Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 08.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Светла Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 430 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба, подадена от „В.“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И.В., срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 279-ФК/08.08.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед
поради издаването ѝ при липса на мотиви и в противоречие със закона. Жалбоподателят
не оспорва факта на извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на касов
бон за продажба на стойност 4,90 лева, но счита, че от страна на
административния орган са предприети действия за налагане на една тежка
санкция, без да са налице каквито и да е конкретни, ясни и точни доказателства
и данни за виновно поведение от страна на представител на дружеството. В тази насока
сочи, че на проверения адрес са налични два склада на дружеството. Във връзка с
влезли в сила промени в Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, касаещи
изискванията, на които следва да отговарят касовите апарати, още в края на
месец април – началото на м.май 2019г. „В.“ ЕООД *** е предоставил на фирма
„СмартПро“ ООД – притежател и разпространител на софтуерен продукт Интегра –
СУПТО, касовия апарат от единия от тези складове, с цел привеждането му в
съответствие с новите изисквания, като продажбите от двата търговски обекта, се
отчитат на касовия апарат, останал в другия обект. Проверката е извършена в
периода на обедната почивка. С оглед на това оспорващото дружество твърди, че е
налице едно „осъществено от формална гледна точка нарушение“. Като самостоятелен
аргумент изтъква обстоятелството, че към момента на извършване на проверката –
06.08.2019г., е извършена едновременна проверка в 16 търговски обекта на „В.“
ЕООД на територията на цялата страна, като за цялата тази проверка са отчетени
„две формални нарушения“ (едното, от които е в този търговски обект). До настоящия
момент на дружеството не са налагани административни наказания и не са издавани
както наказателни постановления, така и административни актове за затваряне на
който и да е търговски обект. В жалбата се излагат доводи, че от реализираната
търговска дейност само за последната година „В.“ ЕООД има оборот от над 80 млн
лева, а през настоящата година средно месечно плаща данък по ЗДДС над 300000
лева, с оглед на което счита за необосновано затварянето на търговски обект за
неиздаден касов бон за 4,90 лева и то за 14 дни. Сочи, че налагането на
принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта не
отговаря на нито една от целите, закрепени в закона, доколкото запечатването не
би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с
неиздаване на съответен документ. Твърди, че актът не съответства на целта на
закона и на принципа на съразмерност. Въз основа на изложените аргументи
отправя искане за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна. В
съдебно заседание, чрез представител по пълномощие адв.Ивайло Тошев, заявява,
че поддържа жалбата и искането отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане
на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, представляван от пълномощник и процесуален представител
гл.юрисконсулт В.М.оспорва жалбата, като сочи, че същата е издадена от оправомощен за това
орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено
нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. Отправя
искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.08.2019г. служители на Главна дирекция „Финансов
контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна при ЦУ на НАП, извършили
проверка на търговски обект – фабрика за производство на ПВЦ и алуминиеви
профили за врати и прозорци – склад за аксесоари, находящ се в гр.Шумен, ул. Ришки
проход №68а, стопанисван от оспорващото дружество. При проверката е направена контролна
покупка на 1бр. брава на стойност 4,90 лева, заплатени в брой на място в обекта
от орган по приходите. При заплащане на сумата в брой търговецът не е издал
фискален бон. Регистрираното в обекта фискално устройство ФУ Eltrade
А3 KL с потвърждение № 4164838/12.04.2019г. на ФУ в НАП е предадено на
„СмартПро“ ООД – притежател и разпространител на софтуерен продукт Интегра –
СУПТО, за тестване, съгласно представено писмено обяснение от управителя на
дружеството. За продажбата е издаден отчет за продажби **********/06.08.2019г.
Посочените обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка № 0389165/06.08.2019г., подписан от
контролните органи и от управителя на дружеството. Така констатираното е
преценено като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, за което срещу дружеството - жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F504271/13.08.2019г. По делото не
са представени доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено наказателно
постановление.
С оглед констатирано нарушение
по чл.25 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с оспорваната по настоящото дело
заповед, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, Началникът
на отдел „Оперативни дейности“, гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП е приложил ПАМ по отношение на „В.“ ЕООД - запечатване на търговски
обект склад за аксесоари, находящ се в гр.Шумен, ул.Ришки проход № 68а и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е връчена на
представляващия дружеството на 20.08.2019г., видно от разписката към нея.
Недоволно от заповедта, на 02.09.2019г. дружеството депозира настоящата жалба с
искане за нейната отмяна.
Изложената фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта,
представени от ответната страна и приети от съда. По искане на оспорващия по
делото са приобщени и писмени доказателства, установяващи неговите твърдения
относно размера на плащани данъци.
При така установените факти
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Заповед
за налагане на ПАМ № 279 -ФК/08.08.2019г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна - индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС. Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на 20.08.2019г.,
поради което жалбата, подадена на 02.09.2019г., се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП
предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т.1
от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП,
директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая
оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ -
гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което съдът
приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект,
които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ѝ. Съобразно
нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага
с мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства
като съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59
от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването
ѝ.
