№ 1123
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330201662 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4009788, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на С. Г. А. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С жалбата се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а
процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със
1
съпроводителното писмо, както и с допълнително писмо /л. 15 от съд. дело/ е
посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е върната, поради което не може
да бъде представена. В тази връзка следва да се има предвид, че в тежест на
административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и
главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от
датата на надлежното му получаване от наказания субект започва да тече
срока за упражняване правото на жалба. При доказано от въззиваемата страна
редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на
установения в закона 14 – дневен преклузивен срок.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 10.07.2020 г. в 14,07 часа на
път II - 56, км. 76, посока гр. Раковски, кв. Ген. Николаево, при въведено
ограничение с пътен знак В26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС Сеат Ибиза, Лек автомобил, с рег. № ***,
при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с
установена наказуема скорост 92 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 32
км/ч.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е С. Г. А..
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото доказателства:
- приложеното по административната преписка статично изображение към
клип, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. Спазено е изискването да е попълнена графата с рег. №
на МПС, като посоченият номер съответства на този, който се вижда на
снимковото изображение и е отразен в ЕФ.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.
В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена
презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай
2
следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС
нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI
състав на АС – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. №
3291 / 2020 г. на XXI състав на АС – Пловдив, и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице,
което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от
собственика, точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019г. по к.адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени
доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5
ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.
На следващо място, видно от изисканото с разпореждането за насрочване
на делото и приложено като доказателство писмо, ведно с приложена към
него схема с изх. 11 – 00 – 369/ 06.04.2022 г. от ОПУ-Пловдив към АПИ, на
процесния участък км. 76 от републикански път II – 56 са налични няколко
пътни знака В26 за ограничение на скоростта. Процесният пътен участък
попада в зоната на действие на пътен знак В 26 /60 км/ ч/ поставен на км. 76 +
272, като нарастването на километража е в посока Раковски – Пловдив.
Видно от постъпилото писмо от Община Раковски /л. 32 от съд. дело/ на
процесния пътен участък е налична постоянна организация на движение
/вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка/, които са поставени
съгласно одобрени инвестиционни проекти.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
3
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3 . за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
От горното следва, че на процесния пътен участък е въведено валидно
правило за поведение, вменяващо задължение на водачите да съобразяват
скоростта си на движение с въведения пътен знак В26.
На следващо място, правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата
грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е
именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че
АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 95 км/ч. След
приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за
която е наказан дееца с ЕФ - 92 км/ч. и която скорост законосъобразно е
4
посочена в ЕФ като наказуема.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, като
възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими. В
тази връзка следва да се отбележи, че:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително
срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да
намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според
който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща
проверка № 6-32-20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип,
процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото
изискване следва да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г.
на XXI състав на АС - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на АС - Пловдив и др.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 6-32-20;
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.
Във връзка с нарочното възражение на защитата, следва да се отбележи, че
към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни
законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г., вече е отпаднало
изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата
за масова информация, поради което същите не представляват изискване за
5
законосъобразно използване на АТСС.
Отново във връзка с изричните възражения в жалбата следва да се посочи,
съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП,
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези
от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни -
прикрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M).
В процесния случай снимка на АТСС реално е изготвена, тоест направено е
нещо в повече от изискването на закона, като направената снимка е изцяло в
полза законосъобразността на ЕФ.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.4
ЗДвП, доколкото превишение от 32 км/час в извънградски условия попада
именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция
кореспондира със законоустановения размер.
Допълнително по отношение на останалите възражения на жалбоподателя,
съдът държи да отбележи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4
ЗДвП, която разпоредба визира задължителните реквизити, които трябва да
съдържа ЕФ. Така, в същия са посочени, териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото / път II -56, км. 76, посока
6
Раковски, Ген. Николаево/, датата /10.07.2020 г./, точния час на извършване на
нарушението /14,07/, регистрационния номер на МПС /***/, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство /С. Г. А./, описание на
нарушението, а именно - с описаното в ЕФ МПС е извършено нарушение за
скорост, като фактическите признаци на извършеното са посочени в пълнота,
така че по безсъмнен и категоричен начин да се разбере, че се касае за
управление на автомобил извън населено място с превишена скорост 32 км/ч,
при ограничение от 60 км/ч/, нарушената разпоредба / чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /300 лева/, срокът, сметката и мястото на
доброволното заплащане / четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната
банкова сметка/.
Точното място на контрол и посоката на контрол са надлежно
индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Поради неоснователността на всички изложени в жалбата възражения и
доколкото при извършен служебен контрол съдът не откри пороци при
издаване на ЕФ, същият като законосъобразен следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има
въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата
фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата
страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размер, който
следва да се присъди възлиза на 80,00 /осемдесет/ лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4009788, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на С. Г. А., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
7
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8