О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Кърджали, 19.09.2022г.
Административен
съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 376/ 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на Н.С.С. от ***, подадена чрез пълномощник. Оспорва се
Разпореждане № 2113-08-576#4/ 16.08.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на
НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено
производството по заявление, вх. № 2113-08-576/ 21.04.2022 г., подадено от Н.С.С. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, като основният довод е, че административният
орган не е съобразил представените нотариално заверени декларации от лицата: С.
С. Т., Г. Й. Ч. и Е. Н. Ч. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и да
се върне преписката на административния орган за произнасяне по същество по
заявление, вх. № 2113-08-576/ 21.04.2022 г., подадено от Н.С.С. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът –
Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Посочва съдебна практика на ВАС. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.197, предл.последно от АПК и от лице, засегнато от оспорения
административен акт.
За да се произнесе
по жалбата АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка.
Със заявление, вх.
№ 2113-08-436/ 07.05.2021 г., Н.С., чрез пълномощник – управител на Осигурителна
каса „***“, ***, поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Приложил пълномощно с дата 11.03.2021 г. От Опис на осигурителен стаж
(л.50 д.) се установява, че приложил 12 документа, удостоверяващи осигурителен стаж.
С Разпореждане №
2113-08-436#8/ 09.06.2021 г. на ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.68, ал.3 от КСО, е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.С. по чл.68, ал.3 от КСО. С
този административен акт е зачетен осигурителен стаж, както следва: I-ва категория – 00 год. 00 м. и
00 дни; II-ра категория
– 00 год. 07 м. и 10 дни и III-та категория – 12 год. 08 м. и 14 дни. Прието е, че Н.С. има общ осигурителен
стаж без превръщане – 13 год. 03 м. 24 дни. Действителен осигурителен стаж – 11
г. 03 м. 20 дни. Навършена възраст към 07.05.2021 г. – датата на подаване на заявлението
за пенсиониране – 66 г. 11 м. 06 дни. Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е
отказал отпускане на поисканата ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, защото лицето няма
15 години действителен осигурителен стаж. Също така с посоченото разпореждане
не е зачетен за действителен осигурител стаж периода на наборна военна служба с
продължителност 02 г. 00 м. и 04 дни.
Разпореждане №
2113-08-436#8/ 09.06.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е
получено на 21.08.2021 г. от К. О. на посочения от Н.С. адрес. Съгласно
отбелязване върху известие за доставяне (л.35 д.) разпореждането е връчено на
член от домакинството. Предвид изявлението в жалбата, че като необжалвано това
разпореждане е влязло в сила, както и неоспорване на начина на връчване на
съобщението за изготвено разпореждане, съдът приема, че същото е надлежно
връчено по реда на чл.5, ал.2 от Общи правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети.
Със Заявление, вх.
№ 2113-08-1201/ 26.08.2021 г. Н.С.С. отново е поискал
отпускане ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
С Разпореждане №
2113-08-1201#20.09.2021 г. ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали, на основание 27, ал.2, т.1 от АПК, и чл.98, ал.1, т.1 от КСО, е
прекратил производството по Заявление, вх. № 2113-08-1201/ 26.08.2021 г. Н.С.С..
Административният орган е изложил мотиви, че по повод подадено заявление, вх. №
2113-08-436/ 07.05.2021 г.от Н.С., с Разпореждане № 2113-08-436#8/ 09.06.2021
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е постановен отказ за отпускане
на исканата ПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Със Заявление, вх. № 2113-08-1201/ 26.08.2021
г. отново е поискано отпускане на ПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, като не са
представени никакви нови документи за придобит осигурителен стаж. Разпореждане
№ 2113-08-1201#20.09.2021 г. ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е получено
на 27.09.2021 г. от член от домакинството на Н.С. (известие за доставяне, л.25
д.).
Със заявление, вх.
№ 2113-08-976/ 21.04.2022 г. Н.С., чрез упълномощено лице, отново е поискал отпускане
на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Приложил е нотариално заверени декларации от
следните лица: Е. Н. Ч. ( вписан в партидните книги на ТКЗС „***“, *** с името Е.
Н.); Г. Й. Ч. (вписана в партидните книги на ТКЗС „***“, *** с името Г. Ю. М.);
С. С. Т. (вписана в партидните книги на ТКЗС „***“, *** с името Ф. С.). В посочените
документи трите лица декларират, че въпреки, че са записани в партидните книги
през 1976 г. и 1977 г., не са предали тютюн, не са реализирали доход и не са се
снабдявали с удостоверение за трудов/ осигурителен стаж или осигурителен доход
за този период, както и че нямат претенции този период да се зачете за
осигурителен/ трудов стаж.
От опис на
осигурителен стаж (л.14 д.) се установява, че са взети предвид същите
доказателства относно осигурителния стаж на Н.С. като при подаване на първото заявление,
на 07.05.2021 г., за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
Налично е и писмо,
изх. № 5531-09-1506#1/ 02.06.2022 г. на
ТП на НОИ – *** (л.12 д.), установяващо същите факти като писмо, изх. №
Ц5506-09-4383#1/ 30.10.2020 г. на ТП на НОИ – ***
(л.28 д.)
С оспореното в
настоящото производство Разпореждане № 2113-08-576#4/ 16.08.2022 г. на изпълняващ функциите на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено
производството по Заявление, вх. № 2113-08-976/ 21.04.2022 г. Н.С.С., за отпускане ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
В обжалваното
разпореждане са изложени мотиви, че по повод на подадено заявление, вх. №
2113-08-436/07.05.2021г. от Н.С., е издадено разпореждане № 2113-08-436#8/09.06.2021
г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което, на основание
чл.68, ал.З от КСО, на Н.С. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Разпореждане, вх. № 2113-08-436#8/09/06.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО е получено на 01.06.2021
г. от К. Х., видно от препоръчана пощенска пратка на „Български пощи“ ЕАД *** с
бар код *** . Същото не е обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО
едномесечен срок, поради което е влязло в законна сила на 22.07.2021 г.
По повод на
подадено от лицето последващо заявление с вх.
№2113-08-1201/26.08.2021г., с разпореждане №2113-08-1201 #5/20.09.2021 г. на
длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за КСО е прекратено
производството по реда на чл.27 ал.2 т.1 от АПК, предвид на това, че искането е
с предмет и страни, по което вече има влязъл в сила административен акт. В обжалваното разпореждане е посочено, че с
ново заявление, вх. № 2113-08-576/21.04.2022 г. Н.С.С. отново е поискал отпускане на същия вид пенсия, а именно
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението не прилага
нови документи за положен осигурителен стаж, следователно не са налице никакви
нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за нови
факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия.
Прието е, че при
новото искане с вх. № 2113-08-436/21.04.2022 г. за повторна преценка относно
право на пенсия за осигурителен стаж съществува само промяна във възрастта,
която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, и не са
налични допълнителни данни за положен осигурителен стаж. Ръководителят на „ПО“
в ТП на НОИ – Кърджали е достигнал до извод, че заявлението на Н.С.С. е недопустимо и пенсионното производство следва да бъде
прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със
същия предмет между същите страни.
В
административната преписка по издаване на оспореното в настоящото производство
разпореждане се съдържа опис на осигурителен стаж с посочване на документите,
които го установяват. Видно е, че те са същите, като приложените към първото
заявление с дата 07.05.2021 г. за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО,
които са взети предвид от пенсионните органи при преценка правото на ЛПОСВ.
При така
установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата срещу
Разпореждане № № 2113-08-576#4/ 16.08.2022 г. на изпълняващ функциите на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е неоснователна поради следните съображения:
В разпоредбата на
чл. 117, ал. 1 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по
които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен
да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с
правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. В
конкретната хипотеза процесното разпореждане не
попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва
да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния
контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. При това
положение обжалваното Разпореждане подлежи на съдебен контрол по правилото на
чл. 56, ал. 4 от АПК и съответно по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като с
него се прегражда развитието на административното производство по подаденото
второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният
отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол
по реда на чл. 197 от АПК.
След извършената,
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка, съдът намира, че
оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган предвид Заповед
1015-08-106/ 10.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ
– Кърджали и Заповед № 22633/ 12.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с която се разрешава на началник-отдел „ПО“ ползване на платен
годишен отпуск. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
съответно – на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в
случая ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали в обхвата на осъществяваната
специализираната дейност по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Правилник за организацията и
дейността на НОИ, във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Следователно и по
аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши
проверката за допустимост на административното производство на всички основания
по последно посочената норма и съответно да прекрати административното
производство, ако счете, че е налице някое от тези основания.
Оспореният акт е
издаден в изискуемата писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно
изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му. Не се
установяват твърдените от жалбоподателя основания за нищожност. По отношение на
оспорената законосъобразност на административния акт, съдът намира следното:
В
административното производство, свързано с издаването на индивидуален
административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с
установените в специалния процесуален закон, т. е. в АПК, правила, включително
следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на
индивидуалния административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, преди да
започне производството административния орган задължително следва да провери за
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален административен
акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила административен акт със
същия предмет и страни.
В конкретния
случай, с влязлото в сила на 22.07.2021 г. Разпореждане № 2113-08-436#8/ 09.06.2021
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, въпросът дали жалбоподателят има
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО,
съобразно представените от него документи и служебно събрани такива за придобит
осигурителен стаж към заявлението му за отпускане на лична пенсия от 07.05.2021
г., е решен. С последващо заявление от 26.08.2021 г.
