Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-
ви въззивен брачен състав, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Румяна
Григорова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 3881 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.М.Р., срещу решение № 301735/15.12.2019
г., постановено по гр. д. № 56974/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, в частта,
с която искът за изменение на месечната издръжка на детето Д.М.Р. е отхвърлен
над 150 лева до пълния предявен размер от 300 лева. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, като са изложени съображенията за
това. Въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което
да се уважи иска въззиваемият да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв.
Моли на адвокат З.П. да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът М. Ѝ. Р. оспорва въззивната жалба.
М. Ѝ. Р. също е подал въззивна
жалба срещу решение № 301735/15.12.2019 г., постановено по гр. д. № 56974/2018
г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, с която обжалва решението изцяло.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 301735/15.12.2019 г., постановено по гр. д. № 56974/2018 г.,
СРС, ІІІ ГО, 37 състав е изменил размера на определената със съдебно решение от
02.06.2010 г. по гр. д. № 4424/2008 г. по описа на СРС, 90 състав месечна издръжка
за детето Д.М.Р. от неговия баща от 100 лв., на 150 лв., считано от 27.08.2018 г., до
настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ
изплащане и е отхвърлил иска до пълния му размер от 300 лв., като неоснователен.
Въззивникът Д.М.Р. навежда доводи, че бащата е в трудоспособна възраст, не
страда от заболявания, поради което същия може да реализира доходи в размер на
средната работна заплата в столицата, че определената издръжка през 2020 г. ще
бъде под минимума, визиран в СК.
Доводите на насрещната страна са, че не са се доказали завишени потребности
от издръжка на ищеца, че ответникът е в невъзможност да дава издръжка в размер
на 150 лв. при установени доходи от 140 лв. месечно.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е
присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения
родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение
на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищецът е основал иска си
на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е изложил мотиви
за изменените обстоятелства, които мотиви изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на 100 лева са изминали повече
от десет години, детето Д. е пораснало, поради което дефинитивно са се
увеличили потребностите му от средства за съществуване, образование (доколкото
е ученик) и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такова).
В първата инстанция са представени доказателства за родено на *** г. друго дете
на майката на ищеца- К., което неминуемо намалява материалните възможности на
майката да участва в издръжката на детето си Д., тъй като има безусловно
задължение да издържа и към детето си К. (като за по-малкото й дете са
представени доказателства за наличие на заболяване и респ.- необходимост от
допълнителни парични средства във връзка с това). Бащата на Д. е работоспособен
и няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Действително,
за бащата се ангажираха доказателства за получавана основна заплата в размер на
140 лева. Това, обаче, не е основание за отхвърляне на иска за увеличение на
месечната издръжка в полза на детето Д., тъй като не
се освобождават от задължението за издръжката лицата, които неоправдано не
работят, макар и да са трудоспособни (в настоящия случай-да получават
символични доходи) – в тези случаи материалните възможности на алиментно
задължения родител се определят съобразно
квалификацията му и други констатирани обстоятелства (т. 11 от ППВС 5/70
г.). Бащата може и трябва да ангажира цялата
си деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат, както за
удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди, така и за
задоволяване на увеличените потребности на детето му Д..
Тъй като ответника е в трудоспособна възраст и не са ангажирани
доказателства за намалена работоспособност (последното обстоятелство се
установява с решение на ТЕЛК), нито за друга основателна причина за
невъзможност да реализира доходи поне в размер на средната за страната работна
заплата (не се ангажираха същият да живее и работи извън страната), съдът
приема за база за доходите на същия средната за гр. София работна заплата.
Майката на детето, поради естеството на работата, която извършва- личен асистент,
е на пет часов работен ден, като поради обстоятелството, че детето ѝ К. Л.Г.е
с 90 % вид и степен на увреждане, с чужда помощ, е в невъзможност да реализира
доходи от друга трудова дейност.
С оглед на изложеното, по въззивната
жалба на ищеца следва да се отмени
първоинстанционното решение в отхвърлителната част, до пълния му предявен
размер от 300 лв. увеличение на издръжката за детето и да се постанови друго, с
което се уважи искането за изменение на издръжката до този размер.
С оглед изхода на делото, осъществената защита и направеното искане от адв.
З.Д.П., САК, въззивникът и въззиваема страна М. Ѝ.Р. дължи на адв. З.Д.П.,
САК адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 38,
ал. 2, във вр. с ал.1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, в размер на 300
лв.
Съобразно изхода на делото, М. Ѝ. Р. следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса за въззивната жалба, подадена от особения му представител, в
размер на 36 лв.
Въззивникът и въззиваема страна М.
Ѝ. Р. следва да заплати и държавна такса върху уважената част от жалбата
за увеличение на издръжката, в размер на 216 лв. по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 301735/15.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 56974/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, в
частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на месечна издръжка на
детето Д.М.Р. за разликата над 150 лева, до 300 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА М. Ѝ. Р., ЕГН **********, да заплаща на Д.М.Р., ЕГН **********, още 150 лева месечна издръжка (или общо 300
лева), считано от 27.08.2018 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Ѝ. Р., ЕГН ********** да заплати на адв. З.Д.П., САК сума в
размер на 300 лв.- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Ѝ.Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 36
лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА М. Ѝ. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 216 лева – държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.