№ 19596
гр. ........, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110125119 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу М. В.
В. и Р. В. В., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията
на разделна отговорност следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57655/2023 г.
по описа на СРС, 69 състав:
1. от М. В. В. – 1/2 от общо претендираното вземане: сумата от 3 369,84
лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ........ 11, с абонатен № ........, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 612,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2022 г.; сумата от
36,38 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането,
както и сумата от 8,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г.
2. от Р. В. В. - 1/2 от общо претендираното вземане: сумата от 3 369,84 лв.
– главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ........ 11, с абонатен № ........, за
1
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 612,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2022 г.; сумата от
36,38 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането,
както и сумата от 8,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот,
собственост на ответниците при равни квоти, топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото
разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от
2016 г. потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на
задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за
забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на
етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да
се извършва от „Т С“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговори на
исковата молба. В производството по ч. гр. д. № 57655/2023 г. по описа на
СРС, 69 състав, ответниците са депозирали възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение, с което оспорват, че не дължат
процесните суми поради това, че същите са силно завишени и не отговарят на
действителното потребление.
С молба с вх. № 315153/29.09.2025 г. ответницата М. В. В. чрез адв. Е П е
депозирала становище по предявените искове, с което ги оспорва по основание
и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57655/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжниците и исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото исково производство,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
3
От приетите като писмени доказателства по делото Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 01.06.1989 г.,
Постановление за налагане на възбрана от 29.11.2012 г. и Искане за заличаване
на възбрана от 31.03.2017 г., се установява, че процесният имот – апартамент
№ 11, находящ се в гр. ........, ж.к. „М“, ............, е собственост на ответниците
М. В. В. и Р. В. В. при равни квоти, от което следва, че за исковия период
правото на собственост върху имота принадлежи на ответниците.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, ответниците като собственици на процесния имот се явяват клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за имота и като такива се намират в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължат заплащане на
цената на доставените услуги.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „Т С“ ЕАД и ответниците, възникнало
по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния
период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“
ЕАД на клиенти в град ........, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
4
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства -Протокол от 13.05.2002 г. от проведено Общо събрание на ЕС в
сградата, в която се намира процесният имот, ведно със списък на етажните
собственици, Договор № 3840/19.09.2002 г., сключен между процесната ЕС и
„Т С“ ЕООД, и представените от третото лице помагач индивидуални справки
и отчети, дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за
исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето
лице помагач „Т С“ ЕООД.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая ответниците са оспорили факта на доставяне от ищеца на
топлинна енергия в имота в твърдените количества и обем, поради което по
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Заключението
съответства на събраните по делото писмени доказателства, включително
представените съобщения към фактури и извлечение от сметки по месеци за
имота. Установява се, че в процесния имот е имало 7 монтирани отоплителни
тела, респ. 7 монтирани топлоразпределители. В жилището се е ползвала
топла вода и е начислявана ТЕ за загряване на топла вода. За част от исковия
период /2020 г. – 2021 г./ ответниците не са осигурили достъп на фирмата за
дялово разпределение за извършване на отчет на водомера за топла вода,
поради което разходът за топла вода е изчислен при норма 140 л. на
потребител за едно денонощие съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За
извършваните през останалата част от исковия период отчети ФДР „Т С“
5
ЕООД е съставяло документи за главен отчет, подписани от потребител, които
са приложени по делото. Отчетите са коректно отразени в изравнителните
сметки. ФДР е извършила дялово разпределение за имота за процесния период
в съответствие с действащата нормативна уредба, в т.ч., Наредбата за
топлоснабдяване и Закона за енергетиката. Разпределението на топлинна
енергия в сградата е по прогнозни данни от предходен изравнителен период,
като след приключване на отоплителния сезон ФДР е извършвало отчитане на
индивидуалните уреди в имотите на потребителите и е изготвяло
изравнителни сметки. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената топлинна енергия преди нейното разпределение
между потребителите и са останали за сметка на ищеца. За процесния период
топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминавал последващи
метрологични проверки на всеки две години. Сумите за топлинна енергия за
имота са начислявани в съответствие с действащата за процесния период
нормативна уредба.
С оглед възражението на ответниците, че претендираната от ищеца сума
за доставена и потребена топлинна енергия в процесния имот е силно
завишена, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Установява се от заключението, че сумите, дължими
за топлоснабдения имот за исковия период, са начислени коректно, като след
края на всеки отчетен период е извършвано изравняване на прогнозните
стойности. При проверка по съдебната сметка на ищцовото дружество
експертизата не констатира извършени от ответниците плащания на
претендираните вземания след датата на образуване на настоящото
производство. Съгласно заключението дължимата сума /главница/ за
начислената за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот с отчитане на изравнителните
сметки, изготвени от ФДР, е в размер на 6 739,68 лв.
