Присъда по дело №1397/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 10
Дата: 11 февруари 2019 г. (в сила от 27 февруари 2019 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Георгиев
Дело: 20183100201397
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

Номер  10/11.2.2019г.

 

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                               Наказателно отделение

На единадесети февруари                   Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ

                              

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.Д.М.И.

 

                                                  

Секретар ГАЛЯ И.

Прокурор ЗЛАТИН ЗЛАТЕВ

като разгледа докладваното от съдия  Георгиев

НОХД №  1397 по описа за 2018 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия:

Д.М.Х. - роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан ЕГН **********.

 

 

ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

           На 24.12.2017г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 12,50 лева съдържаща един брой портмоне на стойност 6,00 лева, мобилен телефон „Samsung" модел „SGH-В130 Black" на стойност 28,00 лева, мобилен телефон „Nokia" модел „1616-2 Black" на стойност 11,25 лева заедно със СИМ-карта без стойност, един брой калъф за карта на стойност 0,50 лева, халка с 3 бр. секретни ключа на стойност 4,50 лева, един брой несесер на стойност 3,00 лева, един брой найлонова торбичка с 400 гр. орехови ядки на стойност 2,40 лева, един брой тефтерче на стойност 0,60 лева, един брой диоптрични очила на стойност 15,75 лева, един брой калъф за очила на стойност 1,60 лева, един брой калъф за мобилен телефон на стойност 1,50 лева, един брой гребен на стойност 0,45 лева и сумата от 512,00 лева, всичко на обща стойност 600,05 лева /шестстотин лева и 05 ст./ от владението на И.М.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на основание чл.373 ал.2 вр. чл. 58 а от НК намалява с 1/3 и му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.57, ал.1 т.2 от ЗИНЗС да започне при първоначален  СТРОГ режим.

 

ОСЪЖДА подс.Д.М.Х. да заплати на И.М.Д., обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на  512 лева, ведно със законната лихва от 24.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. Д.М.Х.  да заплати направените по делото разноски  в размер на 58.65  лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                        2.

                                                                   

                                                                        

 

                                                                                       


 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Година 2019                                                                                       гр.Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                              Наказателно отделение

На единадесети февруари            Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ

                 

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.Д.М.И.

                           

                                                  

 

Секретар ГАЛЯ И.

Прокурор ЗЛАТИН ЗЛАТЕВ

Сложи за разглеждане докладваното  от съдия Георгиев

НОХД № 1397 по описа за 2018 г.

 

 

 

Съдът като взе предвид вида и размера на наложеното наказание, намира, че мярката за неотклонение на подсъдимия следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.309, ал.1 от НПК,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение от “ПОДПИСКА” в  „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на подсъдимия Д.М.Х..

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                  2.

                                                       

                                                                     

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ  КЪМ ПРИСЪДАТА ПО  НОХД № 1397/18г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

От Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия Д.М. Русев ЕГН ********** *** е предявено обвинение по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК, за това, че на 24.12.2017г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 12,50 лева съдържаща един брой портмоне на стойност 6,00 лева, мобилен телефон „Samsung" модел „SGH-В130 Black" на стойност 28,00 лева, мобилен телефон „Nokia" модел „1616-2 Black" на стойност 11,25 лева заедно със СИМ-карта без стойност, един брой калъф за карта на стойност 0,50 лева, халка с 3 бр. секретни ключа на стойност 4,50 лева, един брой несесер на стойност 3,00 лева, един брой найлонова торбичка с 400 гр. орехови ядки на стойност 2,40 лева, един брой тефтерче на стойност 0,60 лева, един брой диоптрични очила на стойност 15,75 лева, един брой калъф за очила на стойност 1,60 лева, един брой калъф за мобилен телефон на стойност 1,50 лева, един брой гребен на стойност 0,45 лева и сумата от 512,00 лева, всичко на обща стойност 600,05 лева /шестстотин лева и 05 ст./ от владението на И.М.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Допуснат е за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК от пострадалата от деянието – И.М.Д. в размер на 512 лева срещу подсъдимия Русев, ведно със законната лихва върху тази сума. Пострадалата е конституирана като граждански ищец по делото.

Във фазата на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен, заявил е, че се срамува от извършеното и желае производството да бъде приключено по реда на гл. 27 от НПК.

Пред съда отново изразява желание производството по делото да приключи по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на ОА.

В пледоарията по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така възведените обвинения, прави анализ на събраните доказателства и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по предявенот му обвинение, и да му наложи наказание към минималния и средния размер, с приложението на чл. 58А от НК, което да бъде изтърпяно ефективно.

Гражданският ищец, лично, в с.з. моли съда да уважи в цялост така предявеният граждански иск.

Защитата на подсъдимия не оспорва авторството на извършеното престъпно деяние и квалификацията по чл. 199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК, като пледира съдът да постанови присъда около минималния размер, предвиден в закона.

След преценката на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.М.Х. изтърпявал наказание „лишаване от свобода" в Затвора-Варна с начало 12.09.2015г. За добро поведение със заповед на Директора на Затвора-Варна бил пуснат в домашен отпуск за периода 22.12.-27.12.2017г., като трябвало да пребивава на адрес гр.Девня, ул.Съединение № 54, в дома на баба си Х.М.А..

Подсъдимият нямал пари, решил да отиде в гр.Варна и да извърши грабеж.

На 24.12.2017г. пострадалата И.М.Д. се разхождала със съпруга си по ул. Чинар в гр.Варна. Подсъдимият Х. ги видял и предвид напредналата им възраст решил да извърши грабеж. Приближил се до И.Д., издърпал със сила дамската чанта от ръцете й и побягнал.

В дамската чанта на Д. имало пари и различни вещи, между които и два мобилни телефона.

На 30.12.2017г. св. П.Т.Т.се разхождал по ул.Атанас Х., когато край една от съборените къщи край строящия се бул.Васил Левски видял на земята разпръснати дамска чанта, калъфче за диоптрични очила, очила, калъфче за мобилен телефон, гребен, несесер и кафяво портмоне, торбичка с орехи и други вещи. Т. взел тези вещи, тъй като се усъмнил, че са били предмет на престъпление и ги занесъл в дома си на ул.Атанас Х. № 4, ет.2, ап.З, където ги забравил. На 05.01.2018г. Т. си спомнил за вещите, отново ги прегледал и в тефтерче намерил телефонни номера за мобилен и стационарен телефон на името на жена, което било изписано и на намерена от Т. карта за градски транспорт. Майката на Т. се обадила по телефона на тази жена, която била пострадалата И.Д., след което със съдействието на полицията било организирано връщане на вещите.

При извършеното разследване, с разрешение на съдия, било допуснато разкриване на трафични данни от двата мобилни телефона на Д..

Бил получен отговор за проведен телефонен разговор по един от откраднатите мобилни телефони, обслужван от фирма Виваком, като е бил набран телефонен номер 0899/408 494.

Било установено, че този номер е регистриран на името на бабата на Д.Х. - Х.М.А. и се ползва от С.А. А, който живеел на съпружески начала с нея в гр.Девня, на ул.Съединение № 54, след което бил установен и извършителят на деянието.

Общата стойност на отнетото от св. Д. имущество – дамска чанта, портомне, два мобилни телефона и др. дребни вещи възлиза на 512 лева.

 

Описаната фактическа обстановка се установява по един безспорен начин от събраните по делото доказателства:

обясненията на подсъдимият Х., депозирани на досъдебното производство и пред състава на съда;

показанията на разпитаните свидетели.

заключенията по назначената  съдебно-оценителна експертиза.

материалите от досъдебното производство: протоколи за доброволно предаване, справки от мобилни оператори, протоколи за разпит на свидетелите.

Така изброените доказателства, съдът кредитира изцяло, т.к. същите, съпоставени поотделно и в съвкупност са непротиворечиви, пълни и водят към основния факт. При анализа на доказателствения материал съдът се е съобразил преди всичко със събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели и подсъдимия, които от своя страна е съпоставил и с обективните и писмени доказателства по делото:

Всичко, изложено по-горе, съпоставено поотделно и в съвкупност, дава основание на състава на Варненски окръжен съд да приеме, че подсъдимият Д.М.Х. е извършил деянието по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК.

От обективна страна:

изпълнителното деяние по чл. 198, ал.1 от НК е осъществено чрез действие и включва два акта: употреба на принуда /сила и заплашване/, както и  отнемане на посочените вещи, с което деецът е прекъснал фактическата власт на свид. върху тях и е осъществил своя. Деянието е от категорията на резултатните престъпления – довършено е, когато въпросните движими вещи са преминали във фактическата власт на дееца. Деянието е извършено от подс. при условията на “опасен рецидив” по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. “А” от НК – подсъдимият е изтърпявал наказание лишаване от свобода и е многократно осъждан

+Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, физическо лице.

От субективна страна: деянието е извършено в условията на пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния  характер на извършеното, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване.

За да наложи наказания на подсъдимия Х., съгласно чл.54, ал.1 от НК, съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието - висока  и на дееца, също висока, начина на извършването му, също така взе предвид:

отегчаващите вината обстоятелства: предходната  съдимост на подсъдимия, невлияеща на правните квалификации;

смекчаващите отговорността обстоятелства – пълните самопризнания, разкаянието и младата му възраст;

 

С оглед на гореизложеното съдът наложи на подсъдимия Х. наказание към минималния и средния  размер, което на осн. чл. 58 А намали с една трета, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което следва да започне при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.45 от ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимият да заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК на пострадалата Д. в размер на 512 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата ВОС е осъдил подсъдимият Х. да заплати направените разноски по делото в полза на държавата и ВОС, както и държавна такса върху предявеният и уважен граждански иск.

 

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                  СЪДИЯ ПРИ ВОС: