РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Кюстендил, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело №
20251500500251 по описа за 2025 година
С. М. К., чрез адв. Д. Д. от АК-Кюстендил, със съдебен адрес гр. К., ул. „***
***********“ №**, ет. *, обжалва решение № 446 от 10.04.2025 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 246/2025 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. К. сумата в размер на 1000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на незаконното му обвинение (съгласно Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 15.10.2024 г. по ДП № 985/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – Кюстендил, същото с № 474/2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Кюстендил,
влязло в сила на 10.12.2024 г.) и изразяващи се в душевни болки и страдания, ведно с
обезщетение за забава за периода от 10.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
като исковата претенция за разликата над уважения размер до пълния предявен размер за
главницата от 10 000лв., оставил без уважение като неоснователна и недоказана, респ.
осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. К. сумата от 21,00 лв.,
разноски по водене на делото. Въззивникът обжалва първоинстанционното съдебно
решение в отхвърлителната му част, с твърдения за неговата неправилност поради
противоречие с материалния закон. Счита, че съдът е нарушил принципа за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, присъждайки занижен размер на обезщетение,
несъответстващ на причинените на ищеца по вид и размер неимуществени вреди.
1
Иска се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и
уважаване изцяло на исковата претенция. Претендират се разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна ,
като по същество въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.
ОС – Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Предявеният за разглеждане иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна
страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
съответно допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
В развилото се производство районният съд е приел, че са налице законовите
предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на
прекратяване на наказателно производство спрямо ищеца, намирайки за осъществен целия
фактически състав на твърдения деликт. За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че по делото е проведено от страна на ищеца доказване
на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди, макар и не в поддържания в
исковата молба обем. КнРС е определил обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, приемайки за доказано в развилото се пред
него производство, че ищецът е търпял комплекс от негативни емоции и неприятни
изживявания.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
районният съд е отчел спецификата на случая – повдигнатото обвинение е за престъпление
по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК, срокът, през който са търпени неблагоприятните емоции от
ищеца от незаконното обвинение- в рамките на около пет месеца – считано от предявяване
на постановлението ( на 04.07.2024 г.,) до прекратяване на наказателното производство с
постановление на 15.10.2024 г., влязло в сила на 10.12.2024. Взето е предвид и, че на
15.10.2024 г. – около три месеца след предявяване на обвинението, от наблюдаващия
прокурор е постановено прекратяване на производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което не е влязло непосредствено в сила поради обжалването на
ищеца, приемайки, че това е периодът за обезщетяване, тъй като извън посочения ищецът
не е имал качеството обвиняем за посоченото в петитума на исковата молба престъпление.
Отбелязано е, че евентуалните неимуществени вреди, понесени от ищеца за периода от
инцидента на 09.07.2023г. до момента на привличането му като обвиняем, не подлежат на
репариране в настоящото производство. Районният съд е взел предвид, че отношение на
ищеца не е взимана мярка за неотклонение с привличането му като обвиняем.
Производството не е влизало в съдебна фаза. Съобразени са извършените процесуални
действия, включително предявяване на постановлението за привличане като обвиняем и
разпитите на същия като обвиняем, проведени на 04.07.2024г., 12.07.2024г., 11.03.2024г.
Първоинстанционният съд е констатирал от справката за съдимост, че ищецът е бил
неосъждан към периода на привличането му като обвиняем ( приемайки, че с оглед на това
тревогите, за които съобщават свидетелите и изразени в исковата молба, че се притеснявал
да не влезе в затвора, т. е. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ са били
изцяло безпочвени). Отчетена е и липсата на съпричиняване, а също и установеното от
гласните доказателства, че ищецът в резултат от привличането му като обвиняем е изпитвал
страх, срам и негативни емоции, приемайки, че това е логично с оглед себеусещането му за
2
невинност и доброто му име в обществото (което не е поставено под съмнение), но и, че не
е установено фактите по разследването да се разпространени по какъвто и да било начин от
прокуратурата или разследващите органи.
Въззивният съд, с оглед на възраженията, обективирани във въззивната жалба,
приема следното:
Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ лицето да бъде оправдано по
така повдигнатото обвинение или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано 3/ да е
претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Мотивирайки съдебния си акт, съдът взема предвид продължителността на
упражнената спрямо ищеца наказателна принуда, приемайки, че същата попада в рамките на
разумния срок. В случая са обсъдени и други релевантни към предмета на спора
обстоятелства, а именно, че спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение, като се
приема за неустановено по делото, че воденото спрямо ищеца наказателно преследване се
отразило на неговото психическо и здравословно съС.ие в такава степен, която да надвишава
нормалните изживявания, породени от досег на лице с правосъдието, при което КнРС е
аргументирал виждането си за недоказаност на исковата претенция за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдения с решението размер от 1 000
лева до пълния претендиран такъв от 10 000 лева.
Окръжният съд намира , че е необходимо – при определяне размера на
обезщетението, да се акцентира върху следното: В случая, обвинението е за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК. Същото не е тежко – за него е предвидено наказание лишаване от
свобода от 1 до 3 години. Съставът на престъплението обаче изисква да е „установена по
надлежния ред“ „употреба на наркотични вещества или техни аналози“, след която употреба
деецът „управлява моторно превозно средство.“ В случая органите на досъдебното
производство са приели за установена употреба на наркотични вещества „амфетамин“ и
„канабис“ при полево изследване на ищеца с техническо средство "Dreger Drug Test 5000“,
но в показанията на един от свидетелите ( срвн.протокол л.53 от ДП) се сочи, че преди,
както и по време на теста, ищецът ги е уведомил, че употребява лекарства, съответно
установява се, че е съдействал максимално за изясняване на това обстоятелство – чрез
даване на кръв за анализ и предоставяне на медицинска документация.В хипотеза като
настоящата, когато деецът оспорва резултата от теста, меродавен е резултатът от химико-
токсилогичното изследване на експертизата. Районният съд не е съобразил тези установени
по делото обстоятелства, както и това, че макар на ищеца да не е била наложена мярка за
неотклонение, той е бил задържан за срок от 24 часа със заповед от 09.07.2023г.-л.41 от
ДП474/2023г.,съставен е съответен протокол за личен обиск , а освен това по искане на
разследващия орган в ДП му е била извършена полицейска регистрация във връзка именно
с посоченото деяние (чл.343б,ал.3 НК),–видно от писмо –л.184 от посоченото ДП.
Неоснователни са доводите , че ПРБ не носи отговорност за действията на
полицейските служители – такива в МВР.Както е изтъкнато и в Решение № 232 от
23.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2516/2024 г., IV г. о., ГК- макар последните поначало да са
административни органи, осъществяващи административна дейност, те са и разследващи
правозащитни органи, действали в случая във връзка с разкриване и събиране на
доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – в рамките на
предприетото срещу ищеца незаконно наказателно преследване, развило се под надзора и
3
ръководството на Прокуратурата. В същото решение е посочен и, че: „… ответната ПРБ
носи деликтната имуществена отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ при условията на
солидарност – чл. 53 от ЗЗД и чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ – и за извършените под нейния надзор
действия на полицейските служители, включително – за задържането на ищеца и за
наложените му ПАМ, като изцяло от неговата воля зависи срещу кого от процесуалните
субституенти на държавата да насочи иска си“.
На следващо място, касае се за неосъждано лице, което е над 80 години /към момента
на образуване на наказателното производство/, за което е логично воденото производство до
е довело до сериозен стрес и безпокойство- още повече, при съобразяване и с данните от
медицинските документи за съС.ието му, наложило употребата на медицински препарат,
съдържащ субстанция, дала позитивен резултат при полевия тест, като не са опровергани
данните, че ищецът не е бил предупреден за подобен ефект.
Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил и оценил
всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди, размерът на обезщетението е в съответствие с принципа на
справедливост.
Присъденото с първоинстанционното решение обезщетение на въззивника в размер
1000 лв., въззивният съд преценява като занижено. Вземайки предвид, наред с другите, и
горепосочените обстоятелства, сочещи на значително по-съществено негативно отражение
на незаконното наказателно производство върху неимуществената сфера на ищеца,
настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на
2000 лв. При определяне на този размер съдът съобразява и обстоятелството, че осъждането
на държавата в лицето на процесуалния субституент – ПРБ за заплащане на обезщетение,
само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, предвид моралния, а не имуществен
характер на неговото увреждане.
При този изход на спора, на въззивната страна се дължат и разноски по компенсация
в размер на общо 43,50лв. за двете инстанции.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 446 от 10.04.2025 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. №
246/2025 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск от С. М.
К., от гр.К., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България с правно
основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над присъдените 1000 лв. до 2000 лв. и в частта
за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. “*** ***********“ № ***, вх. „*“, ет. *, ап. ***, на основание
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, допълнително и сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане на
обвинение в извършване на престъпление по чл.343б,ал.3 НК , във връзка с което е
образувано ДП № 985/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, същото с №
474/2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Кюстендил, прекратено с Постановление от 15.10.2024
г .на РП-Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата от 10.12.2024 г. /с което заедно
с вече присъдените 1000 лв., общият размер на обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 2000 лв. /, както и сумата от 43,50 лв. /четиридесет и три лева и петдесет ст./,
4
направени разноски по делото за двете инстанции, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 446 от 10.04.2025 г., постановено по гр.д. № 246/2025
г.на РС – Кюстендил, в останалата му обжалвана част, в която горепосоченият иск е
отхвърлен за разликата над 2000 лв. до 10 000лв.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5