РЕШЕНИЕ
№ 17898
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. Х.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110108093 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439
ГПК и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба от ищец В. К.
Д., ЕГН **********, срещу ******** ЕООД, ЕИК *************, с предявени искове, да
бъде прието за установено между страните, че ищеца не дължи на ответника предявена сума
от 12310 лева/лв./ и да се осъди ответника да заплати суми събрани и разпределени по
изп.дело, както и за разноските събрани от ищец по изп.дело/ИД/.
С уточняваща молба с вх.№ 208889/13.06.2025г. ищецът сочи, че съгласно
Удостоверение от 05.06.2025г., издадено от ЧСИ К., към 05.06.2025г. по процесното
изпълнително дело от длъжника е събрана сумата от 4921,67 лв., от които на ответника били
изплатени 3839,61 лв., а за такси и разноски са удържани 1082,06 лв.
В открито съдебно заседание от 19.09.2025г. ищецът уточнява, че прави частично
оттегляне на иска по чл.439 ГПК, като поддържа до сумата от 12310лв., представляваща
главница по Изпълнителен лист /ИЛ/ от 03.04.2013г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ЧГД№ 13879/2013г. по
описа на СРС, 28-и състав, по който е образувано изпълнително дело/ИД/ №
2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ. По отношение на
иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД прави увеличение размера на същия, като моли да се счита
предявен за сумата от 3839,61 лв., представляваща недължимо събрани и разпределени на
взискателя суми в периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на
1
ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г. По отношение на иска по чл.45, ал.1 ЗЗД
прави увеличение размера на същия, като моли да се счита предявен за сумата от 1082,06
лв., представляваща събрани такси по ТТР към ЗЧСИ за периода от образуване на ИДС№
2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
С протоколно определение постановено в о.с.з. на 19.9.2025г. съдът частично е
прекратил производството поиска по чл.439 ГПК, а също така е приел увеличаването на
размерите на предявените искове по чл.55 и чл.45 ЗЗД, като е определил и окончателната
квалификация на предявените искове.
Така исковете са предявени както следва: да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи следните суми – сумата от 12310 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва от 29.03.2013г. до изплащане на вземането, по
Изпълнителен лист /ИЛ/ от 03.04.2013г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД№ 13879/2013г. по описа на СРС,
28-и състав, по който е образувано изпълнително дело/ИД/ № 2023************/2023г. по
описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, като погасена по давност, и да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 3839,61лв., представляваща недължимо събрани и
разпределени на взискателя суми в периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г.
по описа на ЧСИ М. К., рег. № ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва от
25.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 1082,06 лв. – събрани такси по
ТТР към ЗЧСИ за периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ
М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от
21.02.2025г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че срещу него е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД№ 13879/2013г. по описа на СРС, 28-и състав, въз основа
на Договор за предоставяне на потребителски кредит № FL ********/20.10.2011г., издадена
в полза на ********** АД. Поддържа, че е бил конституиран като длъжник по ИД№
2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, образувано по молба
от 03.08.2023г. с взсикател ******** ЕООД. Сочи, че предходно образуваното ИД№
576/2013г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, е било перемирано към 12.01.2019г.,
за което бил уведомен със съобщение от 26.04.2023г. на ЧСИ М. К. за прекратяване на
делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По изпълнително дело № 576/2013г. по описа на
ЧСИ М. К., рег. № ***** в КЧСИ, били извършени следните изпълнителни действия – на
19.06.2013 г. бил наложен запор на сметки на длъжника; на 12.01.2017 г. – взискателят е
поискал налагане на възбрана на недвижим имот, който не е собственост на длъжника; на
13.06.2017 г. – ищецът е уведомен за наложената възбрана; на 16.06.2017 г. – била вписана
посочената възбрана; на 27.08.2018 г. – било изпратено запорно съобщение до банки –
*******, ****** и ******; на 18.12.2018 г. – била заличена неправилно наложената възбрана
върху чужд имот. Ищецът твърди, че било образувано ново ИД№ 2023************/2023г.
по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, като в съобщението до ищеца било посочено,
2
че към 02.11.2023г. дължи сумата от 28090,20 лв., формирана от 12310 лв. – главница;
10687,26 лв. – законна лихва от 29.03.2013 г. до 03.08.2023 г., договорна лихва в размер на
687,65 лв. за периода от 20.11.2011 г. до 20.03.2013 г., наказателна лихва в размер на 32 лв. за
периода от 20.11.2012 г. до 20.03.2013 г.; 419,84 лв. – законна лихва за периода от 03.08.2023
г. до 02.11.2023 г.; 641,59 лв. – присъдени разноски; 150 лв- разноски по изпълнителното
дело; 2540,75 лв. – такси по ТТРЗЧСИ; 1340,76 лв. – публични вземания.
