Определение по дело №147/2025 на Административен съд - Търговище

Произнасянето е по реда на чл. 145 и сл АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Производството е образувано по жалба на „З. ЗК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, [улица], вх. В, ет.1 ап.1, представлявано от З. К. З., действащ чрез процесуалния пълномощник адвокат А. С. от АК-Търговище, с посочен адрес в гр. Търговище, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 334-ФК/24.02.2025г., издадена от Д. Р.-К. на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на оспорващото дружество е наложена на основание на осн.чл. 186 ал.1 ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект”, както и на осн.чл. 187 ал.1 ЗДДС забрана за достъп до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба и след отстраняване на констатираните нередовности съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.4 от ЗДДС. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за оспорване на административния акт, предвид датата на връчването му – 17.03.2025г., отразена в нарочна разписка и удостоверена с подписа на законния представител на лицето – адресат на акта, и датата на подаване на жалбата директно до АдмСТ по електронен път – 20.03.2025г./л.11 от делото/ Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, и действащо чрез упълномощен процесуален пълномощник. Предвид посоченото в оспорения административен акт седалище на адресата му в съдебния район на Административен съд - Търговище, съгласно чл. 186, ал.4 от ЗДДС във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на АдмСТ. При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

„З. ЗК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, [улица], вх. В, ет.1 ап.1, представлявано от З. К. З., действащ чрез процесуалния пълномощник адвокат А. С. от АК-Търговище, с посочен адрес в гр. Търговище, в качеството на жалбоподател/оспорваща страна, и

Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2025 г. от 10.00 ч. в зала №1 на Съдебна палата - Търговище, за която дата да се призоват страните на посочените по делото адреси.

УКАЗВА на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 186, ал.4 от ЗДДС в 14-дневен срок от получаване на преписа на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основават страните – дружеството – жалбоподател оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 334-ФК/24.02.2025г., издадена от Д. Р.-К. на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП с доводи, попадащи в отменителните основания по чл. 146 т.2, т.3 и т.4 АПК - необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Според него намиращото се в търговския обект ФУ е с валидно свидетелство за регистрацията му, с валиден паспорт и действащ към момента на проверката договор за сервизното му обслужване, същото било свързано съм системата на НАП, отчитало продажбите към държавната институция и не ощетявало бюджета по никакъв начин. В подкрепа на тези твърдения била отразената в оспорената заповед извършена контролна покупка, визуализирана на дисплея на автомата с УИК, регистриращ продажбата в системата на НАП. Изтъква, че дори срокът на свидетелството за одобрение на ФУ да е изтекъл, то в случая са налице едновременно визираните в чл.12 ал.3 от Наредба №Н-18/2006г. предпоставки, предполагащи, че ФУ се счита за токова от одобрен тип. В този аспект посочва, че : 1/ФУ се е използвало от юридическото лице към датата на изтичане на срока на свидетелството за одобрение през 2022г., тъй като видно и от мотивите на заповедта, същото е в експлоатация от 2012г. до 2025г. включително, регистрирано е, има договор за сервизно обслужване, както и потвърждение от НАП, че е свързано със система на НАП и че подава надлежна информация за извършените продажби.; 2/ не са налице промени в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ като промяната на адреса на търговския обект не представлява промяна в „техническите и/или функционалните изисквания към ФУ“ по смисъла на закона. Като обстоятелство, водещо до несъразмерност на наложената ПАМ сочи размера на реализирания през деня на проверката оборот – 8.70 лева. Предвид наличните документи за ФУ визира и липса на вина на търговското дружество. Предвид изложените доводи моли за отмяна на оспорената заповед.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 186, ал.4 от ЗДДС във вр.с чл. 145 и сл АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – към момента не могат да бъдат дефинирани такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК носи тежестта за доказване, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, както и да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед. В изпълнение на възложената тежест на доказване следва да докаже констатацията си, че ползваното в проверения обект фискално устройство не е от одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, както и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на чл. 12 ал.3 от Наредба Н-18/2006 на МФ, а именно: 1/наличието на промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ; и 2. ФУ не се използва от лицето, което го е въвело в експлоатация и регистрирало в НАП към датата на изтичане на срока.

УКАЗВА на оспорващия, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 186, ал.4 от ЗДДС носи тежестта на доказване на изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В този смисъл същият следва да докаже кумулативното наличие на предвидените в чл. 12 ал.3 от Наредба Н-18/2006 на МФ условия: 1/липсата на промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ; и 2. ФУ се използва от лицето, което го е въвело в експлоатация и регистрирало в НАП към датата на изтичане на срока.

По доказателствените искания на страните, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните. На ответната страна да се връчат и преписи от жалбата и приложенията ѝ.