№ 1346
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000501679 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р. М.
Л. с ЕГН: ********** от гр. София против Решение 339 от 18.01.2024 г. по гр.д. 462/2023 г.
по описа на Софийски градски съд /СГС/. С последното, е унищожен на основание чл. 56
ЗН, в полза на „Топливо Комерс-2010“ ЕООД с ЕИК: ********* заявеният от Р. М. Л. отказ
от наследство по заявление с вх. № 22022307/17.11.2020 г. до СРС, по което е образувано
гр.д. № 56947/2020 г. на СРС, вписан в специалната книга на съда под № 1653/18.11.2020 г.
по реда на чл. 49 ЗН, с който ответникът се отказал от наследството останало след смъртта
на баща му М. Р. Л., починал на 01.11.2020 г. Поради това, са присъдени в полза на
дружеството съдебно-деловодни разноски в размер на 6 604.85 лв.
В редовната и допустима въззивна жалба се развиват следните оплаквания за неправилност
на решението поради неспазване на материалния закон: а/ за неспазване на преклузивния
срок по чл. 56, ал. 2 ЗН, като се считат за неправилни изводите на СГС за спазването му; б/
че неправилно СГС е приел, че към датата на направата на отказа от насредство,
дружеството-ищец е имало качеството „кредитор“ спрямо Р. Л.; в/ че не било установено от
съда и не било доказано пълно и главно от ищеца, че Л. няма друго имущество, от което
„Топливо Комерс-2010“ ЕООД да получи удовлетворение по образувано срещу въззивника
изпълнително производство, както и че неправилно СГС преценил, че не следвало да се
отчитат мотивите за направения отказ от наследство, докато те имали правно значение в
случая.
1
На самостоятелно основание се сочат и процесуални нарушения на първостепенния съд,
изразяващи се в това, че се препятствала възможността на въззивника да ангажира гласни
доказателства, които били допуснати, което оказало влияние и върху крайния изход по
делото, като се сочат допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 142, 146 и 235 ГПК.
В заключение, се моли САС да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли
предявената против въззивника искова претенция. Претендира разноски.
Насрещната страна „Топливо Комерс-2010“ ЕООД /чрез редовно упълномощен адв. М. от
АК-Пловдив/ оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК и
счита, че атакуваното решение следвало да се потвърди. Претендира и присъждането на
сторените разноски за втората инстанция.
Пред въззивния съд не са събирани нови /допълнителни/ доказателства, а от материалите по
делото САС намери следното:
Предявен е иск от „Топливо Комерс-2010“ ЕООД срещу Р. М. Л., за унищожаване на
извършения от последния отказ от наследство по заявление с вх. № 22022307/17.11.2020 г.
до СРС, по което е образувано гр.д. № 56947/202 г. на СРС, вписан в специалната книга на
съда под № 1653/18.11.2020 г. по реда на чл. 49 ЗН, с който ответникът се отказал от
наследството останало след смъртта на баща му М. Р. Л., починал на 01.11.2020г., като
нарушаващо съществено правото на ищеца, като кредитор да се удовлетвори от
имуществото на ответника.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е кредитор на ответника, с ликвидно и
изискуемо вземане. С влязла в сила на 25.06.2021г. присъда № 26003/14.01.2021г. по НОХД
№ 3284/2020г. на ПРС, изменена с Решение № 41/25.06.2021г. по ВНОХД №
20215300601013/2021г. на ПОС, Р. М. Л. бил признат за виновен за извършване на
престъпление - кражба през периода от 12.12.2018г. до 31.05.2019г. в землището на с.
Радиново, област Пловдив, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи, собственост
на „Топливо Комерс-2010“ ЕООД и осъден да заплати на същото юридическо лице сума в
размер на 192 048.31 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението. За вземането в размер на 192 048.31 лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди от престъплението бил издаден изпълнителен лист №
260354/06.07.2021г. от РС - Пловдив, въз основа който било образувано ИД № 8492/2021г. на
ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ. С молба вх. № 56934/04.08.2021г. по изпълнителното дело
длъжникът Р. Л. представил отказ от наследството на покойния си баща М. Л., вписан в
специалната книга на СРС под № 1653/18.11.2020г., за установяването на което
обстоятелство било издадено съдебно удостоверение от 18.11.2020г. от СРС, по гр. д. №
56947/2020г. От извършената по изпълнителното дело справка се установило, че е починал
М. Л., на 01.11.2020г., който бил баща на длъжника, който оставил за наследници -
низходящи - длъжника Р. Л. и сестра му Л. Л., и преживяла съпруга Е. Л..
Твърди, че ответникът Р. Л. не разполага с имущество, което да удовлетвори вземането му, а
отказът от наследство нарушава съществено възможността му да се удовлетвори от
2
имуществото му, поради което претендира унищожение на отказа.
Ответникът не оспорва, че с влязла в сила на 25.06.2021г. присъда № 26003/14.01.2021г. по
НОХД № 3284/2020г. на ПРС, изменена с Решение № 41/25.06.2021г. по ВНОХД №
20215300601013/2021г. на ПОС, е признат за виновен за извършване на престъпление и
осъден да заплати на "Топливо Комерс 2010" ЕООД сума в размер на 192 048.31 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, че за вземането е издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, по което като длъжник представил
отказ от наследството на покойния си баща М. Л., вписан в специалната книга на СРС под
№ 1653/18.11.2020г.
Възразява, че ищецът няма качеството кредитор към момента на вписване на отказът му от
наследство - под № 1653/18.11.2020г., понеже присъдата по НОХД, с която е присъдено
процесното вземане е влязла в сила едва на 25.06.2021г.
Възразява, че разполага с достатъчно имущество извън наследството на починалият си
родител, от което ищецът може да удовлетвори вземането си.
Възразява също, че отказът от наследство е извършил не за да възпрепятства
удовлетворението на кредитора, а за да изпълни последната воля на баща си, който искал
двамата със сестра му да се окажат от наследството му в полза на майка си - негова съпруга.
Исковата претенция е уважена след събиране само на писмени доказателства.
В контекста на правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът намира атакуваното
първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно, а на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на същото. В допълнение, както и за да отговори на оплакванията
във въззивната жалба, САС намира за уместно да посочи и следното:
Искът по чл. 56, ал. 1 ЗН е на разположение на кредиторите, които не могат да се
удовлетворят от имуществото на длъжника. При спазване на сроковете по чл. 56, ал. 2 ЗН,
те могат да поискат от съда да унищожи по отношение на тях отказа от наследство,
направен от длъжника /така Решение № 104/09.03.2011 г. по гр.д. № 160/2010 г. на първо г.о.
на ВКС/. По отношение оплакването за неспазен срок за предявяване на конститутивния иск,
то същото е неоснователно. Тълкуването на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ЗН налага извод, че в него се
съдържат два вида срокове - едногодишен и тригодишен. Те се намират в определено
съотношение помежду си, обусловено от разликата в началните моменти на броенето им.
Тригодишният срок започва да тече от деня на извършване на отказа от наследство, а
едногодишният - от деня на узнаването от кредитора за това. Узнаването е свързано с
фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства,
осъществили се вече /преди това/ в действителността. Съществуващата възможност за
узнаване на тези факти и обстоятелства не е равнозначно на узнаване. С оглед на това
моментът на узнаване от кредитора за отказа от наследство, извършен от неговия длъжник,
не може да се свърже само с момента на постъпването по изпълнителното дело на
представено от трето лице доказателство за това, без за него на кредитора /взискател/ да е
било съобщено от съдебния изпълнител или това да е било сведено до знанието му по друг
3
начин. В този смисъл е и Решение 536/28.07.2010 г. по гр.д. № 1400/2009 г. на четвърто г.о.
на ВКС. В случая, спазени се явяват и двата срока – тригодишен от деня на извършване на
отказа и едногодишен от узнаването на кредитора, доколкото това узнаване следва да се
свърже с невъзможността вземането му да се събере от друго налично имущество на
длъжника Л. в процеса на образуваното изпълнително дело срещу него при ЧСИ Б..
Неоснователно се явява и второто оплакване – за това кога въззиваемото дружество е
станало кредитор на въззивника и кога е възникнало вземането на кредитора. В случая,
вземането на кредитора е възникнало от извършена от въззивника кражба на движими вещи,
т.е. в резултат на престъпление, което представлява деликт в гражданскоправен смисъл – в
периода 12.12.2018 – 31.05.2019 г., което е видно от мотивите на приложените копия на
наказателните съдебни актове по НОХД 3284/2020 г. на ПРС и ВНОХД 1013/2021 г. на ПОС.
Следователно, вземането на кредитора е възникнало с довършване на престъплението на
31.05.2019 г., а процесният отказ от наследство е извършен повече от година след това – на
17.11.2020 г. и е вписан в особената книга на СРС на 18.11.2020 г.
В разрез със съдебната практика е и виждането на въззивника, че ищцовото
дружество следвало да доказва, че Л. не разполагал с друго имущество, от което да се
удовлетвори. Точно обратното е - в тежест на длъжника е да докаже наличие на такова друго
имущество, както и че неговия кредитор може да се удовлетвори от него /така Решение
489/22.04.2008 г. по гр.д. 2220/2007 г. на пето г.о. на ВКС и Решение 34/10.05.2023 г по гр.д.
3531/2022 г. на второ г.о. на ВКС/.
Що се отнася до оплакването, че СГС неправилно бил приел, че не трябвало да се
отчитат мотивите за направения отказ от наследство, в действителност, дори и да са налице
някакви мотиви, като изтъкнатите от Л., а именно – изпълнение на волята на покойния му
баща, то за конститутивния иск по чл. 56, ал. 1 ЗН, подобни съображения нямат никакво
значение, още по-малко могат да послужат за отхвърляне на исковата претенция.
Ето защо, недопускането и неизслушването на свидетели за мотивите за
извършване на отказа от наследство пред СГС не се явяват процесуално нарушение, както се
счита във въззивната жалба. Това са и причините, поради които такива гладни доказателства
не са допуснати и пред въззивния съд. Не се установява да са допуснати и други
процесуални нарушения от първостепенния съд, както счита Р. Л. – на чл. 146 ГПК, както и
на чл. 235 ГПК. Доказателствената тежест е разпределена точно и в съответствие със закона.
Не са налице други оплаквания от въззивника, поради което решението на СГС ще следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
Право на разноски при горния изход в производството има само „Топливо Комерс-
2010“ ЕООД. Претендира се заплащането на извършването на разход в размер на 6000 лв.
адвокатски хонорар с включен ДДС. Направено е от процесуалния представител на Р. Л.
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 6 ГПК, но то е неоснователно. Това е така, тъй
като предявеният иск е оценяем и цената на иска е 68 484.03 лв. /така на л. 34 от
първоинстанционното дело/. Минималният размер на адвокатското възнаграждение би бил
6 128.72 лв. без ДДС съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. И
4
доколкото е заплатен хонорар от 6 000 лв. с ДДС, то се налага и заключението, че
адвокатското възнаграждение не само не е прекомерно, но то е определено и под минимума
на наредбата, служеща като индикативен фактор за равнищата на адвокатските
възнаграждения в рамките на свободното им договаряне. Поради това, възражението за
прекомерност на сторената разноска не следва да се уважава, а същата трябва да се възложи
в тежест, както и в пълния й размер на лицето, което е предизвикало спора пред втората
инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 339 от 18.01.2024 г. по гр.д. 462/2023 г. по описа на
Софийския градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. М. Л. с ЕГН: **********, гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“ № ** да заплати на „Топливо Комерс-2010“ ЕООД с ЕИК: *********, гр.
Пловдив, ул. „Филипово“ № 40 чрез управителя М. Х. Б. извършени съдебно-деловодни
разноски за втората инстанция в размер от 6000 /шест хиляди/ лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5