РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. , 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220100576 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от А. Ж. Р. и М. Ж. С., двамата от гр.Г. Д. обл.Благоевград против И. Г.
Р., В. Б. Р. и Б. И. Р., тримата от гр.Г. Д. обл.Бл..
Иска се следното: 1. Да бъде признато по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на основание наследство по закон на по 1/10 идеална
част от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
17395.501.5195 по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Г.Д.,
общ.Г. Д., обл.Бл., одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо поземления
имот е от 24.03.2021 г., с административен адрес на поземления имот: гр. Г.Д.,
ул. „Др.“, п.к.2900, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, с площ за имота
от 394 кв. м.; номер по предходен план: 4305, квартал 87, парцел III, при
съседи на имота:имот с идентификатор 17395.501.1713; имот с идентификатор
17395.501.7001; имот с идентификатор 17395.501.9101, който имот в документ
1
за собственост е описан като: Дворно място , цялото представляващо
Урегулиран поземлен имот - парцел III, имот с планоснимачен номер 4305,
квартал 87 по действащия план **********, утвърден със заповед № 32/1992
г. на Кмета на общината, с площ имот, от юг - улица; от запад -Ел. Зл. и Ол. и
В. К., като бъде осъден ответника Б. И. Р. да предаде на всеки от ищците
владението на по 1/10 идеална част (или общо (/5 идеална част) от описания
недвижим имот; 2. Да бъде отменен по отношение на ищците нотариален акт
за собственост вурху недвижим имот, придобит по давност на основание
чл.587, ал.2 от ГПК с № 159, Том 1, рег.№2326, дело № 34/2019 г. на Нотариус
В. Б., вписан в Служба по вписванията гр. Г. Д. с вх.рег.№ 628 от 13.03.2019 г.,
акт № 87, том III, дело № 355/2019 г., с който ответниците И. Г. Р. и В. Б. Р. са
признати за собственици на 1/5 идеална част от процесния имот; 3. Да бъде
отменен по отношение на ищците нотариален акт за собственост на недвижим
имот, издаден на основание писмени доказателства - чл.587,ал.1 от ГПК- акт
№ 177, том 2, рег. № 3336, дело № 365 от 2021 г. на нотариус В. Б., вписан в
Служба по вписванията гр. Г. Д. с вх.рег.№ 1494 и дв.вх.рег.№ 1495 от
13.04.2021 г., акт № 72, том VII, дело № 779/2002 г., за частта над 4/5 идеални
части от описания в него недвижим имот, с който ответниците И. Г. Р. и В. Б. Р.
са признати за собственици на процесния имот; 4. Да бъде отменен по
отношение на ищците нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том
5, рег.№ 7683, дело № 815 от 2023 г. на нотариус В. Б., вписан в Служба по
вписванията гр. Г. Д. с вх.рег.№ 3493/10.08.2023 г., дв.вх.рег.№ 3493, акт №
109, том XV, дело2952, партидна книга 62256 за частта над 4/5 идеални части
от описания в него недвижим имот, с който ответника Б. И. Р. е придобил
процесния имот.
Искат да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Твърди се от ищците, че са собственици по наследство от баща си Ж.Г. Р.
на 1/5 идеална част от процесния имот. Баща им бил собственик на 1/5 ид.ч. от
имота въз основа на давност и наследство. Баща им, ответника И. Р. и Д. Р.
били собственици на общо 3/5 ид.ч. от процесния имот при равни дялове. И. Р.
закупил от Д. Р. неговата 1/5 ид.част от имота, а след това закупил и 285
ид.части от същия имот от Община Г. Д., като по този начин станал
собственик на общо 4/5 ид.ч. от имота. През 2019 г. ответника И. Р. и
съпругата му В. Р. били признати за собственици въз основа на основание
2
наследство, давностно владение и покупко-продажба върху целия процесен
имот. През 2023 г. двамата ответници дарили на третия ответник и техен син
Б. Р. процесния имот. През 2021 г. имота бил ограден от ответниците, на което
първия ищец възразил и сезирал ОбА Г. Д.. Пак по негова жалба било
отменено разрешение за строеж, издадено за процесния имот. Ищците винаги
са се възприемали за собственици на имота и правото им на собственост не е
било оспорвано от никого. През 2019 г. водили преговори с ответниците да им
продадат своите ид.части от имота. Ищците ползвали имота, ответниците не
са ползвали техните ид.части, поради това за тях не е текла придобивна
давност. Поради изложеното е предявен настоящият иск.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 108 от ЗС и
чл.537, ал.2 от ГПК.
Ответниците представят общ отговор, с който изразяват становище за
допустимост на предявения иск, но считат същия за неоснователен. Твърдят,
че преди 1989 г. имота бил отчужден за жилищно застрояване. През 1993 г.
първия ответник започнал процедура по възстановяване и реституиране на
имота. Братята му не участвали в усилията по връщане на имота, дори Ж.Р. му
заявявал, че той не иска нищо. Поради това след възстановяване на имота брат
му Д. му прехвърлил своя дял от имота. Брат му Ж.не успял да му прехвърли
имота по стечение на обстоятелствата. Когато здравословното му състояние се
влошило, Ж. Р. поискал да организират прехвърляне на имота, но преди това
починал. Ответника И. Р. се снабдил с нотариален акт за процесния имот, тъй
като от 2002 до 2019 г. се считал за собственик на имота и единствено той го
владял и стопанисвал, като владението е било явно и необезпокоявано в
изискуемия 10 годишен период. Ищците не са отблъсквали това владение и не
са се противопоставяли на същото. Не са заявявали собственически претенции
и не са участвали в управлението на вещта, не са имали достъп до имота.
Предприетите действия от първия ищец относно изградената стена са извън
срока и не са прекъснали придобивната давност.
Правната квалификация на възраженията на ответниците е по чл.79 от
ЗС
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът
прие за установено във фактическо отношение следното:
На 09.05.2002 г. нотариус М. И.а – Б., гр.Г. Д. издала нотариален акт за
3
собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство, № 177,
том I, рег.№ 2882, дело № 175 от 2002 г., вписан в Служба по вписванията с
вх.рег. №693/09.05.2002 г., акт№ 103, том III, дело № 520 от 2002 г., с който
признала Ж. Г. Р., И. Г. Р. и Д. Г. Р. за собственици при равни дялове на общо
3/5 идеални части от Дворно място, цялото представляващо Урегулиран
поземлен имот - парцел III, имот с планоснимачен номер 4305, квартал 87 по
действащия план **********, утвърден със заповед № 32/1992 г. на Кмета на
общината, с площ на парцела от 394 кв.м., при съседи за парцела: от север и от
изток - общински имот, от юг - улица; от запад -Ел. Зл. и Ол. и В. К..
Чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 180, том I,
рег.№ 2920, дело № 181/10.05.2002 г. на нотариус М. И.а-Б., вписан в Служба
по вписванията гр. Г. Д. с вх.рег.№ 705 от 10.05.2002 г., акт№ 114, том III, дело
№ 531/2002 г. И. Г. Р. закупил от съсобственика си Д. Г. Р. 1/5 идеална част от
гореописания недвижим имот.
На 14.08.2003 г. с Договор за покупко-продажба на дял от недвижим
имот, частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Г.Д.
с вх.рег.№ 1438 от 19.08.2003 г., акт № 175, том 1, парт.№9, 612, сключен с
Община Г. Д., ответника И. Г. Р. придобил 2/5 ид. части от Урегулиран
поземлен имот - парцел III, имот с планоснимачен номер 4305, квартал 87 по
действащия план **********, утвърден със заповед № 825/03.12.2001 г. на
Кмета на общината, с площ на парцела от 394 кв.м., при съседи за парцела: от
изток - общински имот, от запад - Ел.Зл. и Ол. и В. К., от север – общински
имот и от юг - улица.
На 13.03.2019 г. нотариус В. Б., гр.Г. Д. издала нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 159, том 1, рег.№
2326, дело № 34 от 2019 г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 628,
дв.вх.рег. № 628/13.03.2019 г., акт№ 87, том III, дело № 355 от 2019 г., парт.кн.
62256, с който признала И. Г. Р. за собственик на 1/5 идеална част от Поземлен
имот с идентификатор 17395.501.5195 по кадастралните карти и
кадастралните регистри на гр. Г. Д., общ.Г. Д., обл.Бл., одобрени със Заповед
№ РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № 18-413/19.01.2015 г. на Началника на СГКК
гр.Благоевград, с административен адрес на поземления имот: гр. Г. Д., ул.
„Др.“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на
4
трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), с площ за имота от 394
кв. м.; номер по предходен план: 4305, квартал 87, парцел III, при съседи на
имота: имот с идентификатор 17395.501.1713; имот с идентификатор
17395.501.7001; имот с идентификатор 17395.501.9101.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на
основание писмени доказателства акт № 177, том 2, рег.№ 3336, дело № 365 от
13.04.2021 г. на нотариус В.Б., вписан в Служба по вписванията гр. Г. Д. с
вх.рег.№ 1494 и дв.вх.рег.№ 1495 от 13.04.2021 г., акт № 72, том VII, дело №
779/2002 г., ответниците И. Г. Р. и В. Б. Р. са признати за собственици на
основание наследство, давностно владение и покупко-продажба на целия
Поземлен имот с идентификатор 17395.501.5195 по кадастралните карти и
кадастралните регистри на гр. Г. Д., общ.Г. Д., обл. Бл., одобрени със Заповед
№ РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение засягащо поземления имот е от 24.03.2021 г., с административен
адрес на поземления имот: гр. Г. Д., ул. „Др.“, п.к.2900, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване:
средно застрояване (от 10 до 15 м), с площ за имота от 394.
След като се снабдили с документ за собственост върху целия процесен
имот И. Г. Р. и В. Б. Р. дарили същия недвижим имот на Б. И. Р., за което бил
съставен нотариален акт № 42, том 5, рег.№ 7683, дело № 815 от 10.08.2023 г.
на нотариус В.Б. гр.Г. Д., вписан в Служба по вписванията гр. Г. Д. с вх.рег.№
3493/10.08.2023 г., дв.вх.рег.№ 3493, акт № 109, том XV, дело 2952, партидна
книга 62256.
Идентичността на процесния имот с описания в нотариалните актове от
2002 г. и 2003 г., се установява, както от описанието на имота по предходни
актове за собственост в нотариалните актове от 2019 г., 2021 г. и 2023 г., така и
от представената по делото скица на процесния имот, в която е посочен номер
на имота по предходен план.
Представено е по делото удостоверение за наследници на В. А.ова Р.,
оставила като наследник съпруга си Ж. Г. Р. и децата си А. Ж. Р. и М. Ж. С. От
това удостоверение се установява, че Ж. Г. Р. е починал на ******* г. и като
наследници е оставил децата си, ищци по делото А. Ж. Р. и М. Ж. С..
По делото е представено от ответниците писмо от ОбА Г. Д. до И. Г. Р.
във връзка с подадена от него молба. С писмото го уведомяват, че със заповед
5
№ 91 /1987 г. на Председателя ча Об.НС по чд.98 от ЗТСУ е отчужден за
комплексно жилищно строителство с магазини и гаражи съсобствения му
имот пл.№ 2235 от кв.85 по плана на гр.Г. Д., обезщетението е заплатено,
мероприятието, за което е отчужден е реализирано и не може да бъде
възстановен отчуждения имот.
По делото са разпитани свидетели, като свидетелят К. Т. твърди, че е
съсед на ищците и е израсъл с тях. През 2011 г. бил в дома на Ж. Р. и докато
сглобявал ракла, чул през отворения прозорец, че Живко говори с брат си И. Р.,
който искал да закупи парцел от Ж.. Ж. казал, че ако не му се платят 15000 лв.
не става. Предполага, че става въпрос за процесния парцел, тъй като не знае
братята да имат друг съсобствен парцел. Знае, че процесния парцел е общ на
братята Р.и, което го знае от Ж. Р., с когото понякога е ходил до имота. Ж. Р. и
А. Р. не са ползвали през годините този парцел, И. Р. също не го е ползвал, той
бил извън страната дълги години.
Според свидетеля И. Ундж. до 2011 г. той работил като таксиметров
шофьор и често возел Ж. Р. до с.М.. Понякога Ж. искал да спират до
процесния имот, находящ се на ул. „Др.“ № 49, за да го погледне, като казвал,
че детството му минало там. Веднъж отишли нарочно до парцела, където Ж.
имал среща с човек, желаещ да купи имота. Ж. Р. казал, че трябва да пита брат
си за продажбата, а след това споделил със свидетеля, че без брат си не може
да продаде имота. Последно свидетеля отвел Ж. Р. на този парцел през 2009
или 2010 г. Докато Ж. отивал да вижда имота, той бил разграден, през него
минавал път, били натрупани боклуци. Сега имота е заграден, не е вече път.
Свидетеля М. Р. заявява, че процесния парцел бил на свекър й Г. Р. и се
намирал в близост до къщата им. Парцела не бил отчужден, бил станал път,
камиони минавали, били нахвърляни боклуци. След това заявява, че когато се
върнал от чужбина И. Р. движел нещата за връщане на парцела и закупил
имота от общината за 10000 лв. Никой друг от братята не дал пари. Била
свидетел, когато Ж. Р. поискал от ответника в заем 500 лева, за да си купи
тухли за новата къща, която строял и заявил: „Не искам парцел, нито къща“.
След това не е виждала Ж. Р. да идва на този имот. Тя известно време сеела
зеленчуци на парцела, но след това го изоставила. Ищците също не са идвали
на процесния имот, а ищцата казала преди години на дъщерята на
свидетелката: „Каквото иска да прави брат ми, аз не се мешам“. Докато бил
6
извън страната, И. Р. пращал пари на свидетелката и тя плащала данъците на
имота. Ответника се прибрал от чужбина преди около 3-4 години, а преди
около 2 години заградил процесния парцел. Обяснява, че Г. Р. имал 5 деца, не
помни колко от тях били живи, когато се върнал имота. Не знае дали И. е
казвал на братята си или на техните деца, че имота е само негов.
Свидетеля Д. М. твърди, че познава Ж. Р. и И. Р. от дете. Веднъж Ж. му
казал, че е закъсал за пари и ще се помоли на В., брат си, да му помогне, а той
ще се откаже от парцела отдолу. Обяснил, че парите му трябват за тухли.
Парцела бил изоставен, там живели свид. Р. и съпруга й, а след смъртта на
съпруга й, останала само тя. В имота били нахвърляни боклуци, бил прокаран
черен път, по който минавали камиони. И. Р. работил около 20 години в
чужбина, върнал се преди около 10- 20 години. Той заградил парцела.
Обяснява, че Ж. и И. имат още двама братя, на които не помни имената.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на свидетелите,
като счита, че различията в показанията им се дължат на това, че са били
свидетели на различни събития и са разговаряли с различни лица, всеки от
които им е предавал собствените си възприятия относно процесния имот.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
следното:
Исковете са предявени от лица имащи правен интерес от предявяването
им, срещу надлежни ответници, оспорващи правото им на собственост и пред
съответния съд.
Исковата молба отговаря на изискванията на ГПК и не е налице
отрицателна процесуална предпоставка, която да е пречка за разглеждането й,
поради което предявения иск е допустим.
В това отношение съдът взе предвид, че по искане на ответниците бе
допуснато ищцата М. С. да се отговори на следните въпроси: 1. Наясно ли е с
изнесеното в исковата молба и заявените със същата искови претенции? 2.
Оспорва ли правото на собственост на ответниците за размера над 4/5 идеални
части от процесният имот, как и по какъв начин са се снабдили с документите
за собственост на името на ответниците и кой им е предоставил същите?
Ищцата не се яви в съдебно заседание, като от нейно име, адв.Гюнджиев,
който бе назначен да й окаже правна помощ, заяви, че когато разговарял с
7
ищцата, за да й разясни последиците, ако не отговори на поставените въпроси,
та казал, че не желае да присъства в съдебно заседание, притеснява се. Счита,
че това, че е поискала правна помощ, подписала е искова молба за това,
показва, че желае да води настоящото производство и е запозната с иска, но не
желае да присъства съдебните заседания.
При така заявеното, съдът намира, че не може да се приеме, че ищцата
не е наясно с предявените с настоящия иск претенции. По делото не е оспорен
подписа на исковата молба, поставен от нея. С оглед това и изявленията от
назначения от съда процесуален представител на ищцата, следва да се приеме
и че тя оспорва правото на собственост на ответниците за частта над 4/5
идеални части от процесният имот. По отношение на това как и по какъв
начин са се снабдили с документите за собственост на името на ответниците и
кой им е предоставил същите, тези въпроси нямат отношение към решаване на
настоящия спор.
По същество на иска, съдът намира следното:
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от
наличието на три предпоставки – ищците да са собственици на претендирания
имот, същият да се намира във владение на ответниците и владението да се
упражнява от последните без основание.
По делото се установява безспорно, че ищците са станали собственици
на процесния имот въз основа на наследство от баща си Ж. Г. Р., който пук е
придобил имота по наследство и давностно владение. За правото на
собственост е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност и наследство, № 177, том I, рег.№ 2882, дело № 175 от
09.05.2002 г. на нотариус М.И.а – Б., гр.Г. Д., вписан в Служба по вписванията
с вх.рег. № 693/09.05.2002 г., акт № 103, том III, дело № 520 от 2002 г., с който
Ж. Г. Р., И. Г. Р. и Д. Г. Р. са признати за собственици при равни дялове на общо
3/5 идеални части от Дворно място, цялото представляващо Урегулиран
поземлен имот - парцел III, имот с планоснимачен номер 4305, квартал 87 по
действащия план **********, утвърден със заповед № 32/1992 г. на Кмета на
общината, с площ на парцела от 394 кв.м., при съседи за парцела: от север и от
изток - общински имот, от юг - улица; от запад - Ел. Зл. и Ол. и В. K..
От описанието на имота в представените по делото нотариални актове от
2019, 2021 и 2023 г. и от приложената скица, се установява, че процесния имот
8
е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 177, том I, рег.№ 2882, дело
№ 175 от 09.05.2002 г. на нотариус М. И.а – Б..
Съответно след смъртта на Ж. Г. Р. неговата 1/5 идеална част от имота е
наследена от децата му А. Ж. Р. и М. Ж. С. при равни дялове или всеки от тях е
наследил 1/10 идеална част от имота.
През 2002 г. И. Р. закупил от брат си Д. Р. неговата 1/5 идеална част от
процесния имот, а през 2003 г. закупил от Община Г. Д. 2/5 идеални части от
същия имот. През 2019 г. се снабдил с нотариален акт за собственост на 1/5 ид.
част от имота въз основа на давностно владение, а през 2021 г. се снабдил с
нотариален акт за собственост на целия имот въз основа на писмени
документи – нотариалните актове от 2002 г. и 2019 г. и договора за покупко-
продажба на общински имот.
Не се доказа по делото процесния имот да е бил отчуждаван, както и
процедурата по възстановяването му да е инициирана и водена от единствено
от И. Р.. Представеното от ответниците писмо № 94-00-0519/ 14.04.1993 г.
касае имот пл.№ 2235 от кв.85 по плана на гр.Г. Д., за който не се ангажират
доказателства да е идентичен с процесния. Не се представиха съдебни
решения, за които се твърди, че са постановени за реституция на имота. Не се
доказа също така И. Р. да е заплатил някакви средства за възстановяване на
имота, както и ако е платил, това да са само лично негови средства. В тази
насока не се представиха никакви доказателства и твърденията на ищците
останаха недоказани. Съответно не се доказаха твърденията от ответниците,
че към момента на снабдяване на И. Р., Д. Р. и Ж. Р. с нотариален акт за
собственост през 2002 г. не е бил изтекъл изискуемия от закона давностен
срок. Ако ответниците са считали, че нотариалния акт е издаден
незаконосъобразно, не би следвало да го ползват като основание за
снабдяването си с нотариален акт за собственост на целия имот през 2021 г., а
е видно, че той е сред описаните в този нот. акт документи.
По делото не се доказа нито Ж. Р., нито И. Р. да са владяли имота след
2002 г. и до 2021 г. Според всички свидетели имота не е бил ограден, бил
изоставен, в него били нахвърляни боклуци, през него преминавали камиони,
при което бил образуван черен път.
Поради това съдът намира, че И. Р. и В. Р. не са придобили
собствеността на 1/5 идеална част от имота, която и била притежание на
9
Живко Р., а след неговата смърт през 2016 г. – на наследниците му, ищци по
делото.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. То се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus), и субективен -
намерението да се държи вещта като своя (animus domini). Съдебната
практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята
фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на
владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе
гражданските последици, които произтичат от владението, в това число и
придобИ.ето по давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно да
произведе тези правни последици, е необходимо упражняването на
фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен
характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е
установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е
несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че
я държи за себе).
В настоящият случай както се каза, нито Ж. Р. нито И. Р. са владяли
имота в периода 2002 – 2019 г.
По правило, неупражняването на вещни права или част от тях, вкл.
правото на владение като елемент от съдържанието на правото на
собственост, не води да изгубването или погасяването им. Евентуалното
вътрешно убеждение на едната от страните по правоотношението за
настъпила промяна в неговото съдържание само по себе си не би могло да
обоснове и обективното настъпване на такава промяна, ако не достигне до
другата страна. Владението на ищците не е изгубено, нито застрашено до
момента, в който държателят не ги уведоми, че установява самостоятелна
10
фактическа власт за себе си. В настоящия случай ще е от значение моментът,
до който ищците като собственици обективно са загубили правото си на
владение. Съдът намира, че с показанията на ангажираните по делото
свидетели и представените писмени документи се установи, че ответниците са
демонстрирали явно на ищците намерението си да своят целия имот като
собствен едва през 2021 г. когато са се снабдили с разрешение за строежа на
сграда и са започнали този строеж на ограда около парцела, като с него са
препятствали достъпа на други лица до имота.
Не се събраха доказателства, че ищците са загубили собствеността на
имота преди 2021 г.
През 2002 г. е издаден нотариален акт, с който както ответника И. Р.,
така и Ж. Р. и Д. Р. са признати за собственици на по 1/5 ид.част от имота.
Съдът не намира логика в твърденията на И. Р., че както той, така и братята му
са знаели, че имота е негов, но са се снабдили с този нотариален акт по съвет
на адвокат. Ако действително е имало възприемане и разбиране, че имота е
само на ответника, е нямало никаква пречка нотариален акт да се издаде само
на името на И. Р.. Ако бяха верни твърденията, че прехвърлянето на част от
имота от Д. Р. на И. Р. е станало поради това разбиране между братята, то
прехвърлянето логично би станало безвъзмездно, чрез дарение, е не така както
е извършено – чрез покупко-продажба.
При липса на доказателства в обратна посока, гореизложеното води до
извод, че към 2002 г. и тримата братя са имали съзнание, че са собственици
именно на по 1/5 ид. част от процесния имот.
Не се събраха категорични доказателства, че намерението за своене на
имота у Ж. Р. и И. Р. се е променило през следващите години. Свидетелите Р. и
М. твърдят, че Ж. Р. е поискал паричен заем от И. Р., казвайки, че от своя
страна се отказва от парцела отдолу. От една стана не се представиха
доказателства подобно отказване да е направено в съответната писмена
форма, а от друга страна не се установи кога е направено това изявление. Ако
е било преди 2002 г., то снабдявайки се с нотариален акт за имота, Ж. Р.
категорично е демонстрирал, че не се отказва от собственост върху имота. Ако
изявлението е направено след тази година, следва да се имат предвид
показанията на свидетеля Ундж., че Ж. Р. е разговарял с неизвестно лице за
продажба на имота, като е заявил, че не може да продаде имота без брат си. С
11
това си изявление той е изразил съзнание за наличие на съсобственост на
имота, а не за еднолична собственост на брат му (не както го интерпретират
ответниците в писмената защита), в който случая би заявил, че само брат му
може да продаде имота.
Следва да се имат предвид и показанията на свид. Т., който е чул през
2011 г. И. Р. да иска да закупи парцел от Ж. Р.. Както този свидетел, така и
свидетелите Р. и М., ангажирани от ответниците, заявяват, че Р.и нямат друг
съсобствен парцел освен процесния. Следователно разговора за закупуване на
парцел не може да касае друг имот, е желанието на И. Р. да закупи имота
показва, че той е нямал съзнанието на негов единствен собственик.
С оглед изложеното, съдът счита, че до 2021 г. ответниците не са
упражнявали явно, непрекъснато и необезпокоявано давностно владение
върху целия процесния имот, поради което не са придобили собствеността
върху притежаваните от ищците по наследство 1/5 идеална част от имота. До
тази година те са били собственици на своите идеални части и държатели на
частта, притежавана от ищците. Тъй като държателите са демонстрирали
владение на целия имот за себе си едва през 2021 г., снабдявайки се с
разрешение за строеж на сграда и започвайки строеж на ограда, то от този
момент започва да тече за тях придобивна давност, която обаче не е изтекла до
завеждане на иска.
Съдът намира, че ответниците не успяха да докажат по делото, че са
установили владение върху целия процесния имот, с намерение да го своят, в
продължение на най-малко 10 години, като владението им е било явно,
необезпокоявано и непрекъснато.
Следователно съобразно горното, ищците не са загубили правото си на
собственост върху процесния имот, тъй като то не е придобито от ответниците
въз основа на непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение в
продължение на предвидения в чл.79 от ЗС срок от 10 години.
Поради изложеното, съдът намира, че са налице и трите изброени по-
горе предпоставки и ревандикационния иск следва да бъде уважен изцяло
като основателен и доказан.
Тъй като процесния имот се владее от ответниците без правно
основание, то е необходимо ответника Б. Р. да бъде осъден да преде на ищците
12
владението на 1/5 идеална част от процесния имот.
С оглед приетото, че ответниците И. Р. и В. Р. не са собственици на
основание давностно на процесния имот, като изрично разпоредена от закона
последица от разрешаването на спора за действителния обем на
притежаваните от страните вещни права върху имота, следва да бъде отменен
издаденият нотариален акт за собственост вурху недвижим имот, придобит по
давност на основание чл.587, ал.2 от ГПК с № 159, том 1, рег.№2326, дело №
34/13.03.2019 г. на Нотариус В.Б., вписан в Служба по вписванията гр. Г. Д. с
вх.рег.№ 628 от 13.03.2019 г., акт № 87, том III, дело № 355/2019 г., с който
тези двама ответника са признати за собственици на основание давностно
владение на 1/5 идеална част от процесния недвижим имот. На същото
основание следва да се отмени за частта над 4/5 идеални части от описания в
него недвижим имот и нотариален акт за собственост на недвижим имот,
издаден на основание писмени доказателства - чл.587, ал.1 от ГПК- акт № 177,
том 2, рег.№ 3336, дело № 365 от 13.04.2021 г. на нотариус В. Б., вписан в
Служба по вписванията гр. Г.Д. с вх.рег.№ 1494 и дв.вх.рег.№ 1495 от
13.04.2021 г., акт № 72, том VII, дело № 779/2002 г., с който ответниците И. Р.
и В. Р. са признати за собственици на процесния недвижим имот.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.537, ал.2 от
ГПК за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том 5,
рег.№ 7683, дело № 815 от 10.08.2023 г. на нотариус В.Б., вписан в Служба по
вписванията гр. Г. Д. с вх.рег.№ 3493/10.08.2023 г., дв.вх.рег.№ 3493, акт №
109, том XV, дело № 2952, партидна книга 62256, за частта над 4/5 идеални
части от описания в него недвижим имот, съдът намира иска за недопустим,
по следните съображения:
На отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативните
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, и тези, които са издадени по обстоятелствена проверка. С
констативния нотариален акт се установява право на собственост върху
недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително
производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този
нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно
съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този
нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с
13
констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата
на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение,
което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице.
Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни
сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност
от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Общото
между двата нотариални акта е, че и двата се издават в охранителното
нотариално производство. В производството по издаване на т. н.
конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица,
насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато
при издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното
удостоверяване се удостоверява съществуването на правото.
Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право.
Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на
сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните
последици, които в този случай са облигационни и относителни (само между
страните по сделката) - по аргумент от чл. 21 от ЗЗД. Сделката, обаче, е
действителна и поражда права и задължения между страните така, както това
е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на
форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който
възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на
права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е
произвел транслативен ефект. При отмяна на т. н. конститутивен нотариален
акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от
закона форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по
реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо (Тълкувателно решение № 3 от
14
29.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012г., ОСГК).
Ищците са извършили по делото съдебни и деловодни разноски в размер
50 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото и 15 лева за
издаване на съдебни удостоверения, които следва да се присъдят в тежест на
ответниците на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. Р. с ЕГН:
********** от гр. Г. Д., обл. Бл., В. Б. Р. с ЕГН: ********** от гр. Г. Д., обл.
Бл. и Б. И. Р. с ЕГН: ********** от гр. Г. Д., обл. Бл., че А. Ж. Р. с ЕГН:
********** от гр. Г. Д., обл. Бл.и М. Ж. С. с ЕГН: ********** от гр. Г. Д., обл.
Бл., са собственици на основание наследство по закон на по 1/10 идеална част
(или общо на 1/5 идеална част за двамата), на следният недвижим имот, а
именно: Поземлен имот с идентификатор 17395.501.5195 (седемнадесет
хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин и едно точка пет хиляди сто
деветдесет и пет) по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Г.
Д., община Г. Д., област Бл., одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо поземления
имот е от 24.03.2021 г., с административен адрес на поземления имот: гр. Г. Д.,
ул. „Др.“, п.к.2900, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), с площ за имота
от 394 (триста деветдесет и четири) квадратни метра; номер по предходен
план: 4305 (четири хиляди и пети), квартал 87 (осемдесет и седми), парцел III
(трети), при съседи на имота: имот с идентификатор 17395.501.1713; имот с
идентификатор 17395.501.7001; имот с идентификатор 17395.501.9101, който
имот в документ за собственост е описан като: Дворно място , цялото
представляващо Урегулиран поземлен имот - парцел III (трети), имот с
планоснимачен номер 4305 (четири хиляди и пети), квартал 87 (осемдесет и
седми) по действащия план гр. Г. Д., община Г. Д.,област Бл., утвърден със
заповед № 32/1992 г. на Кмета на общината, с площ на парцела от 394 (триста
деветдесет и четири) квадратни метра, при съседи за парцела: от север и от
изток - общински имот, от юг - улица; от запад - Ел. Зл. и Ол. и .В. К. и
ОСЪЖДА Б. И. Р. с ЕГН: ********** от гр. Г. Д., обл. Бл. да предаде на
15
ищците А. Ж. Р. с ЕГН: ********** от гр. Г. Д., обл. Бл.и М. Ж. С. с ЕГН:
********** от гр. Г. Д., обл. Бл., владението на 1/10 (една десета) идеална част
(или общо 1/5 идеална част за двамата) от описания недвижим имот.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност на основание чл.587, ал.2 от ГПК с № 159, том 1, рег.
№2326, дело № 34/13.03.2019 г. на нотариус В. Б., вписан в Служба по
вписванията гр. Г. Д.с вх.рег.№ 628 от 13.03.2019 г., акт № 87, том III, дело №
355/2019 г., с който ответниците И. Г. Р. с ЕГН: ********** и В. Б. Р. с ЕГН:
********** са признати за собственици на 1/5 (една пета) идеална част от
Поземлен имот с идентификатор 17395.501.5195 (седемнадесет хиляди триста
деветдесет и пет точка петстотин и едно точка пет хиляди сто деветдесет и
пет) по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Г. Д., община Г.
Д., област Бл., одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо поземления
имот е от 24.03.2021 г., с административен адрес на поземления имот: гр. Г. Д.
ул. „Др.“, п.к.2900, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), с площ за имота
от 394 (триста деветдесет и четири) квадратни метра; номер по предходен
план: 4305 (четири хиляди и пети), квартал 87(осемдесет и седми), парцел III
(трети), при съседи на имота: имот с идентификатор 17395.501.1713; имот с
идентификатор 17395.501.7001; имот с идентификатор 17395.501.9101, който
имот в документ за собственост е описан като: Дворно място, цялото
представляващо Урегулиран поземлен имот - парцел III (трети), имот с
планоснимачен номер 4305 (четири хиляди и пети), квартал 87 (осемдесет и
седми) по действащия план гр. Г. Д. община Г. Д.,област Бл., утвърден със
заповед № 32/1992 г. на Кмета на общината, с площ на парцела от 394 (триста
деветдесет и четири) квадратни метра, при съседи за парцела: от север и от
изток - общински имот, от юг - улица; от запад - Ел. Зл. и Ол. и В. К..
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на
основание писмени доказателства - чл.587,ал.1 от ГПК, акт № 177, том 2, рег.
№ 3336, дело № 365 от 13.04.2021 г. на нотариус В. Б., вписан в Служба по
вписванията гр. Г. Д. с вх.рег.№ 1494 и дв.вх.рег.№ 1495 от 13.04.2021 г., акт
№ 72, том VII, дело № 779/2002 г., за частта над 4/5 (четири пети) идеални
части от описания в него недвижим имот, с който ответниците И. Г. Р. с ЕГН:
16
********** и В. Б. Р. с ЕГН: ********** са признати за собственици на
Поземлен имот с идентификатор 17395.501.5195 (седемнадесет хиляди триста
деветдесет и пет точка петстотин и едно точка пет хиляди сто деветдесет и
пет) по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Г. Д., община Г.
Д., област Бл., одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо поземления
имот е от 24.03.2021 г., с административен адрес на поземления имот: гр. Г. Д.,
ул. „Др.“, п.к.2900, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), с площ за имота
от 394 (триста деветдесет и четири) квадратни метра; номер по предходен
план: 4305 (четири хиляди и пети), квартал 87 (осемдесет и седми), парцел III
(трети), при съседи на имота: имот с идентификатор 17395.501.1713; имот с
идентификатор 17395.501.7001; имот с идентификатор 17395.501.9101, който
имот в документ за собственост е описан като: Дворно място, цялото
представляващо Урегулиран поземлен имот - парцел III (трети), имот с
планоснимачен номер 4305 (четири хиляди и пети), квартал 87 (осемдесет и
седми) по действащия план гр. Г. Д., община Г. Д.,област Бл., утвърден със
заповед № 32/1992 г. на Кмета на общината, с площ на парцела от 394 (триста
деветдесет и четири) квадратни метра, при съседи за парцела: от север и от
изток - общински имот, от юг - улица; от запад - Ел. Зл. и Ол. и В.К..
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустимо искането на А. Ж. Р. с ЕГН:
********** от гр. Г. Д., обл. Бл. и М. Ж. С. с ЕГН: ********** от гр. Г. Д., обл.
Бл., да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 42, том 5, рег.№ 7683, дело № 815 от 10.08.2023
г. на нотариус В.Б., вписан в Служба по вписванията гр. Г. Д. с вх.рег.№
3493/10.08.2023 г., дв.вх.рег.№ 3493, акт № 109, том XV, дело № 2952,
партидна книга 62256, за частта над 4/5/ (четири пети) идеални части от
описания в него недвижим имот, с който ответника Б. И. Р. с ЕГН **********
е придобил от първите двама ответници И. Г. Р. с ЕГН: ********** и В. Б. Р. с
ЕГН: ********** собствеността на Поземлен имот с идентификатор
17395.501.5195 (седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин
и едно точка пет хиляди сто деветдесет и пет) по кадастралните карти и
кадастралните регистри на гр. Г. Д., община Г. Д., област Бл., одобрени със
Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение засягащо поземления имот е от 24.03.2021 г., с
17
административен адрес на поземления имот: гр. Г. Д. ул. „Др.“, п.к.2900, с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), с площ за имота от 394 (триста
деветдесет и четири) квадратни метра; номер по предходен план: 4305 (четири
хиляди и пети), квартал 87 (осемдесет и седми), парцел III (трети), при съседи
на имота:имот с идентификатор 17395.501.1713; имот с идентификатор
17395.501.7001; имот с идентификатор 17395.501.9101, който имот в документ
за собственост е описан като: Дворно място, цялото представляващо
Урегулиран поземлен имот - парцел III (трети), имот е планоснимачен номер
4305 (четири хиляди и пети), квартал 87 (осемдесет и седми) по действащия
план гр. Г. Д., община Г. Д.,област Бл., утвърден със заповед № 32/1992 г. на
Кмета на общината, с площ на парцела от 394 (триста деветдесет и четири)
квадратни метра, при съседи за парцела: от север и от изток - общински имот,
от юг - улица; от запад - Ел. Зл. и Ол. и В. К..
ОСЪЖДА И. Г. Р. с ЕГН: **********, В. Б. Р. с ЕГН: ********** и Б. И.
Р. с ЕГН: **********, тримата от гр. Г.Д., обл. Бл.да заплатят на А. Ж. Р. с
ЕГН: ********** и М. Ж. С. с ЕГН: **********, двамата гр. Г. Д., обл. Бл.
сторените по делото съдебни разноски в размер на 65 (шестдесет и пет) лева.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18