№ 26757
гр. София, 29.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110104488 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. И. И. срещу Д. С. А..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. С. А. е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ответникът е оспорил автентичността на записа на заповед, поради което следва да
бъдат дадени указания на ищеца да заяви дали ще се ползва от оспорения документ, както и
да бъде открито производство по чл. 193 ГПК.
Исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения и искането на ответника
по чл. 186 ГПК съдът намира за допустими и относими към предмета на спора, поради което
следва да бъдат уважени.
По искането на страните за допускане на събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели съдът намира исканията за допустими и относими, поради
което следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.10.2024г. от 15:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА ч.гр. дело № 25007/2020г. по описа на СРС, 25-ти състав за послужване.
ОТКРИВА на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по оспорване на
автентичността на запис на заповед, издаден на 28.06.2018г. в частта на подписа, положен за
Д. С. А..
УКАЗВА на основание чл. 193, ал. 3 ГПК, че тежестта за доказване на неистинността
1
на документа пада върху Д. С. А..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
определението с писмена молба да заяви дали ще се ползва от оспорения документ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на П. И. И., ЕГН **********, лично и чрез адв. И. К. съдебно
удостоверение, което да им послужи пред ОД МВР- гр. Стара Загора за снабдяване с
документи, изготвени във връзка с ПТП, настъпило през месец юни 2018г. с участието на
лек автомобил „Фолксваген пасат“, рег. № ***, от които да е видно настъпило ли е ПТП, на
коя дата, от кого е бил управляван автомобила и какви са щетите по същия.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на П. И. И., ЕГН **********, лично и чрез адв. И. К. съдебно
удостоверение, което да им послужи пред ОД МВР- гр. Враца за снабдяване с документи, от
които да е видно дали лек автомобил „Фолксваген пасат“, рег. № ***, е бил дерегистриран и
бракуван.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК МВР, отдел „Пътна полиция“ в
едноседмичен срок от получаване на определението да посочат дали на Д. С. А., ЕГН
********** за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2018г. са били налагани административни
наказания за нарушение на ЗДвП, като ако са били наложени такива- да се посочи място на
нарушението, вид и наложено наказание.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама
свидетели на страните за изложените от тях факти и обстоятелства, като на основание чл.
159, ал. 2 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за трети свидетел за
същите факти и обстоятелства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ от
П. И. И. срещу Д. С. А. за признаване за установено, че Д. С. А. дължи сумата от 3200 лв.,
представляваща задължение по Запис на заповед от 28.06.2018г., с падеж на 28.12.2018г.,
ведно със законна лихва от 17.6.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 25.06.2020г. по ч.гр. дело № 25007/2020г. по описа на СРС, 25-ти състав, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 477,34 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 29.12.2018г. до 17.06.2020г.
Ищецът П. И. И. твърди, че били налице неуредени отношения с ответника,
произтичащи от редовно издаден в негова полза запис на заповед от 28.06.2018г. Поддържа,
че и към настоящия момент ответникът не бил заплатил дължимата сума по процесната
запис на заповед, поради което за него бил налице правен интерес от предявяване на
установителен иск за сумата от 3200 лева, за която бил издаден записът, както и осъдителен
иск за сумата от 477,34 лева, лихва за забава, за която сума заявлението било отхвърлено.
Поддържа, че страните работили заедно в гр. Созопол през летния сезон на 2018г. В
началото на месец юни 2018г. Д. А. го помолил да му предостави личния си автомобил-
„Фолксваген пасат“, рег. № *** за пътуване от Созопол до София. Сочи, че му дал
автомобила, тъй като ответникът заявил, че пътуването е породено от спешна и неотложна
причина. По време на пътуването, ответникът бил реализирал ПТП на автомагистрала
„Тракия“ около гр. Стара Загора. На следващия ден, около 08:00 часа бил информиран от
служител на ОД на МВР- гр. Стара Загора за настъпилото ПТП, както и че автомобилът му е
бил управляван от ответника. След като се прибрал в Созопол, се били срещнали и
обсъдили състоянието на автомобила, за който била настъпила тотална щета и същият бил
бракуван и снет от отчет. Ответникът се бил съгласил да поеме стойността на автомобила,
2
която и двете страни определили на 3200 лева. Тъй като А. не разполагал с тази сума, се
съгласил да издаде запис на заповед. Сочи, че записът бил издаден от ответника пред
свидетели, които присъствали на разговора между тях. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. С. А., с
който се оспорва допустимостта на претенцията за 477,34 лева. Поддържа, че сумата от
477,34 лева е била извън предмета на производството по ч.гр. дело № 25007/2020г. по описа
на СРС. Твърди, че процесният запис на заповед не е издаван и не е подписван от Д. А. и
нямало как да бъде издаден от него. Сочи, че на 28.06.2018г. се намирал в гр. София.
Оспорва подписа, положен за издател в съставения запис на заповед, както и твърдението на
ищеца, че записът бил издаден пред свидетели. Поддържа, че за периода от 06.06.2018г. до
28.06.2018г. е бил нает по трудово правоотношение в „Нимуей“ ЕООД в гр. Созопол, като
правоотношението му било прекратено на 28.06.2018г., на която дата вече не бил в гр.
Созопол. Твърди, че в началото на м.06.2018г. не е имал правоспособност да управлява
МПС и не е предприемал пътуване с чуждо МПС от Созопол до София. Към м. 06.2018г. не
бил преминал и дори не бил започнал задължителното си обучение за издаване на СУМПС
и не се бил явил за издаване на СУМПС. Твърди, че първата и единствена към момента
шофьорска книжка била издадена на 21.09.2018г. До издаване на шофьорската му книжка не
бил управлявал чуждо МПС и не бил участвал в ПТП, за което да му е наложено
административно или друг вид наказание за извършено нарушение по ЗДвП. Поради което
намира, че не било осъществено твърдяното от ищеца каузално правоотношение, като не
бил повреждал собствен на ищеца автомобил. Поддържа, че в настоящия случай липсва
каузално правоотношение по причина на която да е издаден запис на заповед в полза на
ищеца по делото. Оспорва акцесорната претенция като неоснователна. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност, както и да е изпаднал в забава. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на каузално
правоотношение между страните по записа на заповед, в частност, че Д. С. А. му е причинил
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения му лек автомобил-
„Фолксваген пасат“, причинени вследствие на настъпило ПТП през месец юни 2018г., при
което Д. А. е управлявал автомобила и е станал причина за настъпване на произшествие, при
което автомобилът е бил увреден до степен тотална щета.
С оглед релевираното от ответника възражение за изтекла давност, в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или
прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4