Определение по дело №654/2017 на Районен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Плевен,  28.02.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

           ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА

като разгледа докладваното от съдията Томова гр. д. № 654 по описа за 2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Т.И.Н. *** против   против Х.Т. и Д.Д. – съдии при ***.

           Според изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията на ищеца е видно, че са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебни актове, постановени от сочените ответници в производства  по заповедни производства по подадени заявления на ТЕЦ-Плевен.

           Когато са налице настъпили вреди при неправомерна дейност на магистрати, то гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но само при предвидените в него предпоставки, наличието на които трябва да се твърди от ищеца, за да може да се приеме, че съдът е сезиран с иск, намиращ правното си основание в този закон.

           След като в случая твърдените действия не попадат в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, съдът приема, че искът е предявен по общия ред на непозволеното увреждане по ЗЗД и следва да намери правното си основание в чл.45 от ЗЗД.

           Съдът намира, че така предявената искова претенция се явява недопустима, като съображенията за това са следните : Ищецът е изложил твърдения, че правопораждащите факти за правото му на обезщетение произтичат от вреди, причинени от съдии при *** във връзка със заеманата от тях длъжност и са свързани с изпълнението на служебните им задължения. Съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл. 132, ал.1 от Конституцията, изложените от ищеца факти са обхванати от функционалния имунитет, което е пречка за развитие на допустимо производство. Съгласно сочената Конституционна разпоредба съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление, а последното се установява с влязла в сила присъда.  Гражданската неотговорност по чл. 132, ал. 1 от КРБ за магистратите, прави сочените ответници, процесуално ненадлежна страна да отговорят по предявената срещу тях искова претенция, а принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно.

         Защитата срещу незаконосъобразни съдебни актове се осъществява по реда на инстанционния контрол, иницииран с подадена в законоустановения срок жалба.

        Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се прекрати производството по гр.д.№654/2017г. по описа на ***, поради недопустимост на исковата претенция. 

            Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№654/2017г.  по описа на ***, поради недопустимост на предявеният от Т.И.Н. *** против против Д.Д. и Х.Т. – съдии при ***,  

 иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, при условията на солидарност.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред *** в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

                                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: