Р
Е Ш Е
Н И Е № .......
гр.К., ……..2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х.К.………….................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №1285 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 25.03.2019г. подал заявление по чл.410 от ГПК за вземанията си към С.К.А.,
въз основа на което е образувано ч.г.д.№938/2019г. по описа на РС-К. и издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради подава искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока
по чл.415, ал.4 от ГПК. Заявява, че в качеството си на краен снабдител,
съгласно на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г., влезли
в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал. 1 от Общите условия, същите влезли в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл.7, т.1 от Общите условия дружеството поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на ответника, с ИТН:***, находящ се в с. Р.,
ул. ***. На ответника бил открит клиентски номер ***, в качеството на
собственик на посочения имот съгласно Нотариален акт от 02.03.2005г.,
Заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия и
Декларация за достъп до мрежата от 28.02.2012г. Ответникът от своя страна,
съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, се задължила да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в ОУ- чл.18, ал.1 и ал. 2. Съгласно чл.27, ал.1 от Общите
условия, при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължала обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на
задълженията си по Общите условия „Е.Б.Е.“ ЕАД доставило в обекта на С.К.А. в
периода 16.12.2016г. - 15.02.2017г. електроенергия на обща стойност ***лв.,
която до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на тази
главница ответникът дължала законна лихва в общ размер от ***лв. за периода
07.02.2017г. - 24.03.2019г. , определена по всяка една фактура отделно за
период от датата на падежа на същата до датата на образуване на производството.
Срокът за плащане на фактурата бил посочен в нея. Моли съда да постанови
решение, с което да установи съществуването на вземанията на „Е.Б.Е.“ ЕАД към С.К.А.,
за сумите: ***лв. главница, представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия в
периода 16.12.2016г. - 15.02.2017г., ***лв.,
законната лихва за забава за периода 07.02.2017г.-24.03.2019г. и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
25.03.2019 г., до изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното
и настоящото производство.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва
основателността на иска. Искът бил насочен
против ответницата, посочена като собственик на обекта, в който била доставена
електроенергията през процесния период, но от представените писмени документи,
било видно, че собственик е С.К. Димитрова, а не С.К.А.. Нямал връзка с
ответницата и не можел да представи документи за изплатени суми по начислената
ел.енергия, и поради тази причина искът бил вероятно основателен. Не оспорва
размера на претенциите предвид установения в ОУ на ЕВН начин на отчитане
потребената ел.енергия. Моли съда да постанови решение съобразно
доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№938/2019г. по описа на Районен съд- К. се установява, че
по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №561/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу длъжника С.К.А., с ЕГН-**********
***, за сумите:
***лв. главница, ***лв. законната лихва за забава от 07.02.2017 г. до
24.03.2019 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и*** лв. разноски, което вземане произтича от доставена
за периода от 16.12.2016 г. до 15.02.2017 г. електрическа енергия по партидата
на С.К.А. с клиентски номер №***, отнасяща се за обект на потребление с.Р., ул.
***, с ИТН ***. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК
кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на вземанията по
издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
От служебна справка в Търговския
регистър се установи, че “Е.Б.Е.” ЕАД е търговско дружество с предмет на
дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и
предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия. От представените заверени
копия на Общи условия за продажба на електрическа енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД, Общи
условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа на „Е. Б. Е.“ АД и вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г. се установява, че е
спазена процедурата и са одобрени от ДКЕВР общите условия за продажба и цените
на ел.енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД.
От заверено копие на нотариален
акт за продажба на недвижим имот №183, том 1, рег.№2175, д.№156/2005 г. на
Нотариус П. К., рег.№*** на НК, с район Районен съд-К. се установява, че на
02.03.2005 г. С.К. Д., с ЕГН-********** е закупила недвижим имот: дворно място
с площ от 1081 кв.м., съставляващо УПИ ***, в кв.63 по плана на с.Р., общ.К.
при посочени граници.
Представени са заверени копия на
Заявление-Декларация №3/28.02.2012 г. и Декларация за достъп до мрежата,
неоспорени, подадени от С.К.А., с ЕГН-**********,
с посочени данни на лична карта, и адрес с.Р., общ.К., ул. *** до „Е.Б.Е.“ АД,
с която заявила, че желае да получава ел.енергия за обект с ИТН-*** -жилищна
сграда, находяща се в с.Р., ул. ***, за клиентски №***. От съдържанието на
изходящите от С.К.А. документи /заявление и декларация от 28.02.2012 г./, които
съдът приема за извънсъдебно признание на ответницата за съществуване на
правоотношение за продажба на ел.енергия за обекта на потребление в с.Р., ул.
*** с ИТН-*** следва извода, че тя е собственик и потребител с клиентски №***
по отношение на този имот.
По делото са представени фактура
№**********/23.01.2017 г. с детайлна информация, за отчетен период 16.12.2016
г.-15.01.2017 г. на стойност 80.57 лв. с ДДС, със срок за плащане до 06.02.2017
г. и фактура №**********/23.02.2017 г. -обобщена информация, за отчетен период
16.01.2017 г.-15.02.2017 г. на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане до
06.03.2017 г.
Представено е извлечение от сметка
за кл.№***, в което са отразени неизплатените задължения по процесните две
фактури и начислената законна лихва за забавено плащане от падежа на всяко
задължение до 24.03.2019 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415
от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадената по ч.гр.д.№938/2019 г. по описа на РС-К. е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът “Е.Б.Е.” ЕАД като краен
снабдител по чл.98а от ЗЕ /Закона за енергетиката/ продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите за процесния
период ОУ са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008 г. и са в влезли в
сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35 ал. 1 от ОУ, същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. В чл.1, т.4 на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на
„Е.Б.Е.” е предвидено, че понятието „клиент” се разбира както в значението на
мрежови клиент, така и в значението на „потребител на ел.енергия”, като
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН, който
ползва ел.енергия за домакинство. От чл.6, ал.2 от ОУ за продажба на
електрическа енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД, следва, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота, при условие, че друго лице го ползва, може
да заяви изрично писмено съгласие пред ЕВН или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в
неговия имот за определен срок, но при такъв случай, собственикът е солидарно
отговорен за задълженията на клиента към ЕВН, заедно с лицето, за което е дал
съгласие да бъде потребител. В чл.11, ал.3 от Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия, е регламентирано задължението на клиента да уведоми
писмено ЕВН Електроснабдяване в 30 дневен срок за всяка промяна, свързана с подадените
от него лични данни, адресна регистрация, промени в собствеността, промени по
начина на ползване на обекта, наложени временни ограничения върху ползването на
обекта. От доказателствата по делото се
установи, че имотът, находащ се в с.Р., ул. *** с ИТН:*** е жилищен и
електроснабден, с което ищецът е изпълнил задължението си по чл.7, т.1 от ОУ.
Партидата на този имот е открита на името на С.К.А., с ЕГН-********** с кл.№***
по нейно заявление, поради което и тя дължи стойността на потребената в имота с
ИТН: *** електроенергия от 16.12.2016 г. до 15.02.2017
г., за което са издадени процесните неоспорени фактура №**********/23.01.2017 г.
на стойност 80.57 лв. с ДДС, със срок за плащане до 06.02.2017 г. и фактура
№**********/23.02.2017 г. на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане до
06.03.2017 г. Не е необходимо да се установява, че именно ответникът е
потребявала лично ел.енергията в имота в с.Р. на ул. ***, достатъчно е да се
докаже, че за процесния период в този обект е била ползвана електроенергия,
което обстоятелство не се оспорва от ответната страна. В чл.18 от Общите
условия за продажба на ел.енергия е регламентирано задължението на потребителя
да заплаща стойността на консумираната ел.енергия веднъж месечно, като
окончателният срок е до 10-то число на месеца следващ текущия, като при
неизпълнение в срок на задължението, клиентът заплаща обезщетение в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден- чл.27, ал.1 от ОУ. В хода на производството
не се доказа ответницата да е заплатила стойността на доставената и потребената
в периода от 16.12.2016 г. до 15.02.2017 г., електроенергия в
жилищния имот, находящ се в с.Р., ул. *** с ИТН:***, поради което тя дължи
заплащане на цената й в общ размер е ***лв., както и лихва
за забава за периода от падежа на всяка фактура до подаване на заявлението –
25.03.2019 г. на основание чл.86 от ЗЗД, чийто общ размер възлиза на ***лв.,
определен от съда на основание чл.162 от ГПК при използване на онлайн калкулатор. Предвид
изложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изложеното и изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца*** лв. разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№938/2019 г. по описа на РС-К., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените в настоящото производство разноски:*** лв.
държавна такса, *** лв. разноски за особен представител и *** лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на С.К.А., с ЕГН-********** ***, че съществува
вземане на “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, за
сумите: ***лв., представляваща
стойността на консумираната електрическа енергия от 16.12.2016 г. до
15.02.2017г.
на кл.№*** и обект на потребление- имот, находящ се в с.Р., общ.К., ул. *** с
ИТН:***, ***лв. лихва
за забава от 07.02.2017г. до 24.03.2019г. и законна лихва върху главница от 25.03.2019 г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед №561/26.03.2019 г.
за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№938/2019 г. по
описа на РС-К..
ОСЪЖДА С.К.А., с ЕГН-********** *** да заплати на “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК направените по
настоящото делото разноски в размер на *** лв., както и направените по ч.гр.д.№938/2019
г. по описа на РС-К. разноски в размер на*** лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№938/2019
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: