№ 48094
гр. С., 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110158293 по описа за 2024 година
„Т. С.“ЕАД е предявила молба по чл.248 от ГПК за изменение на
Решение №14571/28.07.2025 по гр.дело №58293/2024, СРС, 49 състав в частта
за разноските.
Молителят твърди, че размерът на присъденото адвокатско
възнаграждение е прекомерен съобразно ниския материален интерес.Твърди,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Иска размера на
адвокатското възнаграждение в исковото и в заповедното производство да
бъде редуциран.Твърди, че съдът не е обвързан с минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1 от 2004.
Ответникът по молбата М. Е. Я. я оспорва.
Съдът като се запозна с доводите на страните намира следното:
С Решение №14571/28.07.2025 по гр.дело №58293/2024, СРС, 49 състав
е признато за установено по предявените от М. Я. срещу „Т. С.“ЕАД искове с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, че „Т.
С.“ЕАД дължи на М. Е. Я. сумата от 52.38 лева –платена на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от 01.09.2023 до окончателното
изплащане , както и сумата от 89.60 лева на основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.59 от ЗЗД, с която ответникът като е спестил да плати, се е обогатил
неоснователно. С решението е осъдена „Т. С.“ЕАД да заплати на М. Я. сумата
от 425 лева – разноски в исковото производство и сумата от 425 лева –
1
разноски в заповедното производство.
Предмет на делото са два иска, а именно: иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД
и иск по чл.59 от ЗЗД.Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1 възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.В случая съдът
е определил адвокатско възнаграждение под минималния размер доколкото
съгласно Наредба №1 се заплаща адвокатско възнаграждение по всеки от
двата иска.Но съдът намира, че заплащането на адвокатско възнаграждение по
всеки от двата иска /на ниска стойност/ би довело до злоупотреба с
право.Поради това е определил общо възнаграждение по двата иска в размер
от 400 лева. С оглед на което съдът намира, че размера на адвокатското
възнаграждение не е прекомерен и не следва да бъде редуциран. Освен това в
случая следва да се отчете, че процесуалният представител на ищеца е
изготвил исковата молба заедно с приложени доказателства и е участвал в
съдебното заседание.
Изложените мотиви са приложими и по отношение на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство. Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба
№1 за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. В случая възнаграждението по двата
иска възлиза в размер от 800 лева, а половината от него е 400 лева.Съдът е
присъдил 400 лева за адвокатско възнаграждение.С оглед на което съдът
намира, че не следва да бъде редуциран размера на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата по чл.248 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 от ГПК, подадена от „Т.
С.“ЕАД, ЕИК8........, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.“№23Б,
за изменение на Решение №14571/28.07.2025 по гр.дело №58293/2024, СРС,
2
49 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок
от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3