№ 787
гр. Варна, 24.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20233100500311 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Общинско предприятие „Комплекс
за детско хранене“, ЕИК ***************, с адрес гр. Варна, бул.
„**************“ № 11, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 3848/07.12.2022 год., постановено по гр. дело № 5756/2022 год. по
описа на РС- Варна, с което, въззивникът е осъден да заплати на Г. Л. И. от гр.
Варна, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4535, 12
лева, представляваща остатък от дължимо парично обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №
41/30.01.2013 год. след като ищцата е придобила прво на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в хипотезата на придобит при същия
работодател десет години трудов стаж, а именно за периода 14.03.1979 год. –
06.11.2019 год. през последните двадесет години, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от подаването на исковата молба в съда –
09.05.2022 год. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1094, 82
́
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
4535, 12 лева за периода от 01.01.2020 год. до 08.05.2022 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон. Неправилен
е изводът на съда, че в случая по отношение на ищцата е налице хипотезата
на по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ – прехвърляне на дейността на едно
предприятие в друго, включително прехвърляне на материалните активи, в
резултат на което неправилно е приел, че са налице предпоставките за
изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на още четири
брутни трудови възнаграждения, съответно на сумата от 4535, 12 лева.
Според въззивника правото по чл. 222, ал. 3, изр. първо предл. второ КТ
1
възниква когато работникът или служителят е работил при същия
работодател и е придобил при този работодател 10 години трудов стаж преди
прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо той да е бил
непрекъснат.
Въззивникът твърди, че в хода на производството не е оспорил, че се
дължи обезщетение на ищцата по чл. 222, ал. 3 от КТ, но счита, че същото е в
размер на БТВ за два месеца, а не за шест месеца, както неправилно е приел
първоинстанционният съд. Не е съобразена нормата на чл. 1, ал. 1 от ПМС №
31/1994 г. за увеличаване в някои случаи на размера на обезщетенията по чл.
1. В нарушение на материалния закон, съдът е приел, че в случая е налице
универсално правоприемство между „Стопанска и спомагателна дейност“
ЕАД – Варна (предходният работодател на ищцата) и Общинско предприятие
„Комплекс за детско хранене" при Община Варна - работодателят, при
когото е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Навежда, че
съгласно установеното по делото, трудовото правоотношение на ищцата с
предходния и работодател „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД – Варна
́
е прекратено на дата 01.02.2013 год. и на същата дата е възникнало ново
трудово правоотношение, но с друг работодател – ОП „Комплекс за детско
хранене" при Община Варна. Твърди, че ПМС № 31/11.02.1994г. се отнася
само до учрежденията и звената на бюджетна издръжка и стопанските и
търговски предприятия само с държавно участие. Не е съобразено също, че по
силата на приетото Решение № 577-9/ Пр. № 10 от заседание, проведено на
26,27.07.2012г. на ОбС – Варна, на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ е
прекратил чрез ликвидация „Стопанска и спомагателна дейност" ЕАД –
Варна. Твърди, че ищцата не е имала един и същ работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ, не е налице и универсално правоприемство по смисъла на
чл. 123 от КТ. Общинското предприятие е структурна единица на Общината
която не разполага със самостоятелност и правосубектност, за разлика от
търговското дружество.
Наведени са и оплаквания, че неправилно е уважен и акцесорния иск по
чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забаава за минал период, като не е
съобразено, че дори и да се приеме, че ответникът дължи на ищцата
обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. първо, предл. второ от КТ в размер на още
четири брутни трудови възнаграждения, то това задължение е без срок,
покана от ищцата липсва, поради което и ответникът не е поставен в забава за
плащането му за период, предхождащ подаването на исковата молба.
Въз основа на изложеното счита, че обжалваното решение е
неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна – ищцата Г. Л. И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
2
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Общинско предприятие
„Комплекс за детско хранене“, ЕИК ***************, с адрес гр. Варна, бул.
„**************“ № 11, чрез процесуален представител, въззивна жалба
срещу Решение № 3848/07.12.2022 год., постановено по гр. дело № 5756/2022
год. по описа на РС- Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата
03.04.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3