Решение по дело №6/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260435
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 1 ноември 2021 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20201520100006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 23.07.2021г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       гражданска колегия,

На петнадесети юли                                        две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №3178 по описа на съда за 2011г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Т.А.Ч., с ЕГН **********, с адрес *** е предявила против Ц.А.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, Б. П. Т., с ЕГН **********, с адрес *** и Б.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес *** 25 иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане формата на НА №84, т.2, д.№233 от 28.08.2017г. на нотариус М. М., рег.№603 на НК, с който Ц.А.Т. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на Б. П. Т., през време на брака му с Б.Д.Т. недвижим имот, представляващ 1/3 ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.503.198.3.25 по КККР на гр.Кюстендил, с адрес на имота в гр.Кюстендил, ул.“Цар Симеон 1“, №56, бл.26, вх.Б, ет.5, ап.25, самостоятелния обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.503.198,  предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта :1, състоящ се от една стая, дневна, кухня, баня с тоалетна, с прилежащи части: мазе №21, таван №23, както и 2,400% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 41112.503.198.38, 41112.503.198.24, под обекта 41112.503.198.23 и над обекта-няма.

Ищецът твърди, че е кредитор на Ц.А.Т., като по гр.д.№25178/2015г. била осъдена да й заплати сумата от 12 230.65 евро, получена без основание.Решението влязло в сила на 05.09.2017г. и бил издаден изпълнителен лист за сумата от 12 230.65 евро, ведно със законна лихва и съдебни разноски в размер на 850 лв..Въз основа на това решение ищецът се снабдил с изпълнителен лист за присъдените суми и било образувано изпълнително дело.

С влязло в сила съдебно решение на 25.02.2017г. по гр.д.№397 НА крс БИЛ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН НЕДВИЖИМ ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР №41112.503.198.2.25 ПРИ ПРАВА: ЗА Т.Ч.-9/27 ид.части, за Ц.Т.-9/27 ид.части, за Х. Ч.-3/27 ид.части, за А. Г. 1/27 ид.част, за Л. А.-1/27 ид.ч. и за М. Т.-1/27 ид.част.

По молба на ищеца в настоящето производство било образувано изп.д.№6/2018г. на ДСИ при КРС за публична продан на гореописания имот.По това изпълнително дело, по искане на ищеца, ЧСИ М.Б., при когото било изпълнителното дело за събиране на гореописаното вземане, наложил запор върху вземанията на Ц.Т. по изп.д.№8/2018г. по описа на ДСИ при КРС.

В хода на изпълнително производство, ищецът узнала, че на 28.08.2017г.ц.Т. е прехвърлила на Б.Т. 1/3 ид.част от описания имот.Б.Т. бил нейн син и в граждански брак с Б.Т..

Твърди се, че описаната сделка е сключена с цел да бъде увредена ищеца, доколкото след проданта сумата не може да се разпредели на Ц.Т., а следва да се получи от нейния син-приобретал на имота.Б.Т. подал молба по изп.д.№6/2018г. сумата от публичната продан на дела му да постъпи по негова банкова сметка.

***та на чл.135 ЗЗД да се обяви за относително недействителна по отношение на ищеца гореописаната сделка.

Ответниците в производството са депозирали подробен отговор по исковата молба, в който изцяло оспорват предявения иск.

По делото са представени и приети като доказателства копия от описаните съдебни решения и изпълнителни листи, НА №84, т.2, рег.№2689, д.№233/2017г. на нотариус М. М., запорно съобщение, молба от Б.Т. по изпълнителното дело, удостоверение за съпруга и родствени вразки на Б. Т..В качеството на свидетели са разпитани Д. С., Л. М., С. В., Д.М..

 Фактическата обстановка е безспорна между страните-както относно твърденията по исковата молба, така и относно фактическите твърдения, изложени в отговора на ответника.Не се спори и относно родствената връзка на първите двама и вторите двама ответници.Не се спори, че ответникът Ц.Т. е длъжник на ищеца, като вземането на ищеца е установено с влязло в сила съдебно решение, издаден в негова полза изпълнителен лист и образувано изпълнително производство.Не се спори, че с цитирания договор от 28.08.2017г. са прехвърлени описаните имоти на  ответника Б.Т., нито, че към този момант същия е бил в граждански брак с ответника Б.Т..

При безспорна между страните фактическа обстановка, за съда се налага извод, че предявения иск е основателен, по следните съображения:

С разпоредбата на чл.135 ЗЗД законодателят е установил правно средство за защита интересите на кредиторите, когато в резултат от действия на длъжника се намалява имуществото му, което служи за общо обезпечение на кредиторите, доколкото според разпоредбата на ал.1 на цитираната норма кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действия, с които длъжникът го уврежда ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД следва от доказването на следните кумулативно предвидени във фактическия състав на чл.135 ЗЗД предпоставки: на първо място ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо длъжника-т.е да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е необходимо това вземане да е ликвидно и изискуемо, като вземането следва да е възникнало преди датата на извършване на правното действие, което се атакува с иска по чл.135 ЗЗД, освен в хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД, която не е налице в разглеждания случай.На второ място е необходимо извършването на определено действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора.Това действие може да бъде всякакъв гражданско-правен акт /сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден акт/ стига да е валидно, за да може да породи своите правни последици.Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява.Наред с това е необходимо наличието на причинна връзка между действието на длъжника и увреждането на кредитора.Третата предпоставка е знание на длъжника за увреждането.За тази предпоставка разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД въвежда оборимата презумпция за знание за увреждането, като постановява, че то се предполага до доказване на противното ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.По настоящето дело приобретателят е низходящ-син на длъжника и в хода на производството не се ангажираха никакви доказателства за оборване на посочената презумпция.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че по настоящето дело са налице всички предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД.На първо място, към момента на извършване на атакуваната сделка, в полза на ищеца е било налице вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, като същото е установено и с влязло в сила съдебно решение.

Нормата на чл.135 ЗЗД не поставя като изискване за успешно провеждане на иска доказване на намерение за увреждане, а доказване на знанието, че с действието си длъжника уврежда известните нему кредитори, което знание е въведено с презумпцията на ал.2 и необорена в производството.

С оглед горното, съдат счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.135 ЗЗД и доколкото длъжникът отговаря с цялото си имущество, то иска е изцяло основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът в производството следва да заплати на ищеца сторените от него деловодни разноски в размер на 1692.60 лв., от които 1202.60 лв.-по настоящето дело и 490 лв. –разноски в хода на обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск.Следва също така да се посочи, че изплатеното възнаграждение за особен представител на Б.Т. с определение на съда от 27.05.2021г. е изцяло върнато на ищеца в пълен размер от 599 лв., като с определение на съда от 24.06.2021г. е изплатено на адв.А.-особен представител на Ц.Т. сума в размер на 300 лв., а разликата от 299 лв. е върната на ищеца.

 

Водим от горното, съдът

 

 

                                                 РЕШИ:

 

 

Признава на основание чл.135 от ЗЗД за недействителен спрямо Т.А.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, че договорът за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА №84, т.2, д.№233 от 28.08.2017г. на нотариус М. М., рег.№603 на НК, с който Ц. А.Т., с ЕГН **********, с адрес *** е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на Б. П. Т., с ЕГН **********, с адрес *** през време на брака му с Б.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес *** 25 недвижим имот, представляващ 1/3 ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.503.198.3.25 по КККР на гр.Кюстендил, с адрес на имота в гр.Кюстендил, ул.“Цар Симеон 1“, №56, бл.26, вх.Б, ет.5, ап.25, самостоятелния обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.503.198,  предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта :1, състоящ се от една стая, дневна, кухня, баня с тоалетна, с прилежащи части: мазе №21, таван №23, както и 2,400% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 41112.503.198.38, 41112.503.198.24, под обекта 41112.503.198.23 и над обекта-няма.

 

Осъжда Ц.А.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, Б. П. Т., с ЕГН **********, с адрес *** и Б.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес *** 25 да заплатят на Т.А.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***  деловодни разноски в размер на 1692.60 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.

 

 

                                                                             Райнен съдия: