Присъда по дело №2934/2023 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 183/18.06.2025 г. по нох дело № 2934 по описа на РС Варна за
2023 г.,45-и наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1052/2020 г. по описа на
03 РУ ОД МВР Варна срещу подсъдимия С.И.А. с ЕГН ********** за това, че нa
09.09.2020 г. около 21:40 часа в гр. Варна, *** влязъл в чуждо жилище - помещение,
ползвано за живеене и обитавано от К.А.Б., като употребил за това сила - блъснал вратата на
жилището откъм вътрешния двор на кооперацията, като счупил горната панта на вратата и
деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК,
както и затова, че на 09.09.2020 г. в гр. Варна чрез нанасяне на удари с палка умишлено и по
хулигански подбуди причинил на К.И.К. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане в областта на лявата предмишница и травматичен оток в областта на лявата
подбедрица, обусловили чувство на болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

До даване ход на разпоредителното заседание, пострадалите К.А.Б. и К.И.К. са предявили
граждански искове срещу подсъдимия, като съдът с протоколно определение е допуснал са
съвместно разглеждане само предявения граждански иск от пострадалия К..
По реда на чл.76 от НПК пострадалите са конституирани като частни обвинители и са
встъпили в същия, упражнявайки своите права чрез повереника си адвокат С. И., АК- Варна.
В хода по същество на делото представителят на РП Варна намира, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна. Поддържа повдигнатите обвинения против подсъдимия, прави
анализ на събрания доказателствен материал, като намира ,че авторството на деянието е
доказано от показанията на свидетелите, доказано е и, че помещението, в което подсъдимия
е проникнал се е ползвало за жилищни нужди от Б. и нейните синове. Според представителя
на РП Варна е доказано и, че подсъдимия е ритнал с крак вратата на жилището откъм двора.
Намира и, че престъплението по чл.131 от НК е доказано. Предлага за престъплението по
чл.170 ал.2 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание към средния размер, като се
мотивира с това, че приема, че деянието е било обмислено, с оглед това, че подсъдимия е
организирал лицата, които да го придружат, подготвил е палка и спрей, което според
прокуратурата е отегчаващо вината обстоятелство. По отношение престъплението по чл.131
т.12 вр.чл.130 ал.2 от НК моли на подсъдимия да бъде наложено наказание към средния
размер, което мотивира с това, че деянието е извършено през нощта, след нахлуване с взлом
и неколкократно нанесени удари.Не изразява становище по отношение на разноските и
гражданския иск.
Процесуалния представител на частните обвинители и граждански ищец адв.Ст.И., ВАК
изцяло поддържа направения от прокуратурата анализ на доказателствата. Посочва, че
въпреки влошените отношения между подсъдимия и св.Б. и синовете и, не е следвало
подсъдимия да се конфронтира.Счита, че и двете деяния са съставомерни от обективна и
субективна страна, като се вземат предвид всички действия на подсъдимия.Моли съдът да се
произнесе и по гражданската претенция за неимуществени вреди.
Защитникът на подсъдимия, адв.А. Ж., АК-Варна от своя страна моли подзащитния му да
бъде оправдан, като намира, че прокуратурата е била манипулирана от св.К. Б.. Според
защитата подсъдимия и семейството му са имали имот на мястото, на което по-късно е
построена кооперацията, в която са получили като обезщетение по един апартамент и по две
паркоместа в двора. Според защитата никога подсъдимия и семейството му не са могли да
ползват паркоместата си, тъй като Б. купила ателието на партерния етаж и възпрепятствала
достъпа до двора и паркоместата. Според защитата ателието обитавано от Б. и синовете и не
може да бъде жилище по смисъла на Наредба №7, приета на 22.12.2003 г.,чл.110 от същата.
1

Според защитата по иззетата с протокола за оглед от 09.09.2020 г. от жилището половин
палка няма нито ДНК, нито пръстови отпечатъци, което предполагало, че е старателно
изтрита, а липсвали твърдения, че подсъдимия е бил с ръкавици, по вратата също не били
открити побитости. Изразява становище, че не следва да се кредитират показанията на св.
