№ 3313
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100505867 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20043978/16.02.2021г., постановено по гр.д.
№42105/2020г. по описа на СРС, 125 състав, е осъдено „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД да
заплати на „ЗД Е.“ АД сумата от 16515 лева, от които сумата от 16500 лева
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“ за имуществени вреди на л.а. с рег. №*******, от ПТП, настъпило на
10.11.2019г. в района на път 6602, км 11-и (гр. Стара Загора – Старозагорски
минерални бани), по вина на водач на л.а. с рег. №*******, гражданската
отговорност на когото е застрахована при ответника и сумата от 15 лева
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от 01.09.2020г. до
плащането, сумата от 880,80 лева обезщетение за забава върху главницата за
период от 23.02.2020г. до 01.09.2020г., като предявените искове са отхвърлени за
главница за разликата над уважения размер от 16515 лева до пълния предявен
размер от 17015 лева, и за обезщетение за горницата над уважения размер от
880,80 лева до пълния предявен размер от 907,47 лева. Осъдено е „ЗАД Д.Б.: Ж.И
З.“ АД да заплати на „ЗД Е.“ АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по
делото в размер на 1145,91 лева. Осъдено е „ЗД Е.“ АД да заплати на „ЗАД Д.Б.:
1
Ж.И З.“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на 2,94
лева.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД, чрез
пълномощника адв. И. Ц., срещу решението в осъдителната му част, като се
излагат оплаквания, че същото е постановено при нарушение на процесуалните
правила, както и незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа се, че
не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в
такъв размер, поради което е направено искане решението да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло,
или при условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъденото
застрахователно обезщетение. Оспорва се застрахованият при ответника водач да
е нарушил разпоредбите на ЗДвП и правилника за прилагането му и с това да е
станал причина за настъпване на ПТП. Показанията на двамата водачи, участвали
в ПТП, били много протИ.речиви и взаимно изключващи се.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна
„ЗД Е.“ АД, с който жалбата се оспорва изцяло. Поддържа се, че
първоинстанционният съд обосновано и в съответствие със събраните по делото
доказателства е приел, че отговорността за настъпване на ПТП е на застрахования
при ответника водач. Поради това моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
2
констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, както и с оглед събраните във въззивната инстанция гласни
доказателства, следва да се добави и следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по
него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото
имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат
на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване
на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден
застрахователен договор, сключен с ответника. Въззивната инстанция намира, че
събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така
установения фактически състав. Между страните по делото няма спор относно
следните правно-релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал.
1, предл. 2 от КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства, а именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора
лице като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по
смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да
покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на МПС с рег. №*******
за периода на действие на договора, настъпване на застрахователно събитие, а
именно – осъщественото на 10.11.2019г. пътно-транспортно произшествие, при
което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е
възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в
рамките на предвидената в договора сума, като САТЕ установява наличието на
тотална щета по отношение на автомобила, чиято стойност е по-ниска от
стойността за ремонт. Стойността на обезщетението при тотална щета е посочена
от вещото лице по САТЕ в размер на 16500 лева. На 13.01.2020г. застрахователят
е изплатил на застрахованото лице обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие в размер на 17000 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ
съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и
спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП, както и
по вина на кой от двамата водачи е причинено същото. Въззивната инстанция
3
приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, приобщения към
доказателствения материал по делото протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие, съставен от ст. разследващ полицай при сектор „Пътна
полиция“ – ОД МВР гр. Стара Загора, показанията на двамата водачи Ф.Г.Н. и
Е.Н.А., както и от кредитираното заключение на САТЕ, се установява следният
механизъм на ПТП: на участък от пътя с лек ляв завой и мокро пътно платно
водачът на лек автомобил „Опел Астра“ в светлата част на денонощието в завоя се
завърта по посока обратна на часовниковата стрелка и удря насрещно движещият
се л.а. „Мазда СХ 5“ в предна лява странична част с неговата дясна странична
част. Лек автомобил „Мазда СХ 5“ преди удара се отклонява надясно и излиза от
пътното платно на банкета частично, като водачът намалява скоростта на
движение. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, се установява, че причина за ПТП е поведението на застрахования
при ответника водач, който е управлявал автомобила с несъобразена с пътните
условия скорост, което е довело до завъртане на автомобила на мокрия асфалт,
при което същият е навлязъл в платното за насрещно движение. От показанията на
св. Абрашев се установява също така и неправилна употреба на волана, тъй като
същият вместо да се отклони вдясно и да намали скоростта, за да избегне ПТП, е
завъртял пълен ляв на волана по посока на лентата за насрещно движение, което е
довело до пресичане на траекториите на двете МПС и до настъпване на удар
между тях.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, същите обуславят извод, че
поведението на застрахования при ответника водач разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е протИ.правно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна
връзка между това протИ.правно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Неоснователни са и изложените във въззивната жалба оплаквания относно
присъдения размер на обезщетението, тъй като същото е определено от
първоинстанционния съд въз основа на кредитираното заключение на СТЕ,
според което е налице причинно следствена връзка между установения механизъм
и повредите по автомобила, като СТЕ е установила наличието на тотална щета по
отношение на автомобила, чиято стойност е по-ниска от стойността за ремонт.
4
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20043978/16.02.2021г., постановено по гр.д.
№42105/2020г. по описа на СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД да заплати на „ЗД Е.“ АД разноски за
въззивното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5