Ето защо съдът намира, че стойността на реално потребената от
ответниците топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период се
равнява на посочения от вещото лице по ССчЕ размер – 6 739,68 лв. Установи
се по делото, че всеки от ответниците следва да отговаря за 1/2 част от
процесното вземане, или по 3 369,84 лв.
Ответницата М. В. В. е релевирала възражение за изтекла погасителна
давност за частта от вземанията, за които тя следва да отговоря, но същото е
направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 133 ГПК, поради което
се явява преклудирано и не следва да бъде разглеждано в настоящото
производство.
С оглед изложеното, предявените срещу ответниците искове за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Върху главниците се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до
окончателното плащане.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
6
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т С“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата за
дялово разпределение се установява от приетата по делото СТЕ и
приложените писмени доказателства – Договор № 3840/19.09.2002 г., сключен
между процесната ЕС и „Т С“ ЕООД, Договор между „Т С“ ЕАД и „Т С“
ЕООД от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, както и представените от третото лице помагач
индивидуални справки и отчети.
Размерът на дължимата такса за извършената услуга за дялово
разпределение се установява от представените от ищеца писмени
доказателства и от заключението на ССчЕ, а именно сумата от 72,77 лв. за
заявения период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. Установи се по делото, че
всеки от ответниците следва да отговаря за 1/2 част от процесното вземане,
или по 36,38 лв.
Изложеното по отношение релевираното от ответницата М. В. В.
възражение за изтекла погасителна давност важи и по отношение на
вземането за цена на услугата за дялово разпределение.
Оттук, предявените срещу ответниците искове за цена на услугата за
дялово разпределение са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.10.2023 г., до окончателното плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата
за дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
7
на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения
срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. „Т С“ ЕАД начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и
отчетния период м.05.2021 г. - м.04.2022 г. са издадени съобщения към
фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г. Поради това
върху дължимата главница за доставена топлинна енергия в размер на 6 739,68
лв. за исковия период от 15.09.2021 г. /датата, на която е изтекъл 45-дневният
срок/ до 05.10.2022 г. следва да се начисли мораторна лихва в определения от
вещото лице по ССчЕ размер – 1 213,91 лв., или всеки от ответниците следва
да отговаря за по 606,95 лв.
Доколкото акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена в по-
висок размер, същата следва да бъде частично уважена за сумата от по 606,95
лв., респ. отхвърлена за разликата до пълно предявения размер от по 612,87
лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението в съда, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва в
размер на по 8,34 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г. се явява
изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни в
производството.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете производства, като в заповедното производство ищецът
е доказал разноски в размер на 161,10 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. От общия размер на разноските – 210,10 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 209,36 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 161,10 лв. за
държавна такса, 450 лв. за депозит за СТЕ, 400 лв. за депозит за ССчЕ и 200
лв. за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в минималния
8
размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ/.
От общия размер на разноските – 1 211,10 лв., съразмерно на уважената част
от исковете следва да му се присъдят 1 206,81 лв.
Ответницата М. В. В. е поискала присъждане на разноски в исковото
производство в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, платено в
брой съгласно договор за правна защита и съдействие /лист 84/. Съразмерно
на отхвърлената част от исковете, на ответницата следва да се присъдят 1,06
лв.
Ответникът Р. В. В. не претендира разноски, поради което такива не му
се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че М. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ........, ........, дължи на „Т С“ ЕАД,
ЕИК ........., с адрес на управление гр. ........, .........., следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57655/2023 г. по
описа на СРС, 69 състав: сумата от 3 369,84 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ........ 11,
с абонатен № ........, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането; сумата
от 606,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2022 г., и сумата от 36,38 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за цена на услугата за дялово разпределение за
разликата от 606,95 лв. до 612,87 лв. и изцяло иска за сумата от 8,34 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ........ 11, дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., с
адрес на управление гр. ........, .........., следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57655/2023 г. по описа на
СРС, 69 състав: сумата от 3 369,84 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ........ 11, с абонатен
№ ........, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 606,95
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 05.10.2022 г., и сумата от 36,38 лв., представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска за цена на услугата за дялово разпределение за разликата от
606,95 лв. до 612,87 лв. и изцяло иска за сумата от 8,34 лв., представляваща обезщетение за
9
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ........, ........, и Р. В. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ........ 11, да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., с адрес на
управление гр. ........, .........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 209,36 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ........, ........, и Р. В. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ........ 11, да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., с адрес на
управление гр. ........, .........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 206,81 лв. – разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., с адрес на управление гр. ........, .........., да заплати на
М. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ........, ........, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1,06 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач „Т С“ ЕООД, ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10