В обжалваната заповед се
съдържат и мотиви на административния орган досежно конкретно определения срок
на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана достъпа до
него, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си
относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок
от 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е
обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи,
че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите
към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че
конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него съображения
да е ясна волята на издателя - защо е издал административен акт точно с такова
съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на
административния орган за издаването ѝ, в това число и касателно срока на
наложената ПАМ, поради което същата е надлежно мотивирана и не е налице сочения
от жалбоподателя порок „липса на мотиви“.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“, във вр. с ал.3, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят
е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС са следните: „принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба“. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение
за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в
търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ. По силата на чл.3, ал.1 от цитираната наредба, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ „запечатване на обект и забрана за
достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне
на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В тежест на административния
орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено
нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай
извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, е установено
по безспорен начин, същото по същество не се оспорва от жалбоподателя, а и се
доказва от съставения от контролните органи Протокол за извършена проверка № 0389165/06.08.2019г.,
който като изготвен по установените форма и ред от органи по приходите при
изпълнение на служебните им правомощия, представлява на основание чл.50, ал.1
от ДОПК годно доказателство за установените от тях при проверката факти и
обстоятелства, както и от описаните в протокола и приложени по
административната преписка писмени доказателства. С оглед на това съдът приема
за безспорно установено, че „В.“ ЕООД не е изпълнило задължението си по чл.118,
ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., да издаде
фискален бон при извършване на покупка на стойност 4,90 лева, платени в брой.
Това неизпълнение на задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на
органа по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1
от ЗДДС. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща материална
законосъобразност на приложената мярка. Неизпълнението на задължението за
регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка по същество
не се оспорва от дружеството. Изложените в жалбата доводи, свързани с времето
на извършената проверка (в обедната почивка на служителя, който работи в
проверения обект) и фактът, че продажбите от двата склада, намиращи се
непосредствено един до друг, се отчитат от едно фискално устройство, тъй като
второто е предадено на фирма „СмартПро“ ООД с цел привеждането му в
съответствие с новите изисквания на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, не
опровергават констатацията за извършено нарушение. Очевидно не е съществувала
конкретна причина, служителят извършил продажбата, да издаде касов бон от това
фискално устройство, което се е ползвало за отчитане на проджабите в обекта,
независимо от това в кое от двете ползвани от дружеството търговски помещения
се е намирал касовият апарат.
Съдът намира за
неоснователни възраженията, досежно твърдението, че не следва да се налага ПАМ,
преди съставяне на АУАН, с който се образува административно наказателно
производство по установяване на конкретното нарушение. В административното
производство по налагане на ПАМ не е задължително съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Тази норма предвижда, че принудителната административна мярка „запечатване на
обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което...“. Следователно налагането на ПАМ не е
обусловено от налагане на административно наказание (видно от текста на закона),
поради което съставените АУАН след налагане на ПАМ служат само за потвърждаване
на установените факти, които са обективирани в Протокола за извършена проверка
и в оспорената заповед. В този смисъл е съдебната практика по Решение № 13219
от 31.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018г., Решение № 14323 от
21.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018г. и Решение № 11628 от 2.10.2018г.
на ВАС по адм. д. № 2569/2018г.
Атакуваната заповед е
издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се
отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от
това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., административният орган
действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване
посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т.ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“,
органът е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил
правото да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката,
стига този срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва,
че при упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в
рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Противно на твърдението на оспорващия съдът намира,
че прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6,
ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на
търговската дейност в този обект на дружеството-жалбоподател посредством
прилагането на ПАМ, е ограничило правата му в степен, надхвърляща преследваната
от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти
надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед
определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това
задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на
съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на
процесните. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното
поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяването на
последващо нарушение от същия вид, с оглед защитата интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на
публичните задължения. Административният орган е съобразил спецификата на
конкретния казус и обосновано е счел, че за постигане целта на закона в този
случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на
търговския обект и забрана на достъп до същия за срок от 14 дни.
Съдът намира за
неоснователно възражението на оспорващото дружество за несъразмерност на приложената
мярка, предвид данните за продължителността на извършваната търговска дейност,
липсата на нарушения от страна на търговеца, размерът и стойността на
продадената стока, за която не е издаден касов бон, както и с оглед размерът на
плащаните от дружеството данъци – ДДС, авансови и окончателни данъци. Относно
размера на срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени
мотиви, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на
търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като
в конкретния случай са взети предвид тежестта на извършеното нарушение,
последиците от същото, а също така се налага и за да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Акцентирано е и върху факта, че към 08.08.2019г. дружеството има непогасени
данъчни задължения в размер над 50000 лева. Органът, издал оспорения акт е
посочил и че следва да се отчете фактът, че с нарушението се засяга утвърдения
ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за
проследяване на реализираните обороти, като неиздаването на касова бележка е от
най-съществените данъчни нарушения, тъй като предполага директно укриване на
извършените продажби, съответно неотчитане на приходи и неплащане на данъци.
Посочил е, че с оглед целта на ПАМ, ако не бъде наложена мярката, съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози. При определяне на срока е съобразен
и принципът на съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца. При така изложените мотиви от страна на административния орган,
съдът приема, че продължителността на административната мярка съставлява
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
Досежно възражението за
несъразмерност на ЗППАМ, аргументирано с твърдението, че спрямо дружеството се
„налага една тежка санкция“ – запечатване на търговския обект за срок от 14
дни, в резултат на което би се стигнало до принудително пускане в отпуск на работници
и служители, ангажирани с дейността и търговския обект, съдът намира за
необходимо да посочи, че вредите за адресата от административния акт са
присъщите на въведеното с ПАМ ограничение в правната му сфера, т. е с тях той е
съответен, а не противоречащ на целите на закона. Наред с това, нормата на
чл.187, ал.4 от ЗДДС предоставя на оспорващото дружество правна възможност да
преустанови последиците на мярката, като заплати изцяло наложената му глоба или
имуществена санкция тогава, когато има издадено наказателно постановление.
Съобразно изложеното
настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а
подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и
поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят
дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на
спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира,
че в полза на държавното учреждение НАП (в чиято структура е издателят на
акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от В.И.В., срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 279-ФК/08.08.2019г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от В.И.В.,
да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 100 (сто) лева
разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: