РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212100100544 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от С. Г. В. с
ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2,
офис 210 против П. М. Р. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „Б.М.“, бл. **, вх. *,
ет.*, ап.** иск за заплащане на сумата от 74 084,61 лева, представляваща
равностойността на вноски, платени от ищеца през периода от 08.10.2020г. до
05.02.2021г. за погасяване на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД към ответницата,
произтичащи от Договор за ипотечен кредит от 04.07.2011г., ведно със
законната лихва, считано от завеждането на делото на 31.03.2021 г.до
окончателно изплащане. Твърди се, че ищецът е извършил плащанията в
рамките на проведено от банката принудително изпълнение по изп. дело №
1154/2020 г. на ЧСИ № 805 с район на действие ОС – Бургас, в качеството му
на трето лице - учредило в полза на банката ипотека върху свой имот.
В с.з. исковата молба се поддържа.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл.131 от ГПК от страна на ответницата, която не оспорва извършените от
ищеца погасителни плащания. Посочила е, че е използвала усвоената
главница по кредита в размер на 38000 евро за нужди на тогавашното й общо
домакинство с ищеца, както и за погасяване на задължения на ищеца като
1
едноличен търговец – ЕТ„Сейф - 93 - С. В.“, а също и на задължения на трето
лице „Сейф Турс“ ЕООД, в което ищецът имал изключително участие.
В с.з. се поддържат заявените възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно Допълнително споразумение от 30.04.2015г. към трудов
договор №1 от 31.01.2002г. П. Р. в качеството й на работник и „Сейф Турс“
ООД, представлявано от С. В. се споразумяват за изменение в трудовия
договор на ответницата, при което длъжността се изменя на екскурзовод при
8-часов работен ден при основно месечно възнаграждение в размер на 850лв
и 9% допълнително трудово възнаграждение или брутно трудово
възнаграждение в размер на 926лв.
По силата на Договор за жилищен и ипотечен договор от 04.07.2011г.,
сключен между ответницата Р. и „Банка ДСК“ ЕАД последната предоставя
кредит в размер на 38 000 евро за срок от 360месеца. Кредитът е обезпечен с
ипотека на жилищен имот, находящ се в гр.Б., бул. Д. №***, ет.*, който имот
е собственост на ищеца С. В..
На 08.07.2011г. сумата от 30 000евро е изтеглена в брой от ответницата,
за което е банката е издала надлежните документи. На 21.09.2011г.
ответницата е изтеглила 1000евро, а на 30.09.2011г.- 3500евро.
Между страните по делото няма спор, че към датата на сключване на
договора същите са живели на семейни начала, от което съжителство на
12.05.2005г. им се ражда дете –Г. С. В., като и към сключването на договора,
и към 2016г. семейството е живеело в апартамента, находящ се в гр.Б., бул. Д.
№***, ет.*.
Със Заповед за изпълнение №848 от 08.09.2020г. постановена по ч.гр.д.
№2113/20г. по описа на РС Велико Търново е разпоредено на длъжника-
ответницата Р., да заплати в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата от
34 328.01евро-главница по договор за кредит от 04.07.2011г., сумата от
2 525.45евро-договорна лихва, сумата от 250евро-заемни такси, както и
разноски по делото.
По изп. дело № 1154/2020 г. на ЧСИ № 805 с район на действие ОС –
Бургас ищецът В. е уведомен за наложена възбрана и насрочен опис на
2
ипотекирания по договор за кредит имот с нарочно съобщение от 10.11.2020г.
Съгласно заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-
счетоводна експертиза в периода 08.10.2020г.-05.02.2021г. ищецът В. е
заплатил сума в размер на 74 084.61лв. за пълното погасяване на кредита.
Предвид цялостното погасяване на задължението по Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 04.07.2011г. „Банка ДСК“ ЕАД е дала
съгласие за заличаване на договорната ипотека, учредена за обезпечаване на
задължението по кредита, което заличаване е извършено от Служба по
вписванията гр.Бургас на 19.02.2021г.
Съгласно представена справка от ГД „Изпълнение на наказанията“,
Затвор Бургас за периода от 18.05.2016г. до 22.08.2017г. ищецът В. е
изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 43/15г. по описа на
БОС.
По делото е представена проформа фактура от 11.05.2017г. към Договор
за абонаментна поддръжка на компютърни програми с „Бонев Софт Одитинг“
ООД, както и вносна бележка за сумата по фактурата в размер на 276,48лв.
Представен е и Договор за финансов лизинг от 23.01.2015г., сключен
между „Еврилизинг Ауто“ ЕАД и ЕТ „Сейф-93-С. В.“ с ЕИК *********, по
силата на който лизингодателят се задължава да придобие и представи на
лизингополучателя автобус Неоплан 208.
На 19.02.2016г. е връчена нотариална покана от „Еврилизинг Ауто“
ЕАД до ЕТ „Сейф-93-С. В.“, с която на последния е даден последен 15-дневен
срок да изплати задълженията си по договора в размер на 116 629.15лв.
На 08.06.2016г. между страните по договора за лизинг / ЕТ „Сейф-93-С.
В.“ е представляван от отв. Р. / е постигната спогодба, че собствеността върху
МПС по договора не може да бъде прехвърлена, въпреки изтеклия срок на
договора, тъй като лизингополучателят дължи сума в размер на 100 091.39лв.
С две платежни нареждания от 03.02.2017г. ответницата Р. е заплатила в
полза на лизингодателя сума в размер на 5090лв.
От заключението на ССЕ се установява още, че в периода 09.05.2016г.-
31.01.2017г. отв. Р. е превела по банкова сметка в Първа инвестиционна банка
АД с титуляр С. В. сумата от 6 403евро или 12 523.20лв. с основание
„захранване на сметка кредитна карта“ и „вноска кредитна карта“.
3
В периода 01.06.2016г.-15.08.2016г. отв.Р. е превела по банкова сметка в
Първа инвестиционна банка АД с титуляр С. В. сумата от 355евро или
694.32лв. с основание „захранване на сметка“.
В периода 27.05.2016г.-29.12.2016г. отв.Р. е превела по банкова сметка в
Първа инвестиционна банка АД с титуляр ЕТ „Сейф-93-С. В.“ с ЕИК
********* сумата от 47 600лв. с основание „захранване на сметка“.
На 02.08.2016г. отв.Р. е превела по банкова сметка в Първа
инвестиционна банка АД с титуляр С. В. сума в размер на 50лв. с основание
„захранване на сметка“.
В периода 27.05.2016г.-24.03.2017г. отв.Р. е превела в полза на
министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвор
Бургас сума в размер на 2020лв. с основание „за С. Г. В.“.
С приходна квитанция от 22.07.2016г. отв. Р. е заплатила дължимите
към Община Бургас местни данъци и такси за имота в гр. Б., бул. Д. № ***,
собственост на ищеца в размер на 1432.99лв.
С пълномощно, нотариално заверено от 30.01.2017г., С. В. прекратява
всички правомощия, дадени на П. М. във връзка с дейността на фирмите му и
в качеството му на физическо лице и упълномощава К. Р. да го представлява
в качеството му на физическо лице и управител на ЕТ „Сейф-93-С. В.“ и
„Сейф Турс“ ООД.
По делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак,
видно от което С. В. е сключил брак с К. Р. на 18.04.2017г.
Със Заповед № 32 от 08.08.2017г., е прекратено трудовото
правоотношение с ответницата, като от издадените от работодателя справки
се установява, че за периода м.януари 2016г.-м.юни 2017г. ответницата Р. е
получила нетно трудово възнаграждение в размер на 13 103лв., а за периода
м.февруари 2016г.-м. юни 2017г. е получила средства за командировки в
размер на 7 320,60лв.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е частично основателен като съображенията за това са
следните:
По делото няма спор, че на 07.04.2011г. отв. Р. е сключила Договор за
4
жилищен и ипотечен кредит с „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 38 000 евро.
Няма спор, че този договор е обезпечен чрез ипотека върху недвижим имот,
изцяло собственост на ищеца.
Доказано е по делото, че сумата по договора е усвоена от ответницата,
както и че поради неплащане на задължението Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем и се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. В рамките на образуваното изпълнително производство-
изп. дело № 1154/2020 г. на ЧСИ № 805 с район на действие ОС – Бургас, е
наложена възбрана и е насрочен опис на ипотекирания по договор за кредит
имот.
Доказано е, че ищецът е заплатил изцяло задължението по договора за
кредит в размер на 74 084.61лв.
Същевременно по делото нито една от страните не е представила
каквито и да е доказателства за предназначението на средствата по Договора
за кредит от 07.04.2011г. Няма доказателства, че с тях е закупено жилище,
както е посочено в наименованието на договора.
Ищецът в съдебно заседание е посочил, че с тях ответницата е
финансирала нейната част от средствата, необходими за извършен ремонт на
семейното жилище, но за тези му твърдения не са представени доказателства.
Също така това твърдение се явява житейски нелогично, тъй като изтеглената
сума е значителна по размер и не е логично да представлява само половината
от вложените средства за ремонт на настоящото им към онзи момент жилище.
Ответницата от своя страна в отговора на исковата молба е
първоначално е посочила, че тези средства са използвани изцяло за нуждите
на съвместното им съжителство, а в по-малката си част за покриване на
задълженията на ищеца. В последствие е твърдяла, че през 2011г. ищецът е
изпитвал финансови затруднения във връзка с изплащане на лизинговите
вноски по два лизингови договора с „Евролийз Ауто“ и „Хипо Апле-Адрия -
Аутолизинг“ ЕООД.
Договор за лизинг с „Хипо Апле-Адрия -Аутолизинг“ ЕООД по делото
обаче не е представен. Договор с „Евролийз Ауто“ и на ЕТ „Сейф-93-С. В.“ е
представен, но той е сключен през 2015г. или четири години след
сключването на договора за банков кредит от 2011г. и е обективно
невъзможно средствата от кредита да са послужили за покриване на
5
задълженията на ищеца от търговската му дейност.
Предвид липсата на доказателства за естеството на целите, за които са
послужили средствата по договора за кредит съдът намира, че твърдението на
ищеца в исковата молба, че е погасил чуждо по смисъла на чл. 155, ал.2 ЗЗД
задължение, което е обезпечил с лично имущество се явява основателно и
води до възникване на задължение от страна на ответницата за
възстановяване на заплатената сума.
Това пък от своя страна се явява основание за разглеждане на
предявеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че ответницата
не е имала собствени средства и то в размер, за да погаси задължения в
претендирания размер. Фактът, че няколко години по-рано е одобрена от
банката за сключването на договора за кредит ще рече, че доходите й са
проверени и са преценени за достатъчни и сигурни. Също така съдът
съобрази и показанията на св. Р., която посочва, че доходът на сестра й-
отв.Р., винаги е надвишавал значително нейния доход, както и че е била
подпомагана финансово и от своите родители.
За неоснователно съдът намира и възражението на ищеца, че
средствата, послужи за превеждане на суми по негови сметки и за заплащане
на негови задължения, са всъщност суми от търговската му дейност.
Независимо, че отв.Р. е имала пълномощно от ищеца В. да оперира със
средствата по сметките му, не са представени доказателства ответницата
реално да е теглила от тях в дати, близки до датите, на които е извършвала
плащания, и какви в конкретни размери.
Няма доказателства /дори и косвени такива/, че тези суми, послужили за
погасяване на задължения на ищеца, са и средства заплатени на ръка от
клиентите на дружеството. В тази връзка следва да се посочи, че самият ищец
е осуетил собственото си доказателствено искане във връзка с назначената
ССЕ, като не е представил нужните на експертизата счетоводни документи с
цел установяване на твърдените от него 210 266.54лв., получени в брой
средства за 2016г. съгласно ГФО на дружеството.
Няма доказателства да са и средства, заплатени от родителите или
сестрата на ищеца. Няма доказателства майката на ищеца да е продала
собствено жилище, още по-малко да е предоставила средствата от продажбата
6
на Р.. Нелогично е сума, която предвид размера, следва да е заплатена по
банков път при изповядване на продажбата съгласно закона, да бъде изтеглена
от майката на ищеца и предадена на ръка на отв. Р., за да бъде тя внесена по
сметка на ищеца, след като е могло директно да се преведе по негова сметка.
В тази връзка са и показанията на св.В., която посочва, че задълженията
на ищеца са погасявани от неговите родители и от сестра му. Баща му е
превеждал по сметка, а майка му е давала пари в брой на баща му, за да ги
превежда.
По делото ищцовата страна не представи доказателства за наличие на
основание за извършените от отв.Р. вноски по банковите сметки на ищеца в
качеството му на физическо лице и едноличен търговец. В това число и
относно твърдението, че ответницата е ползвала кредитната му карта и в
последствие е внасяла сумите, за да погаси собствените си задължения. Това,
че е покривала задължения не означава автоматично, че те се натрупани от
нея, тъй като не е установен периода на възникване на задълженията.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението, че със
сумата от 2020лв., заплатени в полза на министерство на правосъдието, ГД
„Изпълнение на наказанията“, Затвор Бургас сума в размер на 2020лв. с
основание „за С. Г. В.“, както и със сумата в размер на 1432.99лв.,
представляваща дължимите към Община Бургас местни данъци и такси за
имота в гр. Б., бул. Д. № ***, собственост на ищеца, ответницата е изпълнила
свое нравствено задължение, тъй като към онзи момент двамата са живеели
във фактическо съпружеско съжителство, а тя самата е живяла в процесното
жилище.
Предвид изложеното възражението за прихващане се явява основателно
за сума в размер на 66 233.68лв., при което искът се явява основателен за
сумата от 7 850.93лв.
С оглед изхода от спора ищецът има право на разноски в размер на
уважената част от иска в размер на 31.79лв,а ответницата-съобразно
отхвърлената част в размер на 268.21лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалните представители по
делото следва да се определи и присъди възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. Р. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „Б.М.“, бл. **, вх. *,
ет.*, ап.** да заплати на С. Г. В. с ЕГН ********** със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2, офис 210 сумата от 7 850.93лв.,
представляваща равностойността на вноски, платени от ищеца през периода
от 08.10.2020г. до 05.02.2021г. за погасяване на вземания на „Банка ДСК“
ЕАД към ответницата, произтичащи от Договор за ипотечен кредит от
04.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на
31.03.2021г.до окончателно изплащане, като за разликата до пълния предявен
размер от 74 084,61 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на П. М. Р. с ЕГН ********** за
заплатени задължения на С. Г. В. с ЕГН ********** без основание.
ОСЪЖДА С. Г. В. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Бургас, ул.
„Васил Левски” № 16, ет.2, офис 210 да заплати на П. М. Р. с ЕГН **********
от гр.Б., ж.к. „Б. М.“, бл. ***, ап. *, ет.*, ап.** сумата от 268.21лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал.2 Закон за адвокатурата С. Г. В. с
ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2,
офис 210 да заплати на адвокат Николай Росенов Кожухаров с ЕГН
********** от АК Бургас сумата от 2752.54лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. М. Р. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „Б. М.“, бл. ***, ап.
*, ет.*, ап.** да заплати на С. Г. В. с ЕГН ********** със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2, офис 210 сумата от 31.79лв.
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал.2 Закон за адвокатурата П. М. Р. с
ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „Б. М.“, бл. ***, ап. *, ет.*, ап.** да заплати на
адвокат Г. В. С. с личен номер **********, вписан в АК Бургас сумата от
2752.54лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9