РЕШЕНИЕ
№ 2600
гр. Бургас, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120101582 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. А. А. с ЕГН **********, чрез адв.
К. М. от АК-С., с която се иска осъждане на ответника Д. Ж. Г. с ЕГН **********, да
заплати на ищеца сумата от общо 4000 евро, представляваща получена в заем от длъжника
сума, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
11.03.2024 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава от 20.08.2019 г. до подаване
на исковата молба в размер на 4500 лв.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са обвързани от валидно заемно
правоотношение по устен договор за заем от м.юли 2019г., като ищецът е изпълнил
задължението си да предаде на заемополучателя уговорената паричната сума от общо 4000
евро, с два банкови превода от по 2000 евро извършени на 18-ти и 19.07.2019 г., със срок за
връщане от един месец. Излагат се съображения, че страните са били на работа в Г., когато е
получила сумата и до 20.08.2019 г. не е върнала заема, укрила се и прекъснала всякаква
комуникация. Представят се писмени доказателства.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор. С депозирана молба за предоставяне на правна помощ е изложила съображения, че
не дължи тази сума. Не са ангажирани доказателства.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и изразява становище, че сумата е
преминала през нейната банкова сметка, но ангажимента за връщането й на ищеца е на
нейната дъщеря. Направено е искане за разсрочване на изпълнението.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Договорът за заем е реален договор за валидността на който, законът не изисква
писмена форма. За да се установи неговото съществуване е необходимо ищецът, чиято е
доказателствената тежест, да докаже при условията на пълно и главно доказване елементът
"предаване в собственост" на пари или други заместими вещи и кумулативно с това поето от
длъжника задължение да върне заетата сума. В случая, от представените по делото
извлечения от банкова сметка на ищеца се установява извършването на два банкови превода
по сметка на ответника Д. Г. на стойност от по 2000 евро всеки. Това обстоятелство не се
оспорва по делото, като от ответника е заявено искане за разсрочване на задължението.
Съдът приема, че съобразно представените писмени доказателства и становището на
ответника, предявеният иск за връщане на сумата от 4000 евро се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
По предявения иск за заплащане на лихва за забава съдът съобрази, че от
представените писмени доказателства не може да бъде изведен точния падеж на
задължението за връщане на предоставената сума, поради което за изпадането на длъжника в
забава следва да бъде отправена покана, съгласно чл. 240, ал. 4 ЗЗД. При липсата на такава,
съдът намира иска за заплащане на лихва за забава за периода от 20.08.2019 г. до подаване на
исковата молба за неоснователен.
Съдът приема за основателно направеното искане за разсрочване на изпълнението,
предвид извършените служебни справки за доходите на лицето и притежаваното от него
имущество, на основание чл. 241 ГПК, поради което задължението следва да бъде изплатено
по 500 лв. на месец от дата на влизане в сила на решението, до пълното погасяване.
Предвид изхода от делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответника
да бъдат възложени направените от ищеца разноски, от които 313 лв. държавна такса и
сумата от 40лв. – държавна такса за образуване на производство по обезпечение на бъдещия
иск. Не следва да бъдат присъждани в настоящото дело направените от ищеца разноски в
изпълнителното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ж. Г. с ЕГН **********, с адрес ............................. да заплати на Е. А. А.
с ЕГН **********, със съдебен адрес .............................. - адв. К. М. от АК-С., сумата от
4000 (четири хиляди) ЕВРО, представляваща получена в заем сума по неформален договор
за заем от месец юли 2019 г., посредством банкови преводи на 18.07.2019 г. и 19.07.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.03.2024 г. до окончателното
плащане и сумата от общо 343 лв. (триста четиридесет и три лева), представляващи
направените по делото разноски, като РАЗСРОЧВА изпълнението на задължението по 500
лв. на месец до окончателното му изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за
забава върху главницата в размер на 4500 лв. за периода 20.09.2019г. до подаване на исковата
молба.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2