Решение по дело №556/2025 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, срещу Решение № 8 от 10.04.2025г., постановено по а. н. дело № 20215230200229 по описа на Районен съд Панагюрище за 2021г., с което е отменено Наказателно постановление № 13-002981 от 25.10.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което на „ГРАНД САМУРАЙ - Делчо Калагларски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, [улица], на основание чл. 415в, ал. 1, във връзка с чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100,00лв.

3. Поддържаните възражения се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, тоест касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Поддържа се, че от страна на административно наказващия орган са спазени всички вменени му от закона правни действия, т.е. бавността довела до изтичане на абсолютната погасителна давност е извън вината на наказващият орган. Счита се, че в случая, трябва да се направи разграничение между погасяване на възможността на наказващия орган да реализира правомощията си като санкционира нарушителя и да реализира изпълнение на наложеното наказание.

Иска се първоинстанционното съдебно решение и потвърденото с него наказателното постановление да бъдат отменени.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

4. Ответника по касационната жалба „ГРАНД САМУРАЙ - Делчо Калагларски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, [улица], в представено по делото писмено становище поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в решението на районния съд. Иска се то да бъде оставено в сила, като в полза на дружеството се присъдят сторените разноски по производството.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. Според Протокол № ПР23119321 от 23.06.2021г., гл. инспектор В. Д. и гл. инспектор С. А., двамата от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 09.06.2021 г., са извършили проверка относно спазването на трудовото законодателство и Закона за здравословни и безопасни условия на труд при осъществяване на дейността на „ГРАНД САМУРАЙ - Делчо Калагларски“ ЕООД, ЕИК *********, в обект: склад за безалкохолни и алкохолни напитки, намиращ се в бивш стопански двор гр. Панагюрище.

Било е констатирано, че на 09.06.2021 г. във въпросния обект работи Г. С. Г., но работодателят не е уредил отношенията си с него като трудови правоотношения, при предоставянето на работна сила, като не е сключил писмен трудов договор с лицето. Счетено при това положение е, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Описано в протокола е, че при проверката Г. е бил заварен да товари безалкохолни напитки и е заявил, че работи в горепосоченото дружество, но когато му била предоставена за попълване декларация за установяване на самоличността и обстоятелствата свързани с трудовите правоотношения, управителя на дружеството Н. К. заявил, че Г. Г. „…гледа дали ще му хареса работата…“ и направил опити да го изведе от склада, след което няколко пъти му разпоредил да запише в декларацията че е клиент и пазарува.

Констатирано е също така, че Г. С. Г. е допуснат до работа в работа в склада за безалкохолни и алкохолни напитки в гр. Панагюрище, бившия стопански двор, без да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, т.е. без да му е проведен начален инструктаж. Това е квалифицирано, като нарушение на чл. 3, във връзка чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Д.В. бр. 102/2009 г.).

8. Съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-002981 от 26.07.2021г., от В. Н. Д. на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, в който е посочено, че „ГРАНД САМУРАЙ - Делчо Калагларски“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснало на 09.06.2021г., Г. С. Г. до работа в „Склад за безалкохолни и алкохолни напитки“, гр. Панагюрище, бивш стопански двор, без да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, т.е. без да му е проведен начален инструктаж.

Посочено е, че нарушението е извършено и установено на 09.06.2021г. в „Склад за безалкохолни и алкохолни напитки“, гр. Панагюрище, бивш стопански двор, при извършена проверка на място в същият обект, когато Г. С. Г. е заварен да работи, като товари безалкохолни напитки, без да му е проведен инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 3 във връзка с чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 ОТ 16 декември 2009 Г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд..

Акта е връчен на управителя К. на 26.07.2021 г. на пълномощник на управителя на дружеството без да са заявени възражения.

9. В допълнителна писмена „Обяснителна бележка“, вх. № ********* от 29.07.2021 г., управителя на дружеството е заявил, че Г. Г., заедно с негов приятел С. К., на 09.06.2021г. са пазарували, а не са работили в „Склад за безалкохолни и алкохолни напитки“, гр. Панагюрище

10. В рамките на тази хронология е издадено процесното наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел и възпроизвел фактическите констатации и правната квалификация описани в акта за установяване на административно нарушение. Като е намерил, че деянието, допуснато при осъществяване на дейността на дружеството съставлява „маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, административно наказващия орган е наложил на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

11. За да отмени Наказателното постановление, въззивния съд е приел, че в случая е налице „… изтекла давност за наказателно преследване…“.

Посочено в решението е, че според препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, като в чл. 80, ал.1, т. 5 от НК императивно е предвидено, че извън случаите на предвиждано наказание “лишаване от свобода”, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. При това положение е формиран извода, че с изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича и давността за административно наказателно преследване.

Според първоинстанционния съд, в Закона за административните нарушения и наказания, не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства. Посочено е, че в чл. 82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП.

Въз основа на тези разбирания е прието, че в конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала да тече от момента на извършване на нарушението и съставянето на АУАН - 26.07.2021г. Тази давност е прекъсната един единствен път, а именно на 25.10.2021г., когато е издадено НП против нарушителя. След тава е започнала да тече нова тригодишна давност по чл. 80 ал.1, т. 5 от НК, която е изтекла на 25.10.2024г.

ІV. За правото :

12. Според чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по ИК, ЗПП, ЗППЦК, ЗПФИ, ЗДСИЦДС, ЗПМСПЗФИ, ЗДКИСДПКИ, част втора, част втора „а“ и част трета от КСО, КЗ, ЗПКНАП и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

Съобразно чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на ЗЕ, ЗЕВИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (OB, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на ЗНФОИСУ, ЗПУПС, ЗЛОККК и за нарушение на ЗКПО в случаите на скрито разпределение на печалбите, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.

Най-сетне, според чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

13. Според указанията дадени в цитираното от първоинстанционния съд Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, Сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни, а разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

14. Съобразно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Очевидно, цитираната норма представлява съответно препращане, което е способ на нормотворческа техника, при който законодателя сам посочва кои разпоредби на закона следва да намират приложение към определени хипотези, които той съзнателно оставя без подробна правна уредба. Несъмнено е, че съответното препращане не означава препращане на право.

15. Задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г., налага еднозначно да се приеме, че сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН са давностни. Казано с други думи, Закона за административните нарушения и наказания, съдържа подробна уредба на различни по продължителност давностни срокове. При това положение, не е налице хипотезата на празнота в закона предвидена в чл. 11 от ЗАНН, която да налага, по пътя на съответното препращане възведено в чл. 11 от ЗАНН, да се прилага разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, както счита районния съд.

Всяко друго разбиране, би означавало по отношение на административно наказателната отговорност, освен давностните срокове установени в чл. 34 от ЗАНН и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, да се приеме, че е налице и някакъв отделен, трети вид давностен срок, установен в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

16. В случая, акта за установяване на административно нарушение е издаден, както в три месечния срок от откриване на нарушителя, така и в едногодишния срок от извършване на нарушението. Наказателното постановление пък е издадено в рамките на шест месечния срок от съставянето на акта. Тоест, всички давностни срокове предвидени в чл. 34 от ЗАНН в случая са спазени.

17. Изложените до тук съображения, налагат обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено. С въпросния съдебен акт е отменено процесното наказателно постановление, единствено и само на основание погрешно формирания от съда извод, че в случая е налице изтекъл давностен срок. Решаващия съд не е обсъдил и не е изложил каквито и да е мотиви относно фактите по делото и приложението на материалния и административно наказателния закон. Тоест, съдът не е обсъдил правния спор с който е сезиран по същество. Това налага делото да бъде върнато на първата съдебна инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда.

V. За разноските:

18. С оглед резултата от касационното обжалване, въпроса за разноските следва да бъде разрешен в хода на производството при новото разглеждане на делото.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 8 от 10.04.2025г., постановено по а. н. дело № 20215230200229 по описа на Районен съд Панагюрище за 2021г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.