Определение по дело №690/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4040
Дата: 29 септември 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20141200500690
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 115

Номер

115

Година

24.04.2013

Град

Девин

Районен Съд - Девин

На

03.25

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Илияна Зелева

Административно наказателно дело

номер

20135410200031

по описа за

2013

година

Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с чл.415, ал.1, във връзка с чл.416, ал.5 КТ.

Образувано е по жалба от „Р. С., с ЕИК ............, със седалище и управление Г.Д., кв.Н., У.Г. Д. № 30, представляван от Р. З. С., против Наказателно постановление № 16-1602613/05.12.2012г., издадено от инж.А. А. Ч. - директор на Д. „И. по Т. - П., с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 КТ на жалбоподателя, като едноличен търговец и в качеството на работодател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500.00 лева.

В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност, свеждащи се до нарушение на материалния и процесуалния закон, и молба за отмяна, поради недоказаност на нарушението. Твърди, че поканил работниците и служителите да получат трудовото си възнаграждение и не следва да отговаря за това, че те не се явили да го получат. Счита, че е недопустимо да бъде наказван за всеки месец неизплатено възнаграждение с отделно наказание в размер 1500лв.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представено е писмено становище, с което поддържа жалбата.

Въззиваемият, чрез юрисконсулт Д., оспорва жалбата, по съображения, че наказателното постановление отговаря на императивните изисквания на материалния и процесуалния закон и е издадено за нарушение, което счита за доказано от събраните писмени и гласни доказатÕлства. Моли да бъде потвърдено.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от наказаното лице, с вх. № 0058-0853/28.01.2013г., в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН чрез подаването й по пощата на 25.01.2013г., считано от датата на връчване с разписка на 23.01.2013г.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Административнонаказателното производство е образувано със съставен акт № 16-1602613/05.10.2012г. от свидетеля Ю. К. Д., изпълняващ длъжността „старши инспектор” при Д ”ИТ” П., в присъствието на свидетеля В. А. О. против „Р. С. Г. Д., кв. Н., с ЕИК ............., представляван от Р. З. С., със седалище и адрес на управление Г. Д., кв. Н., У. Г. Д. № 30, за това, че в качеството му на работодател, при извършена проверка на 05.10.2012г. по документи в офиса на Д. „И. по Т. П., отдел С. е установено, че като работодател не е изпълнил дадено предписание под № 12, дадено с протокол № 2599/30.08.2012г., а именно да се изплатят на работниците и служителите, назначени на работа в предприятието, начислените им във платежните ведомости трудови възнаграждения за месец юни 2012г. за извършената от тях работа, със срок на изпълнение до 14.09.2012г. До приключване на проверката не били представени доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения на Б. Г. за месец юни 2012г. Нарушението е квалифицирано по чл.415, ал.1 КТ.

Актът е съставен на 05.10.2012г. в присъствие на жалбоподателя и е получил препис.

Към акта са приложени писмени доказателства: протокол за извършена проверка № 2599/30.08.2012г. и № 2912/05.10.2012г., копие от платежна ведомост за месец юни 2012г.

От приложения протокол за извършена проверка № 2599/30.08.2012г., съставен в присъствие на управителя се установява, че на работодателя „Р. С. - Д., на основание чл.404, ал.1 КТ е дадено задължително за изпълнение предписание в т.12 – да се изплатят на работниците и служителите, назначени на работа в предприятието, начислените им в платежните ведомости за заплати трудови възнаграждения за извършената от тях работа за м. юни 2012г., съгласно чл.128, т.2 КТ. Определен е срок до 14.09.2012г.

В т.13 от с. протокол е дадено същото предписание за изпълнение на чл.128, т.2 КТ за м. юли 2012г. в срок до 14.09.2012г.

От приложения протокол за извършена проверка № 2912/05.10.2012г. се установява, че на 13.09.2012, в снек бар Д., кв.Н., У.”. Д. №5, на 01.10.2012г. и 05.10.2012г., в Д „ИТ” С., на която е присъствал управителя С., извършена по повод писмена жалба вх. №0058-9182/17.09.2012г., в т.2 и т.3 е констатирано, че даденото с протокол за извършена проверка № 2599/30.08.2012г. предписание в т. 12 и т.13 – да се изплатят на работниците и служителите, назначени на работа в предприятието, начислените им в платежните ведомости за заплати трудови възнаграждения за извършената от тях работа за месец юни и юли 2012г., съгласно чл.128, т.2 КТ”, със срок на изпълнение до 14.09.2012г., до приключване на проверката не са представени документи, от които да е видно, че работодателят е изплатил на всички работници и служители /напр. на Б. Г./ трудовото възнаграждеине за месец юни и юли 2012г., поради което даденото предписание не е изпълнено, в нарушение на чл.415, ал.1 КТ. На основание чл.404, ал.1 КТ е дадено задължително на работодателя предписание да изплати на Б. Г. начисленото й в платежната ведомст за заплати трудово възнаграждение за извършената от нея работа за месец август 2012г., съгласно чл.128, т.2 КТ, в срок до 19.10.2012г.

Приложено е извлечение от платежна ведомост за начислено от работодателя брутно трудово възнаграждение на Б. Г. – сервитьор за месец юни 2012г. - 380.48 лева.

От показанията на разпитаните свидетели актосъставителя Д. и по установяване на нарушението О. се установи, че актът е съставен за неизпълнено предписание, което е дадено под № 12 с протокол № 2599/30.08.2012г. за изплащане на трудовите възнаграждения за месец юни, със срок до 14.09.2012г. На 05.10.2012г. при приключване на проверката не са били представени доказателства, от които да е видно, че работодателят е изпълнил предписанието, подписани ведомости или друг документ, доказващ изпълнение на даденото предписание. Актът е съставен за неизпълнение в определения срок дадено предписание на работодателя да изплати трудовите възнаграждения. Доказателства към момента на приключване на проверката и съставяне на акта за изплащане не били представени. В представените ведомости липсва подпис, удостоверяващ получаваÝето на начисленото трудово възнаграждение.

Въз основа на съставения акт и приложените към него писмени доказателства е издадено обжалваното наказателно постановление № 16-1602613/05.12.2012г. от директора на Д. „И. по Т. П., за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, констатирано при извършена проверка на 05.10.2012г. по документи на „Р. С. Г. Д. в Д. „И. по Т. П., отдел С., бУ. Б. № 58, жалбоподателят като работодател не е изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание по т.12, с протокол за извършена проверка №2599/30.08.2012г., а именно „Да се изплатят на работниците и служителите назначени на работа в предприятието начислените им в платежните ведомости за заплати трудови възнаграждения за извършената от тях работа за месец юни 2012г., съгласно чл.128, т.2 КТ”, със срок за изпълнение 14.09.2012г., което към момента на проверката не е изпълнено, за което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева.

При служебно извършената проверка съдът констатира, че спрямо жалбоподателят има образувано административно наказателно производство със съставен акт № 16-1601993/05.10.2012г. за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, за това, че при извършената проверка на 05.10.2012г. по документи в офиса на Д. по И. по труда П., отдел С. е установено неизпълнение на дадено предписание под № 12 с протокол № 2599/30.08.2012г. за изплащане на работниците и служителите, назначени на работа в предприятието начислените им в платежните ведомости трудови възнаграждения за месец юли 2012г. за извършената от тях работа със срок на изпълнение 14.09.2012г., за което с наказателно постановление № 16-1601993/05.12.2012г., издадено от директора на Д. И. по труда П. му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева. Наказателното постановление е обжалвано, по което е образувано НАХД № 29/2013г. по описа на Районен съд Д., поради което не е влязло в сила.

За неизпълнение на дадените предписания с протокол № 2599/30.08.2012г. в т.12 и т.13 на жалбоподателят са наложени две отделни наказания с обжалваното наказателно постановление № 16-1602613/05.12.2012г. и наказателно постановление № 16-1601993/05.12.2012г., за неизпълнение на задължение по чл.128, т.2 КТ, с предписание да го изпълни до 14.09.2012г. дадено в т.12 и т.13 от протокол № 2599/30.08.2012г. да заплати трудови възнаграждения за месец юни и юли 2012г.

Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.416, ал.1 и ал.5 КТ и в сроковете по чл.34 ЗАНН. Актът и НП съдържат изискващите се реквизити от чл.42 ЗАНН, във връзка с чл.53, ал.2 ЗАНН и чл.57 ЗАНН. Актът и НП са съставени за нарушение на чл.415, ал.1 КТ за неизпълнение от работодателя на задължително предписание, дадено от контролен орган. Изложените в акта и НП обстоятелства на нарушението се установяват от приложените към акта писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели и са релевантни към приложената административно наказателна разпоредба. Жалбоподателят като работодател е нарушил чл.415, ал.1 КТ, тъй като не е изпълнил дадено му по реда на чл.404, ал.1, т.1 КТ задължително предписание от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Съгласно чл.404, ал.1, т.1 КТ като вид принудителна административна мярка за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, могат да дават задължителни предписания на работодателите. Но, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, тъй като за същото нарушение жалбоподателят има наложено административно наказание с наказателно постановление № 16-1601993/05.12.2012г., издадено от инж. А. Р. Ч. - директор на ДИТ П., с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 КТ му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева, като едноличен търговец и работодател за неизпълнение на дадените задължителни предписания с протокол за извършена проверка № 2599/30.08.2012г. да изплати на работниците и служителите назначени на работа в предприятието начислените им в платежните ведомисти за заплати трудови възнаграждения за извършената от тях работа, в срок до 14.09.2012г. Наказателното постановление по настоящото дело е издадено за неизпълнение на предписанието дадено в т.12, което се отнася за неизплатени трудови възнаграждения за месец юни 2012г., а другото наказателно постаноÔление с № 16-1601993/05.12.2012г. е издадено също за неизпълнение на даденото предписание в протокол № 2599/30.08.2012г., записано в т.13, което е за неизплатени трудови възнаграждения за месец юли 2012г. Неизпълненото предписание нарушава разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, като за изпълнение на същото в т.12 и т.13 е определен срок 14.09.2012г., поради което съдът приема, че жалбоподателят е допуснал едно нарушение, а именно не е изпълнил дадено задължително предписание с протокол за извършена проверка с № 2599/30.08.2012г. да заплати начислените в платежните ведомости за заплати трудови възнаграждения на работниците и служителите за месец юни и месец юли 2012г. Предписанието до работодателя е да изпълни задължението си по чл.128, т.2 КТ да заплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Налице е основанието на чл.11 ЗАНН, във връзка с чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.24, ал.1, т.6 НПК - обстоятелство, изключващо образуването на ново административно наказателно производство, тъй като спрямо същото лице за същото нарушение има образувано и незавършено административнонаказателно производство, за което е издадено наказателно постановление и е наложено административно наказание, което поради обжалването му не е влязло в сила. Не е допустимо да се налага второ наказание за нарушение, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание с издадено наказателно постановление, поради което второто за същото нарушение следва да се отомени.

Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63 ЗАНН, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1602613/05.12.2012г., издадено от инж.А. А. Ч. - директор на Д. „И. по Т. - П., с което на „Р. С., с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление Г.Д., кв.Н.., У.Г. Д. № 30, представляван от Р. З. С., за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 КТ като едноличен търговец и работодател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500.00 лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд С. в 14-дневен срок, считано от съобщението.

Р. СЪДИЯ:

Решение

2

ub0_Description WebBody

29724CDE1A1B0EA242257B5700190350