жалбоподателят отново е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ, като с
разпореждане разпореждане №2113-08-1201 #5/20.09.2021
г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за КСО е прекратено
производството по реда на чл.27 ал.2 т.1 от АПК.
Със заявление,
вх. № 2113-08-436/21.04.2022 г., по
което е постановено оспореното в настоящото производство разпореждане на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, не са представени никакви нови
удостоверителни документи, касаещи придобития от него осигурителен стаж, т. е.
налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила
стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в
случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т. е. на нови писмени
доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателя Н.С.,
тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж,
представени от жалбоподателя с първото му заявление и служебно събрани,
пенсионният орган е направил преценка още при издаването на първото Разпореждане
№ 2113-08-436#8/ 09.06.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Подаденото
последващо заявление без наличието на нови писмени
доказателства, т. е. на документи, установяващи нови факти и обстоятелства,
касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, не може да новира
производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. От това се налага извода, че при наличие на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, е налице основанието по смисъла
на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е
решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване
от органа, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е настоящия
случай. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, приложима в настоящия
случай, въвежда като абсолютна процесуална пречка за провеждане на
административното производство, наличието на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни, като в случая, Разпореждане на Ръководителя по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Кърджали се ползва със
стабилитет, тъй като с издаването му компетентността на административния орган
по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от
жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти и
обстоятелства.
Представените
нотариално заверени декларации от Е. Н. Ч., Г. Й. Ч., С. С. Т., както и жалбоподателя Н.С.С.,
не може да се съобразят в производството по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като с тях
се цели да се установи осигурителен стаж. Същите са относими
в производството по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
Съдът намира за
неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че доколкото не е осъществен
съдебен контрол върху Разпореждане № 2113-08-436#8/ 09.06.2021 г. на
Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Кърджали,
спорът не е бил решен със сила на присъдено нещо и не е налице основанието по
чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Следва да се посочи, че оспорването на един
административен акт, който засяга правата, задълженията и интересите на дадено
лице, е право, а не задължение, включително и по отношение на постановените
актове от пенсионните органи по реда на чл. 98 и чл. 117 от КСО. На второ
място, независимо от спецификата на настоящото производство, то приложима е
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, в която законодателят не е въвел
изискването по отношение на административния акт задължително да е осъществен
съдебен контрол. Въведена е като предпоставка за допустимост на искането за
издаването на съответния индивидуален административен акт липсата на влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни, без задължението този акт
да е бил контролиран от съд.
Дори и да се
приеме, че разпореждането по чл. 98 от КСО не се ползва със стабилитет и че
същото може да бъде изменено или отменено при условията и предпоставките на чл.
99 от КСО от органа, който го е издал и че тази норма създава специално
правило, което дерогира общите такива, посочени в
АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се касае за разпореждане, с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При това положение, следва да се има предвид нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2 б.
"г" от КСО, която изрично регламентира, че влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО, с което е отказано отпускането на пенсия, може
да се отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че
отпускането на пенсията е неправилно отказано, но не и по заявление на лицето,
както е сторено в настоящия случай. Ясно е, че при тази хипотеза, правото да
инициира административното производство по изменение или отмяна на
разпореждането е предоставено единствено и само на органа. Ако се възприеме
обратното становище, прилагането на същото в практиката би довело до
многократно и неограничено във времето произнасяне на административния орган по
едно и също искане на лицето, основано на вече установена в предходен
административен акт фактическа обстановка, което е в разрез с принципите на
бързина, процесуална икономия и предвидимост в
административното производство.
Следователно,
подаденото второ заявление от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за ОСВ
на 13.05.2022 г., към което не се представени нови доказателства и липсват нови
факти и обстоятелства, които да налагат преразглеждане за отмяна или изменение
на влязлото в сила разпореждане, е недопустимо и компетентният орган
законосъобразно е отказал да разгледа по същество заявлението и да се произнесе
с ново разпореждане. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
делото и своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в писмено становище на пълномощника на ответника, съдът счита,
че на основание чл.143, ал.3, предл.1-во от АПК, на ТП
на НОИ – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, определено съобразно чл.37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24, предл.1-во от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Поради изложените мотиви и на основание чл.200, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на Н.С.С. срещу Разпореждане №
2113-08-576#4/ 16.08.2022 г. на изпълняващ функциите на ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ – Кърджали, с което на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено
производството по Заявление, вх. № 2113-08-976/ 21.04.2022 г. от Н.С.С., за отпускане ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
Осъжда Н.С.С. с ЕГН
********** и адрес: *** да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. ( сто
лева).
Определението може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3
от АПК.
Съдия: