№ 1308
гр. Бургас, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120104081 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. Ф. А., М. И. С., С. И. С., Х. И. С. и М. А. А. срещу Л.
А. А. и М. С. А., иск за установяване в отношенията между страните, че ищците са
собственици на реална част с площ 215 кв. м., заключена между граници от т. 1 до т. 6
повдигнати в червен цвят в приложеното на л. 14 от делото копие от скица на имот с
планоснимачен № 1317 по кадастрален план на гр. Камено, одобрен със Заповед № РД-02-
14-2222/27.12.2000 г. с площ 1275 кв. м. в границите, на който се намира реалната част, при
граници на имота: на северозапад – улица, на североизток – улица, на югоизток – имот с
планоснимачен № 1316, на югозапад – имот с планоснимачен № 1316 и край на регулацията,
придобита чрез наследяване по закон и чрез прекратено СИО между Р. Ф. А. и А.Х. А.,
починал на *** г., на основание чл. 124 от ГПК. В условията на евентуалност, в случай,
че не бъде прието, че процесната реална част е придобита от ищците въз основа на договор
за покупко-продажба и по наследство се иска да бъде установено, че същата е придобита въз
основа на изтекла придобивна давност, считано от 12.09.1984 г. С исковете по чл. 124 от
ГПК е съединено и искане след уважаването им да бъде отменен Нотариален акт
/констативен/ № *** г. по нот. д. № *** г. на нотариус Ф. И. с рег. № 449 в НК с РД РС –
Бургас, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Твърди се, че ищците са собственици на дворно място с планоснимачен № 1317 по
кадастрален план на гр. Камено, одобрен със Заповед № РД-02-14-2222/27.12.2000 г. с площ
1275 кв. м. в границите, на който се намира реалната част, при граници на имота: на
северозапад – улица, на североизток – улица, на югоизток – имот с планоснимачен № 1316,
на югозапад – имот с планоснимачен № 1316 и край на регулацията. Сочи се, че дворното
място е придобито по време на брака между ищцата Р. Ф. А. и А.Х. А., починал на *** г.,
като в Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет № *** г.
по нот.д. № ** г. на нотариус Т. Т. при РС – Бургас дворното място е описано като дворно
място с бивш планоснимачен № *** по бивш кадастрален план на гр. Камено,
1
представляващ парцел VII-*** в кв. 78 по плана на гр. Камено, урегулиран, съдържащ 610
кв. м., от които 255 кв. м. собствено място, при неуредени регулационни сметки, при
граници на парцела: улица, парцел VIII-***, край на регулацията и парцел VI-**, ведно с
построените в него жилищна сграда и салма. Излага се, че след смъртта на А.Х. А.,
преживялата му съпруга Р. Ф. А. е придобила своята част от имота въз основа на
прекратената СИО и по наследство от починалия си съпруг, а останалите ищци – само по
наследство от своя баща А.Х. А.. Поддържа се, че с Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по регулация № *** г. по нот. д. № *** г. на нотариус З. И. при
РС-Бургас е приложена регулация само по отношение на отредения за собствения им имот с
планоснимачен № *** парцел VII-*** в кв. 78, като са се снабдили с нотариален акт за
уредените по регулация части от недвижими имоти, представляващи съгласно нотариалния
акт празно дворно място от 275 кв. м. от имот с планоснимачен № *** в кв. 78, собственост
на Х.Д. и празно дворно място от 80 кв. м. от имот с планоснимачен № ** в кв. 78,
собственост на Х.Т.в. Твърди се, че останалата част от закупеното дворно място, никога не е
била отчуждавана, завземана от други лица и не е била предмет на регулационни сметки.
Сочи се, че парцел VII-*** е бивш по отношение на своята конфигурация, но не и по
отношение на своята номерация, тъй като след уреждането на регулационните сметки за
същия, той е бил изменен, като бившият парцел VI-**, който е бил граница на северозапад, е
бил заличен и на негово място е била проведена улица, като при това изменение към парцел
VII-***, за който регулационните сметки са били вече уредени са придадени 115 кв. м.
общинска собственост. Изложено е, че поземлен имот с планоснимачен № *** г. е вярно
заснет в одобрения през 2000 г. кадастрален план на гр. Камено и е ограден още към 1984 г.,
като при уреждане на регулационните сметки и последващо изменение на регулацията,
оградата е заградила, както реалните части от поземлени имоти с планоснимачни № ** и
***, придобити в резултат на уредени регулационни сметки със съседите, така и
придадените по регулация 115 кв. м. общинско място. Поддържа се, че през 2021 г.
ответниците са закупили съседния имот, след което са заявили на ищците, че желаят да
закупят онази част от им, която попада в УПИ VIII-*** и след като ищците отказали,
ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за
реалната част, която е предмет на настоящото дело, без никога да са владели тази част. В
условията на евентуалност, в случай, че не бъде прието, че процесната реална част е
придобита от ищците въз основа на договор за покупко-продажба и по наследство се иска да
бъде установено, че същата е придобита въз основа на изтекла придобивна давност, считано
от 12.09.1984 г.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за които е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото М. С. А.
чрез процесуалния си представител адв. М. З. е депозирал отговор на исковата молба, в
който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се
обстоятелството, че ищцата Р. Ф. А., чието презиме е различно в представените нотариални
актове и удостоверението за наследници е едно и също лице. Изтъква се, че има разминаване
в площа на придобития от ищците имот – 610 кв. м. и настоящата му площ 1275 кв. м., като
не е уточнено, нито са ангажирани доказателства на какво основание е извършено
придаването по регулация, както и кога и при какви условия са уредени регулационните
сметки.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото Л. А. А.
чрез особения си представител адв. С. С. е депозирал отговор на исковата молба, в който е
застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на
ищците, че по силата на двата представени с молбата нотариални актове е придобито
правото на собственост върху парцел VII-*** с площ 610 кв. м., като се твърди, че с двата
нотариални акта са придобити само части от този парцел или общо 530 кв. м. Сочи се, че
2
претендираните 215 кв. м. са част от УПИ VIII-***, принадлежащ на ответниците и че тази
част не е предмет на представените от ищците документи за собственост, като в
нотариалния акт от *** г. е видно, че границата на юг на парцела на ищците, вкл. и частите
придадени по регулация е посочен парцел VIII-***, като с влизането в сила на
регулационния план, на новообразувания парцел VII, принадлежащ на ищците, се придават
части от имот ***, а не обратно. Поддържа се, че са ирелевантни твърденията, че
регулационните сметки за парцел VII-*** са уредени, както и че имотът не е отчуждаван,
тъй като спорната земя не е част от този обект или от имота за който е отреден, а от
съседния имот VIII, като от представените документи се установява обратното, а именно, че
регулационните сметки за този парцел не са уредени, 115/725 ид. ч. от собствеността е
общинска, а остават още 80/725 ид. ч., за които няма данни. Оспорени са и твърденията, че
процесната реална част е владяна непрекъснато и необезпокоявано, считано то 1984 г.
Оспорва се и твърденията, че реалната част е придобита по давност, като се твърди, че за да
е възможно това следва да е налице реално обособена част, която отговаря на чл. 19 от ЗУТ
и двата имота да не са урегулирани, а в процесния случай и двата имота са урегулирани.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат
предявените искове. В съдебното заседание от 28.03.2023 г. е направено уточнение, че
предмет на делото е цялата реалната част от имот ***, която попада като придаваема в
имот VIII. Настоящия състав приема това уточнение като увеличение на иска, касаещо не
само първоначално заявените 215 кв. м., а цялата реалната част от имот ***, която попада
като придаваема в имот VIII.
В съдебното заседание, чрез особените си представители, ответниците поддържат
отговорите на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт № *** г., нот. д. № ** г. на нотариус Т. Т.
при РС – Бургас се установява, че чрез ОНС Камено предложеният от наследниците на
Х.Г.Д. недвижим имот представляващ парцел VII-*** по плана на гр. Камено, урегулиран,
съдържащ 610 кв. м., от които 255 кв. м. собствено място, при неуредени регулационни
сметки е придобит от А.Х. А. и Р. А. А. /л. 11/.
С Нотариален акт № *** г., нот. д. № *** г. на нотариус З. И. при РС – Бургас А.Х.
А. и Р. А. А. са признати за собственици на придадените по регулация към собствения им
парцел VII, в кв. 78 по плана на гр. Камено 275 кв. м. от имот с пл. № *** в кв. 78 по плана
на гр. Камено, собственост на наследниците на Х.Г.Д. /л. 12/.
От представеното по делото удостоверение за наследници на А.Х. А. е видно, че
същият е починал на *** г., като е оставил наследници по закон – преживялата си съпруга Р.
Ф. А. и децата си М. И. С., С. И. С., Х. И. С. и М. А. А..
Представено по делото е удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от
което се установява, че Р. Ф. А. и ищцата Р. А. А. са едно и също лице /л. 150/.
От представения по делото Нотариален акт № *** г., нот. д. № ** г. на нотариус С.
Д. при РС – Бургас се установява, че Л. А. А. и М. С. А. са придобили чрез покупко-
продажба собствеността върху 415/630 кв. м. ид. ч. от УПИ VIII – ***, в кв. 78 по действащ
план на гр. Камено /л. 16/.
С Нотариален акт /констативен/ № *** г. по нот. д. № *** г. на нотариус Ф. И. с рег.
№ 449 в НК с РД РС – Бургас Л. А. А. и М. С. А. са признати за собственици следния
придобит чрез покупка и давност имот, а именно УПИ ***, в кв. 78 по плана на гр. Камено,
с площ 630 кв. м. /л. 15/.
В приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза на
3
в.л. Д. С. /л. 168 – л. 179/, е изработена комбинирана скица /Приложение № 1/ на парцели VI,
VII, VIII и IX в кв.78 по плана на гр.Камено от 1966г. и изменението му, кадастралния план
от 2000г. и геодезическата снимка на място. Съществуващите огради са нанесени в зелен
цвят, като оградата между имоти с пл.№ *** и *** е нанесена и означена с точки 1,2 и 3 на
комбинираната скица. Установява се, че парцел *** от кв.78 от регулационния план на
гр.Камено от 1966г. не е по имотните граници на имот с пл.№ *** и е с площ от 622 кв.м в
тази площ са: 385кв.м от имот с пл.№ *** (защриховано в светло синьо на Приложение №
1), 231 кв.м са придаваеми части от имот с пл.№ *** (защриховано в жълто на Приложение
№ 1) и 6 кв.м са придаваеми части от имот с пл.№ ** (защриховано в кафяво на Приложение
№ 1). Частта от имотите, която е предмет на настоящото дело, за която не е приложена
регулация е отразена в комбинираната скица с букви А,Б,В,Г и Д и защрихована с жълто,
като в съдебното заседание от 16.05.2023 г. /л. 190 (гръб)/ вещото лице изтъква, че е
пропуснало да отбележи б. „Е“, която е следвало да се постави между б. „Б“ и б. „В“, която
буква е нанесена с химикал в съдебното заседание. Установява се, че имот с пл.№ 1317 е бил
ограден от всички страни, до около 2018 г., като към настоящия момент на място липсват
някой части от оградите и има изградени и нови. Установява се, че има заснета ограда
между имоти с пл.№ 1316 и 1317, означена е с точки 4, 5, 6 и 7 на комбинираната скица,
като същата е полумасивна. Към заключението са приложени геодезическа снимка и цветен
снимков материал.
По делото е разпитан свидетелят Д.А., от чийто показания се установява, че
свидетелят е жител на гр. Камено от 1976 г. и познава страните по делото. Установява се, че
откакто Р. и А. са закупили процесния двор, същият е бил ограден по този начин както и
към настоящия момент. Между мястото, върху което се намира къщата на Х. и мястото на
къщата на Р. и А. никога е нямало ограда, а между къщата на ответниците и къщата на Х.
има стар плет, който е там и към настоящия момент.
По делото е разпитан свидетелят С.И.И., от чийто показания се установява, че
свидетелят познава страните по делото, като заявява, че имотът на Р. и А. е ограден от
всички страни, като тази ограда е поставена много отдавна.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По главния иск са наведени твърдения, че ищците са собственици на процесната
реална част от имота, тъй като след отпадане на отчуждителното действие на дворищната
регулация тази реална част, по отношение, на която регулационните сметки не са били
уредени, отново е станала част от имота на ищците, а в условията на евентуалност се
твърди, че същата е придобита по давност. Доколкото ответниците са се снабдили с
констативен нотариален акт за претендирана от ищците реална част, съдът приема, че
съществува правен интерес за предявяване на настоящите искове.
За успешното провеждане на предявените субективно съединени установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, в тежест на ищците е да
установят в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост
върху процесната части на твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и
периода на владение на имота и че е демонстрирано пред трети лица намерението да владеят
тази част за себе си. В тежест на ответника, който оспорва исковете, е да установи
противопоставимо право на собственост, както и наведените правоизключващи възражения,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По отношение на предявения главен иск, съдът приема следното: Страните не
спорят, че А. А. и ищцата Р. А. към 1984 г. са били съпрузи, като от представения по делото
Нотариален акт № *** г., нот. д. № ** г. на нотариус Т. Т. при РС – Бургас се установява, че
чрез ОНС Камено, предложеният от наследниците на Х.Г.Д., недвижим имот представляващ
парцел VII-*** по плана на гр. Камено, урегулиран, съдържащ 610 кв. м., от които 255 кв. м.
собствено място, при неуредени регулационни сметки е придобит от А.Х. А. и Р. А. А. /л.
4
11/, а от представения по делото Нотариален акт № *** г., нот. д. № ** г. на нотариус С. Д.
при РС – Бургас се установява, че Л. А. А. и М. С. А. са придобили чрез покупко-продажба
собствеността върху 415/630 кв. м. ид. ч. от УПИ VIII – ***, в кв. 78 по действащ план на гр.
Камено /л. 16/.
Не е спорно и че А.Х. А. е починал на *** г., като е оставил наследници по закон –
преживялата си съпруга Р. Ф. А. и децата си М. И. С., С. И. С., Х. И. С. и М. А. А..
Между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства
и неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно-техническа
експертиза се установи, че в гр. Камено са действали два кадастрални плана – от 1966 г. и
одобрен със Заповед № РД-02-14-2222/27.10.2000 г. кадастрален план от 2000 г. С
регулационния план от 1966 г. за имот пл. № *** е образуван дворищнорегулационен парцел
VII-*** от кв. 78, а за имот с пл. № *** – парцел ***, като и за собствениците и на двата
имота са възникнали регулационни сметки.
Предвид извършените във времето регулационни промени по отношение на имотите
на страните в гр. Камено, от значение в настоящия казус е изясняването на въпроса дали
регулационния план, по силата на който са образувани парцели VII-*** и ***, е бил
приложен или отчуждителното му действие е отпаднало. В случай, че планът е бил
приложен, се счита настъпил и вещно-прехвърлителният ефект върху съответните
придаваеми части. Но, ако регулационният план не е бил приложен и отчуждителното му
действие е отпаднало, то тогава се е възстановило съществуващото положение на отделните
имоти от преди приемането на плана.
По отношение на процесната реална част, попадаща като придаваема в границите на
парцел *** ответниците не ангажират доказателства по делото за уредени регулационни
сметки с ищците до изтичане на срока за прилагане на регулацията по § 6, ал. 2 и ал. 4 във
връзка с § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което процесната реална част се счита автоматично
върната в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, тоест в
патримониума на ищците – така съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение №
3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС.
Направения извод не се разколебава от представените по делото Нотариален акт №
*** г., нот. д. № ** г. на нотариус С. Д. при РС – Бургас, въз основа на който ответниците са
придобили правото на собственост върху 415/630 кв. м. ид. ч. от УПИ VIII – ***, в кв. 78,
както и Нотариален акт /констативен/ № *** г. по нот. д. № *** г. на нотариус Ф. И. с рег.
№ 449 в НК с РД РС – Бургас, който касае останалата част от имота. Макар да са се
снабдили с констативен нотариален акт ответниците не са могли да придобият по давност
процесната реална част, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 200, вр. чл. 19
от ЗУТ. Изискванията на закона, на които следва да отговаря реална част от имот, за да бъде
придобита по давност е същата да е не по-малка от 300 кв. м., респ. 1/5 от тях, тоест 240 кв.
м., което в настоящия случай не е налице.
Предвид изложеното, се налага изводът, че с отпадане на отчуждителното действие
на дворищната регулация през 31.09.2001 г. и при липса на ангажирани от ответниците
доказателства за уредени регулационни сметки за процесната реална част, попадаща като
придаваема в границите на парцел *** последната е автоматично възстановена в
собственост на ищците.
Така мотивиран, съдът намира, че с оглед разпределената доказателствена тежест,
ищецът установи по пътя на пълно и главно доказване правата си върху процесните реална
част, а ответниците не доказаха противопоставимо право на собственост, поради което
предявеният иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.
При така формираните изводи, подлежи на отмяна и Нотариален акт /констативен/ №
*** г. по нот. д. № *** г. на нотариус Ф. И. с рег. № 449 в НК с РД РС – Бургас по реда на
чл. 537 ал. 2 от ГПК.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
5
доказателства и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените
по делото разноски в общ размер от 3550 лв., от които 50 лв. държавни такси, 800 лв.
депозит за експертиза, 600 лв. за депозити за особени представители, 10 лв. за два броя
съдебни удостоверения, 70 лв. за скица, 10 лв. за удостоверение за данъчна оценка, 10 лв. за
вписване на искова молба и 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Р. Ф. А. ЕГН
**********, М. И. С. ЕГН **********, Х. И. С. ЕГН ********** и М. А. А. ЕГН
********** всички с адрес гр.К. и С. И. С. ЕГН ********** с адрес гр.К. и ответниците Л.
А. А., ЕГН ********** и М. С. А., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. К., че ищците са
собственици на реална част, заключена между букви А, Б, Е, В, Г и Д, защрихована в жълто,
в приложената на л. 178 от делото комбинирана скица на вещото лице Д. С., която е
неразделна част от решението на имот с планоснимачен № 1317 по кадастрален план на гр.
Камено, одобрен със Заповед № РД-02-14-2222/27.12.2000 г., в границите на който се намира
реалната част, при граници на имота: на северозапад – улица, на североизток – улица, на
югоизток – имот с планоснимачен № 1316, на югозапад – имот с планоснимачен № 1316 и
край на регулацията, придобита чрез наследяване по закон и чрез прекратено СИО между Р.
Ф. А. и А.Х. А., починал на *** г., на основание чл. 124 от ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт /констативен/ № *** г. по нот. д. № *** г. на нотариус Ф.
И. с рег. № 449 в НК с РД РС – Бургас, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН ********** и М. С. А., ЕГН ********** с адрес гр. К. да
заплатят на Р. Ф. А. ЕГН **********, М. И. С. ЕГН **********, Х. И. С. ЕГН **********
и М. А. А. ЕГН ********** всички с адрес гр.К. и С. И. С. ЕГН ********** с адрес гр.К.
сумата от 3550 лева, /три хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6