Решение по дело №62/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 56/26.06.2012 г., постановено по гр.д. № 913/12 г., Кърджалийският районен съд е осъдил„О." , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г., бул.Б. 1. да заплати на М. И. М. с ЕГН *, Г., кв.В., , А., със съдебен адрес: Г., бул.Б. *, .1, А. Д., сумата в размер на 293.81 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.февруари 2012г., ведно със законната лихва от 10.04.2012г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 45.03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатени в срок нетни трудови възнаграждения за м.август 2009г, за м.януари 2011г., за м.януари 2012г. и за м.февруари 2012г., за периода от 25-то число на месеца, за който е дължимо възнаграждението до 09.04.2012г., включ., и сумата в размер на 247.20 лв., представляваща разноски по делото. Съдът е отхвърлил предявения иск за неизплатени трудови възнаграждения за разликата над сумата 293.81 лв. до пълния му размер от 1347.62 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м.август 2009г.-200 лв., за м.януари 2011г.-200 лв., и за м.януари 2012г- 653.81 лв., както и предявения иск за обезщетение за забава за разликата над сумата 45.03 лв. до пълния му размер от 98.04 лв. Кърджалийският районен съд е осъдил ответника „О." да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 140 лв., от която 100 лв. държавни такси по делото и 40 лв. за заплатено от съда възнаграждение на вещо лице.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца М. частична въззивна жалба. В жалба се твърди, че атакуваното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения иск по чл.124 от КТ за разликата от 293.81 лв. до 654.24 лв., е неправилно. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно приел, че искането заявено с исковата молба е в размер на 293,81 лева. Действително тази сума била посочена в обстоятелствената част на исковата молба, но в петитума претенцията била оформена като един иск с правно основание чл.124 от КТ и с цена 1 347.62 лв. Жалбодателят твърди, че в съдебно заседание с молба е поискал на основание чл.214, ал.1 от ГПК да бъде допуснато намаление на исковата претенция от 1347.62 лв. на 654.24 лв. и съдът с протоколно определение бил допуснал искането им. Твърди също, че в доклада си съдът не указал, че приел, че е сезиран с няколко отделни иска. С оглед изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоистанционното решение в обжалваната му част, като постанови ново, с което уважи иска по чл.124 от КТ до размера на 654.24 лв.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство, „О.” , гр. Кърджали.

В съдебно заседание жалбодателят М., редовно призован не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата „О.” , Г.,чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Настоящата инстанция, съобразно правомощията си посочени в разпоредбата на чл.269 от ГПК, следва да ограничи своя въззивен контрол относно правилността на обжалваната част на първоинстанционния акт само досежно доводите посочени във въззивната жалба. От прочита на депозираната такава може да се извлече довод за частична неправилност на първоинстанционното решение, поради това, че решаващият съд неправилно приел, че искането заявено с исковата молба било в размер на 293,81 лв., а не в посочения размер от 1 347.62 лв., както и че съдът не съобразил,че със свое протоколно определение допуснал исканото от ищеца изменение на иска.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на искова претенция, с която ищецът е поискал да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 1347.62 лв., представляваща неизплатено нетно възнаграждение за месеците август 2009 г., януари 2011 г., януари 2012 г. и февруари 2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1347.62 лв., считано от подаване на исковата молба в съда-10.09.2012 г. до окончателното изплащане на задължението , както и на основание чл.86,от ЗЗД да му заплати сумата в размер на 98.04 лв., представляваща сборът от изтеклите мораторни лихви за забава, считано от 25-то число на съответния месец, за който се дължи възнаграждението, до датата на подаване на исковата молба в съда -10.04.2012 г. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че сумите са съответно в размер на 200 лв. за м.август 2009 г., 200 лв. за месец януари 2011 г.; 653.81 лв. за месец януари 2012 г. и 293.81 лв. за м.февруари 2012 г.

С изготвения с разпореждане № 2125/21.05.2012 г., доклад, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с допустими и подсъдни му искове с правно основание чл.124 от КТ , във вр. с чл.86 от ЗЗД, за сумите 200 лв.- неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.август 2009 г., 200 лв.-неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2011 г., 653.81 лв. - неизплатено нетно възнаграждение за м.януари 2012 г. и 293.81 лв. - неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.февруари 2012 г., дължими по безсрочен трудов договор № 95/05.02.1987 г., по силата на който ищецът е работил на длъжността „началник смяна ПКП”; както и сумата в размер на 98.04 лв. – сбор от изтекли мораторни лихви за забава, считано от 25-то число на съответния месец до датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва за забава върху главницата с общ размер 1 347.62 лв.,считано от 10.04.2012 г. до окончателното изплащане на задължението.

Не е спорно по делото, че ищецът в първоинстанционното производство М. И. М. по силата на безсрочен трудов договор до момента на прекратяването му на 01.03.2012 г. е бил в трудовоправни отношения с „О.” , Г., на длъжност „н-к смяна ПКП” . От изготвеното и приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за м. Февруари 2012 г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1 000.46 лв., от което са удържани лични осигурителни вноски и данък в размер на 216.22 лв., изплатен е аванс на 12.04.2012 г. в размер на 130.00 лв. и дължимото нетно трудово възнаграждение възлиза в размер на 654.24 лв.

За да постанови своя съдебен акт в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.124 от КТ следва да се уважи за неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.февруари 2012г., до предявения му размер от 293.81 лв., ведно със законна лихва от 10.04.2012г. до окончателното му изплащане. Т.е. че присъждането на сума над поисканата по този самостоятелен иск би било произнасяне свръх петитум.

И настоящата инстанция приема този извод за правилен. И това е така защото изрично посочения в исковата молба от ищеца размер за м. февруари 2012 г. на нетното трудово възнаграждение за положен труд е 293.81 лв. И доколкото последният е господар на процеса, то това е и сумата, до която съдът е ограничен да се произнесе. Ако и да приеме настоящото инстанция, че е налице неизрядност в изписването на исковата претенция в обстоятелствената част и в петитума, както изтъква сам процесуалният представител на ищеца, то тази неизрядност определено е санирана с изготвения от съда с цитираното разпореждане № 2125/ 21.05.2012 г. доклад. Последният е приел, че съдът е сезиран с допустими и подсъдни му искове с правно основание чл.124 от КТ , във вр. с чл.86 от ЗЗД, за сумите между които и сумата от 293.81 лв. - неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.февруари 2012 г. Т.е. докладът е индивидуализирал исковата претенция като сбор от обективно съединени искове, между които и иск с правно основание чл.124 от КТ, определен със страни, основание, период и цена, а именно за периода м.февруари 2012 г. сумата в размер на 293.81 лв., съставляваща неизплатено от работодателя „О.” нетно трудово възнаграждение на работника М., дължимо му се по безсрочен трудов договор № 95/05.02.1987 г., по силата на който ищецът е работил на длъжността „началник смяна ПКП”. Разбира се изходът от настоящият трудов спор определено не лишава работника М. от възможността да търси и в друго производство възнаграждението за положения от него труд за м.февруари 2012 г. в пълен размер. Фактът на неоспорване на изготвения по делото доклад от ищцовата страна води до закономерния извод, че ищецът е съгласен и може да очаква съдебен акт именно с такова произнасяне. Следва също изрично да бъде посочено, че от прочита на изготвения по делото протокол от единственото проведено отрито съдебно заседание от 12.06.2012 г., не се установява процесуалният представител на ищеца да е направил искане за изменение размера на иска, което съдът да е уважил. Прочие при такова развитие на произвоõството, в частност и при приемане заключението на вещото лице, искане за изменение /увеличение размера на иска за м.февруари е било определено правилното действие, което обаче по това именно дело не е предприето.

Или казано в обобщение решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му отхвърлителна част - предмет на настоящия въззивен контрол като правилно, следва да бъде потвърдено. В останалата му част като необжалвано същото е влязло в сила.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани и не се доказват, разноски на ответника по жалбата не се следват.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/26.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 913/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.2.