Решение по дело №182/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20217200700182
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е  № 36

гр. Русе , 16 .07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Русе, четвърти състав, в публично заседание на първи юли  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЕНА ДЯКОВА

при секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 182 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 210, ал.3 от  ЗУТ във връзка с чл. 215, ал.1 ЗУТ .

Производството по настоящото дело е образувано по повод постъпила  жалба, подадена от „Бордо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Рига“ № 6, с управител Б.Д.Г., срещу Протокол №3 от 22.02.2021г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ  при Община Русе, назначена със Заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на Кмета на Община Русе с който на основание чл. 64, ал.4 ЗЕ е определен размера на обезщетение  за право на прокарване  и сервитут на техническа инфраструктура – захранващ кабел към фотоволтаична централа в ПИ 63427.7.439 по КККР на гр.Русе - 1 965лв.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправната норма на чл. 67, ал.2 ЗЕ, като се претендира за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 67, ал.2 ЗЕ.

В съдебно заседание жалбоподателят изпраща упълномощен процесуален представител, като подържа жалбата и направените искания, представя допълнителни доказателства и претендира присъждане на направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък на разноските.

Ответната страна Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Русе оспорва жалбата като неоснователна по съображения, че нормата на чл. 67, ал.2 ЗЕ е неотносима при възникване на законов сервитут, а касае правото безвъзмездно да се използват имоти публична общинска собственост във връзка с упражняването на сервитута, поради което претендира за отхвърлянето й.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

„Бордо“ ООД с ЕИК ********* е собственик на дворно място с плащ 1 747кв м, представляващо УПИ I-1449-Б по плана на гр.Русе, съгласно Нотариален акт/л.31 преписка/№23, том II, рег.№15804, д. №1534/2006г., нотариус№ 217, вписан акт №109, вх.рег.№15268 от 02.10.2006г., т.38, д. № 9369/2006г. СВ Русе. С Разрешение за строеж №122 от 14.04.2020г./л.19/ Община Русе е разрешила на Бордо“ ООД да извърши строителство на обект малка фотоволтаична електроцентрала с мощност 30КВ, разположена върху покрива на сграда с идентификатор 63427.7.439.1. по КК на гр.Русе.

С Договор/л.16-18 преписка/ за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по реда на чл.193 от ЗУТ  от 27.01.2021г.  „Диагностично –консултативен център -2-Русе „ЕООД, в качеството на собственик на поземлен имот с идентификатор  63427.7.434 учредява в полза на „Бордо“ ООД право на  прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, включващи електропровод за присъединяване на малка фотоволтаична електроцентрала с мощност 30квт, собственост на „Бордо“ ООД.

Със Заявление/л.8 пр./ рег.№ ОИ-06-2  от 03.02.2021г. жалбоподателят „Бордо“ ООД е поискал от кмета на община Русе да бъде учредено  право на прокарване  върху общинска земя в гр.Русе – поземлен имот 63427.7.439. Приложени са работен проект част геодезия, обяснителна записка/л.12 пр./, чертеж/л.15/ оценка от лицензиран оценител/л.19 – 29 пр./, трасировъчен план, скица на поземлен имот.

Със Заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на Кмета на Община Русе на основание чл. 44, ал. 2 , вр. чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА и във връзка с чл. 210, ал. 1 ЗУТ е назначил комисия, която да разглежда оценките и определя по пазарни цени размера и изплащането на обезщетения , включително по т.10 заплащане  при учредяване  на права на преминаване и по т.11 – при прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения.  С Решение по Протокол № 3/22.02.2021 г. на комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на Кмета на Община Русе, на основание чл. 64, ал.4 ЗЕ за определяне обезщетението за право на прокарване и  сервитут на техническа инфраструктура за трасе на захранващ кабел към фотоволтаична централа в ПИ 63427.7.439 по КККР на гр.Русе, е определено  „Бордо“ ООД Русе да заплати на Община Русе цената  от 1965лв. Цената е определена на база експертна оценка от лицензиран оценител, като освен нея се дължат и дължимите данъци и такси, определи съобразно хипотезата на чл. 46, ал.2, т.1 от ЗМДТ. Според експертната оценка пазарната стойност на безсрочно право на прокарване, съгласно чл. 193, ал.4 и 5 от ЗУТ за ПИ 63427.7.439  през ПИ 63427.7.434  и през 63427.7.759 по КК на гр.Русе възлиза на 1502лв за преминаване през 63427.7.424   и  436лв за преминаване през 63427.7.759.   По делото е представен Акт  № 9952 за частна общинска собственост/л.1 пр./, отнасящ се за  застроен поземлен имот с идентификатор  63427.7.424  .

С Разписка от 04.03.2021г./л.4пр./ връчител от общината връчил Протокол № 3/22.02.2021 г. на жалбоподателя. В указания 14-дневен срок за обжалване „Бордо“ ООД Русе подали жалба срещу протокола.

В с.з. от ответната страна е представено заверено копие на Заповед № РД-01-3458 от 27.12.2018г. на Община Русе/л.27/. С нея е одобрен подробен устройствен план - план за улична регулация, като се създава нова обслужваща улица /тупик/ между  УПИ VIII-434 и УПИ I-345, 767, 1449, чиято улична ос се включва в ул.“Братислава“, изменение  на план за регулация на УПИ I-345, 767, 1449 и УПИ VI I I-434 – за специално предназначение, като при създаване на новата обслужваща към УПИ VIII-434 -  за специално предназначение се придават 205,5 кв.м.

В с.з. от жалбоподателя е представена официална скица/л.32 дело/ от 21.05.2021г., издадена от община Русе, видно от която уличната регулация от плана за действащата улична регулация от осова точка /ОТ/10754 до ОТ 10759, която е задънена улица /тупик/ е поземлен имот с идентификатор 63427.7.759.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в указания срок.

Предмет на оспорване пред Административен съд Русе е Решението по  Протокол №3 от 22.02.2021г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ  при Община Русе, назначена със Заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на Кмета на Община Русе, за определяне обезщетението за възникнал сервитут на основание чл. 64, ал.4 ЗЕ за трасе на захранващ кабел към фотоволтаична централа в ПИ 63427.7.439 по КККР на гр.Русе, собственост на  „Бордо“ ООД Русе. Видно от представените скици трасето преминава през ПИ 63427.7.424 и през ПИ 63427.7.759. Основният спор е дължи ли се обезщетение за преминаване на трасето през ПИ 63427.7.759, за която се представиха доказателства, че е задънена улица /тупик/.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения : Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорения административен акт е издаден от надлежен орган-комисия по чл. 210, ал.1 ЗУТ назначена със заповед на кмета на общината, в рамките на своята компетентност и при спазване на визираната в закона процедура, но е постановен в противоречие с материалноправните норми, което е основание за отмяната му по чл. 146, ал.1, т.4 АПК.

Съгласно чл. 64, ал.1 и ал.2, т.2 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути в т.ч. и право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, като чл. 64, ал.6 от ЗЕ предвижда, че определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

По силата на чл. 67, ал.2 ЗЕ лицата по чл. 62, ал.1 и чл. 64, ал.1 ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Неоснователни са доводите на ответната страна, че не са представени доказателства за това, че жалбоподателят ще изгражда енергиен обект, тъй като по делото е предтавено разрешение за строеж на малка фотоволтаична електроцентрала с мощност 30КВ.

Нормата на чл. 64, ал.2 ЗЕ дефинира понятието "сервитути" и такива по този закон са:1. право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал.1; 2. право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал.1. Изрично разпоредбата на чл. 67, ал.2 ЗЕ посочва "прокарването" като един от видовете сервитути, за които лицата по чл. 62, ал.1 и чл. 64, ал.1 ЗЕ имат право да използват безвъзмездно имоти публична собственост, независимо дали общинска или държавна.

При наличието на посочените предпоставки, а именно да се касае за сервитут визиран в ЗЕ, които е в тежест на имот публична собственост/ улица/  и е в полза на лицата по чл. 62, ал.1 и чл. 64, ал.1 ЗЕ, е приложима специалната норма на чл. 67, ал.2 ЗЕ изключваща възмездния характер на особеното ограничено вещно право. Жалбоподателя е лице, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект, което води до възникване на сервитут по смисъла на чл. 64, ал.1 ЗЕ през имоти публична общинска собственост, поради което решението в тази част за определяне на обезщетение в размер на 436лв за възникване на въпросния сервитут през поземлен имот с идентификатор 63427.7.759  е в противоречие с нормата на чл. 67, ал.2 ЗЕ и е материално незаконосъобразно. В с.з. ответната страна изтъкна съображения, че в решението е допусната явна фактическа грешка. С основание жалбоподателят репликира, че този недостатък на решението е следвало да бъде изправен по предвидения за това ред в чл.62, ал.2 от АПК, а не чрез воденето на настоящото производство.

Ето защо атакуваното решение е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му, но при наличието на материалноправни пречки за издаването му, т.к. е в противоречие с нормата на чл. 67, ал.2 ЗЕ, поради което е незаконосъобразно в посочената част – за определеното обезщетение за правото на преминаване през ПИ 63427.7.759  и следва да бъде отменено. В останалата част за определеното обезщетение в размер на 1502лв за преминаване през ПИ 63427.7.424 жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното искане ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата. Предвид обстоятелството, че жалбата е отхвърлена в частта за определеното обезщетение за ПИ 63427.7.424, съдът намира, че  присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер ½ от претендираното  - 200лв, както и на ответника следва да се възложи да заплати на жалбоподателя внесената д.т. в размер на 50лв., съгласно чл. 143, ал.1 от АПК. По отношение претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на жалбата, съдът намира същото за неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 143, ал.3, пр.2 от АПК , тъй като, видно от доказателствата по делото, с действията си  Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Русе е станала причина за завеждане на делото с неправилното изчисляване на дължимото обезщетение за правото на прокарване и сервитут на техническа инфраструктура.

Водим от горното, четвърти състав на Административен съд Русе

Р   Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ по жалба на „Бордо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Рига“ № 6, с управител Б.Д.Г.,  Решение по Протокол № 3 от 22.02.2021г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Русе, назначена със Заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на Кмета на Община Русе, в ЧАСТТА , в която е определено обезщетение в размер на 436лв за правото на прокарване и сервитут на техническа инфраструктура през  ПИ63427.7.759 – захранващ кабел към фотоволтаична централа в ПИ 63427.7.439 по КККР на гр.Русе .

         ОТХВЪРЛЯ жалба на „Бордо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Рига“ № 6, с управител Б.Д.Г.,  Решение по Протокол № 3 от 22.02.2021г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Русе, назначена със Заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на Кмета на Община Русе, в ЧАСТТА , в която е определено обезщетение в размер на 1502лв за правото на прокарване и сервитут на техническа инфраструктура през  ПИ 63427.7.424 – захранващ кабел към фотоволтаична централа в ПИ 63427.7.439 по КККР на гр.Русе .

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на „Бордо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Рига“ № 6, с управител Б.Д.Г., направените по делото разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/  лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                    СЪДИЯ: