№ 187
гр. Велико Търново, 03.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ЖЕНЯ И.А
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно частно гражданско дело
№ 20244000500359 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 203/14.02.2024г. по гр.д. № 818/2023г. по описа на ОС
- Русе, е прекратено първоинстанционното производство по делото по
отношение на ответника Н. С. И., поради заявен от Й. Ц. Г. отказ от иска, на
основание чл. 233 ГПК, като са дадени указания до ищцата да заяви дали
поддържа иска си срещу другия ответник К. Д. Т..
С определение № 266/28.02.2024г. по гр.д. № 818/2023г. по описа на ОС
- Русе, е прекратено първоинстанционното производство по делото и в
останалата част по отношение на ответника К. Д. Т., поради заявен от Й. Ц. Г.
отказ от иска, на основание чл. 233 ГПК.
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба, подадена от Й.
Ц. Г., чрез процесуалния й представител адв. Р., срещу определение №
203/14.02.2024г. по гр.д. № 818/2023г. по описа на ОС - Русе, в частта, с която
е прекратено частично производството по делото, като неправилно. Твърди се,
че отказът от иск предполагал редовно предявен иск. В случая исковата молба
била нередовна, тъй като съдът не се бил произнесъл по искането на ищцата за
освобождаване от държавна такса и разноски. Моли се да бъде отменено
определението в обжалваната му част.
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба, подадена лично
1
от Й. Ц. Г., срещу определение № 266/28.02.2024г. по гр.д. №818/2023г. по
описа на ОС - Русе, с твърдения, че тя е подавала и подписвала молба за отказ
от иска, предвид което моли определението да бъде отменено, като
неправилно.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна -
К. Д. Т. за неоснователност на частната жалба срещу определение №
266/28.02.2024г. по гр.д. № 818/2023г. по описа на ОС - Русе. Излага
съображения, че и двете молби за отказ от исковете били подписани лично и
доброволно от Й. Ц. Г., занесени й от Н. И. в хосписа, където била настанена, в
присъствието на свидетели. Същата обаче била в напреднала възраст и имала
(според ответника) някаква форма на деменция. Изразява съмнения относно
представителната власт на адв. Р..
В хода на въззивното производство, и по – конкретно на 05.08.2024г. е
настъпила смъртта на Й. Ц. Г., поради което и на основание чл.227 ГПК, с
определение № 587/18.09.2024г. Апелативен съд – Велико Търново е
конституирал на мястото на починалата частна жалбоподателка нейните
законни наследници - С. К. Г., ЕГН ********** - дъщеря и В. К. Г., ЕГН
********** - син.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от
надлежна страна (починала в хода на въззивното производство, заместена
от нейните правоприемници), срещу подлежащи на обжалване актове, и са
редовни, и процесуално допустими.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид направените с
частните жалби оплаквания, доказателствата по делото и като извърши
проверка на обжалваните определения съгласно разрешенията, дадени в ТР
№ 6/15.01.2019 год. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за
установено, от фактическа страна, следното:
Производството по гр.д. № 818/2023г. по описа на ОС - Русе е
образувано по искова молба на Й. Ц. Г. (поправена с молба – уточнение от
30.01.2024г.), с която е предявен срещу К. Д. Т. иск по чл. 284 ЗЗД за
заплащане на левовата равностойност на сумата от 50 000 евро, получена от
него продажна цена на имот, собственост на ищцата, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 31.08.2023 г., съединен при условията на
евентуалност с иск срещу Н. С. И. за заплащане на същата тази сума, с която
2
неоснователно се обогатил, ведно със законната лихва върху нея в размер на
3571,56 лева, считано от деня на евентуално получаване на продажбената цена
до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда.
След изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на исковата
молба (в който е било извършено горепосоченото уточнение на същата), по
делото на 13.02.2024г. е постъпила молба от Й. Ц. Г. (л.49), с която изрично
заявява „цялостен отказ от заведения иск“. Изнася обстоятелства за грижите и
помощта, които й оказвал Н. И.. Оттегля пълномощията си от адв. Р..
С обжалваното в настоящото производство определение №
203/14.02.2024г. по гр.д. № 818/2023г. по описа на ОС - Русе, окръжният съд е
приел, че е десезиран само от предявения срещу Н. С. И. иск и е прекратил
първоинстанционното производство по делото в тази част, на основание
чл.233 ГПК, като е дал указания до ищцата, в едноседмичен срок от
съобщението, да заяви дали поддържа иска си срещу другия ответник К. Д. Т..
В указания срок, на 27.02.2024 г. по делото е постъпила молба от Й. Ц. Г.
(л.54), с която заявява, че още с предходната си молба е направила „цялостен
отказ от иска“ и че с настоящата отново заявява, че прави отказ от иска по
отношение и на двамата ответници.
С обжалваното в настоящото производство второ определение №
266/28.02.2024г. по гр.д. №818/2023г. по описа на ОС- Русе, е прекратено
първоинстанционното производство по делото и в останалата част - по
отношение на ответника К. Д. Т..
На 28.03.2024 г. по делото е постъпила молба от Й. Ц. Г., с която заявява,
че тя не е подписала молбата от 27.02.2024г. (с която е направен отказ от
исковете) и че само адв.Р. била упълномощена да я представлява по делото.
В хода на настоящото въззивно производство, с оглед изясняване на
делото от фактическа страна, е допусната и изслушана съдебно – графическа
експертиза. Според заключението по същата, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, подписите,
положени в молба от 13.02.2024г. и в молба от 27.02.2024 г. (с които са заявени
откази от исковете) са изпълнени от Й. Ц. Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
3
страна, намира:
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло
или отчасти от спорното право във всяко положение на делото.
Отказът от иск е изявление на ищеца до съда, с което заявява, че не
поддържа повече иска си и има за последици: 1. десезиране на съда от по –
нататъшно разглеждане на правния спор и 2. невъзможност занапред да бъде
предявен отново същият иск.
С оглед установеното от заключението на съдебно – графическата
експертиза, че лично ищцата е подписала и двете молби, в които ясно и
недвусмислено е изразила волята си за отказ от исковете, предявени против
двамата ответници, то правилно окръжният съд е прекратил производството
по делото, на основание чл. 233 ГПК /определение № 53 от 21.01.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 715/2009 г., IV г. о. /. Оттук следва неоснователността на
възражението на частната жалбоподателка за противното.
Действително, както е посочено в първата частна жалба, подадена от
процесуалния представител на частната жалбоподателка, за да породи правно
действие отказът от иск, то следва искът да е бил редовно предявен - ясно
индивидуализиран по предмет и страни. Смисълът на това изискване е с оглед
последиците, предвидени в чл. 233 ГПК, а именно, че същият иск не може да
се предяви отново. Предвид това, пропускът на първоинстанционния съд да се
произнесе по молбата на ищцата по чл. 83, ал.2 ГПК, предвид това, че не е
била внесена дължимата държавна такса по делото, което е изискване за
редовност на исковата молба по чл. 128, т.2 ГПК, не е от такова естество, че да
послужи като основание за отмяна на определението на съда от 14.02.2024г. за
частично прекратяване на производството съгласно чл. 233 ГПК (в каквато
насока е искането на адв. Р.), предвид това, че спорното право е било ясно
индивидуализирано, чрез посочване на фактите, от които се твърди, че
произтича (основанието на иска), в какво се състои претендираното право и
вида на търсената защита (петитума) и носителите на правоотношението
(страните в процеса).
Предвид гореизложеното, обжалваните определения на окръжния съд
следва да бъдат потвърдени, като правилни.
Водим от гореизложеното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 203/14.02.2024г. по гр.д. №
818/2023г. по описа на ОС - Русе, в частта, с което е прекратено
първоинстанционното производство по делото по отношение на ответника Н.
С. И., на основание чл. 233 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266/28.02.2024г. по гр.д.
№818/2023г. по описа на ОС - Русе, с което е прекратено
първоинстанционното производство по делото и в останалата част - по
отношение на ответника К. Д. Т., на основание чл. 233 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5