РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Перник, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720105437 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, ул.
„Ястребец” 23Б, срещу И. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 5842,99 лв. главница за доставена
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в
***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 08.05.2024 г. до изплащането й, и сумата 774,54 лв.
– мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., както и сумата 41,36
лв. – главница за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 08.05.2024 г. до изплащането й, и сумата 9,54 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение № 2202/01.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 03518/2024 г. на РС – Перник.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че се е намирал в облигационно
отношение с ответника като собственик на посочения адрес по договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
1
обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период и имот топлинна енергия в
размер на претендираната сума като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите
суми в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. С изтичане на посочения
срок купувачът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху дължимите суми, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като съгласно ОУ от 2016 г.
обезщетение за забава е начислено само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че ответникът не е заплатил задълженията за доставена топлинна енергия и
лихвата за забава върху издадените изравнителни сметки, поради което моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника
му адв. В., с който оспорва исковата молба като нередовна, а исковете - неоснователни.
Заявява, че не оспорва по размер начислената топлинна енергия и лихвата за забава, поради
което счита, че не е необходимо провеждане на поисканите от ищеца съдебно-икономическа
и съдебно-техническа експертизи. Оспорва пасивната легитимация на ответника като
задължено лице, тъй като не е собственик, нито ползвател на имота и поради това – не е
потребител на топлинна енергия за процесния имот и период. Възразява, че вземанията са
погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена Заповед за изпълнение №
2202/01.07.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3518 по описа за 2024 г. на Районен съд –
Перник срещу И. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата
5842,99 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.05.2024 г. до
изплащането й, сумата 774,54 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до
24.04.2024 г., сумата 41,36 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.05.2024 г. до изплащането й, и
сумата 9,54 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., и са
присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 11.07.2024 г., който е
депозирал възражение на 16.07.2024 г., поради което с разпореждане № 10998/17.07.2024 г. е
указано на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК. Разпореждането е получено от заявителя на 13.08.2024 г., който на 12.09.2024
г. е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.
От Нотариален акт № ***, том***, дело *** г. се установява, че на *** г. Р.Б.Г. е дарила
на Л.М.Г. следния свой сосбтвен недвижим имот, а именно: апартамент № *** в блок № ***,
вх. *** в гр. ***.
От Нотариален акт от *** г. по дело *** г. се установява, че на посочената дата Л.М.Г. е
дарила на дъщеря си И. В.Г. апартамент № *** в блок № ***, вх. *** в гр. ***
Представено е удостоверение за наследници на Р.Б.Г., от което е видно, че е починала
на *** г.
Съгласно удостоверение от *** г., издадено от „ГИС София“ ЕООД стар адрес жк. *** е
идентичен с настоящ адрес ***
По делото е представен Протокол от *** г. за провеждане на Общо събрание на
живущите в гр. ***, с което е взето решение да сключи договор за топлинно счетоводство с
„МХ ЕЛВЕКО“ ООД като герент на „Консорциум СИМЕНС и ЕЛВЕКО-БЪЛГАРИЯ“ от
името на етажните собственици.
Приет е Договор № *** г., сключен между „Топлофикация-София“ АД и собственици в
сграда етажна собственост на адрес гр. *** за доставка и монтаж на електронни радиаторни
разпределители на топлинна енергия Siemens WHE30S, апартаментни топломери Kamstrup и
радиаторни вентили с термостатна глава Siemens VD/VE 215.
Представени са фактури за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г., както и извлечение от сметката на абоната.
От приетия по делото Договор от *** г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от ЗЕ се установява, че е сключен
между „Топлофикация София“ ЕАД и „МХ ЕЛВЕКО“ ООД с предмет извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна
собственост.
С доклада по делото, обявен за окончателен, е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че за топлоснабден имот, находящ се в ***, е доставена
топлинна енергия на стойност 5842,99 лв. за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., лихвата за
забава върху която за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г. е в размер на сумата 774,54
лв., както и че главницата за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е в
размер на сумата 41,36 лв., лихвата за забава върху която за периода от 16.07.2021 г. до
24.04.2024 г. е в размер на сумата 9,54 лв., възлизащи помесечно на посочените в
извлечението от сметка суми.
От приетата по делото справка чрез отдалечен достъп по данни за имот, извършена в
Служба по вписванията-гр. София, се установява, че на *** г. е вписано учредяване на
договорна ипотека с ипотекарен длъжник И. В. Г..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
3
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414
ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът е придобил
правото на собственост върху топлоснабдения имот по силата на договор за дарение,
сключен във формата на нотариален акт, на 19.01.1994 г. Същият не е представил
доказателства, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота, за който се
претендират процесните суми, а от представената справка, което се потвърждава и от
представената справка, извършена чрез отдалечен достъп в Служба по вписванията-гр.
София, поради което съдът намира възражението му, че няма качеството на потребител на
топлинна енергия за неоснователно.
С оглед изложеното, в качеството на собственик на имота, ответникът има качеството
на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и отговаря за потребената
топлинна енергия в него пълен размер.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
По делото е безспорно, че стойността на вземанията за доставената топлинна енергия
за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, е в размер на
4
сумата 5842,99 лв., а на главница за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. е в размер на сумата 41,36 лв. С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на
ищеца са възникнали вземания за главница срещу ответника в претендираните размери.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3,
ако не са запалтени в срока по ал. 2, т.е. в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
По делото е безспорно, че лихвата за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г. е в размер на сумата 774,54 лв., както и
че лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
24.04.2024 г. е в размер на сумата 9,54 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало
вземане за лихва за забава в претендирания размер.
По възражението за погасяване на вземанията по давност, съдът намира следното:
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Следователно в настоящия
случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от действащите към процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок от след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно най-ранно възникналото вземане за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. е изискуемо от 15.07.2021 г., от който момент започва
да тече давността. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
08.05.2024 г., към който момент се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК,
тригодишната погасителна давност за вземанията не е изтекла и е прекъсната, на основание
чл. 116, б „б“ ЗЗД поради което възражението за погасяването им по давност е
неоснователно.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени в пълните предявени
5
размери.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 08.05.2024 г., до изплащане на вземанията.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е сторило следните разноски:
133,37 лв. – държавна такса, 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. в
общ размер 183,37 лв., а в исковото производство, както следва: 133,37 лв. – държавна такса,
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. общо 233,37 лв.
Относно възражението на ответника за липса на основание за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца, следва да се отбележи, че същото не
намира опора в закона. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая и в заповедното, и в
исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото е определено в минималните
размери по чл. 25 и 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на
основание чл. 37 от Закона за правната помощ.
Предвид изложеното и извода за основателност на исковите претенции, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в
заповедното производство и в настоящото исково производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
6
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, ул.
„Ястребец” 23Б, сумата 5842,99 лв. /пет хиляди осемстотин четиридесет и два лева и
деветдесет и девет стотинки/ - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021
г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.05.2024 г. до изплащането й, сумата 774,54 лв. /седемстотин седемдесет и четири лева и
петдесет и четири стотинки/ – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до
24.04.2024 г., както и сумата 41,36 лв. /четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/
– главница за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 08.05.2024 г. до изплащането й, и сумата 9,54 лв. /девет лева и
петдесет и четири стотинки/ – мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до
24.04.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 2202/01.07.2024 г. по ч.гр.д.№
03518/2024 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец”
23Б, сумата 183,37 лв. /сто осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ - разноски в
заповедното производство, и сумата 233,37 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и
седем стотинки/ - разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, в качеството му на
трето лице - помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 03518 по описа за 2024 г. на Районен съд –
Перник, да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7