Излага твърдения, че с молба от 05.01.2024г. е поискал прекратяването на
изпълнителното дело поради погасяване на сумите по давност, като същата молба оставена
без уважение от съдебния изпълнител. Последният продължил изпълнителните действия
срещу ищеца, събирайки принудително следните суми от трудовото възнаграждение на
ищеца – 765,92 лв. на 15.09.2023 г.; 982,71 лв. на 23.10.2024 г.; 793,26 лв. на 22.11.2024 г.;
793,26 лв. на 16.12.2924 г.; 793,26 лв. на 24.01.2025 г. или общо сумата от 4131,41 лв. На
взискателя е била изплатена сума в общ размер от 3140,52 лв., а ЧСИ К. е разпределил и
удържал за такси по ТТР към ЗЧСИ сумата от 987,89 лв. Твърди, че вземанията за събраните
суми са били погасени по давност, с оглед което същите са удържани от съдебния
изпълнител при начална липса на основание. Ищецът моли съдът да уважи исковите
претенции и да се присъдят сторените по делото разноски.
С уточняваща молба с вх.№ 208889/13.06.2025г. ищецът сочи, че съгласно
Удостоверение от 05.06.2025г., издадено от ЧСИ К., към 05.06.2025г. по процесното
изпълнително дело от длъжника е събрана сумата от 4921,67лв., от които на ответника били
изплатени 3839,61лв., а за такси и разноски са удържани 1082,06лв.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ от 19.09.2025 г. ищецът уточнява, че прави
частично оттегляне на иска по чл.439 ГПК, като поддържа до сумата от 12310 лв.,
представляваща главница по Изпълнителен лист /ИЛ/ от 03.04.2013г., издаден въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД№
13879/2013г. по описа на СРС, 28-и състав, по който е образувано ИД№
2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ. По отношение на
иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД прави увеличение размера на същия, като моли да се счита
предявен за сумата от 3839,61 лв., представляваща недължимо събрани и разпределени на
взискателя суми в периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на
ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва от следващия
ден. По отношение на иска по чл.45, ал.1 ЗЗД прави увеличение размера на същия, като
моли да се счита предявен за сумата от 1082,06лв., представляваща събрани такси по ТТР
към ЗЧСИ за периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М.
К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2025г.
до окончателното й изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба/ОИМ/, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че по изпълнително дело
№ 576/2013г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, са предприети множество
изпълнителни действия. Сочи, че на 11.06.2013г. е наложен заповр върху банковите сметки
3
на длъжника; на 12.01.2017г. е подадена молба за налагане на възбрана; на 13.06.2017г. е
изпратено постановление за налагане на възбрана върху имот; на 22.08.2018г. е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника. Счита, че последното извършено изпълнително
действие, годно да прекъсне давността, е от 22.08.2018г., с оглед което петгодишният
давностен срок не е изтекъл към датата на образуване /03.08.2023г./ на новото изпълнително
дело № 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ. Дори да е
настъпила твърдяната в ИМ перемпция, то предприетите след това изпълнителни действия
са годни да прекъснат давността. Поддържа, че събраните в хода на изпълнителното
производство суми са получени на валидно правно основание. Поради изложеното
ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа предявените искове и моли съдът да го уважи, така както са приети
измененията им по реда на чл.214 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован не се представлява от
адв.или юрк. С допълнителни молби подадени по делото поддържа възраженията направени
в ОИМ и моли съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
Покана за доброволно изпълнение /л.15-16/; Изпълнителен лист от 03.04.2013г. /л.17-18/;
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
03.04.2013г. /л.19-21/; Покана за доброволно изпълнение /л.23-26/; Удостоверение за наличие
или липсва на задължения и обезпечителни мерки /л.27-28/; Молба до ЧСИ М. К. /л.29-33/;
Съобщение по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /л.35/ имейл от 24.04.2023г. /л.37/; Молба от ********
/л.39/; имейл от 12.02.2024г. /л.41/; Молба до ЧСИ М. К. /л.43/; Имейл от 12.02.2024г. /л.45/;
Удостоверение от 21.05.2025г. /л.47/; Справка за начисления и удръжки /л.49/; Удостоверение
/л.66/.
В настоящото производство е изискано и приложено като писмени доказателства ИД№
2013**********2013г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, и ИД№
2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответната страна на вземане срещу ищеца по издаден
изпълнителен лист. При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало,
4
както и на неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание с
правно основание чл.439 ГПК и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД.
Предмет на производството по чл.439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както
са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което
е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата
му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл.414, ал.2 ГПК в заповедното
производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за
сочене на възражения.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, като сочи, че от 19.06.2013г. в продължение на пет
години не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по
изпълнителния лист било погасено по давност, т.е. претенцията е основана на
новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да
претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 ГПК в тежест на ответника е
указано да установи, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С доклада по чл.146 и чл.140 ГПК са отделени като безспорни между страните
следните обстоятелства – срещу ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК по ЧГД№ 13879/2013г. по описа на СРС, 28-ми състав, въз основа
на Договор за предоставяне на потребителски кредит №FL ********/20.10.2011г., в полза на
********* АД; първоначално срещу ищеца е било образувано ИД№ 576/2013г. по описа на
ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, с взискател ********** АД, като впоследствие на негово
място е било конституирано ******** ЕООД, който е придобил вземанията по ИЛ в резултат
на сключен договор за цесия от 18.01.2016г. с *******АД; ищецът е конституиран като
длъжник по ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ,
образувано по молба от 03.07.2023г. с взискател ******** ЕООД.
От приложеното по настоящото производство ИД№ 576/2013г. по описа на ЧСИ М. К.,
рег.№ ***** в КЧСИ, се установява, че срещу В. К. Д. е бил издаден Изпълнителен лист в
полза на ******* Д, за сумата от 12310 лв. – главница, ведно със законната лихва за периода
от 29.03.2013г. до изплащане на вземането, въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
5
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т.3 от Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/23 г. на ОСГТК на ВКС, и с Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, за делата, образувани
за принудително събиране на вземания преди датата – 26.06.2015г., не е текла погасителна
давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че давността за тези вземания е започнала да тече от
26.06.2015г., тъй като до тази дата давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД при наличието на двете кумулативно посочени в ППВС № 3/80г. предпоставки: да е
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на
вземане, „което изявление е с не по – малко значение на предявяване на иск или на
възражение в исковия процес“, и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди
датата – 26.06.2015г., е отпаднало второто от посочените условия, новата давност започва да
тече от деня на прекратяване на изпълнителното дело. Посочено е също така, че след
отмяната на ППВС № 3/80г. висящността на изпълнителния процес не е определяща за
давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към
прекъсването на погасителната давност. В заключение е посочено, че погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
В случая по образуваното ИД№ 2013**********/2013г. по описа на ЧСИ М. К.,
погасителна давност не е текла за периода до 26.06.2015г., през който изпълнителното дело е
било висящо, а след това, считано от 26.06.2015г., е започнала да тече 5-годишната давност
по чл.117, ал.2 ЗЗД, която е била многократно прекъсвана с предприемането на
изпълнителни действия.
С молба от 20.07.2016г. ******** ЕООД е направило искане да бъде конституирано в
изпълнителното дело, доколкото вземанията по процесния изпълнителен лист са били
цедирани в негова ползва от първоначалния кредитор ******** АД. С молба от 12.01.2017г.
взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника. На
13.06.2017г. е издадено изпратено съобщение за уведомяване за наложената възбрана върху
½ ид.ч. от посочения недвижим имот – собственост на длъжника. На 22.08.2018г. е наложен
запор върху всички сметки на длъжника, като са изпратени съобщения до „******“ АД,
„******“ АД, „*****“ АД, „**********“ АД. На 18.12.2018 г. съдебният изпълнител е подал
искане за заличаване на наложената възбрана върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
На 26.04.2023г. съдебният изпълнител е издал Постановление за прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпила перемпция.
С молба от 03.07.2023г. ******** ЕООД е направило искане да бъде образувано ново
изпълнително дело с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като
такова е било образувано ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№
***** в КЧСИ. За прекъсване на давността е достатъчно налагането на запора на банковата
сметка, като без значение е дали в нея към момента на налагането му има наличност.
Запорът е наложен и ще породи действие и при последващо постъпване на суми по
6
сметката. Паричната наличност, респ. достатъчност, са ирелевантни за прекъсващото
давността действие на запора. Към датата на подаване на посочената молба 5-годишният
давностен срок от последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността
/22.08.2018г./, все още не е бил изтекъл, с оглед което давността е прекъсната и е започнала
да тече наново, считано от 03.07.2023г. Не на последно място, съгласно чл.3, т.2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение
на Народното събрание от 13.03.2020г., от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че не е изтекъл изискуемият срок по
чл.117, ал.2 ЗЗД, поради което и процесното вземане, за което на 03.04.2013г. и е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ЧГД№ 13879/2013г. по описа на СРС, 28-и състав, не е погасено по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан, и
подлежи на отхвърляне изцяло.
По отношение на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
По този предявен иск в тежест на ищцата е възложено в доказателствена тежест да
установи, че по процесното изпълнително дело е събрана принудително процесната сума, а в
тежест на ответника –наличието на валидно правно основание за плащане на сумите.
По делото беше установено, че към 03.07.2023г., когато ******** ЕООД е подало
молба да бъде образувано ново изпълнително дело, съдържащо искане за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, във връзка която е било образувано ИД№
2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К.. Към датата на подаване на молбата не е
изтекла 5-годишната погасителна давност, като с искането за налагане на запор върху
банковите сметки на дължника давността е била прекъсната и започнала да тече наново.
Видно от Удостоверение с изх.№ *****/05.06.2025г., издадено от ЧСИ М. К., с рег.№
***** при КЧСИ, по ИД№ 2023************/2023г., към 05.06.2025г. постъпилите
плащания от работодателя на длъжника /от секвестируемата част от запорираната работна
заплата на длъжника/ са в общ размер на 4921,67 лв. От същата сума са били разпределени
на взискателя ******** ЕООД 3839,61 лв., а останалите 1082,06 лв. – за такси и разноски по
Тарифата към ЗЧСИ.
С оглед изложеното съдът счита, че процесната сума е била удържана от запорираната
работна заплата на длъжника на годно правно основание, като същата е била разпределена
на взискателя за погасяване на вземанията по изпълнителния лист.
Ето защо съдът счита предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл.45, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, че е претърпял
7
имуществени вреди в размер на 1082,06 лв. – платени такси по ТТР към ЗЧСИ по
процесното изпълнително дело и че същите са в причинна връзка с действията на ответника,
свързани с образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№
***** в КЧСИ.
Както бе посочено вече, от приложеното Удостоверение с изх.№ ****/05.06.2025г.,
издадено от ЧСИ М. К., с рег.№ ***** при КЧСИ, по ИД№ 2023************/2023г., се
установява, че част от внесените от ищеца суми – 1082,06 лв., са разпределени за такси по
ТТР към ЗЧСИ.
Доколкото ответникът е предприел надлежни действия за събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13879/2013г. по описа на СРС, 28-и състав, и
същевременно правото му на принудително изпълнение не е погасено по давност, следва
изводът за неоснователност и на исковата претенцияза имуществени вреди, изразяващи се в
платени в полза на ЧСИ М. К. такси по ТТР към ЗЧСИ.
Ето защо съдът счита предявеният иск по чл.45, ал.1 ЗЗД за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът на основание
чл.78, ал.3 ГПК. Същият не е сторил такива, като претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът счита, че следва да бъде определен на
100лв.
Списък с разноски по реда на чл.80 ГПК е представил само ищеца, като съдът го е
приел по делото в о.с.з. на 19.9.2025г.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца В. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София,
********, срещу ответника ******** ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление гр.София, *********** обективно съединени искове за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 12310 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 29.03.2013г. до изплащане на
вземането, по Изпълнителен лист /ИЛ/ от 03.04.2013г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ЧГД№ 13879/2013г. по
описа на СРС, 28-и състав, по който е образувано ИД№ 2023************/2023г. по описа
на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, като погасена по давност, на основание чл.439 ГПК и
чл.86 ЗЗД, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3839,61 лева,
представляваща недължимо събрани и разпределени на взискателя суми в периода от
образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ,
до 24.02.2025г., ведно със законната лихва от 25.02.2025г. до изплащане на вземането, на
8
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и сумата от 1082,06 лева – събрани такси
по ТТР към ЗЧСИ за периода от образуване на ИД№ 2023************/2023 г. по описа на
ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от
21.02.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ********* да заплати на
******** ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.София,
*********, сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство пред СРС, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 -
седмичен срок от уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9