РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Дряново, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в закрито заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20224220100165 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по искане на ищеца С. Д. М. чрез адв. Н. Н. – Г. от АК – Габрово
относно допълване на съдебното решение. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по
направеното искане за присъждане на законна лихва в частта относно сумата 99 099 лв.
В тази част искът е отхвърлен на основание чл. 200, ал. 4 от КТ. Твърди се, че съдът е
пропуснал да се произнесе в диспозитива на решението относно дължимата законна
лихва върху сумата от датата на трудовата злополука до датата на плащане, която от
представените платежни документи била 08.09.2022г. Задължението за присъждане на
законна лихва върху призната от съда главница, платена в хода на съдебното
производство, изтекла от датата на деликта до датата на плащането, било възприето в
решение № 221/ 16.03.2021г. по гр. дело № 3869/ 2019г., IV гр. отделение на ВКС.
Моли съда да отстрани допуснатото несъответствие между формираното в мотивите и
изразено от съда в диспозитива на решението, като осъди работодателя да заплати на
ищеца законната лихва върху сумата 99 099 лв. от датата на деликта (03.02.2021г.) до
датата на плащането (08.09.2022г.).
На 09.02.2023г. по делото е постъпило становище от адв. Р., като
пълномощник на ответника „Хамбергер България“ ЕООД, в което се посочва, че
молбата е недопустима, евентуално неоснователна. В случая съдът се бил произнесъл
изцяло и по искането за присъждане на главницата и по това за лихва, като волята му
била ясна. Считат, че се прави недопустим опит от страна на ищеца да ползва
1
облекчения ред по чл. 250 от ГПК за допълване на решението с цел избягване на
обжалването му по въззивен ред. Поставените въпроси за основателността, размера и
началния момент на дължимост на лихвата за забавна са въпроси по същество. За тях
първоинстанционният съд не можел да се произнася два пъти. Молят съда да прекрати
като недопустимо производството по чл. 250 от ГПК поради лихса на предспоставки за
инициирането му поради пълно произнасяне на съда по предявените претенции за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, съответно да върне молбата по
чл. 250 от ГПК в тази част. Евентуално да отхвърли като неоснователна молбата за
допълване на решението.
На 17.02.2023г. по делото е постъпило становище от третото лице – помагач на
страната на ответника ЗАД „Алианц България“ чрез пълномощника адв. П. от САК, в
което се посочва, че ответникът дължи лихва за забава само върху сумата,
съответстваща на уважената част от исковете. Задължението за заплащане на законна
лихва за забава има акцесорен характер и може да бъде уважено само доколкото е
уважен основният иск за главницата. Моли съда да остави без уважение молбата, с
която се прави искане за допълване на решението на основание чл. 250 от ГПК.
Съдът констатира, че молбата е подадена в предвидения в чл. 250, ал. 1 от
ГПК срок от лице, което е страна по делото. Разгледана по същество е основателна.
Ищецът е претендирал с исковата молба освен обезщетение по чл. 200, ал. 1 от
КТ и законната лихва върху него за периода от 03.02.2021г. – датата на трудовата
злополука до датата на окончателното плащане.
С решение № 3/ 06.01.2023г., постановено по делото съдът е уважил частично
предявения от ищеца С. Д. М., като е осъдил „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, представлявано от управителя Н. Т. П.
да му заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 22 236,17 лв., от които : сумата 18
226,69 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания в
резултат на трудова злополука на 03.02.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 03.02.2021г. до окончателното изплащане и сумата 4009,48 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука на
03.02.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2021г. до
окончателното изплащане. За разликата от 18 226,69 лв. до пълния претендиран размер
от 120000 лв. предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен, като
неоснователен на основание чл. 200, ал. 4 от КТ. За разликата от 4009,48 лв. до пълния
претендиран размер от 5699,61 лв. предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
В мотивите на съда е прието, че сумата 101 773,10 лв. е заплатена от третото
лица помагач в хода на процеса, като сумата 99 099 лв. е платена на 08.09.2022г. – след
завеждане на исковата молба. Съгласно разпоредбата на страната може да поиска да
2
бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане, какъвто е
настоящият случай. Относно сумата 99 099 лв., за която е отхвърлен иска на
основание чл. 200, ал. 4 от КТ съдът не се е произнесъл с решението си, поради което
молбата е допустима и следва да бъде разгледана. Възражението на процесуалния
представител на ответника, че съдът ще се произнесе по този въпрос два пъти, е
неоснователно.
Разгледана по същество молбата е основателна и следва да бъде уважена. Общият
сбор на изплатените в хода на делото суми на ищеца по сключения договор между
застрахователя и работодателя ответник по договор за задължителна застраховка на
работниците "Трудова злополука" е в размер на 101 773,31 лв. Към тази сума следва да
се прибави и сумата 18 226,69 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
за който размер съдът след приспадане на плащанията е приел, че искът по чл. 200, ал.
1 от КТ е основателен. Общият сбор от сумите е 120 000 лв. Върху тази сума
ответникът дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от деня на увреждането – 03.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. За сумата 99 099 лв. има данни, че е заплатена на 08.09.2022 г.
Поради което следва да бъде допълнено решението, като съобразно искането на ищеца
следва да бъде осъден ответника да заплати законната лихва върху сумата 99 099 лв. за
периода от 03.02.2021г. – дата на злополуката до 08.09.2022г. – дата на изплащане. В
този смисъл соченото от ищеца решение № 221/ 16.03.2021г. по гр. дело № 3869/
2019г., IV гр. отделение на ВКС
Воден от горното и на основание чл. 250 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Севлиево, ул. ***, представлявано от управителя Н. Т. П. ДА
ЗАПЛАТИ на С. Д. М., ЕГН **********, гр. Севлиево, ул. *** на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 99 099 лв. в
периода от 03.02.2021 г. до 08.09.2022 г.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
3