Решение по дело №1639/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1189                 23 юли 2021 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав,  в открито  заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Чавдар Димитров

Секретар Ирина Ламбова

като разгледа административно дело  номер  1639  по описа за  2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В.К.Б.  с ЕГН ********** *** чрез адв. Б. БАК против ЗППАМ №21-0318-000071/04.06.2021г. на мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ Бургас, за прекратяване на регистрацията на автомобил „Нисан“ Ноте рег. № АКН5473 за срок от шест месеца, на основание чл.171, т. 2а, б.а от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят излага мотиви по валидността и  незаконосъобразността на постановената заповед, като заявява, че издалото я лице не разполага с материална компетентност да постановява подобен род индивидуални административни актове спрямо чуждестранни МПС, каквото е процесното, предвид регистрацията му в Република Гърция. Сочи се, че табелите са собственост на гръцката държава, а не на водача, поради което отнермането им е противоправно.

Относно законосъобразността на ПАМ жалбоподателят изразява становище за нейната несъразмерност, заради липсата на вредни последици от допуснатото нарушение и заради ефектът от същата който надхвърля многократно преследваната с него цел. Обосновава липсата на основание за налагане на мярката с обстоятелството, че не следва да понася тежест вследствие случилото му се - кражбата или загуба на личното му СУМПС. Изразява становище и за непопадане на хипотезата на загуба/кражба на СУМПС в диспозицията на чл.171 т.2а, б.“а“ ЗДвП.

Жалбоподателят сочи и допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административното производство по постановяване на спорната заповед. Като такова сочи издаването на АУАН за допуснато нарушение по чл.150а ЗДвП и процесната заповед в един и същи ден, пренебрегвайки нормативнопредвидения тридневен срок за възражения. На последно място като процесуално нарушение се изтъква и липсата на мотиви за продължителността на наложената ПАМ.

Ответната страна не изразява становище по жалбата и не се явява в открито съдебно заседание, изпраща административната преписка.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

 

На 04.06.2021г. около 21,00 ч. по главен път Е85 I-5 на ГКПП Маказа, с посока на движение от Р. България към Р. Гърция жалбопподателят управлявал собствения си л.а. Нисан с рег. № АКН 5473 със СУМПС, което е обявено за невалидно, като изгубено, откраднато. На В.Б. бил съставен АУАН серия GА № 378408/04.06.2021г. за виновно нарушаване на материалноправната норма на чл. 150А, ал.1 ЗДвП за управление на МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно , тъй като е изгубено, откраднато.

На същата дата младши автоконтрольор при ОДМВР Кърджали, РУ Кирково издал Заповед № 21-0318-000071/04.06.2021г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП наложил на Б. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил "Нисан Ноте" с рег. № АКН 5473 за срок от 6 месеца.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което се установява от приложения по делото пощенски плик и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Липсва спор относно заеманата от ответния орган длъжност и компетентността му да издава ЗППАМ по ЗДвП. Не се спори и относно това, че младши автоконтрольор Башев е бил назначен по график на 04.06.2021 г. Спори се за наличие на материална компетентност български автоконтрольор да налага ПАМ на чужди МПС. Доколкото твърдяното като допуснато нарушение е на територията на Република България то всички моторни превозни средства, преминаващи през тази юрисдикция попадат под действието на българския Закон за движение по пътищата, поради което липсва съмнение, че мярката е приложима и за чуждестранните МПС, ирелевантно кой е техен собственик. Поради изложеното оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган при спазване на формата за действителност и при липса на допуснати съществени нарушения засягащи валидността й, поради което обжалваната заповед представлява валиден административен акт и не е нищожна.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП сочи, че принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

В оспорения акт е посочено правно основание – чл. 171, т. 2а б. "а"от ЗДвП. Съгласно този текст „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.“ Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 04.06.2021г. Б. е управлявал МПС, като свидетелството му за управление е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато. Административния орган е приел, че водачът е осъществил състав на нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, съответно, че е осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2 а б. "а" от ЗДвП. СУМПС удостоверява правоспособност, самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му. С изтичане на срока на валидност на СУМПС или след като бъде обявено за изгубено, водачът не губи правоспособността си, той не е неправоспособен. Нормата на чл. 150а от ЗДвП съдържа изброяване на няколко хипотези, но не всички те са включени нормата на чл. 171 г. т. 2а б. "а" от ЗДвП.

С оглед нормата чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП следва, че предвидената в нея ПАМ се прилага на собственик, който управлява МПС в хипотезите, когато не е правоспособен водач, когато не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, но не и в случая, когато свидетелството му за управление не е в срока на валидност, респективно не се прилага и в случаите когато е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато. Законодателят е изключил изрично от приложното поле на ПАМ тези хипотези, като не е копирал изцяло, а само частично диспозицията на чл.150а ЗДвП в тази по чл. 171, т.2а, б.“а“ на същия закон.

Деянията свързани с управление на МПС от неправоспособно лице и тези за управление на МПС при наличие на правоспособност, но СУМПС е обявено за невалидно, поради изгубване или кражба не са идентични. Волята на закоодателя в тази насока е ясна.

В случая нормата на чл. 171, т. 2а б. "а" не сочи като предпоставка за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство" установяването, че собственикът на това превозно средство го управлява след като е обявил СУМПС за невалидно, поради това, че го е загубил или същото е било откраднато. По изложените доводи не е налице правно основание за издаване на оспорената заповед и същата подлежи на отмяна като незаконосъобразна.

На следващо място за пълнота на изложението следва да се посочи това, че макар нарушението на водача да е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното производство за визираните в него обстоятелства до доказване на противното, административнонаказателното производство е различно и отделно от административното по издаване на ЗППАМ. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя, това обстоятелство обаче не обуславя взаимосвързаност, тъй като двете производства протичат независимо и самостоятелно едно от друго. По тази причина не може да бъде възприето становището на жалбоподателя, че издаването на ЗППАМ преди тридневня срок за възражения против съставения АУАН представлява съществено процесуално нарушение.

Отново единствено за пълнота съдебният състав излага съображения и относно законосъобразността и обосноваността на наложената мярка. В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца. Същият не надхвърля рамките на минимума посочен в ЗДвП.

Съгласно изискването на закона продължителността следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти и обстоятелства. На още по-силно основание това процесуално задължение е валидно за хипотези като настоящата, в които срокът се определя от органа при условията на оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност е извън компетенциите на съдебния състав.

В конкретния случай обаче се касае за действие на органа по постановяване на ПАМ при условията на обвързана компетентност, като органът е определил продължителността на същата на допустимия минимум. Т.е. налице от една страна е задължение на органа за налагане на ПАМ, вменено му в конкретната хипотеза от закона, а от друга страна мярката е определена на възможния минимум. В този случай не може да се твърди, че липсата на мотиви за определената продължителност на ПАМ уврежда правото на защита на жалбоподателя, доколкото пред административния орган не съществува възможност за прилагане на ПАМ спрямо нарушителя по един по-благоприятен начин. В този смисъл, макар допуснатия пропуск да представлява нарушение на процесуалния закон -чл.59, ал.1 АПК изискващ пълно мотивиране на постановения акт, включително на продължителността на наложената санкция, която определя в най-голяма степен интензитета на засягане на правната сфера на жалбоподателя, то в конкретната хипотеза този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на оспорената заповед.

Като е определил продължителността на наложената ПАМ на предвидения в закона минимум, съдът намира така индивидуализираната мярка  за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна (компенсаторна).

Въпреки всичко изложено, като взема предвид обстоятелството, че се касае за хипотеза непопадаща в обхвата на нормата, съдът намира жалбата за основателна.

 

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена.

В този случай основателни се явяват исканията за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, които са доказани в размер на 10,00 лева.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.К.Б.  с ЕГН ********** *** чрез адв. Б. БАК ЗППАМ №21-0318-000071/04.06.2021г. на мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ Бургас, за прекратяване на регистрацията на автомобил „Нисан“ Хоте рег. № АКН5473 за срок от шест месеца, на основание чл.171, т. 2а, б.а от Закона за движение по пътищата.

 

ОСЪЖДА ОДМВР Кърджали да заплати на В.К.Б.  с ЕГН ********** *** съдебноделоводни разноски в размер на 10,00 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: