№ 302
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20231800500023 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 194/14.11.2022 г., постановено по гр.дело №
1079/2021 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, е обявен за окончателен на
основание чл. 19, ал. 1 ЗЗД сключеният на 01.06.2020 г. предварителен
договор, с който В. Е. П., ЕГН: **********, наследник по закон на
продавача И. В. И., ЕГН: **********, починала на 13.04.2021 г.,
продава на Л. Г. С., ЕГН: **********, 1/6 идеална част от поземлен
имот /дворно място/ с площ от 1045 кв. м., находящ се в град Д. б.,
С.о., съставляващ по план на същия град УПИ № ..-..., в кв. .., с номер
по предходен план парцел № ..-.., в квартал .., по плана на гр. Д. б.,
ведно с 1/6 идеална част от построената в имота триетажна масивна
жилищна сграда, при граници на имота: улица о. т...-.., УПИ № .-...,
УПИ № ..-... и УПИ №....-..., за сумата от 5 000 лева, при условие, че Л.
Г. С. заплати на В. Е. П. сумата 1000 лева, неизплатена част от
продажната цена в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
С това решение ищцата Л. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: село К. ул.
„С. Г. П.“ № .., С. о., е осъдена да заплати на община Д. б. сумата 150
лв. местен данък, а в полза на РС – Ихтиман сумата от 95,49 лв. такса
по прехвърляне на имота, за които суми е разпоредено служебно да се
впише възбрана върху имота на основание чл. 364, ал. 1 ГПК. С
1
решението ответникът В. Е. П. е осъдена да заплати на Л. Г. С. сумата
от 960 лева - разноски в производството.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника, който счита, че
районният съд без основание е кредитирал заключенията на
единичната и тройната съдебно-почеркови експертизи. Счита, че
неправилно районният съд не е уважил възражението за
унищожаемост на предварителния договор. Искането е за отмяна на
решението на районния съд и постановяване на нов акт по същество, с
който искът да бъде отхвърлен. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата счита, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Безспорно е във въззивното производство, че на 01.06.2020 г. е
бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот,
по силата на който И. В. И., починала на 13.04.2021 г. и оставила за
наследник по закон единствено дъщеря си В. Е. П. (ответник по иска),
като продавач, се задължила да продаде на ищцата Л. Г. С., като
купувач, следния недвижим имот, нейна собственост, а именно – 1/6
идеална част от поземлен имот (дворно място) с площ от 1045 кв. м.,
находящ се в град Д. б., С.о., съставляващ по план на същия град УПИ
№ ..-..., в кв. .., номер по предходен план парцел № ..-.., в квартал .., по
плана на гр. Д. б., ведно с 1/6 идеална част от построената в имота
триетажна масивна жилищна сграда, при граници на имота: улица
о.т...-.., УПИ № .-..., УПИ № ..-... и УПИ №....-..., за сумата от 5 000
лева, от които 4000 лева, платени при подписване на договора, а 1000
лева, платими в деня на сключване на окончателния договор.
2
Правото на собственост на продавача по предварителния договор е
придобито по наследствено правоприемство в обем 1/6 ид. ч. от Й. А.
К., майка на И. В. И., видно от удостоверение за наследници с изх.
0 391/11.08.2020 г. на община Д. б., която е оставила за наследници по
закон след смъртта си през 2004 г. преживял съпруг и две дъщери. Й.
А. К. е притежавала по силата на договор за продажба на имот по чл. 7
ЗСГ от 26.04.1975 г., оформен с нотариален акт № ../.... г., правото на
собственост върху процесния имот, придобит при условията на
съпружеска имуществена общност с В. И. К..
Във връзка с опорената автентичност на подписа за продавач под
предварителния договор районният съд е изслушал заключения към
единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, които категорично
установяват, че подписът за продавач в предварителния договор е
изпълнен от И. В. И.. Въззивният съд кредитира изцяло тези
заключения като обосновани и компетентно изготвени. Вещите лица
са категорични, че разлики в подписа и почерка на И. И. липсват, като
наблюдаващите се различия представляват естествена вариантност на
почерка. Поддържат извода, че общите и частните признаци на
почерка й са изключително характерни и устойчиви.
От показанията на свидетелите Д. К., Х. Х., И. Д. и В. Т., събрани в
производството пред районния съд, се установяват следните
правнорелевантни факти: че И. В. И. била в пълна кондиция,
преподавала английски език, но за известно време имала проблем с
придвижването поради болки в областта на кръста и ползвала
проходилка.
Видно от експертно решение № ..../.../.......... г., издадено от „ЦПЗ –
С.“ ЕООД, И. В. И. страдала от параноидна шизофрения. Останалата
медицинска документация – амбулаторни листове, епикризи,
резултати от кръвни изследвания, медицинско направление за ТЕЛК,
договор за социална услуга и план към него като неотносими към
предмета на делото съдът не обсъжда.
Въззивният съд приема, че в клаузите на сключения между
страните по делото договор се съдържат елементите на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Изразената в договора воля на страните е напълно ясна – налице са
уговорки за бъдещо възмездно прехвърляне на собствеността на
имота, като договорните клаузи определят всички елементи от
същественото съдържание на бъдещата правна сделка – съгласие,
основание и предмет. С оглед изложеното предварителният договор се
явява валидно сключен и поражда задължение за сключване на
3
окончателен договор, като ищецът е надлежно легитимиран да иска по
съдебен ред сключването на окончателния договор за прехвърлянето
на собствеността на процесния имот – чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Между страните няма спор, че задължението на ответника за
сключване на окончателната сделка е изискуемо.
Безспорно се установи, че ответникът е титуляр на 1/6 ид. ч. от
правото на собственост по отношение на процесния имот, чието
владение е предадено на ищеца в изпълнение на задължението, поето
с клаузата на чл. 2 от предварителния договор.
Заключенията и към единичната, и към тройната съдебно-
почеркова експертиза установяват с категоричност авторството на
оспорения подпис – вещите лица завяват, че той е изпълнен от И. В.
И.. Експертите разясняват, че въз основа на притежаваните от тях
специални познания и опит дават заключение за авторството на
подписа, като изхождат от констатираните характерни особености на
почерка. Ето защо възражението на въззивника за неавтентичност на
договора в тази част е неоснователно. Неоснователно е и
възражението за унищожаемост на договора при условията на чл. 31,
ал. 2 ЗЗД, тъй като продавачът И. И. не е поставяна под запрещение, а
доказателства за недееспособността й от предвалителния договор не
произлизат.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че са налице
предвидените в закона основания за обявяване на сключения
предварителен договор за покупко-продажба за окончателен по
съдебен ред.
Решението на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът В. Е. П. следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна разноските за адвокатско
възнаграждение в производството пред окръжния съд в размер на 500
лева.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194/14.11.2022 г., постановено по
гр. дело № 1079/2021 г. по описа на РС – гр. Ихтиман.
4
ОСЪЖДА В. Е. П., ЕГН: **********, да заплати на Л. Г. С., ЕГН:
**********, разноските за адвокатско възнаграждение в
производството пред окръжния съд в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5