02.2021
г., 06.03.2021 г., 20.03.2021 г., 03.04.2021 г., 17.04.2021 г., 15.05.2021 г., 05.06.2021 г.,
19.06.2021 г., 03.07.2021 г., 14.07.2021 г., 15.07.2021 г., 17.07.2021 г.. 26.07.2021 г., 07.08.2021
г., 14.08.2021 г., 19.08.2021 г.,21.08.2021 г., 04.09.2021 г., 02.10.2021 г., 16.10.2021 г.,
24.12.2021 г., както и на десет дати в периода 06.08.2022 г. – 18.11.2022 г.
Въз основа на представени от въззиваемия констативни протоколи в производство се
установява, че детето е предадено от майката на бащата за изпълнение на режима налични
контакти на двадесет и шест дати в периода 18.02.2021 г. – 16.04.2022 г. и на седем дати в
интервала 01.12.2022 г. – 03.03.2023 г.
Видно от присъда № 140/29.09.2023 г. по ВНЧХД № 4189/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав въззивникът е призната за виновна в
осъществен състав на престъпление от частен характер по чл.182, ал.2, пр.1 и пр.2 вр.чл.26,
ал.1 НК за деяния, извършени в периода 06.06.2020 г. – 17.09.2020 г. на датите 06.06.2020 г.,
20.06.2020 г., 20.08.2020 г., 05.09.2020 г. и 17.09.2020 г., изразяващи се в умишлено
неизпълнение и осуетяване на изпълнението на влязло в сила Решение № 157832/23.07.2020
г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав относно режима на лични
отношения на бащата С. Ц. С. с детето К.. С присъда № 48/25.03.2024 г. по ВНЧХД №
5410/2023 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав е потвърдена присъда по НЧХД №
2610/2021 г. по описа на СРС, с която въззивникът в настоящото производство е призната за
виновна за осъществяване състав на престъпление по чл.182, ал.2 НК на 05.12.2020 г.
Поради изложеното и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК съдът приема, че на посочените в
6
присъдите на СГС дати режимът на лични отношения между бащата и детето умишлено не е
бил изпълнен от майката и същата е осуетила изпълнението им. Липсват данни за влизане в
сила на присъда от 14.05.2024 г. по НЧХД № 6479/2023 г. по описа на СРС, НО, IX състав и
на присъда № 43/28.06.2024 г. по НЧХД № 589/2022 г. на Районен съд – Разград.
Обстоятелството, че бащата е проявявал активност за изпълнение на режима и се е
явявал на адреса по местоживеене на дъщеря му, за да я вземе, както е определено в
одобрената през 2021 г. спогодба се установява от показанията на свидетелите Г., Г. и П. и от
по – горе изброените констативни протоколи, неоспорени от въззвника.
Не се спори и се установява, че след влизане в сила на Решение № 157832/23.07.2020
г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав майката е променила
местоживеенето на детето на страните К. като е организирала центъра му на живот в
гр.Разград.
От изготвения за нуждите на първоинстанционното производство социален доклад от
АСП, ДСП – Лозенец, депозиран на 13.04.2022 г. се установява, че при наблюдения на
интеракция на детето с бащата са направени от социалния работник изводи, че малолетната
изглежда спокойна в присъствие на този родител, не проявява признаци на притеснение,
разказва за общите занимания с въззиваемия. Последният се отнася с разбиране към дъщеря
си, изслушва я, отговаря на въпросите й, съобразява се с желанията й, но е й позволява да се
налага. Единствено в присъствие на майката и при конкретни въпроси от този родител
детето твърди да е бито и наказвано от бащата, когото определя като „лош“ и с “лошо
сърце“. Това социално проучване е направило извод, че детето има изградена емоционална
връзка и с двамата си родители.
В изготвените от АСП, Д „СП“ – Разград, на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6
ЗЗДет, социални доклади се установява, че основните грижи за детето понастоящем се
полагат от неговата майка, която среща подкрепата на своите родители, както и на сестра си
и братовчедка си. Домът на въззивника представлява собствен апартамент в гр.Разград,
който разполага с добри битови условия и самостоятелна стая за детето К.. Подрастващата
поддържа контакт с членовете на разширеното семейство по майчина линия. Малолетната
посещава четвърта група на детска градина „Слънчице“ в гр.Разград и посещава занимания
по плуване, балет, английски език, ментална аритметика и танци. Пред социален работник
дъщерята на страните споделя, че харесва детското заведение, има приятели там, както и
извън него. По време на социалното проучване е наблюдавана топлина при общуването,
любов, разбиране и подкрепа, проявени от страна на майката към детето. Същата е
демонстрирала загриженост за доброто психическо, физическо и емоционално развитие на
подрастващата. Направени са изводи, че отглеждащият родител адекватно задоволява
базовите, здравословни, образователни и емоционални потребности на К.. Идентифициран е
риск за детето, породен от въвличането му продължителен междуродителски конфликт и
отсъствието на ефективна комуникация между страните относно отглеждането
възпитанието му.
Въз основа на проведените за нуждите на въззивното производство социални
7
проучване от АСП, ДСП – Младост, констатациите от което са закрепени в приложените по
делото социални доклади, се установява, че дъщерята на страните се чувства спокойна в
присъствието на бащата, търси контакт с него двамата свободно разговарят. Детето
свободно комуникира и търси съдействие от партньорката на въззиваемия. Жилището на
бащата представлява апартамент, в който се поддържат много добри хигиенни и битови
условия. Същото разполага с обособена стая за малолетната, оборудвана с нужните за детето
вещи. За детето има обособен детски кът и в друго помещение. Детето споделя пред
социални работници, че предпочита на голямата спалня на баща си и се страхува да спи
сама. По време на социалното проучване са наблюдавани топли отношения между
въззиваемия и дъщеря му. Констатирано е, че С. може да разчита при отглеждането на детето
на подкрепата на своя партньор, на своята майка и на други роднини.
Въз основа на двете приети от въззивния съд Комплексни съдебни психологични и
психиатрични експертизи се установява, че и двете страни притежават добър родителски
капацитет в областта на възможностите, знанията и уменията за полагане на грижи за
детето. Двамата имат добро приемане на детето, познават интересите му и полагат грижи да
го насърчават и развиват. Те в еднаква степен отговарят на предпочитанията и очакванията
му и го подкрепят. При нито един от тях не се констатира наличие на психопатология или
психично заболяване, което да им пречи на родителската годност. В същата насока са
изводите и на приетата от първоинстанционния съд Комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза (КСППЕ), изготвена от вещите лица д-р А.П. и доц.А.А.. При
преценка на родителския капацитет съдът отчита констатираното в първата по време приета
от въззивния съд КСППЕ неприемане и незачитане от страните на авторитета на другия
родител и поддържаната помежду им лоша и оскъдна комуникация. Отново в същата насока
съдът приема, че майката активно въвлича детето в родителския конфликт, което се
установява от КСППЕ, изготвена от вещите лица д-р А.П. и доц.А.А. и констатациите в
социален доклад на АСП, ДСП – Лозенец, депозиран на 13.04.2022 г. Въззивникът не
насърчава контактите на детето с бащата (виж КСППЕ на вещите лица доц.д-р Ел. И. и Е. М.
и закрепените в представения пред първоинстанционния съд на 13.04.2022 г. от АСП, ДСП –
Лозенец), негативизира образа на другия родител (в този смисъл са показанията на
свидетеля Г. пред двете съдебни инстанции, КСППЕ на д-р А.П. и доц.А.А. и на доц.д-р Ел.
И. и Е. М.) и е ограничаващ тип родител (виж изслушването на вещото лице д-р Е. М.).
Заключението на КСППЕ на д-р А.П. и доц.А.А. и това на вещите лица д-р Е. М. и Ж.
Т., наблюденията от социалното проучване на АСП, ДСП – Лозенец (социален доклад на
л.142-146 от първоинстанционното производство) и социалното проучване на АСП, ДСП –
Младост (социален доклад на л.268-269 от въззивното дело) дават основание на въззивния
съд да приеме, че детето има изградена емоционална връзка с всеки от родителите си.
Наличие на такава връзка не се отрича от вещите лица доц.д-р Ел. И. и Е. М., при чието
изслушване се установява, че такава е установена и от тези вещи лица, но последните я
виждат като недобре изградена, а за укрепването й разчитат за необходимо по - голяма
продължителност на контакта между бащата и детето, която да осигури по – разширени
8
възможности за общуване помежду им.
Въз основа на заключението на КСППЕ на вещите лица д-р А.П. и доц.А.А. и това на
вещите лица д-р Е. М. и Ж. Т. въззивният съд приема, че детето е поставено в конфликт на
лоялност спрямо майката като отглеждащ родител, при детето понастоящем не се е развило
отчуждение от бащата, но поведението на майката е от естество да доведе до родителско
отчуждение у подрастващата спрямо бащата или да компрометира взаимоотношенията й с
К., та дори да предизвика отчуждение от нея, поради поддържане на това поведение.
Формално опозиционното поведение на дъщерята на страните, проявено от детето по
отношение на бащата в присъствие на майката съдът отдава на установения и от трите
експертизи конфликт на лоялност, на детерминирания стремеж на детето да отговори
ситуативно на очакванията на майката като базова фигура на привързаност и на
разминаването между реалността и посланията на майката (виж КСППЕ на вещите лица д-р
А.П. и доц.А.А., заключението на вещите лица д-р Е. М. и Ж. Т. и изслушване на последната
в проведеното на 11.11.2024 г. открито съдебно заседание пред въззивния съд), разгледани в
контекста на продължителния и тежък родителски конфликт. В допуснатата по реда на
чл.200, ал.3 ГПК КСППЕ е прието, че детето е лоялно към майката (л.23 от експертизата) и
то преживява конфликт на лоялност към нея (л.25 от експертизата).
Изводите в допусната по реда на чл.200, ал.3 ГПК КСППЕ относно степента на
развитие на връзката между детето и бащата и за наличие на отчуждение на К. от този
родител не се възприемат от въззивния съд, тъй като в тази част те се явяват изолирани.
В изготвената от вещите лица д-р Е. М. и Ж. Т. КСППЕ са направени изводи, че в
присъствието едновременно и на двамата си родители малолетната К. става напрегната и
тревожна, изпитва страх да изрази личната си позиция и да покаже привързаност и към
двамата. До същите констатации е достигнала и приетата от първоинстанционния съд
експертиза при отговор на седма задача. При изслушването си вещото лице Т. пояснява, че
детето няма изградена представа за родителска двойка, в присъствието на всеки един от
родителите му, но при отсъствие на другия, то проявява различно поведение, за да
засвидетелства обичта си и лоялността си към този, с когото е, т.е. на поведенческо ниво К.
проявява онова, което счита, че ще се хареса на родителя, с когото е в този момент. Липсата
на комуникация между родителите е причина същите да формират представите си за
чувствата и емоциите на дъщеря си единствено от контакта си с нея. Това поведение на
детето, на което майката напълно се доверява стои в основата на желанието и постъпките на
въззивника по ограничаване на режима на контакти на бащата с подрастващата, съчетано с
отсъствие на .
Вещите лица д-р Е. М. и Ж. Т. (виж отговор на пета задача в изготвената от същите
КСППЕ и изслушването на вещото лице Т.) не откриват индикации, които понастоящем да
налагат промяна на мерките за упражняване на родителската отговорност и на
местоживеенето на дъщерята на страните. Тези експерти са установили регресни данни при
детето като извеждането му от основното местоживеене би предизвикало допълнителен
стрес и нужда от адаптация, чийто последици върху малолетната не могат да бъдат
9
предвидени без конкретни наблюдения. В последната насока вещите лица са отдали
значение за детето на възрастта и пола му, както и на историята на отглеждането му до
момента.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство КСППЕ се
установява, че детето има потребност да прекарва повече време с баща си. Заключението на
допуснатата от въззивния съд по реда на чл.200, ал.3 ГПК експертиза е акцентирала на
нуждата на детето от разширен режим на виждания с неотглеждащия родител с цел
избягване на отчуждаване. При изслушването си вещото лице Е. М. пояснява, че
подпомагането на емоционалната връзка на малолетната с бащата предполага разширен
контакт помежду им, такъв с по – голяма продължителност, при който К. да се радва на
трайно и позитивно общуване с този родител, както и демонстриране от майката на
поведение на по – голямо доверие към бащата. При продължаващо поведение на въззивника
по ограничаване на общуването на малолетната с нейния баща, при отсъствието на
психическа, емоционална и поведенческа подкрепа от нейна страна за осъществяване на
това общуване, пораждащи риск за подрастващата от развитие на дефицит в личностното
изграждане и в интерактивния модел от семеен и партньорски тип, то биха били изчерпани
методите за въздействие и би се стигнало до необходимостта от промяна на местоживеенето
на детето във връзка с изваждането му от отчуждаваща среда.
Доказва се в производството, че и двамата родители разполагат с добра подкрепяща
среда и материални възможности, за да полагат адекватни на нуждите на детето грижи.
Промяната на местоживеенето на майката не се установява да е довело до влошаване или до
подобряване на условията на живот при същата, а промяна в условията за живот при бащата
не се констатира. Установяване на центъра на живот на майката в друго населено място не
рефлектира пряко върху рационалността и ефективността на уговорените между страните
мерки за упражняване на родителската отговорност.
Макар по делото да се установяват по – горе изброените изменени обстоятелства,
свързани с особености в поведението на майката във връзка с изпълнение на режима на
лични отношения на бащата с детето, въздействие върху него при формиране на бащиния
образ и въвличането на последното в родителския конфликт, в контекста на
детерминираните от вещите лица причини за поддържане на тази поведенческа линия от
майката и установеното и при бащата неумение да взаимодейства с другия родител, то
понастоящем същите не се отчитат като изцяло дискредитиращи рационалността на
установените с Решение № 157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 92-ри състав мерки относно упражняването на родителската отговорност и
ефикасността на защитата на детето К. и нейното положение, по смисъла на ППВС № 1/1974
г., или рефлектиращи съществено върху нейния интерес по начин, налагащ изменение на
мерките в тази част. При съвкупния анализ и комплексна оценка на установените в
производството обстоятелства, съобразявайки критериите по чл.59, ал.4 СК, без да се отдава
решаващо значение на който и да е от тях, съблюдавайки най-добрия интерес на малолетната
дъщеря на страните, включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието й,
10
въззивният съд намира, че мерките за упражняване на родителската отговорност и
местоживеенето на детето не следва да бъдат променяни на този етап. В тази връзка отчита,
че до настоящия момент непосредствените грижи за детето са полагани от майката, която е
основна фигура на привързаност за малолетната, а от бащата – при осъществяване на
режима на лични отношения. Възрастта и пола на К. предоставят необходимостта от
майчина подкрепа и модел на поведение в периода, през който се доизграждат хигиенните
навици на подрастващата и започва създаването на образователните навици, а последното
би било подпомогнато от квалификацията и придобитите трудови умения на майката като
начален учител. Съдът съобразява потребностите на детето, на етапа на развитие, на който се
намира, от сигурност, спокойствие и предвидимост, както и отчетения при изслушване на
вещите лица от въззивния съд адаптационен стрес при рязка промяна.
Въз основа на изводите на вещите лица в приетата от първоинстанционния съд
КСППЕ и тези на допусканата от въззивния съд по реда на чл.200, ал.3 ГПК експертиза се
установява, че детето се нуждае от регулярен, интензивен и по – продължителен контакт с
бащата, което ще способства за укрепване и съхраняване на емоционалната връзка помежду
им. Същият следва да бъде съобразен и с предстоящата сколаризация на детето. Последното
и разстоянието между жилищата на двамата родители прави неподходящо включване на
срещи между бащата и малолетната през делничните дни от сряда до четвъртък, както е
поискано от него в насрещната искова молба. Неподходящо би се явило и възможността при
изпълнение на седмичния режим на контакти бащата да връща детето в 08:00 часа в
понеделник, доколкото последното предполага дълго и изморително пътуване за детето пред
началото на учебните занимания, което само по себе си го поставя в неблагоприятно
положение.
Преодоляването на формално заявеното протестно поведение на детето спрямо
бащата, свързана с дисбаланса на времето, прекарано заедно може да бъде способствано от
увеличаване на времето на бащата съгласно диспозитива на настоящото решение, доколкото
конфликта на лоялност, в който К. е поставена поради липсата на ефективен модел на
контакт между родителите е обстоятелство, чиято промяна в интерес на детето зависи
единствено от страните. Висш интерес на детето, негово право и задължение при раздяла на
родителите е да живее с поне с единия от тях, поддържането на лични отношения с детето е
право и отговорност на родителя, а правото на лични отношения с родителите е и
самостоятелно основно човешко право на детето – чл.124, ал.2 СК, чл.8, ал.1 ЕКПЧ и чл.9,
ал.3 КПД. Съблюдаването на интереса на детето изисква да не се редуцира и нарушава
контактът му с бащата, а майката да бъде подпомогната за повишаване на родителския
капацитет и за психологическо консултиране (виж изслушване на вещото лице Е. М.,
заключението по т.1 от КСППЕ на вещите лица Т. и д-р Е. М., изслушването на вещото лице
Т.). Ефективното ползване на социалните услуги от въззивника се гарантира от
възможността директорът на компетентната Д „СП“ да издаде задължително предписание, с
последващо прилагане на санкционен механизъм по реда на чл.45, ал.9 ЗЗДет, който следва
да бъде използван при всяко неизпълнение или отклонение, но и с възможността да сезира
11
съда по реда на чл.59, ал.9 СК с предложение за изменение на постановените мерки относно
родителската отговорност и режима на лични отношения на бащата с детето. Последващо
осуетяване от страна на майката на изпълнението на режима след наличието на влезли в
сила осъдителни присъди и предвид констатациите на вещите лица в изслушаните в
първоинстанционното и настоящото производство експертизи относно рефлексията на
подобно поведение върху детето е от естество да се преценява като правнорелевантно
обстоятелство, влошаващо положението на детето при майката и изискващо промяната на
местоживеенето му като последен способ за гарантиране на добрата връзка на детето и с
двамата му родители. Поддържане на такова поведение в бъдеще би рефлектирало
негативно при преценка на родителския капацитет, доколкото трайно съдебната практика
/Решение № 22/06.07.2022г. по гр.д. №1241/2021г. на ІV г.о. на ВКС, Решение №
30/27.01.2025 г.по гр.д. № 5157/2023 г. по описа на ВКС, III г.о./приема, че капацитетният
родител е този, който предприема действия за подпомагане на детето и за коригиране на
собственото си поведение, включително чрез консултиране със специалист и спазване на
предписания на социалните служби, за възстановяване на нормалната комуникация и
емоционална връзка между детето и другия родител, като не оставя детето само да прави
своя избор за срещи с бащата, особено във възраст, когато поради недостатъчна степен на
зрялост и опит може да преекспонират чувство на неудовлетвореност, да реагират
прибързано, в проява на инат или като своеобразно наказание за поведение на родителя,
което не одобрява.
С оглед изхода от спора и задължителните разяснения, дадени в ТР от 27.06.2024 г.
по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, то разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени от тях.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20115149/05.02.2024 г. по гр.д.№ 62681/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 84-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ц. С., ЕГН **********, срещу М. Р. Р., ЕГН
**********, иск с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.59, ал.9 СК за изменение на
определените с Решение № 157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 92-ри състав, мерки за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето
К.С.С., ЕГН **********.
ИЗМЕНЯ, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.59, ал.9 СК, определения с Решение №
157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав, режим на
лични отношения на бащата С. Ц. С., ЕГН **********, с детето К.С.С., ЕГН **********,
както следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. Ц. С., ЕГН **********, с
12
детето К.С.С., ЕГН **********, през който бащата С. Ц. С. има право да вижда и взима
детето К.С.С.:
1. всеки първи, трети и пети петък, събота и неделя от месеца за времето от 17:00 часа в
петък (а ако детето е на детско заведение или училище – след края на заниманията в
учебното заведение, респ. учебните занимания) до 18:00 часа в неделя с преспиване;
2. всяка година от 10:00 часа на първи юли до 19:00 часа на петнадесети юли и от 10.00
часа на първи август до 19:00 часа на петнадесети август с преспиване;
3. всяка нечетна година през есенната ваканция на детето, опредЕ. от Министерството на
образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 19:00 часа
на последния ден на тази ваканция с преспиване;
4. всяка четна година през пролетната ваканция на детето, опредЕ. от Министерството на
образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 19:00 часа
на последния ден на тази ваканция с преспиване;
5. всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 19:00 часа на Светлия
понеделник с преспиване;
6. всяка нечетна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 19:00 часа на
двадесет и осми декември с преспиване;
7. от 10:00 часа на двадесет и девети декември на всяка четна година до 19:00 часа на
втори януари на следващата нечетна година с преспиване.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.138а, ал.3 СК, М. Р. Р., ЕГН **********, да ползва
социалните услуги „Психологическа подкрепа“ и „Повишаване на родителския капацитет“
при определен от Д „СП“ – Разград доставчик на социални услуги, с честота и
продължителност, преценени от доставчика.
ЗАДЪЛЖАВА Д „СП“ – Разград при създаване на пречки от майката М. Р. Р., отказ за
сътрудничество и при настъпили изменения, налагащи промяна на мерките, ако интересът
на детето К.С.С. го изисква, да предприеме действия по реда на чл.59, ал. 9 СК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
При влизане в сила на съдебното решение препис от него да се изпрати на Д „СП“ –
Разград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13