Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.Никопол, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА
при секретаря Десислава Бунева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 550 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.2 от ЗМВР
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред НРС е депозирана
искова молба П.Д.Ц. ***,
чрез адв.М.- ПлАК, против Главна Дирекция „Гранична
полиция” МВР, гр. София и РД „Гранична полиция“ гр.Русе, с която се твърди, че ищецът е работи на длъжност ”СТАРШИ
ПОЛИЦАЙ”, в група
„ Охрана на държавната граница“ ГПУ –Сомовит при РД“ГП“ – Русе, ГД“ГП“
при МВР за периода
01.09.2016-30.09.2019г. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на
труд на нощна смяна от
22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187
ал.3 от ЗМВР. Сочи, че на основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното
време на държавните служители
в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага
се, че редът за организацията
и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн.
В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./. Сочи, че в нея липсва
изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм
е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.,
но в размер от 0.143. като е отпаднал
с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., Излага, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с приложение на коефициент
1.143 при спазване на формулата
за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове
нощен труд. Твърди се, че в
съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Посочва
се, че общо за периода, ищецът
е положил 1616 часа нощен труд. Твърди,
че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в
ЗМВР, но за преобразуването на нощния
в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в конкретния случай,
за исковия
период е положил общо
1560 часа нощен труд, който
следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на извънреден труд от 231
часа, който е трябвало да
ми бъде заплатен допълнително. Сочи, че съобразно заплатата му, часовата
ставка в размер на 6.00 лв. за 231 часа извънреден труд, счита, че му се дължи сумата от 13286 лв.
В заключение
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13286лв., представляваща
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, за
периода 01.09.2016- 30.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Претендират се разноски.
В хода на процеса
е направено измениение на
иска, което е прието от съда, икса да се счита предявен за сумата от 1551,63 лв., а по иска по чл.86 от ЗЗД за сумата
от 226,56 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез юрк. Й.С.. Счита,
че иска предявен спрямо ответника Главна Дирекция „Гранична полиция” МВР, гр. София е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по
размер. Не отрича факта, че през
процесния период ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника,
на соченото основание.Сочи,
че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на
§ 1, т. 2 от ДР на КТ, независимо от
формата на собственост и източниците
на финансиране, с изключение
на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл.
2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди,
че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено
в специалния ЗМВР.
Сочи, че правилото за преизчисляване
на часовете положен нощен
труд към дневни часове, се прилага за работещите по трудово
правоотношение, тъй като в
КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния
и на нощния труд. Излага,
че съгласно КТ, нормалната продължителност на работното време през деня
е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140,
ал. 1, изречение второ КТ), докато
съгласно специалния закон
ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа дневно
и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица- чл.
187, ал. 1 ЗМВР. Твърди, че съгласно
ал. 3 на същата разпоредба,
при работа на смени, е възможно полагането
на труд и през нощта, между
22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа, за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива,
с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението
на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния
труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, ще се стигне
до там, че с неприложим към материята
подзаконов акт, да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на
смени. Сочи, че в исковия период са
действали последователно
две наредби, които са уреждали въпросите
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а именно: Наредба
№ 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр.
40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр.
59) (Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. -
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.
(Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.). Твърди, че в чл.3, ал.3 и на двете
наредби, е регламентирано,
че: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00
ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период”, което
от своя страна счита, че съответства
на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърди,
че доколкото в ЗМВР, в чл. 187, ал. 3 е определена продължителността на нощния труд
от 8 часа че не е налице празнота,
а е налице
специфична законова уредба,
различна от общата, с която
е допусната продължителност
на нощния труд от 8 часа. Поради
изложеното счита, че няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и
организацията на работната
заплата, а следва да се прилага
специалната разпоредба на
чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през
нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Счита, че съотношението
на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа или 8 часа, което е равно на коефициент 1, а
не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Твърди,
че за държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира
в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра
на вътрешните работи по
0,25 лв. на час. Сочи и, че този
смисъл е възприет, както в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., така и в сега
действащата Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. Счита и, че искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв за неоснователно. Твърди, че разпоредбата на чл.
176 ЗМВР изрично е посочено,
че възнаграждението на държавните
служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като в чл.
178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението
за извънреден труд. Излага,
че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи, че
правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, като в ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд
е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Излага, че в ал. 5
на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява
работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на
смени, се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поради изложеното прави извод, че законодателят прави ясно разграничение на извънреден
от нощен труд, като възнагражденията за извънреден
труд са посочени в закона,
а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Излага, че заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е №
8121з-791/28.10.2014г. и същото възлиза на 0,25 лв.” Твърди, че ищецът не прави разграничение
между извънреден и нощен
труд и, че неправилно обосновава
своята претенция с текста
на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси
допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане
или без, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя и, който труд попада извън установеното за служителя работно време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен
по смиела на т.1 от Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Сочи, че за да
има извънреден труд и, за
да е налице право на държавния
служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят
да е полагал дневен/нощен
труд над/извън установеното
работно време. Излага, че съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден
труд. Представя доказателства.
Моли съда с
решението си да отхвърли исковете с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във
връзка с чл.179, ал.1, чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, във връзка с чл.9, ал.2 от
НСОРЗ и чл.86 от ЗЗД, като неоснователни. Моли да му се присъдят на основание
чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след запознаване с доказателствения материал по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Прието е за безспорно по делото
обстоятелството, че за процесния период страните са
били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че ищецът е работил на
длъжност ”СТАРШИ ПОЛИЦАЙ”, в група „
Охрана на държавната граница“ ГПУ –Сомовит при РД“ГП“ – Русе, ГД“ГП“ при
МВР за периода 01.09.2016-30.09.2019г.
По делото е изготвена и приета от
съда съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, според която за процесният период ищеца е положил общо 1504 часа нощен труд, който не е преизчисляван с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, и същия е заплащан
своевременно по 0,25 лв./час.Положения труд за процесният
период преизчислен към дневен с коефициент 1.143и незаплатен на ищца е в размер
на 1488,30 лв. И лихва за забава в
размер 207,69 лв.
По отношение на предявения иск с
правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр. чл.187 ЗМВР, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на
чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са
идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по
0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща е
била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения
исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в
чл.136, ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг
математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба
законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Р.България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на
труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният
закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото
си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение №311/08.01.2019г. по гр. д.№1144/2018г. на ІVг.о. на ВКС изясняващо, че лишаването на държавните
служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за
труд на официалните празници в течение на един продължителен период от време би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение,
които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.
261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6
КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
Поради това включеният в рамките
на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно
време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него
труд за исковия период. Съдът намира, че определения максимален брой часове
нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането
точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие,
съобразно своята численост в съответното подразделение.
Предвид обаче изложените от съда
правни изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., получен при приложение на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден, се налага извод, че искът е основателен, и
следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1488.30
лв., в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част до 1551,63 лв. следва
да бъде отхвърлен като неосноватлен и недоказан.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва е акцесорен
на главния искът и ако е основателен
главния иск, следва и основателността на акцесорния,
поради което съдът счита, че основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен в размер на 207,69 лв., а в размера до 226,56 следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение от 400лв., депозит за вещо лице от 200 лв. и д.т. за
образуване на делото в размер на 30 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Никополски районен съд
допълнителна държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 37,84 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с
адрес в гр.София, ул.“Мария Луиза“ № 46 да заплати на П.Д.Ц., с ЕГН: **********
*** сумата от 1488,30 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода от 15.10.2016г.
до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на делото – 15.10.2019г. до окончателното ѝ заплащане, а в
останалата част от 1488,30 до 1551,63 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в гр.София, ул.“Мария
Луиза“ № 46 да заплати на П.Д.Ц., с ЕГН: ********** *** сумата от207,69 лв., а в
останалата част от 226,56 до 207,69 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в
гр.София, ул.“Мария Луиза“ № 46 да заплати на П.Д.Ц., с ЕГН: ********** *** направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 400лв., депозит за вещо лице
от 200 лв. и д.т. за образуване на делото в размер на 30 лв.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес
в гр.София, ул.“Мария Луиза“ № 46 да заплати по сметка на НРС допълнителна държавна
такса по двата иска в размер на 37,84 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните,
че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: