Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26
гр. Ботевград, 03.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 850 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „А. за с. на в.“
ЕАД срещу Р.М.Д. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с
чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1.) 700,00 лв. – главница по Договор за паричен
заем № * от *.*.20** г.; 2.) 134,60 лв. – договорна лихва за периода от 22.03.2017
г. до 17.12.2017 г.; 3.) 45,00 лв. – такса разходи за събиране на просрочени
вземания.; 4.) 778,70 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 22.03.2017 г. до 17.12.2017 г.; 5.) 81,15 лв. – обезщетение за
забава (мораторна лихва) за периода от 23.03.2017 г. до 30.08.2018 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано
от 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. По същество
искането към съда е признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца горните суми, предмет на Заповед № * /*.*.20** г.за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 1689/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
Ищецът твърди, че на 20.02.2017 г.
ответникът е сключил Договор за паричен заем № *с „И. А. М.“ АД. Сумата по
кредита в размер на 700 лв. била предоставена на кредитополучателя. Всички
уговорени суми по договора следвало да се погасят на 10 равни седмични
погасителни вноски. Последната погасителна вноска следвало да се извърши на
17.12.2017 г. Ответникът не извършвал плащания. Всички вноски по договора
падежирали. Сочи се още, че по силата на договор за цесия от 01.09.2017 г.
ищецът придобил вземанията на кредитора срещу ответника, заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Като пълномощник на цедента и от
името на последния, ищецът уведомил длъжника за извършената цесия.
Ответникът е получил препис от
исковата молба, чрез особения си представител, като в законоустановения срок не
е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът поддържа доводите
и исканията си в предварително депозирана молба. Ответникът, чрез особения си
представител, заявява, че се въздържа от становище по същество, като предоставя
на съда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно Договор за паричен заем № * от *.*.20** г., „И.
А. М.“ АД се е съгласило да предостави на ответника кредит от 700 лв., при 40 %
годишна лихва и годишен процент на разходите 49,01 %.
При съвкупното разглеждане на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., Потвърждение за сключена
цесия, Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010 г., Пълномощно от „И. А. М.“ АД в полза на „А. за с. на в.“ ЕАД
от 09.09.2015 г., се установява, че по силата на договор за цесия ищецът е
придобил вземанията на кредитора срещу ответника, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
До ответника е изпратено Уведомително писмо изх. № *-*-*-*/*.*.20**
г., което видно от известието за доставяне не е връчено успешно на ответника. На
последния е изпратено второ уведомление от 02.05.2019 г., което надлежно е
връчено на длъжника, съгласно приложената обратна разписка към товарителница.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) сключен договор за банков кредит между „И. А. М.“ АД и
кредитополучателя; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита (усвояване на
кредита); 3.) настъпила изискуемост на процесните вземания; 4.) основание и
размер на всяко от процесните вземания; 5.) цедиране на процесните вземания на
ищеца; 6.) съобщаване на цесията на ответника.
Ответникът Р.М.Д. е страна по кредитно правоотношение
с „И. А. М.“ АД, валидно възникнало по силата на сключения процесен договор от 20.02.2017
г., подписан от кредитора и кредитополучателя.
Уговорената сума по кредита е реално предоставена на ответника,
което следва от чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Договора. С цитираната клауза страните
правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а
именно от заемната сума по договора, заемодателят прихваща задължението на
заемателя по Договор за паричен заем № * в размер на 592,98 лв. Сочи се още, че
след извършеното прихващане старото задължение на заемателя се погасява изцяло,
а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по процесния
договор. Изрично е отбелязано, че договорът има силата на разписка.
Съгласно чл. 2, т. 5 от Договора последната
погасителна вноска следва да се извърши на 17.12.2017 г., поради което преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е настъпила изискуемостта на всички
задължения по кредита.
Ищецът е титуляр на процесните вземания по силата на
договора за цесия, чрез който е придобил същите от кредитора „И. А. М.“ АД.
Съдът приема, че цесията е надлежно съобщена на
длъжника още с второто изпратено уведомление, връчено при отказ. За пълнота
следва да се добави, че дори това връчване да се приемеше за ненадлежно, то
длъжникът се счита известен с връчване на препис от исковата молба. В съдебната
практика е утвърдено, че с връчване
на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо
длъжника (в този смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г.,
ВКС, ТК, II т.о.).
По иска за
главница
По отношение на иска за
главница, същият е доказан по размер изцяло предвид самия договор, инкорпориращ
разписка за реално получаване на сумата и предвид липсата на насрещно доказване
относно евентуални извършени погашения. Затова искът за главница следва да се
уважи изцяло.
По иска за договорна лихва
С оглед служебното начало, съдът следва да
се произнесе по въпроса за нищожността на клаузата от договора, с която е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер
на 40.00% (чл. 2, т. 6 от Договора). Така уговореният размер на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата се
явява нищожна. Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в
гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния случай,
уговореният лихвен процент е 40.00%, и надхвърля трикратния размер
на законната лихва, която е приета за твърдения период на действие
на договора, поради което представлява нарушение на добрите нрави (в същия смисъл са Решение№4/2009г. по
т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по
т.д.№662/ 2012г. и др. на ВКС).
Сочената неравноправна
клауза води до осезаемо неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с
оглед на взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за
добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване
на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид
договори.
Поради изложеното, искът за договорна лихва е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за такса разходи за събиране на просрочени вземания
В чл. 16,
ал. 2 от Договора се сочи, че при забавяне на плащанията с повече от 30 дни,
заемателят дължи такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.). Липсва
обаче посочване въз основа на какви критерии е определен размерът на разходите
по събиране на кредита. Липсват и твърдения за реално осъществени действия по
събирането му, включващи и ангажиране дейността на служител, който осъществява
и администрира дейността по събирането. Същевременно, разпоредбите
на чл.
10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК ограничават
свободата на договарянето от кредитора на условия, при които освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.
Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не
може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните
разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещи разходи във
фиксиран размер, събиран по силата на самия договор съдът квалифицира като
уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена престация, водещо до
нищожност на клаузата на чл. 16, ал. 2 от Договора.
По иска за неустойка
С чл. 4, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от Договора ответникът-заемател се е задължил в срок до три дни от
сключването му да предостави на заемодателя обезпечение – или поръчителство от
две физически лица, или банкова гаранция. За неизпълнение на това свое
задължение е предвидено тя да плати неустойка в размер от 778,70 лева, която се
разпределя към всяка една месечна вноска – по 77,87 лева. Така описаните клаузи
от Договора съдът също намира за нищожни. Оценката на платежоспособността на
кандидат-заемателя е риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата
на чл. 16, ал. 1 ЗПКр, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът
оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация,
в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В
конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото
му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел
неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по недопустим начин на
заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери
платежоспособността на длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска
обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне кредита. Към това следва
да се добави и съображението, че така уговорената неустойка излиза извън
присъщите ѝ обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като предвижда
необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение, от което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на
обезпечение) не произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази
неустойка се превръща в инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на
кредитора, тъй като за длъжника възниква задължение за заплащане на
допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът
се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника.
Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора,
който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр, следва да извърши съответната оценка, като или
не отпусне кредита, или го отпусне при достатъчно да гарантира изпълнението му
обезпечение. С въвеждането на чл. 4 от Договора фактически се създава
допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което
противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, повеляваща, че при забава на
заемателя-потребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената
част от задължението. При това положение е налице както противоречие с нормите
на закона, така и въведен с Договора механизъм за неговото заобикаляне, поради
което клаузата за неустойка по чл. 4 от Договора е нищожна и неустойка не се
дължи, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПКр.
По иска за мораторна лихва
Обезщетението за забава в размер на мораторната лихва
следва да се изчисли върху уважения размер на главницата на основание чл. 162 ГПК, а именно 700 лв. За периода от 23.03.2017 г. до 30.08.2018 г. мораторната
лихва възлиза в размер, по – голям от претендирания, но с оглед диспозитивното
начало искът следва да се уважи така, както е предявен – до размера от 81,15
лв.
По
разноските
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и
двете страни – ищецът съобразно уважената част от исковете, а ответникът –
съобразно отхвърлената. Ищецът претендира разноски в исковото и в заповедното
производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът не претендира
разноски.
В полза на ищеца и в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените в исковото и в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно: сумата от общо 411,72 лв. – разноски в исковото производство, от които 96,63 лв. –
държавна такса, 157,15 лв. – заплатено юрисконсултско възнаграждение и 157,94
лв. – депозит за особен представител, както и сумата от общо 38,07 лв. - разноски в заповедното
производство, от които 15,62 лв. – държавна такса и 22,45 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
„А. за с. на в.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д-р П. Д.“ № *, офис – сграда „Л.“, ет. *, офис *, срещу Р.М.Д. с ЕГН: **********,***, че Р.М.Д.
дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД следните суми: сумата от 700,00 лв. (седемстотин
лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № * от *.*.20**
г.; както и сумата от 81,15 лв. (осемдесет
и един лева и петнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 23.03.2017 г. до 30.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № *
/*.*.20** г.за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1689/2018 г. по
описа на РС – Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 134,60 лв., представляваща договорна лихва за периода от
22.03.2017 г. до 17.12.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания.; ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 778,70 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 22.03.2017 г. до 17.12.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.М.Д. с ЕГН: **********,***
да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д-р П. Д.“ № *, офис – сграда „Л.“, ет.
*, офис *, сумата от сумата от 411,72
лв. (четиристотин и единадесет лева
и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски в исковото
производство, от които 96,63 лв. – държавна такса, 157,15 лв. – заплатено
юрисконсултско възнаграждение и 157,94 лв. – депозит за особен представител,
както и сумата от 38,07 лв. (тридесет и
осем лева и седем стотинки), представляваща разноски в заповедното
производство, от които 15,62 лв. – държавна такса и 22,45 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :