Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 19.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………………….….…………….… в открито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Русева………………...…………………..като
разгледа докладваното от съдия
И В А Н О В А дело по несъстоятелност № 48 по описа за 2021 год., взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано
е по молба на „МИЛВЕСТ” ООД – с.*****с искане за откриване на производство по
несъстоятелност на „Хеликс Трейд” ЕООД – гр.****. В
молбата се излагат твърдения за това, че
по силата на устен договор за покупко – продажба на
дървен материал – трупи топола, молителят привел авансово по банкова сметка ***, с ДДС, за
която била издадена фактура № 95 от 12.12.2018 год. Твърди още, че след получаване на сумата,
ответникът не доставил договореното количество дървен материал. Поради
допусната от ответника забава да достави поръчаната стока, за ищеца отпаднал
интерес от изпълнение на сделката, за което надлежно уведомил ответника с
писмо, получено на 17.02.2021 год., в дадения в което срок за изпълнение, авансово
приведената сума не била върната. Счита, че притежава качеството на кредитор с изискуемо
вземане, произтичащо от търговска сделка. Твърди, че ответникът имал непогасени
задължения и към други кредитори, а от обявените в ТР, годишни финансови отчети
за последните три години се установявало, че размерът на задълженията надвишавал размера на очакваните вземания,
което обосновавало извода за това, че финансовите затруднения на ответника не
са временни. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът да открие
производство по несъстоятелност по отношение на ответника и обяви
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността с
начална дата – 01.01.2018 год. Претендира присъждане
на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ХЕЛИКС ТРЕЙД” ЕООД – гр.**** –
оспорва молбата.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като
писмено доказателство по делото е приета фактура № 95 от 12.12.2018
год. за сума в размер на 10 200 лева, с ДДС, отразена като стойност на 100
куб.м. трупи топола, с получател – „Милвест“ ООД –
с.Люляково и доставчик „Хеликс Трейд ЕООД – гр.****.
Сумата по фактурата е приведена от ищеца по банкова сметка ***, видно от
приложените 2 бр. преводни нареждания за кредитен превод от 17.01.2019 год. и
11.03.2019 год.
На
17.02.2021 год. на ответника е връчено уведомление, съдържащо изявление на
ищеца за едностранно разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението
за доставка на дървен материал, цената на който ищецът поддържа, че е заплатена
авансово с цитираната по-горе фактура. С уведомлението е предоставен
едноседмичен срок на ответника за връщане на сумата от 10 200 лева, отразена във фактурата.
По
искане на страните по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че задълженията на ответника
към 31.08.2021 год. са общо в размер на 18 935.18 лева, от които
1 088.51 лева – към доставчици и 17 846.67 лева – данъчни задължения
по ревизионен акт за дължим ДДС, за принудителното събиране на които било
образувано изпълнително дело № ********* / 2018 год. по описа на НАП и наложен
запор върху МПС и банкови сметки на ответника. Към същата дата имуществото на
ответника възлизало на стойност 37 939.72 лева, от които 24 023.75
лева – парични средства в брой. Финансовият резултат на ответника към 31.12.2017 год., към 31.12.2018 год. и към
31.08.2021 год. е печалба, а към 31.12.2019 год. и към 31.12.2020 год. –
загуба. Последното плащане от ответника е било извършено на 03.08.2021 год., в
размер на 4 304.07 лева. В заключението си вещото лице посочва, че в счетоводството на ответника е
отразено плащането по фактура № 95 от
12.12.2018 год. в размер общо на 10 200 лева, както и това, че не
е била предоставена на експерта счетоводна информация по кои превозни билети е
съставена посочената фактура за 100 куб.м. трупи топола. За периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год. е бил фактуриран 526.37
куб.м. дървен материал, а количеството на доставения по превозни билети –
424.97 куб.м., при което разликата възлизала на 101.40 куб.м. За периода обаче от
31.08.2016 год. до 31.12.2018 год. е бил фактуриран общо 2 009.18 куб.м.
дървен материал, а количеството на доставения по превозни билети дървен
материал е 2 138.85 куб.м., при което
се явявала разлика между количествата дървен материал, отразен във
фактурите от една страна и от друга - в превозните билети, равняваща се на 129.67 куб.м. и възлизаща на стойност от 8 840.86 лева.
От
представената от ищеца справка за фактури, превозни билети и плащания към
ответника се установявало, че за периода от 01.08.2016 год. до 31.12.2018 год.
са фактурирани 2009.18 куб.м. дървесина. Количеството по превозни билети по
фактури било 1 909.14 куб.м. дървесина, а това по превозни билети – без
фактури – 237.52 куб.м. Отново по справка на ищеца за посочения по-горе период,
платената дървесина възлизала на стойност общо от 207 413.17 лева. За
платените 237.52 куб.м. дървесина в брой и в размер на 17 814 лева, не
била представена счетоводна информация.
Авансови
плащания от страна на ищеца били извършени по фактури № 25 от 29.09.2016 год.;
№ 39 от 02.09.2016 год. и № 85 от 13.12.2017 год. По сметка 402 „Доставчици“ по
аванси в ищцовото дружество като авансови плащания
били отразени посочените по-горе три фактури, както и процесната
фактура № 95 от 12.12.2018 год., в която като
основание за плащане е записано „трупи
топола“, а в платежните нареждания като основание за плащане е посочен номера и
датата на фактурата.
В
дневниците за продажби съм СД по ЗДДС в ответното дружество като доставчик са
били отразени фактури на обща стойност 189 598.87 лева, издадени за
периода от 31.08.2016 год. до 31.12.2018 год., в това число и процесната фактура, за доставка общо на 2009.18 куб.м.
дървесина. Платената от ищеца на ответника сума възлизала в размер на
189 599.17 лева, от които 35 885.58 лева – в брой и 153 713.59
лева – по банков път.
В дневниците за покупки към СД по ЗДДС в ищцовото дружество като получател са били отразени фактури,
в това число и процесната на обща стойност
187 005.20 лева.
Разликата
между размера на фактурите, отразени в дневниците за продажби при ответника и в
дневниците на покупки при ищеца, възлизаща на 2 593.67 лева представлявала
сбор от данъчните основи по фактури № 9846 от 09.09.2016
год., която не била отразена в дневниците за продажби и не бил ползван данъчен кредит; № 86 от
02.01.2018 год. и № 87 от 05.01.2018 год., които не били отразени в дневниците
за покупки и не бил ползван данъчен кредит.
Към 31.08.2021 год. вземанията на
ответника към трети лица възлизали общо на 23 952.04 лева. В периода от
2017 год. до извършване на проверката от вещото лице, е установено, че от
страна на ответника не са извършвани разпоредителни сделки. Въз основа на
данните от счетоводните баланси и отчетите за приходи и разходи, определените
от вещото лице коефициенти са както следва: за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност – 0.514, 0.108,
0.351 и 0.000 – за 2017 год.; 0.000,
0.000, 0.000 и 0.000 – за 2018 год.; 0.000, 0.000, 0.000 и 0.000 – за 2019
год.; 0.000, 0.000, 0.000 и 0.000 – за 2020 год. и 58.000, 48.000, 27.000 и
24.000 – към 31.08.2021 год. Коефициентите на финансова автономност и на
задлъжнялост са определени от експерта както следва - 0.108 и 9.250 – за 2017 год.; 0.140 и 7.167
– за 2018 год.; - 0.022 и - 45.000 – за
2019 год.; - 0.174 и – 5.750 – за 2020 год. и 2.421 и 0.413 – към 31.08.2021
год. Вещото лице посочва, че ответникът е бил в състояние да покрива
краткосрочните си задължения през периода 2018 год. – 2021 год. По счетоводен
баланс към 31.08.2021 год. ответникът разполагал с 24 023.75 лева парични
средства, с които е бил в състояние да изпълни задълженията си в размер общо на
18 936.18 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът счита, че
не са налице предпоставките на чл.608 от ТЗ и чл.742, ал.1 от ТЗ за откриване
на производство по несъстоятелност, предвид установената по делото възможност
на длъжника да изпълни наличните си изискуеми
задължения, свързани с търговската му дейност. В тази насока съдът цени заключението на
вещото лице П., както и депозирания от него устен доклад, в който експертът
заявява, че длъжникът е в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите,
установени в общ размер на 18 935.18 лева, предвид наличното му имущество,
възлизащо общо на стойност от 37 939.72 лева, от които 24 023.75 лева
– налични парични средства. От събраните по делото доказателства не се
установява нито висока степен на задлъжнялост, нито на трайна тенденция за
влошаване на финансовото състояние на длъжника. В подкрепа на изложеното следва
да се посочи, че от страна на длъжника не са преустановени плащанията на задълженията
му към кредиторите. Обстоятелството, че финансовият резултат на ответника е
загуба към 31.12.2019 год. и към 31.12.2020 год., не обосновава извод в
противна насока, предвид това, че към 31.12.2017 год., 31.12.2018 год. и
31.08.2021 год., финансовият резултат е печалба. Изложените по – горе доводи
обуславят извода за недоказаност на твърденията на молителя за това, че имуществото
на ответника не е достатъчно да покрие паричните му задължения и съответно –
неоснователност на искането за откриване на производство по несъстоятелност
поради свърхзадълженост, съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ.
За недоказани съдът намира и изложените в молбата твърдения за
неплатежоспособност на ответника, по смисъла на чл.608 от ТЗ, по следните
съображения: Като безспорно съдът приема, че в периода от 01.08.2016 год. до
31.12.2018 год. между страните по делото са съществували трайни търговски
взаимоотношения, по силата на сключен помежду им неформален договор за
периодични доставки на дървесина, в изпълнение на който ответникът е доставил
на ищеца общо 2 138.85 куб.м.
дървен материал, съгласно количествата, отразени в превозните билети.
Безспорно е още, че от страна на ищеца е била заплатена на ответника общо
сумата в размер на 189 599.17 лева, съответстваща на фактурираното количество дървесина - от 2009.18 куб.м., в
която сума е включена и стойността на процесната
фактура № 95 от 12.12.2018 год. Отчитайки
обстоятелството, че във фактурата не е отразено, че сумата представлява
авансово плащане, преценено съвкупно и с общо фактурираното количество
дървесина, размерът на което е по-малко
от това, отразено в превозните билети, съдът приема, че сумата по посочената
фактура представлява плащане на вече доставена от ответника на молителя,
дървесина. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице П., представено
по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, изготвено въз основа на
справка в счетоводствата на двете спорещи дружества, констатациите в което не
се опровергават от представените от молителя доказателства за извършено от него
в полза на ответника плащане в размер на 207 413.17 лева, предвид липсата
на счетоводна информация, установена от експерта за заплащане в брой на сумата
от 17 814 лева, представляваща разлика между посочените по-горе две суми –
207 413.17 лева, съгласно представена от ищеца справка и 189 599.17
лева – съгласно дневниците за продажби. Дори и условно да приемем наличието на
изискуемо вземане на молителя в размер на 10 200 лева, отразено в процесната фактура, то възможността на ответника да изпълни
това задължение, предвид установеното имущество, възлизащо на обща стойност от
37 939.72 лева, обуславя извода за недоказаност на изложените в молбата
твърдения за неплатежоспособност на ответника, по смисъла на чл.608 от ТЗ.
С
оглед на изложеното, съдът счита, че молбата като недоказана, а от тук и
неоснователна следва да се отхвърли на
основание чл.631 от ТЗ, предвид безспорно
установените по делото данни за това, че
затрудненията на длъжника са временни и, че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
С
оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер общо на 1 140 лева, включващи 840 лева – възнаграждение за
адвокат и 300 лева – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от
„МИЛВЕСТ” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – с.****,
представлявано от управителя С.С., с адрес за
призоваване – гр.**** – адвокат Т.Т., с искане за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост
на „ХЕЛИКС ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр.****, ул.“****, представлявано от
управителя А.И.Д., с адрес за призоваване – гр.**** – адвокат Д.А..
ОСЪЖДА „МИЛВЕСТ” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – с.****, представлявано от управителя С.С., с адрес за призоваване – гр.**** – адвокат Т.Т., да заплати на
„ХЕЛИКС ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.****,
ул.“****, представлявано от управителя А.И.Д., с адрес за призоваване – гр.****
– адвокат Д.А., сумата в размер на 1 140 /хиляда сто и четиридесет/ лева –
деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7 – дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: