№ 33
гр. С.З., 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501802 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Ж. П. К., чрез адв.
Г.И. от АК – С.З., против Решение № 400/ 15.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 1791/2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което се осъжда Ж. П. К., да
заплати на Н. СТ. Я.. сумата в размер на 4 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане от 22.03.2021г., нахапвания от куче, намиращо се под
надзора на Ж. П. К., изразяващи се в причинена многостепенна лека телесна
повреда - рани от ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница,
ограничени движения на пръстите на дясната ръка, намалена мускулна сила за
дясна ръка, намалена и понижена чувствителност от периферно нервен тип на
н. улнарис, н. медианус и н. радиалис, наличие на неуточнени невролатии с
наличие на хипестезия, стрес и страх, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 448 лева - обезщетение за имуществени вреди за направените във
връзка с описаните травми от ухапване прегледи, манипулации, лечение,
закупени и приети лекарствени продукти, ведно със законната лихва от деня
на увреждането - 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане; присъдени са
разноски.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Твърди, че останала недоказана в процеса връзката
й с настъпилите вреди и качеството й на деликвент в съдопроизводството.
1
Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че без да съобрази
различията в различните хипотези за видовете бездомни кучета, съдът не
стигнал до задълбочено изследване на обстоятелствата по делото. Сочи, че
дефинициите на Общността не били с препоръчителен характер и според тях
бездомно било куче, което не е под дневна грижа и контрол и/или е
незащитено. В конкретният случай били изпълнени и двете алтернативни
условия, тъй като хипотезите били дадени алтернативно. Следователно, видно
от императивното правило за небезстопанствено куче можело да се приеме
само куче, което е под директен и ежедневен контрол. Въззивницата сочи, че
от протоколите по делото ставало ясно, че подавала храна на куче, което
понякога виждала в двора си, но самата тя не живеела в този двор. Останал
недоказан факта, дали тя полагала ежедневна грижа и директен контрол или
не. Твърди, че в доклада първоинстанционният съд неправилно разпределил
доказателствената тежест във връзка, с който направила възражение в
релевантния срок за това. Отделно от това, липсата на ясно дефиниране и
изхождане на съда от различните хипотези на Общността за безстопанствено
куче, респективно водило и до не даване на конкретни указания на
задължената страна да предприеме релевантните процесуални действия по
посочване на относимите за делото доказателства в тази насока. Във връзка с
изготвеният по делото доклад, прави възражение пред настоящия съд и моли
Въззивният съд да даде указание на страните по делото да предприемат тези
процесуални действия, за които те са били задължени относно посочването на
относимите за делото доказателства, относно налице ли е била ежедневна и
директна грижа и контрол от страна на въззивницата върху процесното куче
или искът е предявен без наличието на задължителната и абсолютна
процесуална предпоставка, а именно – пасивната за делото процесуална
легитимация.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна Н. СТ. Я... В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.
И.М. моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Счита, че решението е пълно, мотивирано и постановено
след задълбочено изясняване на фактическата обстановка, а въззивната жалба
е неоснователна. Не се посочвал нормативен акт, който да е нарушен от
районния съд, а в жалбата се съдържали теоретични трактовки без да се
конкретизират. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 50 ЗЗД.
Ищецът Н. СТ. Я.. твърди, че на 22.03.2021 година около 18,00 часа
майка му Н.Н. Я.а му се обадила, че кучето на съседката им по имот в с.З.
2
Ж.К. безстопанствено се разхожда в техния двор, лае я и не й позволява да
излезе от къщата в двора. Кучето било голямо - порода "каракачанска
овчарка". Ищецът незабавно тръгнал към селото и около 18,30 часа бил в
двора на къщата им в с. З., общ. С.З.. Действително кучето на съседката се
разхождало свободно из двора им и виждайки го да влиза вкъщи започнало да
лае и се насочило към него, като ищецът отворил вратата на двора към
улицата, за да може то да излезе и се отместил от вратата встрани. Кучето се
насочило към вратата, но изненадващо за него, без да било предизвикано,
спонтанно и неадекватно, се насочило към него и го захапало за дясната ръка
през ръкава в областта между китката и лакътя. Ищецът започнал
инстинктивно да крещи и да маха с ръце, а кучето го съборило на земята и
захапвало за двете длани. Преминаващи съседи му се притекли на помощ,
като за момент му се губил спомен, дали са били двама или трима човека и
благодарение на тях кучето го пуснало и избягало. Ищецът твърди, че
изпитвал силни болки от раните си. Пръстите на дясната му ръка се
обездвижили и тъй като не можел да шофира в това състояние, съседът им
М.А. го транспортирал до Спешно отделение на Диагностично-консултативен
блок, откъдето му бил издаден лист за преглед на пациент № 309/22.03.2021
г., 19:20 часа и му поставили ТАП след обработка на раните. Чак след
седмица на спирката на автобусния транспорт в селото се засякъл със
съседката Ж., която го попитала дали бил ходил на лекар. Ищецът твърди, че
кучето стояло отвързано и свободно разхождащо се из двора на ответницата,
като по една бетонна плоча можело да се придвижи до техния двор и да влезе
в него, а можело да премине в дворовете и на други съседи. Самата съседка
Ж.К. го хранила през оградата от страх и не вземала мерки да го върже и да
преустанови свободното му ходене. Понеже къщите им били в края на селото,
на направени забележки, тя отговаряла, че така пазело всички от кражби със
страшния си вид и лай.
На следващия ден ищецът се снабдил със СМУ на живо лице №
106/2021 г., в което било установено: Рани от ухапване от куче по двете ръце
и дясната предмишница. Хирургическа обработка с поставени бинтово
марлени превръзки. Ограничени движения на пръстите на дясната ръка. На
този етап тези травматични увреждания причинили разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Във връзка с травмата на дясната
ръка и ограничението в движенията на пръстите била необходима
допълнителна консултация със специалист ортопед-травматолог. След
проведените консултативни прегледи било издадено Допълнение към
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 106 / 2021 г. от
09.04.2021 г. с установени мускулна сила - намалена за дясна ръка. Сетивност
хипестезия /намалена и понижена чувствителност/ от периферно нервен тип
н. улнарис, н. медианус и н. радиалис. Наличие на неуточнени невропатии с
наличие на хипестезия и било посочено, че установените увреждания е
напълно възможно да са във връзка с травмата на ръката при настъпилия
инцидент от 22.03.21 година. Тези травматични увреждания причинили
3
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Междувременно, отразено в Амбулаторен Лист № 340/ 03.04.2021 г.
лекуващият му лекар извършил почистване на раните, сваляне на
ситуационните конци, с мнение за удължаване на временната
нетрудоспособност с още 15 дни чрез ЛКК. В Амбулаторен Лист № 25/
05.04.2021г. и Амбулаторен Лист № 387/ 09.04.2021 г. се установяви
получените увреждания на ищеца и предписаната му терапия. Насочен е към
консултация с хирург. По отношение на настъпилата временна
нетрудоспособност му бил издаден болничен лист Е20203263382 от
23.03.2021 г., продължен с Болничен лист № Е 2020 1315244 от МЦ
„************“ ЕООД за периода 05.04.21г. - 19.04.2021г. по медицински
протокол на ЛКК № 16 от дата 05.04.2021. В продължение на 20 дни се
налагало да купува и пие лекарства с терапевтична цел. В тази връзка си
закупил бинтове, аналгин, клинфарицин, спринцовки, физиологичен разтвор,
цикатридина спрей, дузофарм, евробекс, нивалин, хепароид, фраксипарин,
доксициклин, фамотидин, пробаланс, фаброзим на обща стойност 143,43 лева
по приложени фискални бонове от аптеки. Отделно по прегледи и
манипулации, както и за освидетелстване платил 305 лева. Ищецът твърди, че
вследствие от инцидента близо месец не можел да ходи на работа и да
изпълнява трудовите си задължения като въоръжена охрана в „Люкрим гард“
ООД и болката от ухапването и евентуалното засягане на нерви не утихвали,
дясната му длан била още подута а 3,4 и 5 - ти пръст почти обездвижени.
Нарушил се и нормалният му начин на живот. Времето му минавало в ходене
по лекари и ангажиране с терапии, избягвал да си ходя на село, въпреки
нуждите на майка му от грижи. Изпитвал страх и неприятен спомен от
описания по-горе инцидент. Нарушено било психо-емоционалното му
равновесие. Нямал официална информация дали ответницата е собственик на
кучето, но твърди, че тя упражнява грижите и надзорът над него, което
можело да се установи от съседите по имот в с.З.. Искането на ищеца до съда
е да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена ответницата,
като собственик, респ. лице под чийто надзор се намира кучето и независимо
от обстоятелството, че животното е избягало от имота на стопанката си и е
влязло в чужд имот, да заплати на ищеца за нанесените неимуществени
вреди, изразяваща се в многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в
причинени рани от ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница,
ограничени движения на пръстите на дясната ръка, намалена мускулна сила за
дясна ръка, намалена и понижена чувствителност от периферно нервен тип на
н. улнарис, н. медианус и н. радиалис, наличие на неуточнени невролатии с
наличие на хипестезия, осъществяващи медико-биологичния признак -
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК с период
на възстановяване не по- малък от 20 дни, емоционален стрес, съпроводен със
страх и промяна на ежедневното психо-емоционално равновесие,
невъзможност за продължителен период да осъществява трудовите си
функции, обезщетение от 4000 лева, ведно със законната лихва от деня на
4
извършеното увреждане 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
да заплати обезщетение от 448 лева - имуществени вреди за направените във
връзка с описаните травми от ухапване прегледи, манипулации, лечение,
закупени и приети лекарствени продукти, ведно със законната лихва от деня
на извършеното увреждане - 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ответницата оспорва исковете като недопустими. Твърди, че липсва
пасивна процесуална легитимация, а оттам и следващата абсолютна
процесуална предпоставка-правен интерес. Липсата на тези предпоставки се
установявала от текста на заведената искова молба. Настоящият иск бил
заведен без да е била налице връзка на доказана принадлежност между кучето
и посочения ответник. Ищецът не бил посочил никакви убедителни и изобщо
никакви доказателства, че въпросното визирано куче било собственост на
ответницата или пък, че тя му била надзорник. Регистрите за собственост на
този вид животно били интегрирани електронни публични регистри и нямало
пречка ищецът да предяви исковата си молба надлежно и при доказана
процесуална легитимация и правен интерес и тогава ответницата да бъде
конституирана като ответник в този спор. По същество ответницата твърди,
че искът е неоснователен, тъй като бил недоказан деликвента, деликта и
връзката между тях. От текста на исковата молба ставало ясно, че кучето било
бездомно, хранило се през оградата, било отвързано. Това, че се разхождало
свободно из нечий двор не го правило собственост на дадено лице или да го
свързвало с каквато и да е връзка за принадлежност към това лице, а напротив
- говорило за неизпълнение на редица императивни задължения по закон на
редица органи на местната власт, отговорни за регистрацията и издирването,
както на бездомни животни, така и на такива, които следвало да бъдат
регистрирани и идентифицирани като собственост. Отделно от това, в
исковата молба било записано, че на ответницата били правени забележки от
ищеца, но не били подавани към момента на завеждането на иска, каквито и
да е било жалби или сигнали по Закона за защита на животните за нарушения
относно правилата за защита на животните, като в този случай, съдът, ако
приемел, че е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД, следвало да намали
съответната претенция. Това, обаче, не би могло да се наложи, тъй като искът
бил не само недопустим, но и напълно неоснователен.
В съдебно заседание, ответницата, чрез процесуалния си представител,
заявява, че не оспорва, че ищецът е бил нахапан от куче, както и не оспорва
претърпените от него вреди, но твърди, че кучето, нито е на нейно, нито се е
намирало под неин надзор.
За да постанови решението си в този смисъл, районният съд е приел, че
ищецът Н. СТ. Я.. на 22.03.2021г. в двора на къщата на майка му в с. З. е бил
нахапан от куче, порода „каракачанска овчарка“.
От свидетелските показания на св. С.А., М.А. и Ж. Я., които е
кредитирал, съдът е установил че ищецът Н. е викал за помощ, търкалял се е
по земята, а черно - бяло куче го е захапало. Св. А. и св. А. са се намесили и
са успели да изплашат кучето, което е избягало. От показанията на св. А.
5
съдът е установил, че кучето живее в двора на ответницата, която се е
грижила за него и е виждала как Ж. го храни. След инцидента св. А. е
разговаряла с Ж., която и е казала, че кучето и тях се е спускало да хапе.
Свидетелката я е питала защо го държи в двора си тогава, а ответницата й е
отговорила, че съжалява животните. Свидетелката е категорична, че друго
такова куче не е виждала в селото, а само в двора на ответницата. Св. А. също
описва кучето бяло на черни петна с дълга козина и твърди че не е виждал
такова куче да се разхожда по улиците на селото безпризорно. От Н. е
разбрал, че кучето е на съседката му (ответницата), че е прескочило в техния
двор и го е нападнало. Св. А. установява също, че е откарал ищеца до
болницата, че на дясната ръка е имало дупки и течала кръв, че е имало
ухапване и по другата ръка и че е звъннал на сина на ищеца да дойде в Бърза
помощ. Св. Ж. Я., син на ищеца, потвърждава това, както и че кучето, което е
нахапало баща му е било на „баба Ж.“ - голямо, каракачанка. Ответницата от
2015-2016г. го е взела, гледало го е в двора на къщата си, не е било вързано,
последните години 2-3 пъти в седмицата ответницата е ходила и го е хранила
през оградата, тъй като е агресивно. Месец след инцидента той и баща му са
се видели с ответницата и тя е попитала дали са намерили добър лекар и им е
казала, че кучето е хапало и нея и сина й преди години.
Нанесените вреди от кучето на ищеца, съдът е установил от
представените медицински документи: СМУ на живо лице № 106/2021 г.,
Допълнение към съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 106 /
2021 г. от 09.04.2021 г., амбулаторни листове, етапна епикриза:
многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в причинени рани от
ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница, ограничени
движения на пръстите на дясната ръка, намалена мускулна сила за дясна ръка,
намалена и понижена чувствителност от периферно нервен тип на н. улнарис,
н. медианус и н. радиалис, наличие на неуточнени невролатии с наличие на
хипестезия, осъществяващи медико- биологичния признак -разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК .
От болничен лист Е20203263382 от 23.03.2021 г., продължен с
Болничен лист № Е 2020 1315244 от МЦ „************“ ЕООД за периода
05.04.21 - 19.04.21 г. по медицински протокол на ЛКК № 16 от дата
05.04.2021г., съдът е установил, че ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, заради гореописания инцидент, в периода от
22.03.2021г. до 19.04.2021г. Представени са фактури и фискални бонове на
обща стойност 543,90 лева за закупени медикаменти и прегледи на ищеца. В
хода на процеса са представени нови амбулаторни листове и от 25.08.2021 г. и
от 15.09.2021 г., от които съдът е установил, че към датите на прегледите
ищецът има ограничена подвижност на гривнена става и пръстите на ръката,
вследствие на ухапванията от кучето и че лечението продължава, като ръката
не е възстановена напълно, независимо от проведени медикаментозно
лечение, физиолечение и кинетерапия.
При така установеното от фактическа страна, районният съд е направил
6
следните правни изводи: Въз основа на показания на свидетелите, съдът е
приел, че кучето, нахапало ищеца се е намирало под надзора на ответницата
по смисъла, влаган в разпоредбата на чл. 50 ЗЗД и че същата следва да
отговаря за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. В
подкрепа на този извод съдът е отчел и казаното от ответницата в последното
съдебно заседание, че кучето се разхожда в нейния двор и тя го храни от
време на време. За отговорността на ответницата съдът е приел, че е без
значение дали кучето е избягало (прескочило) от нейния двор без нейно
знание. Поради това съдът е намерил за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответницата, че липсват доказателства кучето
да е било под надзора на ответницата.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Като е изходил от всички относими
обстоятелства, при които са причинени уврежданията, вида и характера на
причинените увреждания и от тяхното времетраене и като е взел предвид
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът е приел, че
дължимото обезщетение на ищеца за причинените увреди, вследствие
деянието на ответницата е в размер 4000 лева. Определяне на по - нисък
размер на обезщетението, съдът е намерил за несправедливо, предвид
обстоятелството че към настоящия момент, въпреки проведеното лечение и
терапии ръката на ищеца не е възстановена напълно.
Предвид гореизложеното, съдът е приел, че искът за заплащане на
неимуществени вреди 4000 лева, е основателен в пълен размер, заедно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 22.03.2021 г. до
окончателното му изплащане.
Искът за заплащане на имуществени вреди в размер на 448 лева - за
направените във връзка с описаните травми от ухапване прегледи,
манипулации, лечение, закупени и приети лекарствени продукти, ведно със
законната лихва от деня на извършеното увреждане - 22.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, също съдът е приел за основателен и го е уважил
в пълен размер.
Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, към
които препраща на основание чл. 272 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка: На 23.03.2021г. около 18.30 ч. в двора на къщата на
майка си в с. Змеево ищецът Н. СТ. Я.. е нахапан от кучето на ответницата Ж.
П. К..
Това се установява от показанията на св. А. - съсед на страните в селото,
която твърди, че е чула виковете на Н. за помощ, хукнала към неговия двор,
видяла го е да се търкаля на земята, докато бяло -черно куче го е захапало.
Свидетелката е взела един голям прът и е започнала да удря кучето, но то не е
пуснало Н.. Потърсила е помощ на улицата, извън двора. Св. Милен е спрял с
колата и е влязъл в двора, където вече е имало и друг съсед. След това кучето
7
е избягало към двора на ответницата. Показанията на св. М.А. потвърждават
изцяло твърденията на първата свидетелка. Св. А. твърди също, че е виждала
кучето в двора на ответницата, която се е грижила за него и го е хранила.
След инцидента св. А. е разговаряла с ответницата Ж., която й е казала, че
кучето й се е спускало да хапе и тях. Свидетелката е категорична, че друго
такова куче не е виждала в селото. Св. А. също описва кучето като бяло на
черни петна, с дълга козина и твърди, че не е виждал такова куче да се
разхожда по улиците на селото безпризорно. От ищеца Н. знае, че кучето е на
съседката му - ответницата, че е прескочило в техния двор и го е нападнало.
Св. А. установява, че след инцидента е откарал ищеца до болницата. На
дясната му ръка е имало дупки и е течала кръв, имало е ухапване и по другата
ръка. Св. А. е звъннал на сина на ищеца да дойде в Бърза помощ. Св. Ж. Я. -
син на ищеца, също твърди, че кучето, което е нахапало баща му е на „баба
Ж.“ - голямо, порода „каракачанка“. Ответницата от 2015-2016г. го е взела,
гледа го в двора на къщата си, без да е вързано със синджир. Последните
години 2-3 пъти в седмицата ответницата ходи да го храни през оградата.
Месец след инцидента той и баща му са срещнали ответницата на улицата. Тя
ги е попитала дали са намерили добър лекар и им е казала, че кучето е хапало
и нея и сина й преди години.
Нанесените вреди на ищеца от ухапването на кучето се установяват от
представените по делото медицински документи: СМУ на живо лице №
106/2021 г., Допълнение към съдебномедицинско удостоверение на живо
лице № 106 / 2021 г. от 09.04.2021 г., амбулаторни листове, етапна епикриза.
Вредите са: многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в причинени
рани от ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница, ограничени
движения на пръстите на дясната ръка, намалена мускулна сила за дясна ръка,
намалена и понижена чувствителност от периферно нервен тип на н. улнарис,
н. медианус и н. радиалис, наличие на неуточнени невролатии с наличие на
хипестезия, осъществяващи медико- биологичния признак - разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От представените болнични листи и протокол на ЛКК се установява, че
за периода 23.03.21 - 19.04.21 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, заради процесния инцидент. Представени са фактури и
фискални бонове на стойност 543,90 лева, които установяват закупени
медикаменти и прегледи на ищеца. От представени допълнително
амбулаторни листове от 25.08.2021 г. и от 15.09.2021 г., е видно, че към
датите на прегледите ищецът има ограничена подвижност на гривнена става и
пръстите на ръката, вследствие на ухапванията от кучето и че лечението
продължава, като ръката не е възстановена напълно, независимо от
проведените медикаментозно лечение, физиолечение и кинезитерапия.
Съгласно чл. чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
8
животното е избягало или се е изгубило.
Установи се по делото, а и не е спорно, че ищецът е нахапан от куче,
вследствие на което е получил телесни увреждания. Преживял е болки и
страдания във връзка с ухапването на кучето. Наложило се е посещение на
лекари, заплащане на прегледи, закупуване на медикаменти за лечение.
Основният спорен въпрос по делото е дали ответницата е лицето, под
чийто надзор се е намирало животното, предвид оспорването на това
обстоятелство.
От посочените по – горе гласни доказателства, които съдът възприема
изцяло като непротиворечиви и логически издържани, може да се приеме по
категоричен начин, че кучето, нахапало ищеца се е намирало под надзора на
ответницата по смисъла на разпоредбата на чл. 50 ЗЗД. Ответницата го е взела
като малко, държала го е в двора си в с. Змеево без да е вързано, хранила го е,
грижила се е за него. Това се потвърждава в съдебно заседание пред районния
съд от самата ответница.
Оплакванията на въззивницата в жалбата, че съдът не съобразил
различията при видовете бездомни кучета, не разпределил правилно
доказателствената тежест между страните, не дал конкретни указания в
доклада и твърденията за липса на пасивна процесуална легитимация по
делото, въззивният съд намира за неоснователни. Сочените във въззивната
жалба легални дефиниции на Световната организация за здравеопазване на
животните в случая са неприложими, тъй като не представляват нормативни
актове на вътрешното или европейското право. По делото са налице
достатъчно доказателства, че животното, което е причинило вреди на ищеца
се е намирало под надзора на ответницата. В тази насока са
непротиворечивите показания на тримата свидетели. Животното е било взето
от ответницата, същата го е оставила да живее в двора й, хранила го е, макар
и през оградата, грижила се е за него. Категорично е установено, че в селото
няма друго куче от същата порода, което да е безпризорно. Така установените
обстоятелства са достатъчни да се приеме, че по смисъла влаган в
разпоредбата на чл. 50 ЗЗД ответницата е осъществявал надзор над
животното.
Доказателствената тежест в изготвения от съда доклад е правилно
разпределена от районния съд и е обхванала всички относими в случая
обстоятелства, подлежащи на установяване по делото.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че ответницата следва да
понесе отговорността за претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, произтичащи от инцидента на 22.03.2021г. в с. Змеево.
За отговорността на ответницата е без значение обстоятелството дали кучето
е избягало от нейния двор без нейно знание.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
9
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Районният съд, като изходи от обстоятелствата, при които са причинени
уврежданията -вреди, нанесени от животно, намиращо се под надзора на
ответницата, от вида и характера на причинените увреждания и от тяхното
времетраене - телесна повреда, с продължаващо проявление към момента на
последното съдебно заседание в първата инстанция, като взе предвид
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че
дължимото обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди-
болки и страдания, вследствие деянието на ответницата е в размер на 4000
лева.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на неимуществени вреди
правилно е уважен от районния съд в пълния претендиран размер 4000 лева,
Обезщетението е дължимо заедно със законната лихва върху сумата 4000
лева, считано от датата на увреждането - 22.03.2021 г. до окончателното му
изплащане.
Искът за заплащане на имуществени вреди в размер на 448 лева - за
направените във връзка с описаните травми от ухапване прегледи,
манипулации, лечение, закупени и приети лекарствени продукти също е
основателен и правилно е уважен от съда, ведно със законната лихва от деня
на извършеното увреждане - 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 540лв., съгласно представения списък и доказателства.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 400/ 15.10.2021г., постановено по гр.д. №
1791/2021г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА Ж. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ул.
********* да заплати на Н. СТ. Я.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
С.З., бул. **********, сумата 540 /петстотин и четиридесет/ лв.,
представляващи направените пред настоящата инстанция разноски за един
адвокат.
10
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11