РЕШЕНИЕ
№ 15144
гр. ******, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.А
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.А Гражданско дело №
20231110153696 по описа за 2023 година
Производството е образувано по следните осъдителни искове, предявени от С.
Д. Г., чрез адв. Г. С., против А. С. Г.:
1/. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 18000 лв., ведно със законната лихва от
02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща невърнати главници по
сключени между страните неформални договори за заем, а именно:
а) неформален договор за заем за сумата 61000 лв., дадена от ищцата на
ответника чрез 5 бр. банкови преводи, извършени в периода ********* г. – *********
г., за закупуване от ответника на къща в с. ********, като се твърди, че по този
договор за заем ответникът е върнал на ищцата сумата 55000 лв., поради което остава
невърната главница в размер на 6000 лв.;
б) неформални договори за заем на обща стойност 12000 лв., които парични
средства са предоставени от ищцата на ответника чрез 10 бр. банкови преводи,
извършени в периода ******* г. – ******* г., за задоволяване на лични нужди на
ответника, като се твърди, че по тези договори за заем ответникът не е връщал на
ищцата заетите суми.
При условията на евентуалност, в случай, че искът по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД бъде отхвърлен, се претендира присъждане на сумата 18000 лв., на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – като дадена от ищцата на ответника без основание.
2/. Кумулативно съединен с исковете по т. 1 - иск с правно основание чл. 86, ал.
1
1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 236,16 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 28.08.2023 г. – 01.10.2023
г. на сумата 18000 лв.
3/. Иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да
върне на ищцата сумата 1490,04 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2023 г. до
окончателното й изплащане, с която ответникът се е обогатил, а ищцата – обедняла,
като е платила вместо ответника дължими от последния на трети за спора лица суми, а
именно:
а) платена от ищцата на ****** г., по банков път, на застрахователно дружество
*********, застрахователна премия в размер на 180,95 лв. по договор за застраховка
*******, сключена за имот – къща в с. ********, собственост на ответника;
б) платени от ищцата в поза на ************* и на ********* суми в общ
размер на 1306,09 лв., от които на ************* – 562,18 лв., представляващи цена на
предоставена електрическа енергия за периода 03.10.2019 г. - 05.02.2020 г. в
собствения на ответника имот – къща в с. ******** и на ********* – 743,91 лв.,
представляваща цена на извършени в периода ********* г. ******* услуги, в къщата
на ответника в с. ********.
4/. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 30,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
в периода ********* г. – 01.10.2023 г. на сумата 1490,04 лв.
5/. Иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС – за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 1596,44 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2023 г. до
окончателното й изплащане, представляваща припадащата се на ответника ¼ част от
платените от ищцата разноски в общ размер на 6385,75 лв. за поддържане на
съсобствен с ответника имот.
6/. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 33,16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
в периода ********* г. – 01.10.2023 г. на сумата 1596,44 лв.
С исковата молба и уточняващата я молба от ***** г., ищцата твърди, че тя,
заедно с ответника А. С. Г. и с ******* С.а Г. и ******** С.а Г. са наследници на
починалия ************ Г., като ответникът и ******* Г. са деца на починалия от
предходен брак, ищцата – съпруга на починалия, а ******** Г. – общо дете на ищцата
и починалия, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН след смъртта на
********** Г. всеки от наследниците му е придобил по ¼ част от личното му
имущество. Твърди, че всички наследници са приели наследството на починалия по
опис, като не е извършвана делба на същото.
По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и акцесорния към
него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД излага, че дадените назаем от ищцата и невърнати от
2
ответника суми са както следва: 6000 лв. невърната част по договор за заем от
********* г. за сумата 61000 лв., 1000 лв. по договор за заем от ******* г., 1000 лв. по
договор за заем от **** г., 1500 лв. по договор за заем от ****** г., 1500 лв. по договор
за заем от ******* г., 1500 лв. по договор за заем от ***** г., 1000 лв. по договор за
заем от ***** г., 1000 лв. по договор за заем от ***** г., 1000 лв. по договор за заем от
**** г., 500 лв. по договор за заем от ****** г. и 2000 лв. по договор за заем от
******* г. Твърди, че с нотариална покана, връчена на ответника на 27.07.2023 г.,
ищцата е поканила последния да й върне посочените суми, но към настоящия момент
той не е изпълнил това свое задължение, поради което и на основание чл. 240, ал. 4
ЗЗД е изпаднал в забава, считано от 28.08.2023 г.
По отношение на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и на акцесорния към него иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД излага, че претендираните суми са начислени от ************* и от
********* във връзка с предоставени в имот – къща, находяща се в с. ********, ул.
„****, изключителна собственост на ответника, топлинна енергия и ******* услуги,
поради което същите се дължат единствено от ответника и с плащането им от страна
на ищцата, вместо ответника, последният се е обогатил, а ищцата е обедняла. Твърди,
че с нотариалната покана, посочена по-горе, ищцата е поканила последния да й върне
претендираните суми в десетдневен срок от поканата, но към настоящия момент той
не е изпълнил това свое задължение, поради което е изпаднал в забава, считано от
********* г.
По отношение на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС и акцесорния към него иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД излага, че след смъртта на общия им наследодател, ищцата и ответникът са
придобили по ¼ ид.ч. от собствения на починалия имот – къща ******, находяща се в
гр. ********г, ******. Във връзка с имота ищцата направила разноски в размер на
6385,75 лв., включващи: 621 лв. – разходи за поправка на водна помпа, 188,03 лв. –
разходи за профилактика на газов уред, 1080 лв. – разходи за ремонт на гаражна врата;
2711,11 лв. – разходи за СМР (облицовка на външни стени на къщата с плочки), 150,84
лв. – разходи за приспособления за баня и тоалетна, 1158 лв. – разходи за охрана и
охранителна система на имота, 292,30 лв. – платена застраховка за имота, 460,80 лв. –
покупка и монтаж на плисе-мрежа (мрежа против комари тип „хармоника“), от която
сума ответника й дължи, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата 1596,44 лв., равна на
припадащата му се ¼ част от разходите. Твърди, че с нотариалната покана, посочена
по-горе, ищцата е поканила последния да й върне претендираните суми в десетдневен
срок от поканата, но към настоящия момент той не е изпълнил това свое задължение,
поради което е изпаднал в забава, считано от ********* г.
Иска се уважаване на предявените искове и заплащане на разноски по делото.
Прави се възражение за недължимост, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, поради липса на основания за предоставяне на
3
безплатна правна помощ на ответника.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника А. С. Г., чрез адв. Н. О.,
се излагат съображения за неоснователност на предявените срещу него искове.
По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД твърди, че никога не
е взимал пари назаем от ищцата, включително процесните суми, още повече, че към
момента, в който ищцата е превела парите на ответника, бащата на ответника е бил
жив, с ответника са били в отлични взаимоотношения, поради което, ако е имал нужда,
ответникът щял до помоли баща си да му даде пари назаем, а не ищцата. А и видно от
представения от ищцата брачен договор, сключен между нея и бащата на ответника,
последният й заплащал по 9000 лв. месечна издръжка, поради което на допълнително
основание ответникът би искал пари назаем от баща си, а не от втората му съпруга.
Твърди също, че процесните суми са били дарени на ответника от баща му, като
финансова подкрепа, каквато ответникът винаги получавал от баща си още преди
процесния период и до смъртта му. Процесните суми баща му давал в брой на ищцата,
с тях тя захранвала банковата си сметка и след това ги превеждала по сметка на
ответника, тъй като в този период банковите сметки на бащата на ответника били
запорирани. По отношение на преведените от ответника на ищцата суми в общ размер
на 55000 лв. се твърди, че същите не били преведени за погасяване на даден от ищцата
заем в размер на 61000 лв., а представлявали продажната цена по договор за покупко-
продажба на недвижим имот – къща, находяща се в с. ********, ул. „****, сключен
между бащата на ответника, като продавач, и ответника, като купувач, като се твърди,
че цената не е преведена по сметката на баща му, а по тази на ищцата, тъй като към
този момент на същия са били наложени запори върху банковите му сметки. В
преводните нареждания, с които ответникът е превел на ищцата сумите в общ размер
на 55000 лв., изрично било посочено като основание – „плащане по дог. за покупко-
продажба ****** г.“
По отношение на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД сочи, че с договора за покупко-
продажба на къщата в с. ******** бащата на ответника си запазил правото на ползване
върху имота, поради което претендираните от ищцата суми, представляващи разноски
във връзка с ползването на имота, не са се дължали от ответника, а от ползвателя на
имота (бащата на ответника). Твърди се, че процесните суми не са платени със
средства на ищцата, а с тези на бащата на ответника, който поради наложените му
запори, давал парите в брой на ищцата, с тях тя захранвала банковата си сметка и след
това плащала съответните сметки. В подкрепа на това твърдение на ответника било
обстоятелството, че след смъртта на баща му, плащанията от банковата сметка на
ищцата за покриване на разходите, свързани с къщата в с. ******** спрели и
започнали да се извършват от ответника.
По отношение на иска по чл. 33, ал. 3 ЗС се излага, че единствените разходи,
4
свързани с наследствения имот, които следва да се понесат от всички съсобственици
са тези за извършените СМР, но тези разходи били платени приживе от бащата на
ответника, поради което не се дължат на ищцата. Всички други разходи, претендирани
от ищцата са направени от последната във връзка с ползването на имота, което
осъществява само тя, заедно с дъщеря си, поради което не се дължат от ответника.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по
делото разноски, както и присъждане, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. О..
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
Във връзка с иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и евентуалния иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
От справка-движения по сметка (л. 18 от делото) и представените от ищцата 15
бр. платежни нареждания (л. 19 гръб – л. 26 гръб) се установява, че в периода
********* г. – ******* г. от сметката на ищцата I********по сметката на ответника са
преведени суми на обща стойност 73000 лв., като на ********* г. и на ********* г.,
чрез 3 транша по 15000 лв., един от 7000 лв. и един от 9000 лв. са преведени общо
61000 лв., а в периода ******* г. – ******* г. преведените сумите са на обща стойност
12000 лв., с 10 транша от по 1000 лв., 1500 лв., 500 лв., 2000 лв. Във всички преводни
нареждания като основание за плащането е посочено „частен превод“, а не договор за
заем. От банково удостоверение от 09.04.2024 г. (л. 270 от делото) се установява, че в
периода 08.03.2019 г. – 01.03.2023 г. починалият ************ Г. е бил картодържател
на издадена банкова карта по разплащателна сметка ***********, открита на името на
С. Г..
От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19
ЗЗД (л. 120) се установява, че същият е сключен на ****** г. с нотариална заверка на
подписите, извършена от нотариус *******, със страни ************ Г., като
продавач, и А. С. Г., като купувач, и предмет – поземлен имот с идентификатор
****************, находящ се в с. ********, ул. „****, с площ от 691 кв.м., и
построените в имота сгради, при продажна цена 60000 лв. С анекс от ******** г.
продажната цена е изменена на 55000 лв.
От платежно нареждане от ***** г. (л. 119) се установява, че ответникът е
превел по сметката на баща си сумата 10000 лв., на основание сключения между тях
предварителен договор за покупко-продажба на имот. Във връзка със сключения
предварителния договор ответникът наредил, на ********* г. и на ********* г., по
сметката на ищцата *************суми в общ размер на 55000 лв., като на 4бр. от
преводните нареждания на обща стойност 45000 лв. като основание за плащането е
5
посочено „плащане по дог. за пок-прод договор от ****** г.“, а на един от тях – на
стойност 10000 лв., като основание е посочено „частен превод“. Това е видно от
представените 5 бр. платежни нареждания (л. 27 гръб – л. 29 гръб, л. 125 – л. 129).
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******* г. по
описа на нотариус ******* (л. 154 и л. 30) се установява, че ответникът А. С. Г. е
купил от баща си ************ Г. недвижимия имот, предмет на предварителния
договор за покупко-продажба от ****** г. (поземлен имот с идентификатор
**************** и построената в него сграда), за сумата 55000 лв., платена от
купувача на продавача преди подписването на договора, обективиран в нотариалния
акт, като продавачът ************ Г. си е запазил пожизнено вещното право на
ползване върху ½ ид.ч. от имота, а правото на ползване върху другата ½ ид.ч. от имота
е запазено в полза на ********* Г. с нотариален акт № ******* г. на нотариус при
СНС.
От представеното от ответника банково извлечение (л.130 – л. 153 от делото) се
установява, че в периода ****** г. – **** г., тоест преди исковия период, бащата на
ответника ************ Г. е превеждал периодично, 38 пъти за 2 години, на сина си
А. С. Г. суми на различна стойност – от 70 лв. до 10000 лв. на превод.
От представената с отговора на исковата молба справка за банкови сметки и
сейфове на физическо лице (л. 116) се установява, че на **********. са били наложени
запори върху банкови сметки на ************ Г..
От банково удостоверение от ****** г. (л. 235 от делото) се установява, че към
******** г. ищцата е имала парични средства по банкови сметки в общ размер на
198263,71 лв. и 278,08 евро, а към ***** г. – в общ размер на 86853,10 лв. и 8195,43
евро.
От уверение от 09.06.2020 г. (л. 240) се установява, че в периода 22.10.2008 г. –
****** г. ищцата е имала сключен трудов договор с **************, при месечно
трудово възнаграждение в размер на 20963 ******, като съгласно изменение
2/04.01.2010 г. (л. 242) месечното трудово възнаграждение на ищцата е увеличено на
сумата 24107 ******.
От удостоверенията, намиращи се л. 265 – л. 269 от делото, както и от писмо от
******* (л. 319), се установява, че в периода 03.10.2018 г. – 01.10.2019 г. **********
Г. е имал сключен трудов договор с ******* във връзка с който е получил трудово
възнаграждение в общ размер на 7789,71 лв. за 9 месеца и 2 дни, че през 2019 г. е имал
сключен трудов договор и с *******, във връзка с който за 2019 г. е получил трудово
възнаграждение в общ размер на 104436,12 лв., както и че последното дружество не е
изплащало на ********** Г. суми в брой.
От решение по гр.д. № 2906/2019 г. на СГС, ГО 23 състав, потвърдено с
решение по възз.гр.д. № 2123/2023 г. на САС, ГО, 14 състав, за които не се спори, че са
6
влезли в сила, се установява, че конституираните на основание чл. 227 ГПК в хода на
процеса, на мястото на починалия ответник ************ Г. наследници на същия - С.
Г., А. Г., ******* Г. и ******** Г., са осъдени, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да
заплатят на ******** сумите от по 25049,60 лв. всеки от тях.
От разпита на доведения от свидетеля ответник ******** се установява, че
преди да почине, ********** Г. е работил на няколко места, включително като
директор в ***********. Той се е грижил както за децата си от първия брак, така и за
втората си съпруга и общото им с нея дете. Децата му били приоритет. Осигурил
обучението на децата му А. Г. и ******* Г. в чужбина (*********) и им осигурявал
„доста финансов капитал“. С оглед позициите, които заемал на работните си места,
********** Г. не е имал финансови затруднения. Твърди, че ищцата С. Г. не е
предоставяла заеми на ответника А. Г., както и че всички пари „*******“. Знае, че
********** Г. имал неуредени финансови отношения с един от последните му
работодатели, във връзка с което водил съдебни дела и в периода 2019 г. – 2020 г. му
били наложени запори върху банковите сметки. Поради тази причина се наложило
негов работодател да му плаща трудовото възнаграждение в брой, а ********** Г.
давал парите на ищцата С. Г. и с тях тя захранвала банковата си сметка. Наложените
запори били причината и за продажбата на къщата в с. ******** от него на сина му, за
да не му бъде отнета. Твърди, че в къщата живяла майката на ********** Г., като
последният е оставал да преспива там. Не знае С. Г. да е плащала разноски по къщата в
с. ********.
Във връзка с иска по чл. 59 ЗЗД:
От представените от ищцата преводни нареждания на л. 33 – л. 39 се
установява, че същата, от сметката си с **************** 1/. на ****** г. е платила на
********* сумата 180,95 лв., на основание „застрахователна премия *******, У дома и
щастлив, С. Г.“, 2/. в периода 03.10.2019 г. – 05.02.2020 г. е платила на *************
суми в общ размер на 562,18 лв., представляващи „единични плащания“, с посочени
номера (вероятно на фактури), дължими за периода 30.09.2019 г. – 31.01.2020 г., без
посочен имот или клиентски номер за който се отнасят плащанията; 3/. в периода
********* г. е платила на ********* суми в общ размер на 743,91 лв., представляващи
плащания по фактури, издадени по партидата на „кл. номер ******. Следва да се
посочи, че от представената от ищцата на л. 40 от делото фактура се установява, че за
имот на адрес с. ********, ул. „****, е открита партида на името на ************ Г. с
клиентски номер ******.
Във връзка с иска по чл. 30, ал. 3 ЗС:
От нотариален акт № ******** г. по описа на нотариус ******* и от
удостоверение за сключен граждански брак № ********., се установява, че
************ Г. е придобил, преди брака си с ищцата, в лична собственост сграда
7
(къща) ******, с обща площ от 291,11 кв.м., състояща се от един подземен и три
надземни етажа, построена в ****, с площ от 3855 кв.м. по плана на находяща се в гр.
******************“, за която не се спори, че е с административен адрес гр.
********г, ******.
Представен е от ищцата брачен договор от ******** г., с нотариална заверка (л.
41 от делото), от който е видно, че страните са избрали законов режим на разделност
по отношение на имуществата и имуществените права, придобити възмездно по време
на брака. Уговорили са имуществата и имуществените права, придобити от съпрузите
преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение да
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Постигнали са съгласие от съпруга да се
поемат всички разходи за задоволяване на нуждите на семейството, разходите по
поддръжка, данъци и режийни по семейното жилище, както и разходите за обучение
на детето ******** С.а Г.. Съпругът се задължава да изплаща ежемесечна издръжка на
детето в размер на 9000 лв., както и да изплаща ежемесечна издръжка на съпругата си
С. Д. Г. ежемесечна издръжка в размер на 9000 лв. Уредени са и други имуществени
отношения между съпрузите.
От удостоверение за наследници ************** г. се установява, че
************ Г. е починал на ***** г. и е оставил за свои законни наследници
съпругата си – ищцата С. Д. Г., сина си – ответникът А. С. Г., дъщеря си ******* С.а Г.
и дъщеря си ******** С.а Г..
От заключението на съдебнотехническата експертиза, както и от представените
с исковата молба и намиращи се на л. 42 – л. 78 гръб фактури, платежни нареждания,
договор за строително-ремонтни дейности от ****** г., описателен протокол за
възлагане на заявка от ****** г., разписка за получена сума от ******* г. и
комбинирана застрахователна полица ******* се установява, че след смъртта на
********** Г. ищцата, във връзка със съсобствената с ответника и останалите
наследници къща ****** на ул. „*********г, ******, е направила разноски в размер на
6678,05лв., включващи сумите: 621 лв. – разходи за поправка на водна помпа,
необходима за източване на отходните води и качването им към канализацията , 224 лв.
– разходи за профилактика на газовата инсталация, служеща за отопление на къщата,
2711,11 лв. – разходи за СМР във връзка с подмяна на облицовката по фасадата на
къщата с нови плочки, наложила се поради проникване на вода в къщата през старите
плочки и наводняването й, 1060 лв. – разходи за ремонт на гаражна врата, 150,84 лв. –
разходи за приспособления за баня (подмяна на ролки – водачи за врати на душ
кабина, 2 бр. ключа за осветление ********, тоалетна седалка и сифон), 460,80 лв. –
покупка и монтаж на плисе-мрежа (мрежа против комари тип „хармоника“), 1158 лв. –
разходи за охрана и монтаж и мониторинг на охранителна система на имота, 292,30 лв.
– платена застраховка за имота. По отношение на имуществената застраховка следва
да се посочи, че видно от полицата застраховащо и застраховано лице е С. Г., а
8
застраховано имущество – недвижимото и движимото имуществото на адрес гр.
********г, ******, къща ******.
От констативен протокол № ******** г., съставен от нотариус ******, се
установява, че на 18.12.2020 г. ищцата и дъщеря й ******** Г., предали на А. Г. и
******* С.а ключовете и чиповете за достъп до съсобствената къща, находяща се на
адрес гр. ********г, ******, къща ******.
Общи за всички искове:
С нотариална покана рег. № ***** г. по описа на нотариус ********** ищцата е
поканила ответника да й заплати всички процесни суми в 10 дневен срок от
получаването и от ответника. Видно от удостоверението на нотариуса, поканата е
връчена на ответника на 27.07.2023 г. С точка 2 на поканата ищцата е признала, че в
периода на действие на брачния договор ******** г. – *******г. (19 месеца) и във
връзка с уговореното в същия, тя и дъщеря й са получили от ********** Г. общо
сумата 399474,51 лв., включваща месечни издръжки от по 9000 лв. за всяка от тях,
учебните такси на ******** Г. в размер на 61608,22 лв., както и разноски за издръжка
на домакинството, което подкрепя твърдението на ответинка, че баща му е разполагал
с достатъчно средства, за да издържа семейството си, да плаща разноските във връзка с
ползването и поддържането на имотите си и да му предоставя, възмездно или
безвъзмездно, парични средства. Неотносима към настоящото дело е съдържащата се в
нотариалната покана претенция на ищцата към ответника за сумата 1033,43 лв., 1/4
част от сумата 4133,71 лв., останала дължима неплатена част от поетото от починалия
задължение за издръжка към ищцата, дъщеря й и семейството.
При тези данни съдът намира следното от правна страна:
1. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Договорът за заем е неформален, реален договор и писмената форма е
необходима за доказването му, когато е над определена стойност (предвид
ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК), но не е условие за действителността му.
Устен договор за заем над посочената в цитираната разпоредба стойност може да се
установява с всякакви писмени доказателства.
Фактическият състав на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, пораждащ правото на
заемодателя да иска от заемателя изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума, включва следните елементи: 1) наличие на постигнато
съгласие между страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне; 2) предаване на заетата парична
сума, с оглед реалния характер на договора за заем за потребление; 3) неизпълнение от
заемателя на задължението му за връщане на заетите пари по уговорения начин и в
уговорения срок; 4) установен размер на дължимата сума.
9
В случая посочените предпоставки не са налице, тъй като от събраните по
делото доказателства не е установено твърдението на ищцата за сключени между
страните договори за заем.
На първо място, недоказано е твърдението, че ищцата и ответникът са сключили
договор за заем за сумата 61000 лв., от които невърнати останали 6000 лв. Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че във връзка с
финансови спорове между ********** Г. и трето лице, починалият е решил къщата в
с. ********, за да няма основание спрямо нея да се насочва принудително изпълнение.
Затова в края на 2018 г. сключил със сина си предварителен договор за покупко-
продажба с уговорена продажна цена 60000 лв. Към този момент банковите му сметки
все още не били запорирани и ответникът превел по сметка на баща си, а не по сметка
на ищцата 10000 лв. – част от уговорената продажна цена. След налагането, на **** г.,
на запорите на вземанията по банковите сметки на ********** Г., същият, на
********* г. и ********* г., превел на сина си, чрез банковата сметка на съпругата си,
общо сумата 61000 лв. От тази сума, в деня на получаване на сумите (********* г. и
********* г.), минути… до часове след получаването им, ответникът прави обратни
преводи в общ размер 55000 лв. с посочени основания за преводите – договора за
покупко-продажба на имота, като само на едно от платежните нареждания (за сумата
10000 лв.) е посочил като основание на превода „частен превод“. След това, на
******** г., с анекс към предварителния договор, страните по същия изменят размера
на уговорената продажна цена от 60000 лв. на 55000 лв. На тази цена е сключен и
окончателният договор с нотариален акт № ******* г., в който изрично е посочено, че
сумата 55000 лв. е платена изцяло по банков път от купувача на продавача преди
сключване на окончателния договор.
За разликата над 55000 лв. до 61000 лв. възлизаща на 6000 лв., предмет на
исковата претенция, няма никакво основание да се приеме, че тази сума е преведена
по сключен между страните неформален договор за заем. Преводът е извършен във
връзка с други взаимоотношения между страните, описани по-горе – с цел
финансиране на договора за продажба на имота в с. ******** (продажна цена и
разходи по сключване на окончателния договор в нотариална форма), а не на
основание договор за заем, даден от ищцата на ответинка. При нито един от преводите
ищцата не е посочила като основание за превода „договор за заем“ (посоченото
основание е ******). Индиция за предоставяне на сумата на основание договор за заем
не се съдържа и в останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни.
Относно претенцията за останалите 12000 лв., преведени от сметката на
ищцата по сметката на ответника с 10 бр. банкови превода, в периода ******* г. –
******* г., също не се установява преводите да са извършени на основание сключени
между тях договори за заем. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства налага извода, че преводите на сумите в общ размер на 12000 лв., са
10
извършени чрез банковата сметка на ищцата, но със средства на бащата на ответника и
представляват дарени суми от ********** Г. на А. Г., с цел финансова подкрепа,
каквато бащата винаги оказвал на сина си през годините. Причината преводът на
сумите да се извършва чрез банковата сметка на съпругата му, е наложените запори на
банковите сметки на ********** Г.. Доказателствата в подкрепа на този извод са
следните: 1/. в нито един от направените от ищцата банкови преводи не е посочено, че
парите се нареждат по сметката на ответника, на основание сключен между страните
договор за заем, а напротив – посоченото основание е „частен превод“; 2/. от
представеното от ответника банково извлечение се установява, че в периода ****** г.
– **** г. (т.е. преди налагането на запорите на **** г.) бащата на ответника
************ Г. е превеждал периодично, 38 пъти за 2 години, на сина си А. С. Г.
суми на различна стойност – от 70 лв. до 10000 лв. на превод; 3/. от свидетелските
показания на ******** се установява, че преди да почине ********** Г. е работил на
няколко места, включително като директор в банка ***********************, имал
финансови възможности и предоставял на децата си „доста финансов капитал“, всички
пари „*******“, който не е имал финансови затруднения, с оглед позициите, които
заемал, и ищцата С. Г. не е предоставяла заеми на ответника А. Г.; 4/. от признанието
на ищцата, съдържащо се в нотариалната покана, отправена до ответника, че в
периода на действие на сключения между ********** Г. и С. Г. брачен договор
(******** г. – ***** г.), прекратен със смъртта на ********** Г., според което в
посочения период тя и дъщеря й са получили от ********** Г. общо сумата 399474,51
лв., включваща уговорените с брачния договор месечни издръжки от по 9000 лв. за
всяка от тях, учебните такси на ******** Г. в размер на 61608,22 лв., както и разноски
за издръжка на домакинството; това признание подкрепя твърдението на ответника, че
баща му, въпреки наложените му запори и водени съдебни дела, е имал достатъчно
средства и възможности не само да покрива нуждите по издръжка на семейството си,
но и системно да подкрепя ответника финансово, дарявайки му различни парични
суми; 5/. от обстоятелството, че сумите са превеждани от банковата сметка на ищцата,
достъп до която имал и ********** Г. чрез издадена и на негово име банкова карта, с
която е могъл да зарежда сметката на ищцата с парични суми в брой.
Изводът, че претендираните от ищцата суми не са били заети от нея на
ответника не се променя от обстоятелството, че С. Г. в процесния период е работила
по трудов договор в ************** и е получавала висока заплата (около 9000 лв.),
както и че е разполагала с немалко парични средства по банковите си сметки, нито от
обстоятелството, че един от бившите работодатели на ********** Г. – ******* твърди,
че не е извършвал плащания в брой на ********** Г. в периода, в който последният е
бил служител на дружеството.
Следва да се посочи, че в случая забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не важи –
както заради цената на всеки един от договорите за дарения, така и предвид
11
родствената връзка между страните по договорите за дарения, а и даването на сумите е
доказано с писмени доказателства за извършени банкови преводи.
По изложените съображения и с оглед недоказването от страна на ищцата на
твърдението й, че претендираните от ответника суми на обща стойност 18000 лв. са
били дадени на основание сключени между нея и ответника договори за заеми, искът
по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
2. По предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква да е налице
даване от ищеца на ответника на определено имуществено благо и начална липса на
основание за това.
В случая се установи, че процесните суми са дадени не от ищцата, а от съпруга
й ********** Г., чрез банков превод извършен от сметката на ищцата, по която имало
издадена банкова карта и на името на ********** Г., като причината за това са
наложените запори върху банковите сметки на ********** Г..
На следващо място, претендираните суми на обща стойност 18000 лв. са дадени
на ответника не без основание.
Сумите, преведени с 10 бр. банкови превода (5 бр. превода за по 1000 лв., 3бр.
превода за по 1500 лв., 1 бр. 500 лв. и 1 бр. за 2000 лв.), в периода ******* г. – *******
г., от сметка на ищцата по сметка на ответника, на обща стойност 12000 лв.,
представляват дарени парични средства от ********** Г. на сина му А. Г..
Съображения за тези изводи са изложени по-горе в т. 1.
Сумата 6000 лв. е дадена от бащата на ответника ********** Г., чрез ищцата С.
Г., на ответника А. Г., във връзка със сключването на договора за продажба на къщата
в с. ********. Съображения за тези изводи са изложени по-горе в т. 1. Следва да се
посочи, че дори да се приеме, че договорът за продажба е недействителен на
основание чл. 135 ЗЗД, то тази недействителност е относителна – сделката е
недействителна по отношение на кредитора на прехвърлителя, но не и по отношение
на страните по сделката. Поради това не би могло да се приеме, че парите са дадени
във връзка с финансиране на недействителен договор и липсва основание за даването.
По изложените съображения евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
3.По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен като акцесорен към исковете по т. 1 и т.
2:
С оглед отхвърлянето на иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и на
евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен и акцесорния към
тях иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
12
236,16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода *********** г.
на сумата 18000 лв.
4. По иска по чл. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и акцесорния към него иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи: 1)
обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за
обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка
между обедняването и обогатяването – същите да произтичат от един и същ факт или
фактически състав, като тази връзка не е причинна (********); 5) липса на друг иск за
защита на обеднелия.
В случая е доказано, че от сметката на ищцата са платени на *************
суми в общ размер на 562,18 лв., представляващи цена на доставена електрическа
енергия за периода 03.10.2019 г. - 05.02.2020 г. и на ********* суми в общ размер на
743,91 лв., представляващи цена на доставена вода и извършени ******* услуги в
периода ********* г.
Дори да се приеме, че тези суми са платени във връзка с имота в с. ******** и
със средства на ищцата, а не със средства на ********** Г., през сметката на ищцата,
то с плащането им не е налице обогатяване на ответника А. Г.. Това е така, защото
последният нито е притежавал правомощието „ползване“, нито е бил фактически
ползвател на имота, изразходвал доставената ел. енергия и вода. На ***** г.
ответникът е придобил собствеността върху къщата в с. ********, но вещно право на
ползване върху имота в исковия период - от ***** г. до ***** г. (смъртта на баща му) е
било учредено в полза на баща му и на баба му ********* Г.. Претендираните от
ищцата плащания касаят посочения период. В този период имотът е ползван от
******* Г., която е живеела там постоянно. Тя е дължала плащане на изразходваната
електрическа енергия за периода 03.10.2019 г. - 05.02.2020 г. , както и вода за периода
********* г. и лицето, което се е обогатило без основание с плащане на тези дължими
суми е тя, а не ответникът, нито наследодателят му.
По отношение на платените в полза на ************* суми в общ размер на
562,18 лв. следва да се посочи също, че от представените платежни нареждания не
става ясно за кой имот са начислени, съответно платени същите.
Относно платената застрахователна премия ******* в размер на 180,95 лв., чрез
банков превод от сметката на ищцата по сметка на ********* за имота в с. ********
няма представен застрахователен договор, не е ясно какъв е предметът на договора за
застраховка, какво имущество е застраховано (движимо или недвижимо) от кого е
сключен, в полза на кое лице, при какви условия, което води до невъзможност да се
прецени дали с плащането на сумата 180,95 лв. е настъпило обогатяване на
ответника/наследодателя на ответинка за сметка на ищцата.
13
С оглед на горното искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да се отхвърли и
акцесорният към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 30,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода
********* г. – 01.10.2023 г. на сумата 1490,04 лв.
5. По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Следователно всеки съсобственик участва и в
разноските по поддържането на вещта, съразмерно с частта си. Необходимите разноски
по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите
съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. В този случай
следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от развала, но не и
дали са увеличили нейната стойност. Това важи и когато съсобственикът, извършител
на необходимите поправки, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до
самото запазване на общия имот, до съхранението на неговата стойност, дял от която
имат и всички други съсобственици (макар да не използват пряко общия имот за
задоволяване на свои лични нужди). Съдът следва да прецени до каква степен
разноските са били необходими. Разноските за текущо поддържане на общия имот, с
цел да се осъществи непосредственото служене с него, не спадат към необходимите
разноски – те остават в тежест на съсобственика или съсобствениците, които лично
ползват имота. Това са консумативните разходи – ток, вода, отопление, осветление.
В случая ищцата е направила разноски във връзка със съсобствената къща в гр.
******, на ул. „********* размер на сумата 6785,06 лв., включваща: 621 лв. – разходи
за поправка на водна помпа, необходима за източване на отходните води и качването
им към канализацията; 224 лв. – разходи за профилактика на газовата инсталация,
служеща за отопление на къщата; 2711,11 лв. – разходи за СМР във връзка с подмяна
на облицовката по фасадата на къщата с нови плочки, наложила се поради проникване
на вода в къщата през старата облицовка и наводняването й; 1060 лв. – разходи за
ремонт на гаражна врата; 150,84 лв. – разходи за приспособления за баня (подмяна на
ролки – водачи за врати на душ-кабина, 2 бр. ключ за осветление ********, тоалетна
седалка и сифон); 460,80 лв. – покупка и монтаж на плисе-мрежа (мрежа против
комари тип „хармоника“); 1158 лв. – разходи за охрана и монтаж и мониторинг на
охранителна система на имота; 292,30 лв. – платена застраховка за имота със
застраховащо и застраховано лице С. Г., а застраховано имущество – недвижимото и
движимото имуществото на адрес гр. ********г, ******, къща ******.
От посочените разноски, необходимите за поддържането на общата вещ са
разноските, направени за поправката на водната помпа (необходима за източване на
14
отходните води и качването им към канализацията), разходите за профилактика на
газовата инсталация (служеща за отопление на къщата), разходи за СМР (подмяна
на облицовката по фасадата на къщата с нови плочки, наложила се поради проникване
на вода в къщата през старата облицовка и наводняването й), разходите за ремонт на
гаражната врата на къщата, както и разходите за приспособления за баня (подмяна на
ролки – водачи за врати на душ-кабина, 2 бр. ключ за осветление ******** и тоалетна
седалка). Това е така, защото посочените разноски са направени във връзка с
опазването на общата вещ от развала, както и във връзка с възможността общият имот
да бъде ползван безопасно от всички съсобственици, а водната помпа и газовата
инсталация са част от изградените в имота инсталации.
Не се твърди, нито по делото има данни, ответникът да е заплатил на ищцата
сумата 1191,74 лв. - припадащата му се ¼ част от направените от нея необходими
разноски за съсобствения имот в размер на 4766,95 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че сумата за извършени СМР в
имота са били платени приживе от наследодателя на страните. Видно от представените
документи всички плащания, касаещи съсобствената къща, включително тези за
извършените СМР, са били платени от ищцата след смъртта на ********** Г..
Не са необходими и съответно не следва да се заплащат от другите
съсобственици разноските за покупка и монтаж на плисе-мрежа (мрежа против
комари тип „хармоника“), за охрана и монтаж и мониторинг на охранителна система
на имота и за застраховка за имота, възлизащи общо на сумата 404,73 лв. Монтирането
на плисе-мрежата не предпазва имота от развала, нито осигурява безопасното ползване
на имота, а осигурява удобство на съсобственика, непосредствено ползващ имота.
Монтирането на охранителна система в къщата също обслужва интересите на
непосредствените ползватели на имота, а и никой съсобственик не може да бъде
задължен да прави разходи за охрана на имота, освен ако не е взето решение от
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Сключената
застраховка на къщата не представлява разход, необходим за поддържането на веща, а
и застраховано лице по договора за застраховка е единствено ищцата, не и другите
съсобственици.
По изложените съображения искът по чл. 30, ал. 3 ЗС следва да бъде уважен за
сумата 1191,74 лв. (1/4 от сумата 4766,95 лв., включваща 621 лв. – разходи за поправка
на водна помпа, необходима за източване на отходните води и качването им към
канализацията, 224 лв. – разходи за профилактика на газовата инсталация, служеща за
отопление на къщата, 2711,11 лв. – разходи за СМР във връзка с подмяна на
облицовката по фасадата на къщата с нови плочки, наложила се поради проникване на
вода в къщата през старата облицовка и наводняването й, 1060 лв. – разходи за ремонт
на гаражна врата, 150,84 лв. – разходи за приспособления за баня - подмяна на ролки-
15
водачи за врати на душ-кабина, 2 бр. ключ за осветление ********, тоалетна седалка и
сифон), и отхвърлен за разликата над сумата 1191,71 лв. до претендираните 1596,44
лв.
6. По акцесорния към иска по чл. 30, ал. 3 ЗС иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Предпоставките по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащи правото на ищцата на
обезщетение за забавено плащане в периода ********* г. – 02.10.2023 г. на приетата за
дължима главница в размер на 1191,71 лв., са следните: наличие на парично вземане на
ищцата към ответника, неизпълнение на задължението на ответника за плащане на
дължимата парична сума в срок (изпадането му в забава), доказан размер на
обезщетението за забава.
В случая по делото е установено, че ищцата има към ответника изискуемо
парично вземане за сумата 1191,71 лв., дължима на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Установено е, че с нотариална покана, връчена на ответника на ****** г., ищцата е
поканила ответника да плати посочената сума в 10 дневен срок. До ***** г. вкл.
плащане на е извършено и ответникът е изпаднал в забава към ********* г., откогато
се претендира обезщетението.
Размерът на дължимото обезщетение за забавено плащане на сумата 1191,71 лв.
за периода ********* г. – 02.10.2023 г. възлиза на 24,76 лв., изчислено чрез онлайн
калкулатор.
Предвид изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата
24,76 лв. и отхвърлен за разликата над сумата 24,76 до претендираните 33,16 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
6% от направените от нея разноски за разглеждане на делото, съразмерно на уважената
част от исковете, т.е. сумата 247,51 лв., включваща платени държавна такса за
разглеждане на исковете, такси за издаване на препис и съдебно удостоверение, такса
за изпращане на нотариална покана, такса за куриерски услуги и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ответника адв. Н. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за осъщественото от него процесуално представителство на ответника пред
настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 2350
лв. Неоснователно е възражението на ищцата за недължимост на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника поради недоказване на
обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 ЗА. Съгласно практиката на ВКС, съдът не следва да
преценява и страната не следва да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1 –
т. 3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, а е достатъчно да се представи договор
16
за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от тези основания (напр. определение № 708 от
5.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 60227 от
3.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1954/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 50370 от
17.10.2022 г. по ч. гр. д. № 35/2022 г. на ВКС, IV г. о. и др.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло следните искове, предявени от С. Д. Г., ЕГН **********,
против А. С. Г., ЕГН **********:
1/. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 18000 лв., ведно със законната лихва от
02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, включваща: а) сумата 6000 лв. –
невърната част от предоставена от ищцата на ответника, чрез 5 бр. банкови преводи,
извършени в периода ********* г. – ********* г., назаем сума в общ размер 61000 лв.;
б) сумата 12000 лв. – обща стойност на невърнати главници по 10 бр. неформални
договори за заем, предоставени от ищцата на ответника чрез 10 бр. банкови преводи,
извършени в периода ******* г. – ******* г.;
2/. предявен при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да върне на ищцата сумата 18000 лв., получена от ответника
без основание;
3/. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 236,16 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане в периода *********** г. на сумата 18000 лв.
4/. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да плати
на ищцата сумата 1490,04 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата,
платила дължими от него на трети за спора лица суми, включващи: а) 562,18 лв. -
платени на *************, представляващи цена на доставена електрическа енергия за
периода 03.10.2019 г. - 05.02.2020 г. в собствения на ответника имот – къща в с.
********, ул. „**** и 743,91 лв. – платени на ********* цена на извършени в периода
********* г. ******* услуги в собствения на ответника имот – къща в с. ********, ул.
„****; б) платена от ищцата на ****** г., по банков път, на ********* застрахователна
премия в размер на 180,95 лв. по договор за застраховка *******, касаеща собствения
на ответинка имот – къща в с. ********, ул. „****, ведно със законната лихва върху
сумата 1490,04 лв. от 02.10.2023 г. до окончателното й изплащане;
5/. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 30,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
17
в периода ********* г. – 01.10.2023 г. на сумата 1490,04 лв.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, да заплати
на С. Д. Г., ЕГН **********, сумата 1191,74 лв. – 1/4 от сумата 4766,95 лв.,
представляваща направени от ищцата необходими разноски за поддържане на
съсобствена вещ – къща ******, находяща се в гр. ********г, ******, ведно със
законната лихва върху тази сума от 02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 1191,74 лв. до пълния предявен размер от
1596,44 лв.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати
на С. Д. Г., ЕГН **********, сумата 24,76 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане в периода ********* г. – 02.10.2023 г. на сумата 1191,71 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 24,76 лв. до пълния предявен размер от
33,16 лв.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на С. Д. Г., ЕГН **********, сумата 247,51 лв. разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал.
2 ЗА, да заплати на адвокат Н. ****** О., л. № *********, САК, сумата 2350 лв.
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18