РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Свиленград, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200195 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Д.Б. (G.B.), родена на ********** година в град
Грьонинген, Нидерландия, с персонален номер ********* от Нидерландия
(Nederland), п.к. 9781 HD, град ***********************************, се
оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4597826 на ОДМВР - Хасково, с
който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер 400 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно
издаване на ЕФ, тъй като не била собственик на автомобила към датата на
деянието.
В съдебната фаза жалбоподателят Д.Б., редовно призована на основание
чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, не се явява.
1
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалвания ЕФ
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като
неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото
и тъй като на посочения в Жалбата адрес жалбоподателят Д.Б. не е намерена.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 10.03.2021 година в 14.46 часа по автомагистрала (АМ) „Марица” при
км. 110+100, на територията на община Свиленград, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 642/13,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в
посока от АМ „Тракия” към ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково,
моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Kia”, модел „Cee
D” с регистрационен номер ***********, със скорост 101 км/ч, при
разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена
стойност на скоростта 41 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е
издаден ЕФ серия К № 4597826 на името на жалбоподателя Д.Б.. ЕФ е
изготвен по образец съгласно Заповед № Iз-305 от 04.02.2011 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ
съобразно отразените данни за установената скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя Д.Б. е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. Няма
2
данни в кориците на делото кога е връчен ЕФ на лицето, респ. няма данни да
е предоставена писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 10.03.2021 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя Д.Б., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство. В Протокола за налични имената, длъжността и подписа на
проверилия го Началник на структурното звено. От съдържанието на
Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС –
10.03.2021 година, времето (10.20 часа до 17.15 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – АМ
„Марица” при км. 110+100, за ограничението на скоростта, въведено с пътен
знак В26 - 60 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен,
номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката на задействие,
така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно
реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за
заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от
системата, като са налични три снимки, на които е виден автомобил. От
същите се установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към
мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 104
км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от
60 км/ч.
От представения Протокол № 5-52-20/15.04.2020 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 642/13, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
3
тип, вписан под № 4835 в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят Д.Б. не се възползва от
правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд –
Районен съд – Свиленград (след изпращането му по подсъдност от Районен
съд – Хасково).
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
(след изпращането й по подсъдност от Районен съд – Хасково) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Съдът счита, че Жалбата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на чл. 59 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, тъй като при липса на данни кога е уведомен
жалбоподателят Д.Б. за ЕФ, следва да се приеме, че Жалбата е в срок, тъй
като в тежест на ответника по Жалбата, т.е. на АНО, е да докаже, че
евентуално е просрочена, т.е. не е подадена в срок. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писма с вх.рег.№ 2359 от
22.03.2024 година и с вх.рег.№ 2934 от 11.04.2024 година, и от Разпечатка от
АИС-АНД, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради
влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
4
излага следващите правни съображения, идентични до някъде с тези,
наведени в Жалбата:
1. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, ЕФ се издава на
собственика, или на този, на когото е предоставено МПС. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. В конкретния случай за извършеното нарушение
АНО е приел, че е извършено от Д.Б., която в 14-дневен срок от получаване
на ЕФ не е посочила, на кого е предоставила управлението на автомобила.
Съдът служебно извърши справка относно собствеността на процесното МПС
към датата на деянието по линията на международното сътрудничество чрез
ГПУ – Свиленград, от която стана ясно, че към момента на заснемане
(извършване) на нарушението, жалбоподателят Д.Б. вече не е била собственик
на заснетия в нарушение автомобил. Т.е. считано от дата 23.02.2021 година
Д.Б. не е собственик на автомобила, с който е било извършено нарушението.
При това положение дори и при получаване на ЕФ същата не е имала
задължение, нито е могла да предположи кой е управлявал автомобила на
посочените в ЕФ дата и място. При конкретната хипотеза не би могла да
намери приложение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като
законодателят е предвидил подаване на Декларация от собственика на
автомобила, който е бил заснет в нарушение, когато друго, различно от него
лице, го е управлявало. Цитираната хипотеза обаче изисква водачът на МПС,
който е различен от неговия собственик, да го е управлявал към момента,
когато собствеността не е била вече прехвърлена на друго лице. В случая
жалбоподателят Д.Б. няма как да подаде изискуемата от закона Декларация,
тъй като към момента на заснемане на нарушението не е била собственик на
автомобила (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение) и няма
откъде да знае кой го е управлявал. Т.е. в конкретния случай Съдът счита, че
авторството на нарушението не е установено в настоящото производство.
В подкрепа на изложеното и е фактът, че жалбоподателят Д.Б. няма
регистрирани преминавания на държавната граница на Република България
през определените за това места за периода от 01.03.2021 година до
31.03.2021 година, което е видно от Справките на РУ – Свиленград, Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество” при МВР.
Констатираното съставлява основание за отмяна на обжалвания ЕФ като
5
неправилен.
2. На следващо място липсват каквито и да е доказателства по делото, от
които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която
се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В
приложения по постъпилата Административнонаказателната преписка (АНП)
снимков материал има снимки и е посочен номер на АТСС, но регистрационният
номер на заснетия автомобил не се установява, не се вижда. Поради това не може
да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения
Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година .
Изложеното определя снимките като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния
автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния
номер и конкретната възприета от органа скорост.
Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните
изводи на Съда предвид факта, че на снимките не се вижда регистрационният
номер на автомобила. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че в описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ”, който не е част от
посочените снимки, а е обективиран на отделен лист е посочена дата на
нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно средство, място на
нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на уреда, както и
отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен размерът на установената
според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това приложението към
снимковия материал е неподписано, липсват и задължителните за АТСС
географски координати на пътния участък. За посочените писмени данни на лист
„Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на
изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В
действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на
задължението на АНО по чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на
преписката за Съда.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението
е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в кориците на делото да се
съдържат други писмени доказателства - Протокол за проверка, Протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява
недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения
6
автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков
материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния,
посочен в ЕФ, автомобил, както липсва доказаност, че именно процесният лек
автомобил е бил заснет.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на Д.Б.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл са и Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено
по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 340 от 20.05.2022 година по КАНД №
102/2022 година на Административен съд - Хасково.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна и че не се констатираха недостатъци на акта,
водещи до незаконосъобразност, както и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д.Б. е
ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 5, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
ЗДвП, установено с АТСС № 642 (радар) на основание издаден против нея
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
7
изключението следва по силата на специалната норма на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
Министерството на вътрешните работи по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Посочването на дата
на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към
момента на довършването му, така и към настоящия момент законодателят
предвижда налагане на административно наказание „Глоба”. Съгласно
приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок
по–голям от 3 години, а според чл. 81, ал. 3 от същия нормативен акт,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването
или продължаването на разследването зависи от разрешаването на
предварителен въпрос с влязъл в сила Съдебен акт и се прекъсва с всяка
предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за
изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност
се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният
текст на чл. 80, ал. 1 от НК.
В конкретния случай, деянието е извършено на 10.03.2021 година.
Следователно отнесена към датата на извършването на твърдяното
нарушение, абсолютната погасителна давност изтича на 10.09.2025
година. Ето защо настоящият Съдебен състав би намерил, че към настоящия
момент не са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3, вр.чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК за прекратяване на административнонаказателното производство на това
основание.
Мобилното средство за контрол би било одобрен тип, съгласно правилата
на Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение №
4835, издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
8
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства по делото. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би
било в настоящия случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща
проверка на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на
извършване на последваща проверка на посоченото в ЕФ АТСС в
Лаборатория на МВР не би било основание за приемане на Протокол за
извършена последваща проверка № 5-52-20 от 15.04.2020 година за негодно
доказателство. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1
от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по
чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за
контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било
установено нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива.
От обективна страна, Съдът би приел, че са доказани обективните
признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и
превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно
9
би било от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година, че в него изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на
скоростта е в следствие на пътен знак, важим за мястото на нарушението.
Не би било необходимо да бъдат приложени и снимки на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак. Независимо от
изложеното Съдът изиска от Областно пътно управление – Хасково Схема на
поставените пътни знаци в процесния участък. Фактът, че в
Придружителното писмо към Схемата е погрешно посочено ГКПП не би
представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като посоката, във
връзка с която е посоченото ГКПП е коректно посочено на Схемата.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довел до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
означената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ, както и от Схемата на поставените пътни знаци
в участъка. Действително разстоянието от пътния знак до АТСС не е
посочено в Протокола за използване на АТСС, но това не би представлявало
съществено процесуално нарушение, тъй като в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая, както вече бе посочено по-горе. По изложените съображение
не би представлявало съществено процесуално нарушение погрешното
изписване в ЕФ на наименованието на ГКПП „Капитан Андреево”.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в интерес на
жалбоподателя Д.Б., тъй като изключва неблагоприятни за нея последици от
допустима грешка на измерване с техническото средство № 642 (радар).
10
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание, индивидуализиращо
точно определеното място на извършване. От приложените доказателства,
както и от изготвения от полицейските служители Протокол, също би се
установило точното място, на което е извършено нарушението, както и
посоката на движение и останалите реквизити на акта.
Т.е. по делото има събрани достатъчно доказателства, от които би могло
да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на
посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта -
мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 642.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на
същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. По делото е представен Протокол за
използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от
посочената Наредба. Приложена е и снимка на разположението на патрулния
полицейски автомобил, в който се намира уреда и с който се извършва
заснемането.
Би следвало да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от посочената Наредба се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна
система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби би се
11
наложил извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за
движение по пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и
санкционират чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни АТСС за контрол.
В случая правилно е бил издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година, какъвто би бил и настоящият случай.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Д.Б. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 41 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 5 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост от 41 км/ч до 50 км/ч - Глоба 100 лв., изключващо възможността за
преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
Според Съда, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
12
административни нарушения от този вид, поради което биха липсвали
каквито и да е основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл не биха били налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя Д.Б., с оглед установения
факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен
знак.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4597826 на ОДМВР – Хасково, с който на Д.Б.
(G.B.), родена на ********** година в град Грьонинген, Нидерландия, с
персонален номер ********* от Нидерландия (Nederland),
*************************, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13
14