РЕШЕНИЕ
№ 2854
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330120455 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“ № *, против „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс” ЕООД/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата
от договор за кредит от *** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на
такса „Експресно разглеждане“ в размер на 89,71 лв., е нищожна като противоречива
на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща изискванията на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за
кредит от дата *** г. за сумата от 350 лева, при фиксиран лихвен процент 40,98 %, и
ГПР 49,60 %. Посочено е, че в договора е предвидено задължение за заплащане на
такса „Експресно разглеждане“ в размер на 89,71 лв., дължима едновременно с
месечната вноска. Поддържа се, че тази клауза е неравноправна, тъй като потребителят
реално не разполагал с друга опция при сключването на договора – при заплащане на
таксата кредитът се отпускал до 2 часа, а при обикновена заявка – заемодателят вземал
становище до 7 дни. В случая липсвало и еквивалентност между таксата и извършената
услуга, поради което било налице нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и таксата
целяла единствено обогатяване на кредитора. В тази насока тя представлявала скрит
разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Твърди се още, че таксата за експресно разглеждане нарушавала принципа
на добросъвестността, тъй като водела до скрито оскъпяване на кредита, предвид това
че се кумулира с погасителните вноски, и по същество представлявала добавка към
възнаградителната лихва. По изложените съображения моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Вивус.БГ“
ЕООД /с предишно наименование „4финанс” ЕООД/, с който се оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че между страните на дата *** г. бил сключен Договор за
кредит № **********, по силата на който ответникът, като кредитодател, предоставил
на ищцата, като кредитополучател, сумата от 350 лв., срещу задължения за връщането
й в срок от 30 дни, както и за заплащане от потребителя на възнаградителна лихва от
11,79 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 89,71 лв. Сочи се, че
крадитодателят бил изпълнил задължението си за предаване на сумата, а длъжникът
заплатил дължимите по договора суми. Оспорват се твърденията и съображенията на
ищцата, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявлението е
нищожна. Поддържа, че тази такса представлявала възнаграждение за самостоятелна
услуга, която нямала връзка с условията и параметрите на договора за кредита. Същата
нямала задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, и единствено
гарантирало получаването на отговор в посочения по-кратък срок, но не и получаване
на кредит. Поради това процесната такса не следвало да се отчита при изчисляването
на ГПР по кредита, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и легалната дефиниция на понятието
общи разходи по кредита. В тази насока ответникът сочи, че ползването на тази
допълнителна услуга не било задължително условие за сключване на договора за
кредит и таксата за нея не била разход по кредита и не се включвала в ГПР.
Аргументира още, че тази услуга е допустима от разпоредбите на ЗЗП и не е пряко
свързана с договора за кредита, а е по повод на същия, като заплащането й било в
резултата на изразена воля на потребителя и не е задължително условие за сключване
на договора. По тези съображения счита, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Развива допълнителни съображения, че в случая не може да се касае за хипотеза
на заобикаляне на закона, както твърдяла ищцата. Предвид изложеното в отговора
моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства – Договор за кредит № **********/*** г. /л.4/, Преддоговорна
информация и Общи условия на договора за кредит /л.22-31/ и кредитен превод за
сумата от 350 лв. /л.32/, че между ищцата Н. Г. Л. и „4финанс” ЕООД /сега „Вивус.БГ“
ЕООД/ е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в
исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищцата има качеството на
кредитополучател, а ответника на кредитодател. По силата на договора за кредит на
ищцата Л. била предоставена в заем сумата от 350 лв., срещу задължение да я върне в
рамките на 30 дни – до 29.03.2020 г. С договора била уговорена и възнаградителна
лихва при ГЛП от 40,98 %, и ГПР от 49,6 % с обща дължима сума 451,50 лв. Видно от
съдържанието на договора за кредитополучателя било предвидено задължение за
заплащане на сумата от 89,71 лв., представляваща такса „Експресно разглеждане“. От
клаузите на приложимите Общи условия се установява, че заплащането на тази такса
гарантирала бърза обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на
кредит при срокове, посочени в Общите условия – до 15 минути от изпращането на
заявката в работно време и до два часа от началото на първия работен ден, при заявка
извън работно време. Ако кандидатът за кредит не заяви тази услуга, то
кредитодателят следвало да даде отговор в рамките на 7 дни от заявлението.
Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-
горе договорно правоотношение между страните ищцата Л. освен качеството на
кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
2
поради което същата се ползва със закоустановената потребителска закрила и
приложение в случая следва да намерят императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.
В тази насока съдът намира за основателни съображенията в исковата молба, че
клаузата за заплащане на такса „Експресно разглеждане“ в процесния договор е
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, тъй като води до завишаване на
ГПР по кредита повече от пет пъти размера на законната лихва. Процесната такса
представлява, според настоящия състав, разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на
ЗПК, който гласи, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в договора за кредит
такса „Експресно разглеждане“ реално представлява разход по кредита и е следвало да
бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с
договора за кредит. Не се споделя изложеното от ответника, че посочената услуга не е
задължителна за сключването на кредита, доколкото длъжникът можел и да не се
възползва от експресното разглеждане на заявлението му за кредит. Действително
посочената опция съществува, но в този случай одобрението на кредита става до 7 дни,
за неспазването на който срок липсва санкция, а ако се заяви услугата – до 15 мин. в
работен ден. Предвид това, че в настоящата хипотеза се касае за отпускане на т.нар.
„бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в най-
кратък срок, то разликата от една седмица, касателно срока на одобрението за кредит,
на практика превръща услугата „Експресно разглеждане“ и начисляването на такса за
нея в задължително условия за получаването на кредита.
Видно от съдържанието на процесния договор, представената преддоговорна
информация и заключението по приетата ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано
от съда като пълно и компетентно изготвено, таксата „Експресно разглеждане“ не е
включена в ГПР. При изчисляването на същия е взета предвид само възнаградителната
лихва по кредита. Таксата обаче реално оскъпявала кредита с 12,80 % според вещото
лице. Доколкото посочения в договора ГПР е 49,60 %, то с включването на процесната
такса при неговото изчисляване, същият ще надвиши законоустановения лимит, т.е.
налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Следователно
клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Експресно разглеждане“ се намира за
нищожна на посоченото основание.
Допълнително следва да се отбележи, че таксата за услугата „Експресно
разглеждане“ се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на
кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното
усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законът
е предвидил забрана. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената
договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което
прави въпросната клауза уговорена в противоречие, освен с разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, но и с добрите нрави и води до нарушаване на принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и забраната за
неоснователно обогатяване
С оглед на гореизложеното искът се намира за основателен и като такъв ще се
3
уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1
ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и
съдействие. В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 50 лв. разноски за
държавна такса и 150 лв. – платен депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адв. Е. И. следва да се присъди сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, и „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно
наименование „4финанс” ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че клаузата от Договор за
кредит № ********** от ***г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на
такса „Експресно разглеждане“ в размер на 89,71 лв., е нищожна като противоречаща
на добрите нрави и заобикаляща императивните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс” ЕООД/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“ № *, сумата от 50 лв. (петдесет лева), разноски за заплатена държавна такса за
настоящото производство и 150 лв. (сто и петдесет лева), платен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс” ЕООД/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. И. от ПАК, със служебен адрес гр. П.,
ул. „***“ № *, сумата от 300 лв. (триста лева), представляващо адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана правна помощ по
делото на ищцата Н. Г. Л., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4