Решение по адм. дело №778/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл.122 от ЗИНЗС.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№5538/29.09.2025 г. подадена от Д. Г. А. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен, против заповед № Л-2439/17.09.2025 г. издадена от Началник на Затвора Плевен, с която са отнети в полза на ДП „ФЗД“ вещи с неустановен собственик - 2 бр. кутии с нескафе (250 гр., неразпечатано, произведено м.09.2024 г., със срок на годност 01.09.2026 г.) и 2 бр. шампоан (мляко за тяло/лосион [Марка] 250 мл), иззети при проверка при постъпване в Затвора Плевен от Д. Г. А..

Жалбоподателят се явява лично в открито съдебно заседание. Поддържа жалбата.

Ответникът, началник на Затвора Плевен, редовно призован, се представлява от ю.к. П.. Оспорва жалбата. Претендира се възстановяване на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

По делото административният орган е приложил заверено копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

По делото са събрани всички относими писмени доказателства и е приложено за послужване адм.д. № 662/2025 г. по описа на АдмС - Плевен.

Съдът, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят е лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Следователно режимът за държане и ползване на вещи от лишените от свобода е разрешителен. Следва вещите да попадат в списъка на изрично разрешените.

На основание чл. 13 от ЗИНЗС и чл. 324 от ППЗИНЗС главен директор на ГДИН е издал Заповед №Л-1765/19.03.2015 г. (находяща се на л.70-102 в приложеното адм.д. № 662/2025 г. по описа на съда), в която е уредил подробно и документите за удостоверяване на собствеността на лишените от свобода върху вещи – бележка за внасяне на храни и вещи, служебна бележка за внасяне за ползване на лични вещи, опис на лични дрехи, битови вещи и предмети на лицата.

Така е уредено документирането на собствеността върху движими вещи на лишените от свобода, тъй като съгласно чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат. Забранени са дори заемането, даряването и замяната на вещи. Т.е. доказването на законосъобразно придобиване, притежаване и държане на вещ от лице, лишено от свобода, става единствено с един от посочените по-горе документи.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ППЗИНЗС личните вещи на новопостъпилия се описват. Описите се изготвят в три екземпляра - един за лишения от свобода, един за затворническото досие и един за склада на затвора или поправителния дом.

По време на изпълнение на наказанието вещите се придобиват чрез покупка от лавката на затвора, за което се издава касова бележка и всяка покупка се отразява по дата, артикул и стойност, чрез получаване по време на свиждане или получаване на пратка, за което се издават бележки от охранителния състав.

За да се счита, че процесната вещ е с установен собственик, следва същата да е посочена в опис за първоначално постъпване, да има документ за закупуването й от лавката или да има бележка за получаването й с пратка или при свиждане. При преместване също трябва да са налице доказателства за надлежно придобиване на вещите – покупка от лавка, получаване при свиждане или получаване на пратка.

Няма представени доказателства, че А. е придобил процесните вещи преди преместването си в Затвора Плевен по надлежен ред - че ги е закупил от лавката или ги е придобил при получаване на пратка или др.

Съгласно чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 87 от ППЗИНЗС при проверка на личните вещи на лишените от свобода се съставя протокол от служителите, които са ги извършили. Такъв протокол е представен по делото с дата 17.07.2025 г. Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се описват в протокол и се изземват.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, при приемането на А. вещите са били прибрани за съхранение в склада и е извършена проверка на собствеността им. В обяснението си А. е посочил, че е придобил вещите с покупка от лавката (лист 6). Затова е извършена проверка в Затвора Пазарджик, от където е представена справка и подробна разпечатка на извършените от А. покупки.

От данните се установява, че А. не е закупувал изобщо лосиони/шампоани Нивеа, нито нескафе след датата 01.09.2024 г., което да е произведено през м. 09.2024 г. А. не е представил никакви документи за придобиването на вещите.

Лицата, които са извършили обиска или претърсването, съставят протокол за изземването. Единият от екземплярите се предава на лишения от свобода, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, третият - към досието, а оригиналът остава към кочана. Протоколът е представен по делото на лист 15 - гръб.

Съгласно чл. 103 от ППЗИНЗС заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС се издава само при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са.

На 17.07.2025 г. жалбоподателят Д. А. е бил преместен и конвоиран от Затвора Пазарджик в Затвора Плевен. В багажа му са намерени 2 бр. кутии с нескафе (250 гр., неразпечатано, произведено м.09.2024 г., със срок на годност 01.09.2026 г.) и 2 бр. шампоан (мляко за тяло/лосион [Марка] 250 мл), за които няма документи за придобиване – нито в записите от покупките му от лавката, нито служебни бележки или описи. Не са представени никакви документи за собственост на вещите. А. е посочил в обясненията си (лист 6), че вещите са закупени от лавката в Затвора Пазарджик.

Административният орган е извършил подробна проверка, като е изискал от Затвора Пазарджик справка за това какви вещи е закупувал А. назад във времето при престоя си там (лист 8 и сл.). При тази проверка е установено, че А. е закупувал кафе, но не и след датата на производство от м.09.2024 г. на намерените опаковки нескафе, както и липса на данни за закупувани 2 броя лосиони. Установено е, че е закупувал парфюми, поради което намиращите се в багажа му 3 броя парфюми са върнати като такива с установен собственик.

За процесните 2 бр. кутии с кафе, произведено м.09.2024 г., и 2 бр. лосиони/шампоани Нивеа няма записи в покупките на А. в периода преди превеждането му в Затвора Плевен, няма и бележки, че са получени при свиждане или с пратки.

При установяването в багажа на лишения от свобода на вещи, за която не е установено чия собственост са, е съставен протокол, в който са описани иззетите вещи, и след това е издадена оспорената заповед за отнемане, т.е. спазен е редът по ЗИНЗС и ППЗИНЗ.

Режимът на придобиване на вещи от лишените от свобода и доказване на собствеността върху тях, е императивно регулиран, поради въведените в ЗИНЗС и ППЗИНЗС забрани. Дори за разрешените вещи лишените от свобода следва да съхраняват необходимите документи, доказващи правомерно придобиване. Жалбоподателят не представя нито един от посочените по-горе документи, които да доказват, че отнетите вещи са негова собственост.

При липса на установен собственик на вещта, същата безспорно подлежи на описване в протокол и изземване от лицето, а след това и на отнемане в полза на ДП „Фонд Затворно дело“.

Разпоредбите на закона и правилника, както и издадените от главен директор на ГДИН заповеди, са задължителни за всички служители на Затвора Плевен.

По делото е безспорно, че на 17.07.2025 г. жалбоподателят е бил конвоиран до Затвора Плевен.

Безспорно е доказано също така, че са установени 2 броя кутии с нескафе, 2 броя шампоани Нивеа, за които не са били налице документи за придобиването им. В периода от 17.07.2025 г. до 01.09.2025 г. е направена проверка от органите на ГДИН и е установено, че част от вещите са закупени от А. от лавката на Затвора Пазарджик, но за 2 бр. кутии с нескафе и 2 бр. лосиони няма документи за придобиване.

В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че вещите са негови, но не пази касови бележки и няма служебни бележки за получени пратки, защото в Затвора Пазарджик не описвали подробно всички вещи в описи и бележки. Но заповедта с №Л-1765, издадена на 19.03.2015 г. от главен директор на ГДИН, е задължителна за всички места за лишаване от свобода на територията на Република България, следователно няма как в отделни места за лишаване от свобода да има въведен различен ред за документиране, установяване и доказване придобиването на собственост и притежаването на вещи от лица, лишени от свобода.

При извършената проверка на багажа на жалбоподателя при преместването му в затвора, служителите на Затвора Плевен са били задължени да не позволят на жалбоподателя да държи или да внесе вещ, която е без надлежни доказателства как е придобита и чия собственост е. Режимът на внасяне и държане на вещи от лица, лишени от свобода, е разрешителен, с оглед упражняване на правата, охрана на живота и сигурността, поддържането на реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода, като изземването по чл. 122, ал. 1-3 от ЗИНЗС е самостоятелно производство, което цели да установи собственика на вещта, а, когато не се установи собственикът, вещта се отнема в полза на държавата.

Няма спор, че установените вещи, предмет на изземването – кафе и лосиони, не попадат в ограничителния списък, но и няма спор, че законосъобразността на държането им от страна на жалбоподателя не е удостоверена с нито един от посочените документи и не е установено чия собственост са. Жалбоподателят не е представил документ, доказващ собствеността върху тях, нито законосъобразното им внасяне в затвора.

С оглед изложеното съдът счита, че предявената жалба е неоснователна. Издадената заповед е законосъобразна. Представени са доказателства за спазване на процесуалния ред за издаване на заповедта (предхожда се от протокол за изземване на вещите, които не е установено чия собственост са), в писмена форма е, направено е изрично препращане към други документи от преписката, които също съдържат мотиви за издаването й, налице са били материално-правните предпоставки за издаването й, като органът е действал в условията на обвързана компетентност – при установяване държането на вещ, без доказателства чия собственост е, служителите на затвора Плевен са били длъжни да предотвратят внасянето й в затвора и да изземат вещта, а началникът на Затвора Плевен е бил длъжен да издаде заповед за отнемането й в полза на ДП „ФЗД“.

От страна на процесуалния представител на ответника е направено своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на спора, същото се явява основателно. В полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъдат присъдени разноски в размер на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно – 200 лева.

Воден от горното и на осн. чл. 122, ал.3 във вр. с чл. 111, ал. 6 от ЗИНЗС, Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед № Л-2439/17.09.2025 г. издадена от Началник на Затвора Плевен.

ОСЪЖДА Д. Г. А. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 200 лв., представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на АдмС Плевен в 14-дневен срок от обявяването му на страните.