№ 357
гр. Перник, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720201228 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №24-1158-003840 от 14.03.2025 г.,
издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-
Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, на А. И. И., с ЕГН **********, адрес
*************, като жалбата е подадена чрез адв. В. Б. ОТ САК, с АДРЕС ЗА
ПРИЗОВАВАНЕ И СЪОБЩЕНИЯ: *************, за вменено нарушение на
чл.21, ал.2 ЗДВП и на основание чл.182, ал.1, т.6.. от ЗДвП - глоба в размер на
750лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от А. И. И., като жалбата е подадена чрез адв. В. Б. ОТ САК, с която
моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Излагат се множество доводи за това, в това число и че
нарушението не е извършено от санкционираното лице, като е посочено и че
актът е бил връчен на 28.01.2025 г., който е съставен от младши
автоконтрольор при сектор Пътна полиция Перник, ОДМВР Перник в
присъствието на един свидетел, като е описано, че на 16.05.2024 г. в 11:09 ч. в
гр. Перник, по ПП I-6 с посока на движение гр. София жалбоподателят е
управлявал лек автомобил ************* с регистрационен номер
************* с вписан ползвател „*** ***“ ЕООД, гр. Б. и законен
представител А. И., като се движил със скорост 142 км/ч при максимално
разрешена скорост от 80 км/ч. въведена с ПЗ Б26 за населено място.
Нарушението е установено и заснето с техническо средство ARH CAM S1 с №
11743Д0. АУАН е съставен по преписка с per. № 1158р- 6427/06.06.2024 г. във
връзка с чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП е посочено нарушение на чл.21, ал. 2 от
ЗДвП. След приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача наказуемата скорост
е посочена като 137 км/ч.Препис от акта е връчен на доверителя ми на
1
28.01.2025 г., когато същият е направил възражения, че не той е управлявал
превозното средство. Наред с това, същият се сочи, че е подал Декларация с
вх. № УРИ 43320010904/29.01.2025 г. досежно това кое е лицето,
управлявало МПС на въпросната дата и е посочил, че автомобилът е
управляван от Д. Л. Б., ************* гражданин, като това
обстоятелство не е било обследвано от АНО и е било издадено
атакуваното НП № 24-1158-003840/14.03.2025 г. и санкцията е била
наложена на жалбоподателя. Оспорва се и процедурата по 40 от ЗАНН, като
актът е бил разписан само от един свидетел. Отправено е възражение и че
актът е издаден извън сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли се съдът да
отмени атакуваното НП.
В последното по делото съдебното заседание жалбоподателят не е
участвал лично. Изпраща представител адв. Б., който поддържа жалбата и
моли по същество атакуваното НП да бъде отменено. Сочи, в допълнение, че
счита, че в рамките на процеса и с оглед събраните доказателства били
установени редица процесуални пропуски при издаването на акта като се
започне от това, че поканата за връчване на акта не е подписана от
длъжностното лице при нейното връчване, което водело до
незаконосъобразност на връчването на поканата и в последствие на издадения
акт. На второ място следвало да се отбележи, че жалбоподателят бил подал
декларация, с входящ номер цитиран в жалбата, че на въпросната дата МПС-то
е управлявано от длъжностно лице. Безспорно сочи, че декларацията не е по
образеца, който очакват и са си разработили от Пътна Полиция, но следва да
отбележи, че закона не предвиждал конкретна форма на декларация, а
съдържанието на същата, което представения документ от жалбоподателя
напълно удовлетворявала изискването, а именно посочва, че на определената
дата друго лице е управлявало автомобила и посочва данни на другото лице.
На следващо място счита, че е налице е процесуално нарушение от гледна
точна на това, че акта е подписан само от един свидетел, в нарушение на чл.40,
ал.3 от ЗАНН, която изисква, че когато акта се съставя в отсъствието на
лицето, той се подписва от двама свидетели, когато същите не са присъствали
на нарушението или от един свидетеля, когато свидетеля е присъствал на
нарушението. В този случая свидетелят, който е подписал акта категорично
заявил, че той не е присъствал на нарушението, което водело до извода, че акта
е следвало да бъде подписан от двама свидетели, а е налице един подпис,
което счита, че е съществено процесуално нарушение и същото води до
незаконосъобразност на така издаденият акт. Четвъртото нарушение е това, че
в акта са вписани както ал.1 на чл. 188 от Закона за движение по пътищата
така и ал. 2. Двете алинеи са алтернативни и няма как да бъдат приложени
кумулативно, тъй като в единия случай се говорело за ползвател физическо
лице, а в другия за юридическо лице. В този случай автомобилът е със
собственик юридическо лице, поради което ал. 1 е неприложима, въпреки това
в акта са вписани като кумулативни ал. 1 и ал. 2, а всъщност те са
алтернативни, което отново считаме за съществено процесуално нарушение.
Като последен довод счита, че административно наказателния орган не е
изследвал достатъчно изчерпателно фактическата обстановка и не е установил
кой реално е шофирал процесния автомобил, видно разпита на свидетеля ни
Л. С., жалбоподателят към тази дата не е шофирал въпросното МПС, тъй като
е бил е на друго място, на територията на България. Това счита, че е
неправилно прилагане в конкретния случай на материалния закон от страна на
административно наказателния орган. Във връзка със всичко казано, се моли
2
съдът да отмени изцяло наказателно постановление №24-1158-
003840/14.03.2025г. на Началник група ОДМВР Перник, сектор Пътна
полиция. Претендират се разноски, за което представя списък.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е
участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Свидетелят -Р. Г. А., на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР, при С-Р
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, ОДМВР ПЕРНИК, е съставил акт за
установяване на административно нарушение № АД№ 471011, от 27.11.2024 г.
против А. И. И., с ЕГН **********, СУМПС № *************, за това че на
16.05.2024 г. в 11:09 часа, в община ПЕРНИК, на път ПЪРВИ КЛАС № I-6,
като Водач на лек автомобил, *************, *************, при следните
обстоятелства: Град Перник по ПП I-6 с посока към град София управлявал
лек автомобил ************* с регистрационен номер *************, с
вписан ползвател фирма "*** ***" ЕООД гр.Б. и законен представител
горепосоченото лице като в района на км.82+100 надлез КЛОН МИР, като се
движел, със скорост 142км/ч при максимално разрешена скорост от 80км/ч
въведена с ПЗ В26 за населено място. Нарушението е установено и заснето с
техническо средство ARH САМ S1 с №11743D0 с фиксирани дата,час и
регистрационен номер в снимков материал №0020104.След приспаднат
толеранс от -3% в полза на водача наказуемата скорост е 137км.-превишение
от 57км.АУАН е съставен по преписка с рег.№1158р-6427/06.06.2024г. във
връзка с чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и след изтичане срока за явяване на
връчена покана на лицето А. И. И., е извършил: съгласно акта, чието
съдържание е било дословно възпроизведено и в НП- ВР.ЧЛ.21 АЛ.1 ВОДАЧ,
КОЙТО ПРЕВИШИ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ В
НАСЕЛЕНО МЯСТО ЗА ПРЕВИШАВАНЕ НАД 50 КМ/Ч, с което виновно е
нарушил- чл.21 ал. 2 от ЗДвП.
По делото е оспорена процедурата по връчване на акта, поради което
са били изискани и допълнителни доказателства в преписката, като по делото
са постъпили, и приети от съда, както във връзка с връчването на акта, така и
във връзка с възраженията на жалбоподателя, че друго лице е управлявало
автомобила, както и досежно начина на измерване на скоростта в участъка,
както следва, следните писмени доказателства: постъпило писмо, с рег.
№21204/03.09.2025 г. от ОДМВР-ПЕРНИК, в което приложено са изпратени
копия на всички материали, съдържащи се в административнонаказателното
производство по наказателно постановление /НП/ № 24-1158-003840/2025 г. на
СПП при ОДМВР- Перник, включително и доказателства относно
компетентността на издателя на НП, а именно: Копие на АУАН серия АД.
№471011/27.11.2024 г. - 1 лист, Копие на справка „Търговски регистър“
относно ЮЛ „*** ***“- 2 листа.Копие на писмо с рег.№1158р-11990/2024 г. на
СПП при ОДМВР-Перник, Копие на покана до А. И. М. - 1 лист, Копие на
писмо с рег.№3384р-43882/2024 г. на 09 РУ, СДВР - 1 лист, Копие на писмо с
рег.№1899р-16133/2024 г. на 09 РУ, СДВР - 1 лист, Копие на писмо с рег.
№1158р-6427/2024 г. на СПП при ОДМВР-Перник - 1 лист, Копие на докладна
записка с рег.№1899р-16133/27.08.2024 г. на 01 РУ, Б. - 1 лист, Копие на
3
справка собственост МПС с рег.№ ************* - 1 лист, Копие на писмо с
рег.№1158р-11990/2024 г./30.01.2025 г. на 09 РУ, СДВР, Копие на писмо с рег.
№1899р-16133/27.08.2024 г. на 01 РУ, Б., Копие на писмо с рег.№1899р-
/
642702.10.2024 г на 01 РУ. Б. — 1 лист, Копие на СУМПС №*************,
Република ************* - 1 лист., Копие на НП № 25-1158-
001216/14.05.2025 г. - 1 лист., Копие на възражение с рег.№433200-10904/2025
г. - 1 лист, Копие на писмо с рег.№4332р-9003/2025 г. на ОПП при СДВР- 1
лист, Копие на докладна записка с рег.№1158р-2096/2025 г. - 1 лист, Копие на
справка с рег.№1158р-2459/2025 г. - 1 лист., Копие на писмо с УРИ №11500-
2518/13.03.2025 г. на СПП при ОДМВР- Перник - 1 лист. Копие на НП № 24-
1158-003840/14.03.2025 г. - 1 лист, Копие на писмо с рег.№1158р-3379/2025 г. -
1 лист, Копие на писмо с рег.№3284р-25264/2025 г. - 1 лист, Копие на докладна
записка с рег.№3284р-25264/2025 г. - 1 лист.,, Копие на писмо с УРИ №1158р-
6527/04.07.2025 г. на СПП при ОДМВР- Перник - 1 лист, Копие на писмо с рег.
№3284р-34560/2025 г. на 09 РУ , СДВР - 1 лист. Копие на жалба с УРИ
№313000-12789/07.08.2025 г. по описа на ОДМВР-Перник и приложения към
същата - 5 листа., Копие на писмо с УРИ №313000-13265/15.08.2025 г. на СПП
при ОДМВР-Перник - 1 лист, Справка картон на водача А. И. И., ЕГН
**********3 листа., Копие на заповед с №8121 з-1632/2021 г. на министъра на
ВР - 2 листа., Копие на заповед с №8121 к-12240/2023 г. на гл. секретар на
МВР - 1 лист.Копие на акт за встъпване в длъжност от 29.09.2023 г. по заповед
с №8121к- 12240/2023 г. на гл. секретар на МВР - 1 лист. Следва да се посочи,
че към самата преписка, представена първоначално са били представени и
приети по делото и Копие на НП № 24-1158-003840/14.03.2025г.Копие на
АУАН серия АД, № 471011/27.11.2024г.Снимка 1 бр. / като впоследствие е
било изискано е четливо копие на същата/,Разпечатка от търговски регистър
на фирма „*** ***“ Копие на възражение с вх.№ 433200-10904/29.06.25.,
Копие на справка с рег.№ 1158р-2459/1303.25г, Копие от покана до А. И..,
Копие от докладна записка с рег.№ 1158р-2096/28.02.25г., Писмо с рег.№
1158р-6427/02.10.24г., Писмо с рег.№1158р-6427/05.06.24г, Копие от докладна
записка с рег.№ 1899р-16133/27.08.24г., Копие от докладна записка с рег.№
3384р-25264/04.06.25г., Копие от писмо с вх.№ 115800-2518/13.03.25г., Копие
на заповед №8121з-1632/2021 г. на МВР, както и приетите в последното с.з. по
делото във връзка с обозначенията и знаците в процесния участък: постъпило
по имейл писмо с рег. №22411/15.09.2025 г. от АПИ, Областно Пътно
управление- Перник, в което информират следното: Участъкът гр. Перник, ПП
I-6, км 82+100, надлез Клон Мир, в посока на движение към гр. София се
намира в рамките на населеното място на гр. Перник; ПЗ Д11 се намира на км
73+400 (ПВ „Батановци“, на 8700 м. преди горецитирания километър, в
посока към гр. София); ПЗ Д12 се намира на км 87+072 (ПВ „Даскалово“, на
4972 м. след горецитирания километър, в посока към гр. София);
Ограничението на скоростта в участъка от ПП I-6, км 82+100. гр. Перник,
надлез Клон Мир в посока на движение към гр. София, въведено с ПЗ В26 е с
цифрово означение 80 км/ч. монтирани при км 81+485 (615 м. преди
горецитирания километър). Ведно с писмото са приложени схеми на
организация на движението ПП I-6, км 82+100-2 бр.; ПИСМО, с рег.
№22895/18.09.2025 г. от ОДМВР-Перник, в което приложено изпращат
четливо копие от снимката на автомобил с рег.№ ************* от
16.05.2024г., посочен в АУАН серия „АД“ № 471011/27.11.2024г., съставен
против А. И. И. срещу който е издадено НП № 24-1158- 003840/14.03.2025г.;
ПИСМО с рег. №23012/18.09.2025 г. от АПИ, Областно Пътно управление-
4
Перник, в което информират следното: Участъкът гр. Перник, ПП I-6, км
82+100 , надлез Клон Мир, в посока на движение към гр. София се намира в
рамките на населеното място на гр. Перник; ПЗ Д11 се намира на км 73+400
(ПВ „Батановци“, на 8700 м. преди горецитирания километър, в посока към
гр. София); ПЗ Д12 се намира на км 87+072 (ПВ „Даскалово“, на 4972 м. след
горецитирания километър, в посока към гр. София); Ограничението на
скоростта в участъка от ПП I-6, км 82+100. гр. Перник, надлез Клон Мир в
посока на движение към гр. София, въведено с ПЗ В26 е с цифрово означение
80 км/ч. монтирани при км 81+485 (615 м. преди горецитирания километър).
Ведно с писмото са приложени схеми на организация на движението ПП I-6,
км 82+100-2 бр.
Следва да се посочи, че за изясняване на обстоятелствата по делото и
във връзка и с възраженията в жалбата, съдът е събрал и допълнителни гласни
доказателства, като по делото са били разпитани трима полицейски
служители, работили по преписката, в това число и актосъставителят, както е
един свидетел на защита. Следва да се посочи, че от разпита на
актосъставителя - Р. Г. А., се установява, че същият е работил по разпределена
му преписка, и е отразил данните по същата, като е издал атакувания акт, и в
частност НП издадено на база същия, въз основа на писмените доказателства
по преписката / св. А.- „...По случая мога да кажа следното: Разпределена ми
е преписката, съгласно натовареността и аз съм бил на работа по това
време и аз съм разположил техническото устройство и заснел нарушението.
Изготвих протокол, приложен е снимков материал. Камерата е преносима-
ARH CAM S1 с №11743D0, сертифицирана, съгласно протокола, описано е от
кога до кога е. Участъкът, в който е поставена е Първокласен път I-6 в
границите на гр. Перник- населено място. Засече скорост над 50 км/час,
съгласно което в населено място се съставя АУАН. В приложените справки
за регистрирана собственост на МПС ползвател е упомената фирмата „***
***“ ЕООД. Като управител който е посочен , му е връчена покана, ние сме
му я изпратили поканата, но лично не съм я връчвал, тъй като е на
територията на друга областна Дирекция- Б., където нямам прaвомощия.
Поканата ни е върната, че е връчена. След като лицето А. И. не се яви в
указания срок на поканата в сектор „ПП“- Перник му съставих Акт...СЪДЪТ
ПРЕДЯВЯВА на актосъставителя Р. Г. А. Покана, находяща се на стр. 15 от
делото....Там на място предполагам, че лицето е получило поканата, където
е установено лицето, предполагам, че в Б.. Би трябвало да има подпис от
длъжностно лице, което е връчило поканата, като констатирам, че такъв
подпис липсва. Длъжностното лице не се е подписало за връчване на покана.
Има подпис на лицето получило поканата...В Областна Дирекция сектор“
Пътна полиция“ лицето не се яви. Акта е съставен в отсъствие на А. И. и
изпратен за връчване, предполагам по местоадрес в гр. София,където е
адреса на лицето. Един свидетел е разписал акта...Когато го изпратих в Б.,
преди да съставя акта, ако е подпълнена декларация по чл.188, то тя не ми е
била предоставена на мен. Приел съм, че няма такава декларация, затова
съм писал тези алинеи по чл.188- ал.1 и ал.2 ...“, като от показанията на св. К.
се установява, че същият е бил само свидетел по акта и не е работил по
преписката -св. К.-„... „...Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство за контрол на движението. Аз съм само свидетел по
акта. Акта е съставен в отсъствието на лицето, при изтичане срока на
поканата. Би трябвало това обстоятелство да се запише, че е след изтичане
срока на поканата. Ако няма отказ за връчване един свидетел е достатъчен
5
при подписване на акта. Но доколкото тук виждам акта е съставен и
изпратен за връчване по компетентност в София. Вписват се тези членове-
чл.188 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, когато лицето представи декларация кой е
управлявал автомобила. Ако лицето не посочи кой е управлявал автомобила,
отговорност носи собственика. Преписката се докладва на началник група
Административни нарушения...“, като във връзка с изготвените докладни по
делото е разпитан и св. Ст.П., който след предявяване на изготвената от
него докладна по преписката е посочил, че –„... относно извършена проверка
по преписка УРИ 4332р-9003/05.02.2025г., находящ се на стр.69 от
делото..-„. Нямам никакъв спомен за случая. Тези актове за скорост за далеч
от мен. Колегите от друга група ги извършват. На мен са ми го дали, нямало
е кой да го работи, били са отпуска...“, тоест показанията му не допринасят
за изясняване съществено на основни спорни факти по делото. Показанията
на тези свидетели и в частност, доколкото са информативни, относно
относими факти и обстоятелства по делото съдът кредитира и в частност във
връзка с алгоритъма, който е бил следван при издаването на акта, връчването
на книжата преди това и участието на всяко едно от посочените лица в
описаните действия- св. А. -съставил акт, св. К.- само свидетел по същия, като
в този аспект по-голяма яснота във връзка с процедурата по връчване на акта,
се извлича от събрания по делото писмен доказателствен материал. Видно от
докладната изготвена от св. П., находяща се на стр.14 от делото, се установява,
че след запознаване с материалите по преписката, същият е посочил, че-
„…преписка е образувана във връзка с постъпило възражение от А. И. И. с
ЕГН: ********** от гр. София за оневиняване относно съставен против него
АУАН серия АД № 471011/27.11.2024г….От извършената проверка по случая
установих, че нарушението извършено от И. е установено по безспорен
начин. От съставеният акт, приложената докладна записка УРИ № 1158р-
2096/28.02.2025г. от мл. автоконтрольор Р. А. - актосъставител, и
приложената приписка с рег.№ 1158р-6427/05.06.2024г. става ясно, че на
16.05.2024г., в 11:09 часа, в гр. Перник, по път 1-6 с посока към гр. София, И.
е управлявал лек автомобил „*************“ с рег.№ ************* с
вписан ползвател фирма „*** ***“ ЕООД гр. Б. и законен представител
горепосоченото лице, като в района на км.82+100 (жп-надлез Клон Мир) се
движи със скорост 142 км/ч при максимално разрешена скорост от 80 км/ч
въведена с п.з. „В26“ за движение в населено място. Нарушението е
установено и заснето с техническо средство ARH CAM SI с № 11743D0 с
фиксирана дата, час и регистрационен номер в снимков материал № 0020104.
След приспаднат толеранс от -3% в полза на водача, наказуемата скорост е
137 км. - превишение от 57 км. За извършеното нарушение на чл. 21, ал.2 от
ЗДвП против И. е съставен АУАН серия АД № 471011/27.11.2024г. АУАН е
съставен по преписка с рег.№ 1158р-6427/06.06.2024г. във връзка с чл.188,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и след изтичане на срока за явяване на лицето А. И. И. по
надлежно връчена покана…На 29.01.2022г. А. И. И. подава възражение УРИ
433200- 10904/29.01.2025г. до началника на ОПП - СДВР с което оспорва
извършеното от него нарушение на ЗДвП. Същият твърди, че на въпросните
дата и час горепосоченото МПС е било управлявано от *************
гражданин ***** ***** *****, за което прилага копие на СУМПС - образец
*************…Предвид събраните доказателства за извършеното
нарушение на ЗДвП, нежеланието на И. да попълни декларация по чл.188 от
ЗДВП и неявяването му на надлежно връчената му покана считам, че акт за
установяване на административно нарушение серия АД №
6
471011/27.11.2024г. е съставен в съответствие със ЗАНН и ЗДвП,
законосъобразен и обоснован е, и следва да се издаде наказателно
постановление, което може да бъде обжалвано съгласно ЗАНН..“, като
следва издаването на атакуваното НП №24-1158-003840 от 14.03.2025 г.,
издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК,
С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, на А. И. И., с ЕГН **********, адрес
*************, като жалбата е подадена чрез адв. В. Б. ОТ САК, с АДРЕС
ЗА ПРИЗОВАВАНЕ И СЪОБЩЕНИЯ: *************, за вменено нарушение
на чл.21, ал.2 ЗДВП и на основание чл.182, ал.1, т.6.. от ЗДвП - глоба в размер
на 750лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. / бел.
Цитираната справка е от 13.3.2025 г./.
Във връзка с оспорванията по делото, са били събрани в хода на
съдебното производство, множество писмени и гласни доказателства, в това
число досежно начина на връчване на акта, поканата за съставянето му
предвид обстоятелството, че се касае за нарушение извършено на територията
на общ. Перник, но същевременно санкцинираното лице е от друг град, като
са били направени оспорвания и във връзка със спазване на процедурата по
чл. 188 ЗДВП, както и относно спазване на сроковете в ЗАНН, и в частност
първо на чл. 34 ЗАНН, съдът следва да посочи следното: Първо, относно
възражението във връзка със спазването на чл. 34 ЗАНН, като съгласно
цитираната разпоредба- чл.34 от ЗАНН-„..Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения,
както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за
дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за
социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове
по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години...“, тоест
визирани са два срока, като в случая нарушението е посочено, че е извършено
на 16.05.2024г 02.11.2022 г. като актът е бил съставен –27.11.2024г против
А. И. И., тоест в едногодошния срок визиран в закона, от откриване на
нарушителя, видно от докладните и писмата по делото, поканата по делото за
съставяне на АУАН, поради което и съдът приема това възражение за
неоснователно.
Основателно обаче, е възражението на защитата, във връзка, с
връчването на книжата по преписката на жалбоподателя- първо, видно от
поканата, изпратена до лицето за съставяне на акта, то същата наистина
страда от визирания от защитата порок, който не се оспорва и при предявяване
на поканата на актосъставителя, а именно макар и жалбоподателят да е вписал
трите си имена и да се е подписал на поканата, то длъжностното лице, което
му я връчва не е положило подпис за това / стр.15 от делото/, като същата е
била връчена на 10.09.2024 г. на адрека, посочен от И. в град София -
*************, като видно от множеството докладни по делото, ти
книжата са били неколкократно препарщани между град Б. и град София,
7
където лицето е посочило, че живее, като видно от докладна на стр.20 от
делото, то в същата е посочено от полицейски служител на ТП Люлин, София,
че му е било възложено връчването на НП № 24-1158-003840/25г. за лицето
А. И. И., адрес *************. „..В хода на проверката адреса бе посетен на
но лицето не бе установено, както и съседи които да дадат допълнителна
информация за местонахождението му. На адреса бе оставена покана за
живущите да се обадят или явят в приемна на МВР, но никой не се е явявал
или обаждал. Проведен бе разговор на телефонен № ************* със
съпругата му Стефка, която заяви, че с мъжът си не живеят на един адрес и не
може да даде информация къде да го намериме. Същата ми даде телефонен №
************* на който се свързах с И., като същия бе призован съгласно
чл.69 ал.З от ЗМВР, че има че има за получаване наказателно постановление и
следва да се яви в приемната на МВР, за да го получи, но до момента не се е
явил, и след опит да се свържа повторно с него, същия спря да вдига телефона
си…“, като видно от отбелязване на НП-то, същото е било връчено чак на
23.7.2025 г., като жалбата е посочено, че е подадена на 6.8.2025 г., в самата
жалба, и въпреки че е заведена на следващия ден, в деловодството на ОДМВР-
Перник, не е било оспорено от АНО, че жалбата е извън срок, при изпращане
на преписката, като са приели, че е в срок, като това е видно и от представения
плик за доставка от куриерска фирма- стр.24 от делото. От представената
докладна стр.16 от делото, изготвена от актосъставителя А., се установява, че
- „..На 27.11.2024 г. съставих АУАН серия АД с №471011 по чл.21 ал.2 от
ЗДвП водач,който превиши максималната скорост в населено място с над
50км/ч) на лицето А. И. И. ЕГН **********-законен представител на ф.***
*** ЕООД.Фирмата е ползвател на лек автомобил ************* с
регистрационен номер *************,който е заснет в гр.Перник ПГП-6
км.82+100 със скорост 142км/ч при разрешена скорост 80км/ч. АУАН е
съставен на И. във връзка с чл.188 ал.2 тъй като не посочва на кого е
предоставено МПС по време на извършване на нарушението и след изтичане
срока за явяване на връчената му-покана на 10.09.2024г. във връзка с чл.40
ал.2 от ЗАНН..“, като действително е налице порок при оформяне на
поканата, цитиран по-горе и актът е бил съставен без надлежно да е
изпълнена самата процедура по връчването и макар и при положение, че
впоследствие лицето е разгърнало правото си на защита и е атакувало и акта и
издаденото Нп, очевидно достигнало до знанието му и този порок, да се
приема от съд. Практика, че не е съществен в такава хипотеза, то са налице,
други редица при това нарушение, допусната в административно
наказателното производство по ангажиране на отговорността на водача, и
водещи до извод за отмяна на атакуваното НП, поради незаконосъобразност,
постановено при нарушени процесуални права, а именно: действително се
установява от справката по делото, че автомобилът е собствен на ЮЛ, и при
липса на подадена декларация по чл.188 ЗДВП, следва да се санкционира
управителят, който в случая видно от справката от ТР, приложена по делото е
И., но това обстоятелство е важимо, когато същият не е посочил, трето лице,
което да е управлявало автомобила, а същият макар и действително във
формата на възражение, не в образеца / но както защитата основателно сочи ,
законът не предвижда образец на декл. По чл.188 ЗДВП/, е депозирал
възражение, че друго лице процесният ден – чужд гражданин с посочени
имена и копие на СУМПС, е управлявал автомобила, като това възражение е
действително от дата 29.1.2025 г., но датата е предхождаща издаването на НП,
и следователно по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО е следвало да съобрази това
8
възражение и да го обследва преди да пристъпи към издаването на НП, като в
този смисъл, АНО носи и доказателствената тежест в процеса, да докаже,
цялото обвинение, в това число и че е санкционирал надлежно именно
нарушителя – субект на извършеното нарушение, за което не е достатъчно
изготвената справка от св. П., и докадна от св. А., при положение, че не е
извършена надлежна проверка дали е възможно както твърди И. процесния
ден МПС-то да е било управлявано от ************* гражданин *****
***** *****, за което прилага и копие на СУМПС - образец *************..“,
като това му възражение не е било обследвано / напр. да се извърши справка
дали посоченото лице е било на територията на България процесния ден/, за
да се обори това възражение, което АНО не стори и в проведеното по делото
съдебно следствие, като демонстрира процесуална пасивност, а единствените
доказателства, които ангажира са тези, служебно изискани от съда, и то с
оглед установяване на фактите и обстоятелствата по делото. Още повече, че
защитата ангажира и допълнителни гласни доказателства по делото,
посредством разпита на един свидетел, а именно на св. Л. В. С., който в
разпита си твърди, че процесният ден са били на друго място с И. и
последният му е споделил, че е дал автомобила, извършил нарушението, да се
управлява от трето лице / св. С.-„…През май 2024 год. А. ми помагаше с
ремонта на селската ми къща. Третата седмица на май (13-17 май). На
16.05.2024 г. бяхме в Севлиево. Спомням си датата, тъй като беше Купата
на България, играеха „Лудогорец“ и гледахме мача и цяла седмица А. ми
помагаше за селски ремонти. Той винаги кара марка автомобили БМВ-та.
Тогава имаше *************.СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Л. В. С.
снимка на процесния автомобил, находяща се на стр.11 от
делото.СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да, това е автомобилът, на А. с рег. №
************* тъмен цвят, служебен е автомобила на фирмата. С моята
кола пътувахме тогава, който е „Хонда CHR“, с рег.№ *************.
Пътувахме от София до Севлиево. Цяла седмица бяхме там, мисля че от 12 -
18.05.2024 г. и той не беше с автомобила си. По спомен го беше дал
автомобила на някакъв чужденец и се притесняваше да не му я одраска,
защото му беше нова. Чух го да говори по телефона нещо в тази връзка. ***
мисля, че беше чужденеца. Незнам защо му я е дал, техни си
взаимоотношения…“, като това възражение не е оборено от носещият
доказателствената тежест в процеса, а именно АНО, поради което и
обвинението остава и недоказано, като не е установен безспорно субектът
на същото, освен вече констатираните процесуални пропуски, като
действително както защитата възразява и в НП са цитирани и двете
алинеи на чл .188 ЗДВП- АЛ.1 Изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 64
от 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г.) (1) Собственикът на пътното превозно
средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател –
ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът,
съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното
средство.(2) Когато собственикът или ползвателят, вписан в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е
извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и
неговият законен представител не декларира на кого е предоставил
управлението на превозното средство, предвиденото по този закон
наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на
ползвателя. / НОВАред./, и ред към датата на нарушението - Собственикът
9
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършенотонарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство…“, като показанията и на двамата
свидетели полизцейски сулжители- К. и А., относно обстоятелството кога
се посочват и двете алинеи, са противоречиви, но безспорно е, че АНО не е
изяснил правилния субект на нарушението, на котгото следва да наложи
наказанието, макар и да следва да се посочи, че от снимковия материал по
делото 8представената впоследствие четлива снимка на МПС-нто е видно
кой е автомобилът, участъкът, километрите, превишението, което съвпада
и с впоследствие отразените данни в акта и НП, както и видно от
справките на АПИ, приети по делото, то Участъкът гр. Перник, ПП 1-6, км
82+100 , надлез Клон Мир, в посока на движение към гр. София се намира в
рамките на населеното място на гр. Перник;ПЗ ДП се намира на км 73+400
(ПВ ..Батановци“, на 8700 м. преди горецитирания километър, в посока към
гр. София);ПЗ Д12 се намира на км 87+072 (ПВ „Даскалово“, на 4972 м. след
горецитирания километър, в посока към гр. София);Ограничението на
скоростта в участъка от ПП 1-6, км 82+100. гр. Перник, надлез Клон Мир в
посока на движение към гр. София, въведено с ПЗ В26 е с цифрово означение
80 км/ч. монтирани при км 81+485 (615 м. преди горецитирания километър,
тоест макари е тези данни да са съответни и коректно отразени в Нп, то
останалите констатирани пороци, водят до извод за незаконосъобразност
на същото и респ .неговата отмяна.
По делото са били събрани допълнително писмени и гласни
доказателства, във връзка с изясняване на фактическата обстановка по делото.
В този смисъл, съдът неколкократно е изисква и представяне от АНО на
цялата преписка по делото, но въпреки това и към момента в същата липсва и
АНО е пропуснал да ангажира по делото и протокола по чл. 10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата./, който да е съставен и подписан от обслужващ го
полицейски служител, в който изчерпателно да са посочени релевантните
обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното
място на контрол, посока на движение на контролираните МПС, въведения за
него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и
края на работната смяна и броя на установените нарушения, което също се
явява процесуален пропуск. В допълнение следва само да се посочи, че акта и
НП са издадени от компетентни органи, видно и от заповедта по делото, както
и че измерването е направено с калибровано устройство. Касае се за
административно наказателно производство, и същото е строго формално, а
доказателствената тежест да докаже обвинението е на АНО, то същият не е
сторил това в производството, поради което и същото влече отмяна на
атакуваното НП и на това основание.
Само в допълнение и във връзка с допълнително наведените
възражения от защитата следва да се посочи, че действително съдът приема,
че макар и формално да е нарушена процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, като съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН съставянето на АУАН е в присъствието на нарушителя.
Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя - когато е известен но не може да бъде намерен или
след покана не се яви за съставяне на акта, то в случая акта е бил съставен не в
10
присъствието на И., а само му е бил връчен по местоживеене, то макар и
формално да е нарушена и тази процедура, то същият е имал възможността да
развие възраженията си в съдебното производство и да се защити, поради
което и това обстоятелство не е решаващо, на фона на останалите, вече дотук
констатирани пороци при издаването на акта и НП. Преди издаване на
наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил
разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката
на актосъставителя, във връзка с възражението на акта / че не е управлявал
автомобила/ е пристъпил към постановяване на своя краен акт. При това
положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила,
довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното
лице, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия
състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно
защитата си, като АНО е в производството пред съда, както се посочи по –
горе, не е ангажирал надлежни доказателства, за да обоснове обвинителната
си теза, поради което отделно и нарушенията остават и недоказани. В този
смисъл изобилства съдебна практика на Административен съд-Варна по
подобни казуси- например КНАХД № 2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019 г.
КНАХД № 1879/ 2019 г. ,КНАХД № 1712 от 2019 г.
Нарушенията на процесуалните правила по-горе са съществени,
доколкото пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя - върху
възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Същият е бил
поставен в невъзможност да упражни редица свои права и правни
възможности – да се запознае с предявеното му административнонаказателно
обвинение и с правната квалификация на същото, да направи възражения,
включително писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да попълни
декларация по чл 188 ЗДВП, така че да осъществи една пълноценна защита
срещу вмененото му противоправно поведение. Изложеното обосновава извод
за незаконосъобразност на развилото се срещу правонарушителя
производство, последица от което е отмяна на обжалваното НП в цялост.
По тази причина съдът не обсъжда доводите на страните по
съществото на спора - има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно
от жалбоподателя, при положение, че съдът прие, че авторството не е
безспорно доказано и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му за
него, като нарушението не се и доказва по делото.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски
за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им.
От приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно към
жалбата, се претендират разноски с впоследствие представен списък по чл. 80
ГПК за сумата от 1000 лева / като по делото е било депозирано и пълномощно
и дог. Допълнително, с договор за правна защита и съдействие- стр115 и
следващите от делото/, заплатено адвокатско възнаграждение, като видно от
представен договор за правна защита и съдействие по делото, същото е
заплатено в брой. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа,
издал НП. В случая обаче е направено възражение за прекомерност на
11
адвокатското възнаграждение от страна на АНО в съпроводителното писмо, с
което е била изпратена преписката, като съдът като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, която не е голяма, но същевременно по делото
са били проведени няколко съдебни заседания, били са ангажирани и гласни и
писмени доказателства от защитата, адв. Б. се е явил по делото в с.з., като е
видно, че се касае за лица от друг съдебен регион, което допълнително е
довело до разноски от страна на същите, то съдът намира, вземайки предвид,
че съгласно материалния интерес по делото, то минималния предвиден размер
на възнаграждението е 400 лв, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.,
изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните:1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.;, че същото
не следва да бъде редуцирано по изложеното съображение, предвид
проведените с.з., ангажираните доказателства и активната адв. Позиция по
делото, както и че освен глоба на лицето е било наложено и кумулативно
наказание лишаване от права, което също изисква активна защита по делото,
както и броя проведени заседания по делото/, като осъди ОД МВР - Перник да
заплати възнаграждението посочено по-горе.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1158-003840 от
14.03.2025 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР
ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на А. И. И., с ЕГН
**********, адрес *************, като жалбата е подадена чрез адв. В. Б. ОТ
САК, с АДРЕС ЗА ПРИЗОВАВАНЕ И СЪОБЩЕНИЯ: *************, за
вменено нарушение на чл.21, ал.2 ЗДВП и на основание чл.182, ал.1, т.6.. от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 750лв., лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР - Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1,
да заплати на А. И. И., с ЕГН **********, адрес *************, сумата от
800 /осемстотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
съдебното производство пред РС - Перник за заплатено възнаграждение на
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12