Р.М., тъй като са дадени 21 месеца след случилото се. По отношение телесната повреда на
пострадалия К., също намира, че не е доказана, тъй като е установена по свидетелски
показания месец след случилото се.
Подс. А. разбира обвинението. В съдебно заседание дава обяснения. Упражнявайки правото
си на лична защита и в последната си дума моли да бъде признат за невиновен.
Съдът прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл. 301 от НПК и прие за установено от фактическа страна
следното:
По повод съобщение на К.А.Б.,ЕГН ********** в 03 РУ ОД МВР Варна било образувано
ДП № 1052/20209 г. затова, че на 09.09.2020 г. в гр.Варна , около 22 часа, в тъмната част на
денонощието неизвестни лица влезли в апартамента и на адрес гр.Варна, *** като
употребили за това сила и деянието е извършено нощем – престъпление по чл.170 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
На база установените в хода на досъдебното производство обстоятелства, РП Варна внесла
обвинителен акт срещу подс. С.И.А. е от гр. Варна за извършени престъпления по
престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл.
130, ал. 2 от НК.
От фактическа страна приела за установено, следното:
Пострадалата К. Б. заедно със синовете си - свидетелите Р.Г.Г. и А.Г.Г. живеели в помещение,
обособено като апартамент на ет. 1 в жилищна кооперация в гр. Варна, ***. Жилището се
състояло от спалня, всекидневна с кухня и санитарен възел и граничело с вътрешния двор
на кооперацията. В апартамента можело да се влезе през три входа - един откъм фоайето на
кооперацията и два откъм вътрешния двор на кооперацията, като през единия се влизало
директно във всекидневната, а през другия в спалнята. Вратата, през която се влизало от
вътрешния двор във всекидневната била изработена от ПВЦ дограма.
Подс. С. А. притежавал жилище в същата кооперация - гр. Варна, ***. Апартамент
притежавал и негов родственик, живущ в същата кооперация. Във връзка с ползването на
паркоместа към кооперацията между подс. А. и семейството на пострадалата Б. имало
конфликт, по повод на който многократно обвиняемия и неговия родственик, от една страна
и семейството на пострадалата Б. от друга страна, спорели.
На 09.09.2020 г. през деня между подс. А. и св. Р.Г. възникнал конфликт относно ползването
на паркоместата. По-късно на същия ден, А. решил да отиде в дома на св. Б. и синовете й и
да се саморазправи с тях. Свързал се със свои приятели - свидетелите Н. И. М. и Т.Н.А., за да
го придружат. Около 21:40 часа на 09.09.2020 г. тримата отишли до кооперацията, като
влезели във вътрешния двор. А. бил с маска на лицето и носел у себе си пластмасова палка
и флакон с лютив спрей. В това време в жилището били пострадалите К. Б. и К.И.К..
Свидетелят К. бил приятел на синовете на Б. и бил на гости в дома им. Б. била в спалнята, а
К. бил във всекидневната. Братята Радослав Ганчев и Александър Ганчев били излезли и К.
стоял във всекидневната и играел на електронна игра. Подс. А. се насочил устремено към
вратата, през която се влиза във всекидневната и нанесъл силен удар с крак по нея. От удара
вратата се отворила, като се счупила пантата в горната й част. Подсъдимия проникнал в
стаята и без да каже каквото и да е било нанесъл удар с плаката по лявата ръка и левия крак
на пострадалия К.. От силата на удара палката се счупила и част от нея паднала на земята. В
резултат на нанесените удари пострадалият К. получил кръвонасядане в областта на лявата
предмишница, травматичен оток в областта на лявата подбедрица. В това време св. Б. влязла
2

във всекидневната и видяла подсъдимия да нанася удари на К.. Б. се уплашила и започнала
да крещи на А., в отговор на което той я напръскал в лицето с лютивия спрея. Тъй като
пострадалата Б. продължавала да вика силно, подсъдимият, за да не бъде заловен на място,
хукнал да бяга, последван от приятелите си. Вече махнал маската от лицето си,подсъдимия,
излизайки от кооперацията бил пресрещнат от свидетелите Т.Н.А. и сина му В.Т.В..
Последните били чули виковете на пострадалата и се притекли на помощ. Подсъдимият
напръскал и тях с лютивия спрей и си заминал. Бил подаден сигнал на ЕЕН 112. На място
пристигнал екип на Трето РУ в ОД на МВР - Варна. Бил извършен оглед на
местопроизшествие.
Изложената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства- показанията на свидетелите К.А.Б., К.И.К., Р.Г.Г.,А.Г.Г., Н. И. М., Т.Н.А.,
Д.В.Г., В.Т.В., Т.В.Т., Р.П.М.,от протокол от оглед на местопроизшествие, съдебно-
медицинска експертиза,протокол от оглед на ВД, извършени разпознавания, запис от ЕЕН
112, справка от БАН,характеристична справка, справка за съдимост.
В хода на съдебното следствие са приобщени на основание чл.283 от НПК и писмени
доказателства по делото: материалите от ДП № 1052/2020 г. по описа на 03 РУ ОД МВР
Варна, както и от заверени копия на изпълнителен лист от 09.06.2021 г. по гр. д. №
156000/2020 г. по описа на РС Варна и Постановление от 03.04.2020 г. на РП Варна за отказ
от образуване на наказателно производство, Писмо вх. № 14191/20.02.2024 г. от РП Варна;
Писмо вх. № 14282/20.02.2024 г. от РП Варна, ведно с 2 бр. заверени копия на сведения от
А.П.К. срещу А.Г.Г. и Р.Г.Г.; Писмо вх. № 14263/20.02.2024 г. от РП Варна, ведно със
заверено копие на жалба от Х.А. Б.; Писмо вх. № 14293/20.02.2024 г. от РП Варна, ведно с
2бр. заверени копия на сведения от С.И.А. срещу Р.Г.; Писмо вх. № 14588/21.02.2024 г. от РП
Варна, ведно със заверено копие на сведение от С.И.А. срещу А.Г.Г. и постановление за
отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. № 429/2020 г. по описа на РП
Варна; Писмо вх. № 15019/22.02.2024 г. от РП Варна, ведно със заверено копие на жалба от
А.П.К. срещу А.Г.Г.; Писмо вх. № 15824/26.02.2024 г. от РП Варна, ведно със заверени копия
на жалба от А.П.К. срещу К.А.Б. и постановление за отказ от образуване на наказателно
производство; Писмо вх. № 16225/27.02.2024 г. от Трето РУ – ОД МВР Варна, ведно с
докладна записка за извършена проверка за подадени жалби; Писмо вх. № 17886/05.03.2024
г. от Второ РУ – ОД МВР Варна, ведно с характеристична справка за С.И.А.; Писмо вх. №
21087/14.03.2024 г. от Трето РУ – ОД МВР Варна, ведно с характеристични справки за А.Г.Г.
и Р.Г.Г.; както и представените от адв. Ж. – копия на Жалба вх. № 13072/15.09.2020 г. от М.
А.а Л.; Тъжба вх. № 270105/02.10.2020 г. от А.П.К.; Искова молба по гр.д. №15600/2020 г. по
описа на РС Варна от 03.12.2020 г.,дактилоскопна експертиза, ДНК експертиза.
Съдът кредитира заключенията на СМЕ, дактилоскопната и ДНК експертизи, които прецени
като обективно, компетентно изготвени, даващи отговор на въпросите, които са поставени и
изготвени след запознаване с материалите по делото. Съдът кредитира и всички приложени
писмени доказателства, доколкото те са приобщени по надлежния ред, кореспондират с
останалия кредитиран доказателствен материал и по никакъв начин не бяха оспорени от
страните.
От правна страна:
За да е налице деяние по чл. 170, ал.2 НК е необходимо е деецът да е влязъл през нощта в
чуждото жилище по един от начините, посочени в разпоредбата на ал.1.
Според състава на съда обекта, обекта обитаван от св.Б. като жилище в гр.Варна на ***,
ап.1 от обективна страна е годен предмет на престъплението – чуждо жилище. Съдебната
практика е определила понятието "жилище" като "помещение, което се обитава постоянно
или временно... за живеене без оглед в каква сграда се намира" (Решение № 358/21.06.1972 г.
по н. д. № 289/1972 г., II НО на ВС; Решение № 232/03.06.1980 г. по н. д. № 231/1980 г., II НО
на ВС). Налице е и произнасяне на Конституционния съд в мотивите на решение №
3

19/21.11.1997 г. по конст. д. № 13/1997 г., където е посочено, че "жилище" по смисъла на т. 3
е всеки обект, който се използва за обитаване, независимо от това: аа) какво представлява
(самостоятелна едносемейна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон,
използван за вила или за обитаване от работници при строеж, и т. н.); бб) къде се намира (в
регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях - например, хижа, фургон
за работници и т. н.); вв) дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните,
санитарните и други изисквания; и гг) дали се обитава временно (например, стая в хотел,
вила) или постоянно.
По отношение квалифициращия признак „ нощем“: Според съдебната практика „ нощем“
означава извършване на деянието в тъмната част на денонощието – след залеза и преди
изгрева на слънцето.По делото е приложена справка от НИМХ-филиал Варна, от която се
установява, че на 09.09.2020 г. слънцето е залязло в 19:29 часа, като след 21:09 часа е
започнал нощния мрак.
Според състава на съда доказателствената съвкупност събрана в хода на съдебното
следствие не подкрепя изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и
обстоятелства, очертаващи съставомермостта на повдигнатите на подсъдимия
обвинения.При анализ на показанията на свидетелите се констатираха съществени
противоречия относно това дали подсъдимия е влязъл в жилището на Б., по какъв начин,
нанесъл ли е телесно повреди на св.К. и по какъв начин.
Следва да се отбележи, че всички гласни доказателствени средства, които в основата си са
показанията на разпитаните по делото свидетели, и които съдът кредитира за възприемането
на горната фактическа обстановка са посочени от държавното обвинение.
На първо място следва да се отбележи, че никой от свидетелите, разпитани по делото не
сочи, че подсъдимия А. "се насочил устремено към вратата, през която се влиза във
всекидневната и нанесъл силен удар с крак по нея". Единственият свидетел, който твърди, че
подс. А. се е намирал в жилището и е св.Б., която посочва, че е била в дома си на 09.09.2020
г., като към 22 часа и спяла в спалнята.Чула трясък, кучето се разлаяло, станала и излязла от
спалнята. В стаята видяла човек, едър, със шкембе, с боне да налага св.К., който бил свит на
дивана. Твърди, че веднага познала, че това е подс.А., тъй като го познавала от блока,че е
племенник на Атанас, с когото си имали проблеми от преди това. Твърди, че А. я напръскал
и тя клекнала, след което излязла от основния вход, а не откъм двора. Твърди обаче, че на
двора имало още пет-шест мъже.
Св. К. потвърждава, че на процесната дата е бил в кухнята, като играел видеоигра, а св.Б.
била в спалнята. Било около 22 часа, отвън било тъмно, а в стаята светел само телевизора.
Според К. в стаята влезли двама мъже с маски, като единият ритнал вратата, която била
отворена „ на ножица“, а отвън стоял трети мъж. Единият от мъжете, облечен в черно, с
маска, от която не виждал лицето му го ударил с бухалка няколко пъти.След това влязла Б. с
кучетата, мъжът извадил спрей и напръскал цялата стая. Твърди, че мъжът бил облечен в
черно, бил с маска, не виждал лицето му. К. посочва, че е разбрал, че мъжът, които му
нанесъл телесните повреди е подсъдимия, след като Б. му казала.
Състава на съда намира, че показанията на свидетелката Б. са заинтересовани и не са
достатъчни да обосноват категоричен извод за извършено деяние по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от
НК и по чл.131 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, за които са повдигнати обвинения на А., имайки
предвид влошените й отношения с него, както и това, че същия ден А. и синовете и са
влезли във физическа саморазправа.
Твърдение, че подс. А. е влязъл в жилището на св.Б., след като е ритнал вратата, както и че е
носел палка и спрей се съдържат и в показанията на свидетелите М. и А., прочетени при
условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.1 и т. 2, предл. 2 от НПК, но същите от една страна не
се поддържат от свидетелите в хода на съдебното заседание, а от друга представляват
4

прочетени показания по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, а на основание чл. 281, ал. 8 от НПК
осъдителна присъда не би могла да се основава само на показания, прочетени по този ред.
В обясненията си подсъдимия не отрича, че има проблеми със св.Б. и синовете и от 2018-
2019 г., като твърди и, че до ден днешен не може да ползва паркоместата и двора. Твърди, че
чичо му бил принуден да продаде апартамента си с двете паркоместа. Твърди, че
многократно са подавали жалби, водили са и дело, което спечелили. Посочва, че на
08.09.2020 г. ходил до адреса, като твърди, че двамата братя без да ги предизвиква го
замеряли с камъни и го заплашили с физическа саморазправа. Това го ядосало и на
следващия ден се свързал със свидетелите М. и А. и поискал да го придружат, като имал
намерение да види какво става в двора, тъй като имало оплаквания от други съседи, че е
счупена входната врата. Твърди, че носел боне защото не искал да го виждат братята и Б.,
защото винаги когато влизал в двора и Б. и синовете и го видели му налитали на бой.Твърди,
че вратата към двора този ден не била заключена.Отрича да е влизал в жилището, като
твърди, че Б. излязла от вратата и насъскала кучетата си, а той ги напръскал със спрей.
Обясненията на подсъдимите следва да се анализират както като средство за защита, така и
като доказателствено средство. Анализирайки обясненията на подсъдимия съдът ги приема
и като средство за защита и като доказателствено средство, тъй като от тях се установява, че
е бил на адреса, че е носил боне и спрей.
Други доказателства, че подс.А. е ритнал вратата и е влязъл в жилището на Б. не са събрани.
Видно от извършения оглед на местопроизшествие е, че е намерена и иззета трасологична
следа от врата от ПВЦ дограма, но поради липса на извършено проц. сл. действие
"Претърсване и изземване" /респ. "Обиск и изземване"/ в дома на подсъдимия А. или лично
спрямо него, не са установени нито евентуалния спрей, който се твърди, че е носел и
пръскал, не са иззети евентуално обувките, за да се съпоставят с иззетата трасологична
следа. Следователно, не може да се приеме обосновано и аргументирано, че подсъдимия е
ритнал вратата.
Свидетелите Д.Г.,Т.Г., В.В., Р.М. потвърждават, че на процесната дата е имало инцидент в
дома на св.Б., но показанията им са противоречиви по отношение броят на мъжете и
облеклото им. Св.Г. твърди, че видяла може би трима мъже, които тичали нагоре и били с
маски.Според Г. единият от мъжете бил възрастен, другият бил с качулка или шапка. Св.В.
пък посочва, че минали 4-5 човека с маски, единият ги напръскал със спрей. Твърди, че не е
видял някой да си маха маската. Съдът кредитира показанията на свидетелите, макар да се
наблюдават известни разминавания, които намира, че логични и закономерни с оглед
индивидуалната възможността на всеки отделен човек да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и обстоятелства. Св.М. твърди, че видяла трима или четирима души да
излизат от двора на Б., имали бонети, като на подсъдимия било вдигнато като шапка и
затова го разпознала.
Съдът намира показанията на св.М. за заинтересовани, с оглед близките и отношения със
св.Б. и обстоятелството, че е разпитана и е извършила разпознаване по снимки на
подсъдимия почти две години след деянието. Освен М. никой от останалите свидетели не
разпознава А., макар, че същия има жилище в кооперацията и е посещавал имота си.
Не са направени опити да бъдат установени и останалите лица, които са били на мястото,
евентуално да бъдат извършени разпознавания с тях. Че освен подсъдимия и свидетелите М.
и А. е имало и други хора, присъствали или участвали в инцидента, съдът извежда от
показанията на св.Г., който посочва, че един от мъжете е бил възрастен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.Г. и А.Г. в частта, в която посочват, че на
09.09.2020 г. през деня са имали конфликт с подс.А.. Не кредитира показанията им, в частта,
в която твърдят, че подсъдимия и „ групировката му“ нападнали майка им и св.К., като ги
намира за предубедени и заинтересовани.Свидетелите не са присъствали на инцидента, като
имат интерес да твърдят, че подсъдимият е извършил деянията, тъй като са в конфликт с
5

него.
Според състава на съда не се доказа по безспорен начин, и че подс.А. е извършил и
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл.1 вр. чл.130 ал.2 от НК.
Относно това дали подсъдимият е нанесъл удари по пострадалия К. с палка, следва да се
отбележи, че същата е била подложена на дактилоскопен и ДНК анализ, като видно от
изготвените експертизи е, че не са намерени годни дактилоскопни следи и не е определен
ДНК профил.
От друга страна поради липсата на медицинско освидетелстване от страна на пострадалия
свидетел К. по делото няма нито съдебно-медицинско удостоверение или други медицински
документи, които да са били обект на изследване при назначаването на СМЕ за проверка на
обстоятелствата какви са били последиците за здравето на К.. Въпреки, че съдебно –
медицинската експертиза по писмени данни не беше оспорена, в заключението си вещото
лице посочва именно изложеното по-горе, а именно: че пострадалия не е посетил лекар,
съответно да се установят евентуални травматични увреждания. В този смисъл вещото лице
посочва, че не следва да се коментират механизмът и причинно-следствената връзка на
евентуалната травма с нанесените удари, тъй като липсват обективно установени от
медицинско лице травматични увреждания. В този смисъл съдът намира, че уврежданията
на пострадалия не са безспорни. Не е безспорен и техния конкретен произход и време на
причиняване.
На последно място според състава на съда не е доказан и специалния състав от субективната
страна на престъплението – хулиганския мотив. Осъществяването на състава на
престъплението при наличието на хулигански мотив се определя от съдържанието и
направлението на умисъла в мотивите и целта на дееца, както и от извършените от него
действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответстващи на
правилата за поведение и взаимност в обществото.
При така изложеното, съдът намери, че повдигнатите на подсъдимият С. А. обвинения за
извършени престъпления по чл. 170, ал. 2 вр. ал.1 от НК и по чл.131 ал.1 т.12 предл.1
вр.чл.130 ал.2 от НК не са доказани по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК Присъдата не може да почива на
предположения. Според ал. 2 на чл. 303 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Предвид всичко това и на основание чл. 304 от НПК подс. А. бе признат за невиновен и
оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл. 170, ал. 2 вр. ал.1 от НК и по
чл.131 ал.1 т.12 предл.1 вр.чл.130 ал.2 от НК.
По предявения граждански иск
Пострадалия К.И.К. е предявил и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск против подсъдимия С.И.А. за сумата от 5000 (пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието до окончателното й изплащане на сумата.
Съгласно текста на чл. 45 от ЗЗД, за да е налице непозволено увреждане следва да са налице
кумулативно следните предпоставки - да е извършено противоправно деяние, да е
извършено виновно и да е налице причинна връзка между виновното поведение и
причинената вреда. Съдът прие, че в настоящия случай не е доказано авторството на
деянието, не е установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил
противоправното деяние, за което е обвинен, поради което не е налице деликтна отговорност
за подсъдимия А.. В този смисъл предявения граждански иск е неоснователен, поради което
Съдът го отхвърли изцяло за предявения размер, произтичащ от непозволено увреждане от
6

датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 190 от НПК, направените по делото разноски
следва да останат за сметка на държавата.
Веществените доказателства - един брой част от палка, иззета при извършен оглед на
местопроизшествие от 09.09.2020 г., е отнета в полза на Държавата и след влизане в сила на
присъдата ще бъде унищожена.
Веществени доказателства -един брой СД на л.84 от ДП, образец от ДНК на л.68 от ДП и
трасологична следа на л.238 от ДП на осн.чл.112 ал.4 от НПК остават по делото.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ В РС ВАРНА :

7

Номер на акта:	183
Дата:	18 юни 2025 г.
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20233110202934
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2023 г.

Присъда по дело №2934/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите