№ 893
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110158910 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
в, е предявило срещу Г. К. С. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1355,93 лева, представляваща стойност
на доставени ВиК услуги през периода от 27.08.2018 г. до 15.07.2019 г. в обект, находящ се в
с. Скобелево, общ. Павел баня, ул. „Генерал Скобелев“ № 21, партида № ,, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 99,81 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.07.2019
г. до 23.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32850/2020 г., по описа на СРС, 74 състав, поправена с
разпореждане от 17.08.2022 г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, по силата на
което ищецът доставя ВиК услуги – доставяне на питейна вода и отвежда и пречиства
отпадъчни води, които услуги доставя до имот на ответника, находящ се в с. Скобелево,
общ. Павел баня, ул. „Генерал Скобелев“ № 21, за което е открита партида № ,. Поддържа, че
за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги, като купувачът не заплатил
дължимата цена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва исковете. Прави възражение за
настъпила погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
при условията на главно и пълно доказване е да докаже, че в процесния период между
страните е било налице облигационно отношение по договор за предоставяне на
водоснабдителни услуги, че за периода от 27.08.2018 г. до 15.07.2019 г. е предоставил
реално на ответника водоснабдителна услуга с цена, възлизаща на претендираната в
настоящото производство сума. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
1
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В
и К услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно правно на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не се установява ответникът да притежава качеството потребител на В и К
услуги в посочения по-горе смисъл. Не са ангажирани никакви доказателства ответникът да
е собственик на процесния имот или в негова полза да е учредено вещно право на ползване
върху имота или да е налице някое от обстоятелствата, включени в обхвата на понятието
„потребител на ВиК услуги“. Представеното от ищцовото дружество досие на абонатен
номер на ответника не установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните. Недоказано е
твърдението на ищеца, че партидата на ответника е открита по негово желание. При това
положение ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на
доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ
претендираното право факт – наличието на облигационно правоотношение за доставка на
ВиК услуги между него и ответника, като искът бъде отхвърлен изцяло.
Предвид извода на съда за липсата на главен дълг, неоснователен се явява и
акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, който
също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, но поради липсата на претенция и данни за такива, разноски не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от вк, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, срещу Г. К. С., ЕГН ********** и адрес гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 47, ет. 6, ап. 19, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Г. К. С., ЕГН
**********, дължи на вк, ЕИК ,, сумата от 1355,93 лева, представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 27.08.2018 г. до 15.07.2019 г. в обект, находящ се в с.
Скобелево, общ. Павел баня, ул. „Генерал Скобелев“ № 21, партида № ,, ведно със законната
лихва върху сумата от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер
на 99,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
2
периода от 15.07.2019 г. до 23.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32850/2020 г., по описа на СРС, 74 състав,
поправена с разпореждане от 17.08.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3