№ 56
гр. Костинброд, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
в присъствието на прокурора М. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20241850100474 по описа за 2024 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по искова молба вх. № 3473 / 07.06.2024 г.
/ изпратена по подсъдност от СРС / подадена от В. Д. Б., ЕГН ********** от
гр. С., ул. „К.“ № ***, чрез адв. Д. – САК против Софийски районен съд, гр.
С., бул. „Ц. Б. III“ № 54 / делото е изпратено по подсъдност от РС – Елин
Пелин / с правно основание чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ.
С исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово
правоотношение от 05.10.2009 г. с фирма „Фор Крафт“ ООД, ЕИК : ****, като
със заповед за уволнение № 213 / 27.12.2013 г., връчена на ищцата на
04.01.2014 г. трудовият й договор е бил прекратен, поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, за неявяване на работа.
Ищцата сочи, че тъй като считала, че уволнението е незаконосъобразно е
предявила пред СРС искове по чл. 344 ал.1 т. 1, 2, 3 от КТ, във вр. с чл 225 ал.1
от КТ, обективно кумулативно съединен иск по чл. 128 т. 2 от КТ срещу „Фор
Крафт“ ООД, ЕИК : ****.
По предявените искове било образувано гр. д. № 9344 / 2014 г., 55 –
1
състав, на СРС. Исковете били уважени с неприсъствено решение от
08.05.2014 г., уволнението е било признато за незаконосъобразно и като такова
било отменено. С Решение № 7606 от 09.11.2015 г. на СГС, ГО, IV „Д“
въззивен състав е оставил без уважение искането на „Фор Крафт“ ООД, ЕИК :
**** за отмяна на неприсъствено решение постановено по гр. д. № 9344 /
2014 г., 55 – състав, на СРС, което е влязло в сила.
Ищцата твърди, че на 20.02.2014 г. „Фор Крафт“ ООД, ЕИК : **** е
предявило иск срещу ищцата на основание чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на
1 800.00 лева и било образувано гр. д. № 8850 / 2014 г. по описа на СРС, 75 –
ти състав. Ищцата сочи, че на 05.06.2014 г. е подала отговор по чл. 131 от ГПК
на исковата молба и оттогава не са извършвани никакви действия от страна на
съда до 16.05.2023 г., когато съдът е насрочил открито съдебно заседание за
11.07.2023 г. и на 28.08.2023 г. е постановено Решение № 20101518 по гр. д. №
8850 / 2014 г., с което предявеният иск от „Фор Крафт“ ООД, ЕИК : **** за
сумата от 1 80.00 лева – обезщетение на основание чл. 221 ал. 2 от КТ е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ищцата заявява, че делото се е гледало на една инстанция близо 10 /
десет / години, тъй като е започнало от момента на подаване на ИМ –
20.02.2014 г. до 17.10.2023 г., когато има влязло в сила решение.
С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Софийския районен съд, Булстат : *** да й заплати
обезщетение в размер на 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева –
обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 05.06.2014 г. до
28.08.2023 г. / уточнен с допълнителна молба вх. 4931 / 28.08.2024 г. /,
настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане на гр. д. № 8850 /
2014 г. по описа на СРС, 75 – състав, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 15.05.2024 г. до
окончателно погасяване на задължението.
Претендират се направените от ищеца разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба ответната страна
Софийски районен съд, чрез пълномощника Т. Д. – специалист „Правно
обслужване“, депозира писмен отговор. Същият моли съдът да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си.
Претендират се направените по делото разноски.
2
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, не се явява и
упълномощеният й защитник адв. Д. – САК, но същият е депозирал молба вх.
№ 349 / 23.01.2025 г., с която заявява, че поддържа исковата молба и излага
подробно доводите си.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е
депозирал становище вх. № 364 / 24.01.2025 г. по така предявената искова
молба. Със същото ответникът моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователен и недоказан така предявения иск. Представена е
и писмени защита вх. № 722 / 10.02.2025 г. от ответника, в която се сочи, че
ищцата не е доказала настъпването на вредите – стрес, загуба на доверие в
българската правосъдна система и компетентността на съдебните състави,
несигурност и загуба на сън.
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор Г..
Представителят на прокуратурата взема становище, че така предявения иск е
неоснователен и недоказан. Същият сочи, че действително са налице
забавяния при разглеждането на гражданското дело, но не се установи в какво
се изразяват вредите за които ищцата претендира.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
По делото се установи, а и не се спори между страните, че с искова молба
вх. № 2384 / 19.02.2014 г. Фор Крафт“ ООД, ЕИК : **** е предявило иск
срещу ищцата на основание чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на 1 800.00 лева и
било образувано гр. д. № 8850 / 2014 г. по описа на СРС, 75 – ти състав.
Пред Софийския районен съд е образувано гр. д. № 8850 / 2014 г. по
описа на СРС, като на 05.06.2014 г. ответницата е депозирала писмен отговор
по чл. 131 от ГПК. На 30.09.2014 г. е депозирана молба от пълномощникът на
ответницата – В. Б. за спиране на образуваното гр. д. № 8850 / 2014 г. по описа
на СРС, 75 – състав на основание чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК / няма данни за
произнасяне по молбата /. С определение № 20090975 от 16.05.2023 г. делото е
насрочено за 11.07.2023 г. и делото е обявено за решаване, като на 28.08.2023 г.
е постановено решение, което е влязло в сила на 17.10.2023 г.
След окончателното приключване на производството В. Д. Б., ЕГН
3
********** е предявила претенция за нарушено право на разглеждане на
делото в разумен срок пред ИВСС по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ.
С писмо изх. № РС – 23 – 531 / 02.09.2024 г. Инспектората към ВСС
уведомява съдът, че е било подадено заявление вх. № РС – 23 - 531 /
07.11.2023 г. от В. Д. Б., ЕГН **********, относно нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на приключеното гр. д. № 8850 / 2014
г. по описа на СРС, 75 – ти състав. По заявлението е било извършена проверка
от проверяващ състав на ИВСС, за резултатите от която е изготвен
констативен протокол, който заедно със заявлението и всички постъпили към
него документи е изпратен незабавно на Министъра на правосъдието, с писмо
изх. № РС – 23 – 531 / 06.03.2023 г. е изпратен на министъра на правосъдието.
Видно от изпратения отговор с вх. № 6611 / 18.11.2024 г. от
министерството на правосъдието / л. 68 / е, че на ищцата е предложено
сключване на споразумение, което е получено от адвоката на същата, но на
13.05.2024 г. е получен отказ за сключване на такова споразумение.
Съдът кредитира показанията на свидетелката К. Е. П., от които се
установява само една тревожност от страна на ищцата, с оглед краят на
заведеното срещу нея дело, както от психическа, така и от финансова страна.
Съдът не може да приеме доводите на свидетелката, че именно липса на
резултат от приключване на делото е довело до отключване на болестта на
ищцата „Хашимото“, поради стреса на който е била подложена нейната
приятелка.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи :
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
4
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от
държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е
причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /,
следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на
дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
5
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на гр. д. № 8850 / 2014 г. по описа на
СРС, 75 – ти състав, както и обстоятелството, че близо 9 / девет / години по
делото не е имало движение.
Но в конкретния случай ищцата претендира конкретно посочени вреди -
стрес, загуба на доверие в българската правосъдна система и компетентността
на съдебните състави, несигурност и загуба на сън, които следваше да докаже.
Но по делото не бяха представи писмени доказателства относно нейните
заболявания, за периода през който е било водено гражданското дело – 2014 г.
– 2023 г.
Също така, въпреки че същата е била ответник по посоченото гр. д. №
8850 / 2014 г. по описа на СРС, 75 – ти състав тя е имала право да подаде
жалба за бавност, след като е била несъгласна с продължителността и воденето
на делото.
С оглед на горното така предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Б., ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“
№ *** иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за осъждане
на ответника Софийския районен съд, с адрес : гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 54,
представляван от А. В. А. да заплати сумата в размер на 2 500.00 / две хиляди
и петстотин / лева – обезщетение за неимуществени вреди, за периода от
05.06.2014 г. до 28.08.2023 г. / уточнен с допълнителна молба вх. 4931 /
28.08.2024 г. /, настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане на
гр. д. № 8850 / 2014 г. по описа на СРС, 75 – състав, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 15.05.2024 г. до
окончателно погасяване на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № *** да заплати
на Софийския районен съд, с адрес : гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 54,
представляван от А. В. А. направените по делото разноски в размер на 300.00 /
триста / лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. С. в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7